РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Смолян , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Мария А. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20205400500410 по описа за 2020 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по реда на чл. 268 от Г П К,във връзка чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 430 ТЗ.
С решение №76/22.06.2020 година, постановено по гр.д. № 185/2019
година по описа на Златоградски районен съд е осъдена на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, връзка чл. 430 ТЗ М. А. П., ЕГН **********, от с. Долен, общ.
Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 201 да заплати на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19 сумата от 3 702,04 евро, –
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 11.07.2008 г. и
Анекс № 1 от 30.09.2009 г. към него, представляваща анюитетни вноски за
периода от 25.06.2014 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.06.2019 г.
до окончателното плащане, както и e отхвърлен иска за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 3 791,60 евро.
1
Със същото решение е осъдена М. А.П., ЕГН **********, от с.
Долен, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 201 да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19 сумата от
628,98 евро - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.06.2016 г.
до 25.05.2019 г.,както и е отхвърлен иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 660,83 евро.
Със същото решение на основание чл. 92 ЗЗД е осъдена М. А. П., ЕГН
**********, от с. Долен, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 201 да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19
сумата от 650,97 евро – мораторна неустойка (наказателна лихва), начислена
върху главницата за вноски с падежи от 25.06.2014 г. до 25.05.2019 г., за
периода от 06.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба –
06.06.2019 г., както и са отхвърлени предявените от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Ир. А. Х., ЕГН **********, от с.
Долен, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 216, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД за присъждане на
791,69 евро - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
11.07.2008 г. и Анекс № 1 от 30.09.2009 г. към него, представляваща
анюитетни вноски за периода от 25.12.2018 г. до 30.09.2019 г., за присъждане
на сумата от 39,20 евро - договорна (възнаградителна) лихва за периода
25.12.2018 г. до 25.05.2019 г., и за сумата от 11,10 евро – мораторна неустойка
(наказателна лихва), начислена върху главницата по анюитетните вноски с
падежи от 25.12.2018 г. до 25.05.2019 г., за периода от 26.12.2018 г. до
датата на предявяване на исковата молба,както и са възложени в тежест на
ответницата П. направените разноски от ищеца.
Недоволен от така постановеният съдебен акт в частта, с която са
уважени предявените обективно и субективно съединени искове за сумата от
3 702,04 евро, – главница по договор за кредит за текущо потребление от
11.07.2008 г. и анекс № 1 от 30.09.2009 г. към него, представляваща
анюитетни вноски за периода от 25.06.2014 г. до 30.09.2019 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
2
исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното плащане, както и в частта,
с която е осъдена да заплати сумата от 628,98 евро - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 25.06.2016 г. до 25.05.2019 г ., както и
в частта с която на основание чл. 92 ЗЗД е осъдена да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД сумата от 650,97 евро – мораторна неустойка
(наказателна лихва), начислена върху главницата за вноски с падежи от
25.06.2014 г. до 25.05.2019 г., за периода от 06.06.2016 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 06.06.2019 г. е останала ответницата М. П..
С въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност на
решението в атакуваните части,като се иска неговата отмяна и постановяване
ново решение, по съществото на спора, с което се отхвърлят исковете поради
погасяването им по давност.Направено е оплакване,че кредитополучателят и
поръчителят са уведомени за обявяване кредита за предсрочно изискуем на
28.05.2012 година и след тази дата на 16.08.2012 година вземането е
цедирано и видно от договора за цесия, цедентът банка ДСК е
упълномощила цесионера „ОТП Факторинг България“ЕАД и видно от
съдържанието на съобщенията възпроизвеждат волеизявлението на банката за
обявяване предсрочна изискуемост на кредита и най-ранната дата на
уведомяване длъжника и поръчителя е 03.09.2012година,поради което е
изтекъл пет годишния давностен срок и вземането е погасено по давност. На
следващо място е направено оплакване, че ищецът ,въпреки вмененото му
задължение не е представил обратните разписки относно връчване
уведомлението за цесия и волеизявлението за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, като съдът вместо да приложи чл.161 от ГПК и да
приеме връчване на 03.09.2012година, приема, че няма основание да приложи
разпоредбатга. Направено е и оплакване,че в случая жалбоподателката
недопустимо е осъдена да заплати две обезщетения за идентично по вид и
правни последици договорно неизпълнение, тъй като по правилата на чл.92 от
ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД е недопустимо кумулиране на неустойка за забава за
неизпълнение парично задължение в размер на законната лихва за същото
неизпълнение.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно и своевременно
призована не се явява, като в писмена защита пълномощникът й адв.В.
поддържа въззивната жалба и излага съображения по същество.
3
Въззиваемият „ОТП Факторинг България“ ЕАД редовно и
своевременно призован не се представлява. От пълномощника му
юрисконсулт Бозува е постъпило писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Окръжният съд след като като взе в предвид оплакванията в
жалбата,становището на въззиваемия , след проверка на данните по
делото и решението ,обсъждайки доказателствата, съобрази следното :
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на преценка относно нейната основателност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания
в жалбата.
В обхвата на така посочените въззивни предели, съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
От представените по делото доказателства се установява,че на
11.07.2008 г. между първоначалния кредитор (цедента) „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника М.А.П. е сключен договор за кредит № 15588151, по силата на
който е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което
заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е
задължил да я върне в претендирания размер и в посочения срок, ведно с
възнаградителна (договорна) лихва в сочения размер. С анекс №1 към
договора за потребителски кредит №15881514 от 11.07.2008, издаден на
30.09.2009година кредитът е преструктуриран и срокът за издължаване
кредита е удължен на 120 месеца и на същата дата е сключен договор за
поръчителство между първоначалния кредитор (цедента) „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника Ир. А. Х., въз основа на който последната се е задължила да
отговаря солидарно с кредитополучателя по основния договор. Цитираните
обстоятелства са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото с изготвения проект за доклад, обективиран в
4
Определение № 254 от 25.10.2019 г., обявен за окончателен в открито
съдебно заседание на 12.02.2020 г., без възражения от страните. Установено
е също така, че с договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2016 г. (л.
32 – 47) между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на цедент и „ОТП
факторинг България“ ЕАД – цесионер е сключен договор за цесия, по силата
на който цедентът прехвърля на цесионера посочените в приемо-предавателен
протокол към договора вземания по селектирано портфолио от предоставени
кредити на физически лица, необезпечени с ипотека, които са просрочени и
не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително изтеклите лихви, срещу насрещното
задължение на цесионера да заплати уговорената покупна цена (т. 2.1. във вр.
т. 1.1. от договора). Ищецът е представил по делото и приемо-предавателен
протокол към договора за цесия (л. 48 – 55), от който е видно, че под № 317 е
индивидуализиран процесният договор за кредит, като е посочен и размерът
на отделните вземания по него, предмет на цесията.
От приложеното като доказателство по делото ч.гр.д. № 172/2012 г., по
описа на РС-Златоград се установява, че първоначалният кредитор (цедента)
„Банка ДСК“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК на 22.05.2012 г. Въз основа на заявлението е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 581 от 28.05.2012 г. Видно от приложените 2 бр.
известия за доставяне, издадената заповед е връчена на длъжниците на
02.10.2017 г., в резултат на което същите са депозирали 2 бр. възражения по
чл. 414 ГПК, като са оспорили дължимостта на посочената в заповедта сума и
изрично са посочили, че предсрочна изискуемост на кредита не им е
обявявана.
Златоградският районен съд е издал Разпореждане № 733/18.10.2017 г., с
което е указал на заявителя, че предвид постъпили в срок възражения по
заповедта, следва да предяви иск за установяване на вземането си в законово
установения едномесечен срок. Не са представени доказателства за
предявяване на иск по чл. 422 ГПК и с Определение № 66 от 15.03.2018 г.,
съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и
е прекратил производството по ч.гр.д. № 172/2012 г. на РС-Златоград.
5
При разглеждане на делото от районен съд са назначени основна и
допълнителна съдебно-икономически експертизи, вещото лице по които дава
заключение, че плащането по кредита е преустановено на 14.12.2015година,
като последната заплатена месечна вноска е с падеж 25.07.2012 година и
частично от погасителна вноска за месец август 2010година. Според вещото
лице са останали неиздължени 86 анюитетни вноски в общ размер на сумата
6 975.01 евро, съгласно приложена към заключението справка.
В допълнителното заключение вещото лице след допълнителна проверка
материалите по делото дава заключение,че с внесените от длъжника средства
за погасяване на задължението - 2906.23 евро са покрити задълженията за
месечните вноски до 25.08.2011 година и че размерът на задължението
възлиза на сумата 6 137.08евро,в т.ч главница- 4 303.86лева и договорена
лихва- 1 833.20 евро.
При така установената фактическа обстановка,потвърдена от събраните
по безспорен начин доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна.
За успешното провеждане на предявените в обектинвно и суебктивно
съединение искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи
факти - наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит
между ответника и ищеца, че по същия договор кредиторът е предоставил
посочената парична сума на длъжника, В негова тежест е да докаже и че са
настъпили предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Ищецът следва да докаже валидно прехвърляне на вземанията в негова полза,
както и че длъжникът е уведомен за цесията от цедента. Ответникът следва
да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават процесните
вземания, включително възраженията си за нищожност на договора и общите
условия към него, поради противоречие със ЗЗД, съответно със ЗЗП, както и
възражениета си за изтекла погасителна давност.
В настоящия случай между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по
силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника сума
при договорени условия и срок, която сума последният се е задължил да
върне по установения между тях начин – чрез месечни погасителни вноски.
Уговорена е и възнаградителна лихва по кредита, включена като част от всяка
6
погасителна вноска.
Условията по договора за кредит са преуредени със сключен между
Банката и ответника Анекс №1 от 30.09.2009 г., по отношение на остатъка от
дълга в размер на 5 410.00 евро,срокът за издължаване на кредита е 120
месеца,с краен падеж на погасяване задължението-30.09.2019година.
В т. 18 от ТР № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г.,
изрично е дадено разрешение на предсрочната изискуемост на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, което е задължително за
прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните хипотези. В
решението са посочени предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Изложено е, че предсрочната изискуемост
представлява едностранно изменение на договора. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата в договора
предварителна договорка при какви условия договорът за кредит става
предсрочно изискуем не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
заявление да е достигнало до длъжника.
Съдът намира, за неоснователни оплакванията на ответника М. П. за
безспорно установено по делото, че банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем на 28.05.2012година, за което волеизявление цесионерът е
уведомил длъжника и поръчителя на 03.09.2012година, от която дата
започва да тече общата погасителна пет годишна давност, която към датата на
предявяване на исковата молба е изтекла , с което се обосновава и погасяване
вземането по давност.
Възражение в горния смисъл е правено и в хода на разглеждане на
делото от районен съд, който правилно приема, че предсрочна изискуемост
на задължението по процесния договор за кредит не е обявена на длъжниците
( ответници) към 03.09.2012 г. (датата посочена в приложените на л.39 и
л.40 по ч.гр.д. 9584/2019 г. на РС-Пловдив писма), нито към датата на
7
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, нито към момента на издаване на
заповедта.
Настоящият състав се солидаризира с извода направен от районен съд, че
едва към момента на връчване на длъжника и поръчителя издадената заповед
за изпълнение на парично задължение № 581/28.05.2012 г. по ч.гр.д. №
172/2012 г. на РС-Златоград на 02.10.2017 г. , волеизявлението на банката –
първоначален кредитор за обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжниците. Този извод се основава на всички събрани в хода
на разглеждане на делото доказателства.
Без значение в случая е, че приложените по делото писма-уведомления,
адресирани до длъжниците съдържат изявление за промяна на срока на
изискуемост на задължението, тъй като по делото не е установено това
изявление да е достигнало до последните. Вярно е релевираното с жалбата, че
по тяхно искане, районен съд е задължил ищеца да представи обратни
разписки за получаване на писмата, с каквито ищецът е заявил, че не
разполага. При това положение неоснователно е направеното с въззивната
жалба оплакване, че съдът въпреки направеното искане не е приложил
последиците по чл. 161, вр. чл. 195, ал. 2 ГПК.
В случая страната заявява,че не разполага с такива разписки, поради
което и съдът няма основания да приеме, че е създала пречки за събиране на
посочените писмени доказателства и да я санкционира, още повече, че
изявлението на ищеца,че не разполага с процесните разписки за връчване на
писма уведомления съответства на материалите по ч.гр.д. № 172/2012 г. на
РС-Златоград. След връчване на издадените заповеди за изпълнение по чл.
417 ГПК на 02.10.2017 г. (удостоверено с 2 бр. известия за доставяне, с
подател ЧСИ З. Т.) длъжниците са възразили, че предсрочна изискуемост на
задължението не им е обявявана, поради което заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422,ал.1 ГПК
в указания едномесечен срок, а след изтичането му е обезсилил издадената
заповед за незабавно изпълнение парично задължение. Именно поради липса
на доказателства за обявена предсрочна изискуемост Смолянският окръжен
съд с Определение № 1178/04.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.д № 453/2017
г. на основание чл. 420, ал. 3 ГПК е спрял незабавното изпълнение по
8
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 172/2012 г. по описа на РС-
Златоград. Нещо повече съдът не може да игнорира изявленията на
длъжника и поръчителя по ч.гр.д. № 172/2012 г. на РС-Златоград, съдържащи
се във възраженията по чл. 414 ГПК, в които се твърди, че не са уведомени за
волеизявлението на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Няма основание признанието на този неизгоден за страната факт,
съдържащ се в неоспорен, частен документ, изходящ от нея да не бъде ценен,
както правилно приема районен съд.
Ето защо неоснователно и в разрез с доказателствата по делото е
поддържаното с въззивната жалба оплакване, че волеизявлението на банката
за предсрочна изискуемост е получено от длъжниците на 03.09.2012година и
от тази дата започва течението на погасителния давностен срок по смисъла на
чл.114,ал.1 ЗЗД. Както вече, бе отбелязано по - горе, съгласно константната
практика на ВКС постигнатата в договора предварителна договорка при
какви условия договорът за кредит става автоматично предсрочно изискуем
съгласно Общите условия от договора за кредит не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това заявление да е достигнало до длъжника. По
делото няма данни волеизявлението на кредитора за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита да е достигнало до длъжниците на
03.09.2012година,тъй като макар да се съдържа в приложените по делото
уведомления, за които обаче няма доказателства да са получени от
длъжниците,противно на поддържаното с въззивната жалба.
Следователно предвид гореизложеното в настоящия случай по делото
нито е установено, нито има данни да е обявена предсрочна изискуемост на
вземането от страна на кредитора в по-ранен етап от връчване на
кредитополучателя и поръчителя издадената заповед за изпълнение на
парично задължение № 581/28.05.2012 г. по ч.гр.д. № 172/2012 г. на РС-
Златоград - на 02.10.2017 г., от този момент нататък тече давностния срок,
като към 07.06.2019 година, момента на предявяване на иска не е изтекъл пет
годишния давностен срок, поради което оплакването е неоснователно.
Неоснователно се поддържа във въззивната жалба,че в настоящия случай
първоинстанционният съд недопустимо е кумулирал претендираните лихва и
9
неустойка, тъй като двете вземания обезпечават вредите от едно и също
задължение.Неустойката е винаги правна последица неизпълнението на
задължението и обезпечава вредите от това неизпълнение,без да е нужно те да
се доказват.Законът не допуска неустойката да се кумулира само със
законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, но не и с договорна лихва,тъй като
последната е израз на договорната автономия на страните.
В конкретния случай договорната лихва представлява част от главното
задължение по договора за заем,понеже се дължи наред с главницата.По
своята правна природа възнаграждението за ползване дадената в заем сума на
основание чл.240 ал.2 от ЗЗД представлява лихва. А на основание чл.294 ал.2
от ТЗ лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена. Договорната лихва е
едно допълнително главно задължение ,което страните са договорили да се
дължи не за обезщетяване вредите от неизпълнението, а като възнаграждение
на кредитора за отпуснатия заем, в съответствие с предвидената в чл.240,ал.2
изр.първо от ЗЗД възможност за това.Поради това няма пречка и не е
нарушение на императивния материален закон уговарянето на заплащане
както на договорна лихва,така и на неустойка за забава,тъй като последната в
случая обезщетява вредите от забавено изпълнение на задължението за
заплащане на целия дълг - както на отпуснатата в заем главница,така и
договореното възнаграждение под формата на възнаградителна лихва.Поради
това в случая кумулирането на двете претенции за присъждане на договорна
лихва и неустойка,тъй като в случая функциите им са различни,доколкото
неустойката само се свързва с последиците от неизпълнението, а договорната
лихва е част от самото дължимо изпълнение.
Неоснователно е и възражението, че определената неустойка в договора
за заем е в противоречие с добрите нрави,накърняването на които
представлява основание за нищожност на тази част от договора за заем
съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД, съгласно даденото разрешение с ТР №1 от
15.06.2010 година на ОСГК, което не е приложимо в настоящия случай.
Вредите,представляващи неблагоприятни последици от неизпълнението
,които засягат защитени блага на кредитора са не само основание за
отговорността на длъжника,но определят и размера на тази отговорност.При
неустойката настъпването на размера на вредата е предположено, а размерът е
10
определен от страните в договора.При обезщетението по чл.86 ал.1, изр.1 от
ЗЗД вредата също е предположена,но е определена от законодателя.На
обезщетение по чл. 82 от ЗЗД подлежат вреди,чието настъпване и размер
следва да бъде доказано. Независимо от посочените различия законодателят е
предвидил обезщетяване на „по-големите вреди“, което сочи че нормата
трябва да се тълкува в смисъл на вреди, надвишаващи по размер договорената
неустойка, а не досежно основанието за настъпването им – предположено или
подлежащо на доказване и обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД ако надхвърля
договорната неустойка би представлявало по-голяма вреда за кредитора по
чл.92,ал.1,изр.2 отЗЗД.
Правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва
произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор дали да
претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва. След като уговорката в договора за неустойка, не
ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията за законна
лихва по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не следва да се счита, че се дерогират
договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор.
Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се
реализира при настъпило неизпълнение, включително и Ч. претенция за
неустойка и за обезщетение за вредите, над размера на уговорената
неустойка. Този избор не може да бъде контролиран служебно от съда.
Предвид гореизложените съображения решението в атакуваните части е
законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено, а жалбата се
явява неоснователна.
С оглед изхода на спора, тъй като е своевременно поискано се дължи на
въззиваемия претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на сумата 300 лева, което следва да бъде възложено в
тежест на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложените съображения, Смолянският окръжен съд,
в настоящия си състав
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/22.06.2020 година, постановено по гр.д. №
185/ 2019 година , по описа на Златоградски районен съд,в ЧАСТТА, с която
е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, връзка чл. 430 ТЗ М. А. П., ЕГН
**********, с. Долен, общ. Златоград, обл. Смолян, ул. „Горна“ № 201 да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19 сумата от 3 702,04 евро, – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 11.07.2008 г. и Анекс № 1 от 30.09.2009 г. към него,
представляваща анюитетни вноски за периода от 25.06.2014 г. до 30.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 06.06.2019 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 628,98 евро - договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 25.06.2016 г. до 25.05.2019 г .,както и на основание чл. 92 ЗЗД да
заплати сумата от 650,97 евро – мораторна неустойка (наказателна лихва),
начислена върху главницата за вноски с падежи от 25.06.2014 г. до
25.05.2019 г., за периода от 06.06.2016 г. до датата на предявяване на исковата
молба – 06.06.2019 г.,като правилно и законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА М. А.П., ЕГН **********, с. Долен, общ. Златоград, обл.
Смолян, ул. „Горна“ № 201 да заплати на „ОТП Факторинг България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 19 направените разноски по делото пред
въззивния съд в размер на сумата от 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съдq в едномесечен срок от връчването му на страните,
при наличие на основанията на чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12