Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 16492 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 110300 от 09.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 60291/2017 г. на СРС, ГО, 65 състав /с отстранена очевидна фактическа
грешка с решение № 220982 от 19.09.2019 г./, е признато за установено по реда
на чл.422 ГПК, че Р.Р.Ш., конституиран по реда на чл.227 ГПК на мястото на
починалата Е.Б.Ш., М.Б.В. и Р.Б.П. дължат на „Т.С.“ ЕАД, сумата от по 435, 50
лв. всеки от тях, представляваща главница за доставена топлинна енергия и цена
на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. – 29.02.2016 г. за
топлоснабден имот с аб. № 179395, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до
изплащане на вземането. Исковете за главницата са отхвърлени до пълния предявен
размер от по 452, 53 лв. срещу всеки от ответниците, а исковете за обезщетение
за забава в размер на законната лихва – в пълните им предявените размери от по
57, 10 лв. срещу всеки от ответниците за периода 01.12.2015 г. – 18.05.2017 г.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по
273, 45 лв. разноски за заповедното и исковото производство, съобразно
уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на ответника Р.Б.П., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 14, 54 лв. разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете
за обезщетение за забава в размер на законната лихва, е депозирана въззивна
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно,
тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага
съображения, че в Раздел VII от Общите му условия, чл.32, ал.1
са предвидени редът и срокът за заплащане на месечните задължения за доставена
топлинна енергия, а именно – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Счита, че с изтичане на посочения срок ответниците са
изпаднали в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да постанови друго, с което да уважи предявения иск за обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците Р.Р.Ш., М.Б.В. и Р.Б.П., с който я оспорват.
Считат за неоснователни релевираните с жалбата оплаквания. Молят съда да остави
същата без уважени и да потвърди решението в обжалваната част.
Срещу решението в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Р.Р.Ш., М.Б.В. и
Р.Б.П.. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и
е необосновано. Навеждат оплакване, че са оспорили дължимостта на исковата
претенция. Поддържат, че през исковия период не са се намирали в облигационна
връзка с ищцовото дружество, като в тази връзка са оспорили представеното от
ищеца писмо, с което твърди да ги е уведомил, че вписва като титуляр на
партидата за имота Р.Б.П., както и получаването му; оспорили са представеното
заявление от наемателя „У.Ф.КОР“ ЕООД за закриване на партидата му за имота,
тъй като последният е продължил да ползва имота до края на м.02.2016 г. и
следователно – през целия исков период, за установяване на което пред СРС са
били ангажирани гласни доказателства. Молят съда да отмени решението в
обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените срещу тях искове.
Решението в частта, с която са отхвърлени исковете за
главницата над признатия размер от по 435, 50 лв. до пълния предявен размер от
по 452, 53 лв. срещу всеки от ответниците, е влязло в сила като необжалвано.
С протоколно определение от 12.02.2021 г. пред
въззивната инстанция по реда на чл.227 ГПК като страни в производството на
мястото на починалия на 24.06.2020 г. Р.Б.П. са конституирани И.-М.Л.П. –
съпруга, Б.Р.П. – син и М.Р.М. – дъщеря.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба и уточняваща молба от 29.09.2017 г. ищецът
твърди, че ответниците Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш. са клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул.
„****, аб. № 179395, като му дължат разделно – всеки по 1/3 от сумата от общо 1 528,
87 лв., от която: сумата от 1 351, 63 лв. главница, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.10.2015 г. – м.02.2016 г.,
сумата от 5, 95 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение, сумата от 170, 66 лв. мораторна лихва върху главницата за
стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.12.2015 г. –
18.05.2017 г. и сумата от 0, 63 лв. мораторна лихва върху главницата за цената
на дяловото разпределение, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Във връзка с подадено на 05.06.2017 г.
заявление по ч. гр. д. № 36713/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която
в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжниците. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение,
както и сторените по делото разноски.
Видно от препис-извлечение от акт за смърт, изд. на
05.12.2017 г., Е.Б.Ш. е починала на 15.11.2017 г., като видно от справка за
предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 05.12.2017 г., е
оставил наследник по закон – Р.Р.Ш. – син.
С определение на СРС от 18.12.2018 г. на мястото на
починалия ответник Е.Б.Ш. по реда на чл.227 ГПК е конституиран наследникът й по
закон – синът й Р.Р.Ш..
В срока по чл.131 ГПК ответниците Р.Б.П. и М.Б.В. са
депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените срещу тях
искове по основание и размер. Оспорват през исковия период да са били в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Оспорват представеното от
ищеца писмо, с което ги уведомява, че вписва като титуляр на партидата за имота
Р.Б.П., както и получаването му. Оспорват представеното заявление от наемателя
„У.Ф.КОР“ ЕООД за закриване на партидата му за имота, като твърдят, че
дружеството наемател е продължило да ползва имота до края на м.02.2016 г. и
следователно – през целия исков период. Оспорват сградата да е била
топлофицирана през исковия период. Оспорват измервателните уреди да са
преминали изискуемата метрологична проверка. Молят съда да отхвърли предявените
срещу тях искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Р.Р.Ш. е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск. Твърди,
че се е отказал от наследството на майка си Е.Б.Ш., видно от удостоверение по
гр.д. № 3374/2018 г. на СРС, 139 състав, като отказът му е вписан в специалната
книга на съда под № 69/22.01.2018 г., с оглед на което той няма качеството
наследник. Отправя искане производството по отношение на него да бъде
прекратено.
На 05.06.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Б.Ш., М.Б.В.
и Р.Б.П. за сумата от 1 357, 58 лв. – главница и 171, 29 лв. – мораторна лихва за периода 01.12.2015 г. –
18.05.2017 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжниците са
ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.10.2015 г. – 29.02.2016
г. за топлоснабден имот, находящ се гр. София, ул. „****. ап. 2, аб. № 179395.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена
топлинна енергия – 1 351, 63 лв. главница и 170, 66 лв. лихва и за дялово
разпределение – 5, 95 лв. главница и 0, 63 лв. лихва. Видно от т.13 от
заявлението, вземанията се претендират в условията на разделност – по 1/3 от
всеки от длъжниците.
С разпореждане от 12.06.2017 г. по
ч. гр. д. № 36713/2017 г. по описа на СРС, 65 състав, съдът е постановил
исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил длъжниците да заплатят на
заявителя и сумата от 90, 58 лв. разноски по делото, от които: 30, 58 лв.
държавна такса и 60 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило
възражение от длъжниците Е.Б.Ш., М.Б.В.
и Р.Б.П..
В срока по чл.415 ГПК ищецът е
предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за
изпълнение, по исков ред.
Представен е нотариален акт за
собственост на имот № 28, том II, рег. №
978, дело № 94/1999 г. от 26.03.1999 г., с който Р.Б.П., М.Б.В., Е.Б.Ш., Р.Б.Л.и Л.Л.К.са признати за
собственици по наследство на следния недвижим имот при равни квоти, а именно:
дворно място, находящо се в гр. София, ул. „****, съставляващо парцел XVIII-7, кв. 417 по плана на гр. София,
местност „Центъра“, с площ по скица от 447 кв.м., заедно с триетажна жилищна
сграда с избени помещения със застроена площ от 211 кв.м., построена в
гореописаното дворно място.
Представен е договор за наем от 24.07.2003 г., сключен
за срок от три години, считано от 01.08.2003 г., между Р.Б.П. като представител
на наемодателите и „С.“ ЕООД в качеството на наемател, по силата на който на
последния се предоставя за временно възмездно ползване: апартамент, находящ се
на ет. 1 в жилищната сграда на ул. „**** със застроена площ около 160 кв.м.,
както и молба-декларация от „С.“ ЕООД за откриване на партида за нежилищни
нужди за топлоснабден имот с адрес: ул. „****, вх. 1, ап. 2, в която са посочени
име и аб. № на ползвателя на помещението до подаване на заявлението – Р. Б. П.,
аб. № 179395. Горепосочените писмени доказателства не са относими към предмета
на спора, доколкото касаят наемни правоотношения съществували в период, който
предхожда исковия период.
Представен е договор за наем от м.03.2012 г., по
силата на който Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш. в качеството на наемодатели предоставят
за временно възмездно ползване на „У.Ф.КОР“ ЕООД следния свой съсобствен недвижим
имот, а именно: двата апартамента, разположени на първи и втори надпартерни
етажи /по един на етаж/ с обща площ от 454 кв.м. в четириетажна сграда с адрес:
ул. „**** /р.I, т.1/, като
е уговорено предоставеният имот да се ползва за офис /р.I, т.1.1/.
Договорът влиза в сила от 01.04.2012 г. и е за срок от три години /р.II, т.2.1/ и
следователно – до 01.04.2015 г. Между страните е уговорено, че срокът на
договора може да бъде продължен, ако най-късно три месеца преди неговото
изтичане страните се споразумеят за неговото продължаване при същите или нови
условия / р.II, т.2.2/.
Със заявление, получило вх. № от 22.10.2015 г.,
„У.Ф.КОР“ ЕООД е поискало закриване на партидата на адрес: ул. „****, аб. №
179394/179395, считано от 23.10.2015 г. поради прекратяване на договора за наем
и изнасяне от адреса.
Представено е писмо изх. № Г-18093/04.11.2015 г. от „Т.С.“
ЕАД до Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш., в което се сочи, че във връзка със заявление за
закриване на партидата от „У.Ф.КОР“ ЕООД името на Р.Б.П. е вписано като титуляр
на партидата, както следва: партида с аб. № 179394 за ап. № 1, находящ се на
ул. „****, вх. 1, партида с аб. № 179395 за ап. № 2, находящ се на ул. „****,
вх. 1, както и известие за доставяне обр. 250, в което е отбелязано, че
пратката не е била потърсена от получателя.
Пред СРС е разпитана свидетелката Н.Г.Г., която
заявява, че живее в близост и познава имота; че се касае за 4-етажна жилищна
сграда, в която на ет. 1 живее г-н Р.П., ет. 2 и ет. 3 ги дава под наем, а за
ет. 4 не знае кой е наемател. По отношение на ап. 2 заявява, че същият се дава
под наем, като през годините са го ползвали различни фирми. Депозира показания,
че преди настоящите наематели е имало холандска фирма наемател за около 2-3
години; че е виждала човек, който е бил там, както и че холандската фирма е
напуснала преди една година спрямо момента на депозиране на показанията й – 2019
г. и не знае с какво се е занимавала фирмата, но е имало няколко месеца след
освобождаването на имота, когато имотът е стоял празен, след което са дошли
адвокати, които са наематели към момента на депозиране на показанията й.
Представени са и договор за наем от 21.04.2016 г.,
сключен между Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш. в качеството на наемодатели и „М.5“ ООД в
качеството на наемател; заявление с вх. № П-3101/22.04.2016 г. от „М.5“ ООД за
сключване на договор за продажна на топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот с адрес: ул. „****, ет. 3, ап. 2, аб. № 179395, както и
договор № 29472/179395 от 22.04.2016 г. за продажна на топлинна енергия за
стопански нужди между „Т.С.“ ЕАД и „М.5“ ООД за имот с аб. № 179395. Посочените
писмени доказателства не са относими към предмета на спора, доколкото касаят
облигационни правоотношения възникнали след края на исковия период, предмет на
изследване в настоящото производство.
Видно от съдебно удостоверение, изд. по гр.д. №
3374/2018 г. на СРС, 139 състав, Р.Р.Ш. е подал молба с вх. № 2001137 от
16.01.2018 г., с която се отказва от наследството на наследодателя си Е.Б.Ш.,
починала на 15.11.2017 г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Б.В.-Т., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, се измерва от общ
топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита в началото на всеки месец по електронен път
чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на топлинна енергия в
0:00 часа на първо число от месеца. Поради техническа грешка технологичните
загуби за процесния период не са приспаднати. Констатира се, че ЕС на процесния
адрес не е сключила договор за услугата дялово разпределение. Потребителите не
са изпълнили задължението си по чл.153, ал.1 ЗЕ, т.е. нямат сключен договор за
дялово разпределение и съответно не са монтирани индивидуални
топлоразпределители си, като разпределението на топлинната енергия в СЕС се
извършва от „Т.С.“ ЕАД. Топлинната енергия се разпределя на база отопляемия
обем за имотите, който за процесния ап. 2 с аб. № 179395 е 538 м3, видно от
молба за откриване на партида за имота от 22.10.2003 г. В СЕС има трима
потребители и топлинната енергия е разпределен на база отопляем обем. В имота
не се ползва топла вода. За исковия период е фактурирана стойност на доставена
топлинна енергия в размер на сумата от 1 351, 63 лв. Вещото лице е
посочило, че монтираният топломер в абонатната станция няма документ за
метрологичен контрол от 2015 г., но има документ от 2013 г. Впоследствие през
2016 г. в имало технически проблем и топломерът е бил наводнен вследствие на
теч в помещението на станцията и подменен с нов, за който има свидетелства за
метрологична проверка.
Изслушана е и допълнителна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. Б.В.-Т.,
според което сумата за изразходваната топлинна енергия след приспадане на
технологичните разходи, възлиза на сумата от 1 302, 24 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно.
При извършената служебна проверка относно
допустимостта на решението в обжалваната му част съдът намира следното:
Видно от съдебно удостоверение, изд. по гр.д. №
3374/2018 г. на СРС, 139 състав, Р.Р.Ш. е подал молба с вх. № 2001137 от
16.01.2018 г., с която се отказва от наследството на наследодателя си Е.Б.Ш.,
починала на 15.11.2017 г. Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната и
процесуалноправна легитимация на ответника. С вписване на валидно направения
пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразяващи
се в заличаване на наследственото правоприемство, с оглед на което Р.Р.Ш. не
само е престанал да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като
отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в посочения
смисъл – т.1 на ТР № 148 от 10.XII.1986 г. на ОСГК на ВС/. Следователно,
доколкото последният се е отказал от наследството на починалия му праводател,
същият се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се
счита, че е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с
наследството. Съответно, с удостоверяване на факта на отказа от наследство от
страна на съда, вече не е била налице надлежна страна нито в материалноправен,
нито в процесуалноправен смисъл по отношение на горепосоченото лице. Този извод
произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното -
след като лицето не е наследник на починалата страна, няма основание и за
участието му на нейно място в процеса, то винаги ще бъде трето лице за
процесуалното и материалноправно правоотношение, поради което няма да бъде
надлежна страна в производството /в посочения смисъл - решение № 145 от 23.11.2011 г. по т. д. №
1018/2010 г. на ВКС, I ТО/.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение в частта,
с която съдът се е произнесъл по същество по исковете, предявени срещу Р.Р.Ш.,
се явява недопустимо като постановено при липса на процесуалноправна
легитимация срещу ненадлежна страна и следва да бъде обезсилено в посочената
част.
По релевираните
доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:
По въззивната жалба на ответниците:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала
до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като
физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на
топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С т.1 на ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
От страна на ответниците не се оспорва, че имат
качеството на съсобственици на процесния имот. Пред въззивната инстанция се
поддържа възражение, че през исковия период имотът е ползван от трето за спора
лице - дружеството наемател - „У.Ф.КОР“ ЕООД.
За да се обоснове качеството клиент
на топлинна енергия на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на
топлоснабден имот, следва да се установи от една страна - че това лице ползва
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, и от
друга - че между това лице и ищеца е
възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия
за битови нужди.
От представения по делото договор за наем, сключен
между Р.Б.П., М.Б.В. и Е.Б.Ш. в качеството на наемодатели и „У.Ф.КОР“ ЕООД в
качеството на наемател, се установи, че дружеството е имало качеството наемател
на процесния имот в периода от 01.04.2012 г. до 01.04.2015 г. Наемното правоотношение
е прекратено с изтичане срока на договора. Между страните е уговорено, че
срокът на договора може да бъде продължен, ако най-късно три месеца преди
неговото изтичане страните се споразумеят за неговото продължаване при същите
или нови условия /р.II, т.2.2/, като в случая не се твърди и установява
такова споразумение да е било постигнато между страните. Поддържа се, че
фактически дружеството наемател е продължило да ползва имота, което обстоятелство не се установява от
ангажираните гласни доказателства. От показанията на свидетелката Г. се
потвърждава, че имотът се отдава под наем, но показанията й са относно
холандска фирма, ползвала имота за период около 2-3 години, без да може да се
направи извод, че се касае именно за процесното дружество „У.Ф.КОР“ ЕООД, а от
друга страна – свидетелката заявява, че фирмата е напуснала преди една година
спрямо депозиране на показанията й – 2019 г., т.е. през 2018 г., което не
съвпада с твърденията на ответниците дружеството да е ползвало имота до края на
м.02.2016 г. Със заявление от 22.10.2015 г. дружеството е отправило искане за
закриване партидата на негово име, към който момент същото вече не е имало
качеството наемател на процесния имот, считано от изтичане срока на договора за
наем, действал до 01.04.2015 г.
С оглед изложеното, клиенти на топлинна енергия за
исковия период м.10.2015 г. – м.02.2016 г. в качеството им на съсобственици на
процесния имот, се явяват ответниците М.Б.В. и Р.Б.П., последният – починал в
хода на процеса, с конституирани по реда на чл.227 ГПК наследници, както
следва: И.-М.Л.П., Б.Р.П. и М.Р.М..
Ирелевантно за така формирания извод е обстоятелството
дали ищецът е уведомил Р.Б.П. за постъпилото заявление за закриване партидата
на „У.Ф.КОР“ ЕООД и за откриване партида на негово име, с оглед на което
оплакването на жалбоподателите в посочения смисъл се явява неоснователно.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник
„19 минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по
гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
Пред настоящата инстанция не се поддържат оплаквания във връзка със
стойността на доставената топлинна енергия, нито с основанието и размера на вземането
за стойността на дяловото разпределение, поради което тези въпроси са извън
предмета на въззивна проверка по арг. от нормата на чл.269 ГПК.
С оглед изложеното следва да се приеме, че за исковия период в полза на
ищеца са възникнали вземания към ответниците М.Б.В. и Р.Б.П. /последният – починал на 24.06.2020 г.,
с конституирани по реда на чл.227 ГПК наследници, както следва: И.-М.Л.П., Б.Р.П.
и М.Р.М./ за сумата от по 435, 50 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2015
г. – 29.02.2016 г.
Пред въззивната инстанция не са заявени доводи във
връзка с припадащите се на ответниците части от задължението, поради което този
въпрос е извън
предмета на въззивна проверка по арг. от чл.269 ГПК.
По въззивната жалба на ищеца:
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера
на претенцията си.
Спорен в случая е въпросът налице ли е забава по отношение на
задължението за заплащане на главницата, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия.
Отношенията между страните във връзка с доставката на топлинна енергия за
битови нужди за исковия период м.10.2015 г. – м.02.2016 г. се регулират от
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г.
Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че длъжникът
изпада в забава за заплащане на месечните суми за топлинна енергия след
изтичането на 30 дни от периода, за който се отнасят, тъй като горното се
предвижда от Общите условия на ищеца от 2008 г., които не намират приложение
към исковия период.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури, в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, и стойността на фактурата
по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, за каквото публикуване не са ангажирани
доказателства по делото от страна на ищеца, поради което последният не е
доказал длъжниците да са изпаднали в забава по отношение на тяхно парично
задължение.
От страна на жалбоподателя не са изложени конкретни оплаквания във връзка
с вземането за мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение, поради което този въпрос е извън очертания с жалбата на ищеца
предмет на въззивна проверка.
По изложените съображения решението в частта, с която са уважени
предявените срещу М.Б.В. и Р.Б.П.
/последният - починал на 24.06.2020 г., с конституирани по реда на чл.227 ГПК
наследници, както следва: И.-М.Л.П., Б.Р.П. и М.Р.М./ искове, както и в частта,
с която са отхвърлени исковете за мораторна лихва срещу тях следва да се
потвърди.
По
разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищеца, последният няма
право на разноски за въззивната инстанция.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ответниците М.Б.В. и Р.Б.П., починал в хода на
процеса с конституирани по реда на чл.227 ГПК наследници по закон, последните
нямат право на разноски за въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора по отношение на ответника Р.Р.Ш., същият не дължи разноски за
производството, а решението в частта, с която е бил осъден да заплати такива на
ищеца, подлежи на обезсилване с оглед липсата на процесуална легитимация на
ответника.
Последният има право на разноски за производството, но доколкото не е заявил искане за
присъждане на такива, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 110300 от 09.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 60291/2017 г. на СРС, ГО, 65 състав /с отстранена
очевидна фактическа грешка с решение № 220982 от 19.09.2019 г./,
в ЧАСТТА, с
която е признато за установено, че Р.Р.Ш., ЕГН **********, конституиран по реда
на чл.227 ГПК на мястото на починалата Е.Б.Ш., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****,
на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 435,
50 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия и цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. – 29.02.2016 г. за
топлоснабден имот с аб. № 179395, ведно със законната лихва от 05.06.2017 г. до
изплащане на вземането,
в ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** срещу Р.Р.Ш., ЕГН **********, конституиран
по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата Е.Б.Ш., ЕГН ********** иск за
признаване на установено, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 57, 10 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.12.2015 г. – 18.05.2017 г., както и
в ЧАСТТА, с която Р.Р.Ш., ЕГН ********** е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 273, 45 лв. разноски
за заповедното и исковото производство, като
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** срещу Р.Р.Ш., ЕГН **********, конституиран
по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата Е.Б.Ш., ЕГН **********, в
посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110300 от 09.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 60291/2017 г. на СРС, ГО, 65 състав /с отстранена
очевидна фактическа грешка с решение № 220982 от 19.09.2019 г./,
в ЧАСТТА, с
която е признато за установено, че М.Б.В.,
ЕГН ********** и Р.Б.П., ЕГН **********,
починал на 24.06.2020 г., с конституирани по реда на чл.227 ГПК наследници по
закон: И.-М.Л.П., ЕГН **********, Б.Р.П., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН **********,
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от по 435, 50 лв.,
представляваща главница за
доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2015 г. – 29.02.2016 г. за топлоснабден имот с аб. № 179395, ведно със
законната лихва от 05.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и
в ЧАСТТА, с
която са отхвърлени исковете на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че М.Б.В., ЕГН **********
и Р.Б.П., ЕГН **********, починал на
24.06.2020 г., с конституирани по реда на чл.227 ГПК наследници по закон: И.-М.Л.П.,
ЕГН **********, Б.Р.П., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН **********, му дължат
сумата от по 57, 10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 01.12.2015 г. – 18.05.2017 г.
Решението в частта, с която са отхвърлени исковете за
главницата над признатия размер от по 435, 50 лв. до пълния предявен размер от
по 452, 53 лв. срещу всеки от ответниците, е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.