Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 08.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на осми юни две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: К. ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
300 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител твърди, че на 13.05.2019 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г. на
основание чл. 99 от ЗЗД, между „*** П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ******
и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № PLUS-*****от дата 28.09.2017 г. между „*** П.П.Ф.“ ЕАД и Г.Д.Г. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД, ЕИК ******изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение
№ 1 от 13.05.2019 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне
на вземания, било представено само с данните на длъжника Г.Д.Г., тъй като
данните на останалите длъжници били защитени съгласно
Закона за защита на личните данни (чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5 във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр.
с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД). Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „А.з.с.н.в.“
ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името
на цедента да изпраща уведомления за извършената
цесия до длъжниците. Ищцовото
дружество имало изрично пълномощно от цедента „*** П.П.Ф. С.А., клон Б.“, в качеството му на универсален
правоприемник на „*** П.П.Ф.“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД. В изпълнение на
изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна
изискуемост на процесното вземане от страна на „*** П.П.Ф.
С.А., Ф.“ с изх. № УПЦ-П-БНП/РШ8-*****от 15.05.2019 г., като писмото се върнало
в цялост отново с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. На 11.11.2019 г. било изпратено повторно уведомително писмо с
изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-*****за извършената цесия, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост. Уведомителното писмо било изпратено, както до адреса на
ответницата, посочен в договора за кредит, така също и на друг адрес на
длъжника, а именно: гр. К., ул. „В. К.“ № 18. И двете писма се върнали в цялост
с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена“ пратка. Представя и моли
съда да приеме копие от уведомление за извършената цесия ведно с уведомлението
за настъпилата предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-*****от 11.11.2019 г., изпращано до длъжника от името на „*** П.П.Ф. С.А., Ф.“ чрез клона му в Република Б. в качеството му
на универсален правоприемник на „*** П.П.Ф.“ ЕАД чрез
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, което да бъде връчено на ответника заедно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения
по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли
съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника било ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено
в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установяло, че претендираното
с исковата молба задължение не е погасено. В тази връзка било Определение №
987/18.07.2011а. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г. Относно автоматичното настъпване
на предсрочната изискуемост на цялото задължение, включващо неплатената
главница, както и възнаградителни лихви, моли съда да
вземе предвид следното:
Съгласно чл. 5 от условия към
договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост. С подписването на договора страните
се договорили дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва независимо от автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, предвид което със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендирала неплатената
главница, както в целия й остатъчен размер, така и размерът на действителния
остатък между начислената възнаградителна лихва при
подписване на договора и платената възнаградителна
лихва до датата на подаване на заявлението в съда, като в настоящия случай се
позовава на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.2013г. на
ВКС по т.д.№ 610/2011 г., I т.о. В случая следвало да се има предвид, че
мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., които макар и да разрешавали сходна
хипотеза, не били приложими в конкретния случай, поради следните съображения:
цитираният тълкувателен акт разглеждал вземане, произтичащо от договор за
банков кредит като заключавал, че предсрочната му изискуемост настъпва с
неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и обявила
на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК и чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции. Дружество, предоставило кредита, предмет на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение към датата на отпускане на кредита, се
категоризирало като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
от Закона за кредитните институции, която посочената разпоредба дефинирала като
лице, различно от кредитна институция (банка) и инвестиционен посредник, чиято
основна дейност била извършване на една или повече от дейностите: 1) по чл. 2,
ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от ЗКИ; 2) придобиване на участия в кредитна институция
или в друга финансова институция; 3) отпускане на заеми със средства, които не
са били набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. За разлика от кредитните институции (банките), финансовите такива можели
да осъществяват ограничен обем банкови дейности, което оправдавало и
нормативното разрешение същите да не подлежат на лицензионен режим и дейността
им да се урежда с подзаконов акт - Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите
институции (обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г.),
издадена от БНБ. Стопанската активност на финансовите институции не била
подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал.
2 се явявал неприложим за тях. Правната рамка на сключваните от финансовите
институции договори за кредит обхващала нормите за заема за потребление в
Закона за задълженията и договорите и тези на действащия Закон за
потребителския кредит, като извън нея оставали относимите
към банковото кредитиране разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище
било застъпено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.2013
г. на ВКС по т.д.№ 610/2011 г. І т.о., съгласно което в случаите, когато заемът
бил предоставен от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор
за заем за потребление, за предсрочна изискуемост, при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречала на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като
с тази уговорка длъжникът изгубвал преимуществото на срока и последиците за
него били аналогични на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД.
Повече от това, в този случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни
лихви и такси. Правната рамка на сключваните от небанкови субекти от
категорията на ищцовото дружество договори за кредит
обхващала нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за
потребителския кредит, като извън нея оставали относимите
към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради неприложимост
на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели
с техните клиенти липсвала нормативна опора за настъпване последиците на
автоматичната предсрочна изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно утвърдените, поради
което механичната аналогия с трактовката на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т.д.№ 4/2013 г.,ОСГТК, не следвало да се допуска. Настъпването на
предсрочната изискуемост по право с изтичане на определения от страните в
договора срок, без да е необходимо никакво допълнително волеизявление или
уведомление от кредитора до длъжника било споделено от ВКС в Определение
№748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013 г. на II ТО, което се приемало и от
PC- Ямбол в Решение №825/ 20.12.2018 г. по гр. д. №1547/2018 г. по описа на
същия съд. Същото становище било възприето в практиката и на други съдилища по
отношение настъпване на предсрочна изискуемост за небанковите финансови
институции - Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС-
Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г.
на ОС- Благоевград.
Процесното вземане
произтичало от подписания на 28.09.2017 г. договор за потребителски кредит с №
PLUS-*****между „*** П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитор и Г.Д.Г.
като кредитополучател, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя
се уреждали от договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с
този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита“, а именно: 10 000.00 лева. Страните постигнали съгласие да бъде
сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена
директно на застрахователния агент „Д.С.“ ЕАД, като застрахователната премия,
която била в размер на 3 360.00 лева, била разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, била част
от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна
вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем била включена в
размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
се съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която била в размер на
350.00 лева, срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Предоставянето
на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора
да предостави заема и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и
брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното
изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент
бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 18 238.80 лева.
Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 8 238.80
лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.09.2022 г., на 60 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 303.98 лева, при първа
погасителна вноска 20.10.2017 г. съгласно погасителен план посочен в договора
за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.09.2022 г. (дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит), но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да било необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника било
изпратено уведомително писмо, с което същият бил уведомен, че по отношение на
вземанията по договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
дата 13.11.2019г. (получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Съгласно
условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една
или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На
длъжника била начислена лихва за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 1007.93 лева. Длъжникът
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 3 699.80 лева, с която били погасени,
както следва: договорна лихва: 2 737.65 лева, главница: 962.15 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Г.Д.Г. с ЕГН **********
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.както следва:
сумата от 9 037.85 лева (девет
хиляди тридесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща
главница за периода от 20.10.2018 г. до 20.09.2022 г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
сумата 3 205.15 лева (три
хиляди двеста и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 20.10.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.09.2022 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
сумата 1 007.93 лева (хиляда и
седем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава
за периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
09.12.2019 г.;
ВЕДНО
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК – 09.12.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението,
за
които суми е била издадена Заповед № 1024 от 13.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1914/2019
г. по описа на КрлРС.
Претендира
за разноските в исковото и заповедното производство.
ПРИ
УСЛОВИЯТА на евентуалност, в случай че не уважи установителните
искове, предявява осъдителен иск срещу ответницата.
Ответницата Г.Д.Г. Оспорва всички обстоятелства,
на които се основават предявените искове. Оспорва размера на дължимите суми. От страна на ищеца били наведени твърдения, че
поради забава в плащането на две месечни погасителни вноски настъпила
предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност в клаузата на чл.5
от условията към договора за кредит. Ответницата не била уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит. По
делото не били представени доказателства за това към коя дата и за коя вноска
нямало плащане от страна на ответницата. Обявяването на предсрочната
изискуемост предполагало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми. За да може договореното
изменение да прояви своето действие, било необходимо длъжникът да е уведомен, т.е.
изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото
разрешение в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не пораждало действие, ако волеизявлението на
кредитора не е достигнало до длъжника -кредитополучател. Неоснователно било
твърдението на ищеца, че мотивите към т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС не
са приложими към конкретния случай, с оглед на това че се касае за небанкова
финансова институция. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания
намирали приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на
вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл били постановените
по чл.290 от ГПК - решение №123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г., II г.о.,
Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г.
на II т.о. на ВКС, решение № 200/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665/2018
г. на ВКС, І т.о., които разглеждали въпроса относно необходимостта за
уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по
отношение на небанкови институции. Дори и в заявлението по чл.410 ГПК да се
съдържало изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславяло извод, че волеизявлението е надлежно съобщено. С подаване на
исковата молба не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост по смисъла на т.18 от ТР №4/2014г., тъй като там
изрично било предвидено, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК
иск за вземането, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване
на заявлението и във всички случаи кредиторът трябвало да е уведомил за това
длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не било изискуемо в
заявения размер и не възникнало на предявеното основание. В чл.5 от условията
по договора било предвидено, че при просрочие на две
или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането без да е
необходимо изпращане на съобщението от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Счита, че тази клауза не е породила действие, с оглед на това, че
по делото не са представени доказателства за това, че кредитната институция е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление
да е достигнало до кредитополучателя преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Процесния договор за
потребителски кредит бил недействителен поради неспазване на императивните
изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Кредиторът посочил годишния
процент на разходите като абсолютна процентна стойност, като липсвало посочване
на взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР, каквото било
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на конкретизация относно начина,
по който е формиран ГПР, водело до неяснота относно включените в него
компоненти, което било нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин. Това от своя страна било самостоятелно
основание за нищожност на договора съгласно чл.22 от ЗПК. В погасителния план
не се съдържала разбивка, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на база на лихвения процент. Счита, че договорът за потребителски
паричен кредит е недействителен, и на основание чл.22 във вр.
с чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Нарушена била императивната
разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно която договорът се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, не по- малък от 12. Счита, че процесният
договор за потребителски паричен кредит е съставен на шрифт по-малък от 12,
поради което същият е недействителен.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна и правна следното:
С договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-*****, сключен на 28.09.2017 г. между „*** П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитор, и Г.Д.Г., „*** П.П.Ф.“
ЕАД, в качеството на заемодател предоставило на ответника в качеството на заемател сумата от 10 000 лева. Ответникът се задължил да
сключи застраховка „Защита на плащанията“, като застрахователната премия е
определена в размер на 3360.00 лева, както и такса ангажимент, уговорена в
размер на 350 лева. Уговорен бил общ размер на плащанията, ведно с възнаградителната лихва (17.07%) в размер на 18 238.80
лева, при ГПР в размер на 24.45%. Цялата дължима сума следвало да бъде
заплатена на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 303.98 лева. В
договорът е включен и погасителния план, като първото месечно плащане е
уговорено на 20.10.2017 г. и последна вноска - на 22.09.2022 г. С подписване на
договора ответникът се съгласил да погасява задълженията си. Не се спори, че
заемодателят е изпълнил задължението си и предоставил на заемателя
уговорената сума съгласно чл.2 от договора, така за заемодателя възникнало
задължение да плати съгласно уговорения между страните погасителен план.
По делото е представен застрахователен
сертификат като се установява, че сумата за застрахователната премия е
заплатена директно за застрахователя „К.ж., клон Б.“.
В чл. 5, изречение ІІ-ро
от условията на договора е уредено, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост.
Договорът за заем съдържа изрична клауза в
чл. 27, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица и която е в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Наред с договора, по
делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити.
По делото е представен Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., сключен между „*** П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК ******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ****** за
закупуване на вземания на „*** П.П.Ф.“ ЕАД срещу длъжници по потребителски кредити по договори, сключени от
„*** П.П.Ф.“ ЕАД.
На 13.05.2019 г. е подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД, между „*** П.П.Ф.“ ЕАД,
ЕИК ******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит PLUS-*****, сключен на
28.09.2017 г. между „*** П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитор, и
Г.Д.Г. (позиция 365) е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви.
По делото е представено писмено
потвърждение за извършена цесия на вземания спрямо дължници,
посочени в Приложение № 1 от 13.05.2019 г., включващо и задължението на
ответника.
По делото е представени пълномощни от
страна на „*** П.П.Ф.“ ЕАД № 3196/2017 г. и №
3230/2018 г., с които на ищцовото дружество са
делегирани пълномощия да уведомява от името на „*** П.П.Ф.“
ЕАД всички длъжници, вземанията срещу които са
прехвърлени с договор за цесия от 27.07.2017 г., включително с правата ищецът
да преупълномощава трети лица да извършат такова
уведомяване.
Представени са с исковата молба и връчени на
ответника две уведомления за цесия, представляващи две уведомителни писма с
изх. №
УПЦ-П-БНП/PLUS -*****от 15.05.2019 г. и №
УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-*****от 11.11.2019 г., като за
двете са приложени общо три известия за доставяне, които са върнати в цялост, с
отбелязване, че пратките са непотърсени на адресите, на които са били
изпратени.
Не се спори, че ответникът е преустановил
плащанията по договора за кредит, размерът на задълженията не се оспорва от
ответника. Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното
заповедно производство е била издадена заповед за изпълнение, която е била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже фактите, които
сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за
заем от праводателя му, изпълнение на договорните
задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е
възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже, че
договорът е предсрочно изискуем, каквито твърдения са изложени в исковата
молба, както и наличие на валидно сключен договор за цесия.
Като потребител ответникът разполага със
защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VІ на ЗЗП, за които
съдът следи и служебно. В конкретния случай, основателен се явява доводът на
ищеца, че сключеният договор е нищожен поради неспазване изискването за размер
на шрифта. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора, а съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК при
неспазване на изискванията на чл. 10 ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. В конкретния случай от неоспорената съдебно-техническа
експертиза се установи, че договорът е съставен с шрифт „Гарамонд“
и навсякъде в текста, размерът му е 11.7 pt. По отношение
условията към договора се установява, че е използван шрифт „Гарамонд“
и навсякъде в текста, размерът му е 11.5 pt.
При това положение, като сключен в
нарушение на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът между праводателя на ищеца и ответницата е изцяло нищожен.
Съдът намира за основателни възраженията на
ответника, че не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на договора
за кредит. С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав,
пораждащ възможността кредитора да получи предоставена главница по кредит преди
изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две
предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно изменение
на договора, и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Независимо от обстоятелството, че
праводателят на ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото
в разрешение в посоченото тълкувателно за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по
аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е
договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на
разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията
на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е
разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание за
различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите),
отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от търговските
банки. Няма основание праводателят на ищеца, който е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на
длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го
поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя
в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно -
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции,
биха били поставено в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците
по договори за банкови кредити. Поради изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че и при вземания по договор за кредит с кредитор
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът
да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия (кредитор), че
се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. В
конкретния случай, въпреки твърденията на ищеца в насока, че е бил направен
опит да бъде връчено изявлението за настъпилата предсрочна изискуемост,
доказателства за това не са представени. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т.
д. № 1831/2017 г., II т. о., , в което се приема, че предсрочната изискуемост
на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД, уредена в
нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за
изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което
обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. В конкретния случай, въпреки твърденията на
ищеца в насока, че е бил направен опит да бъде връчено изявлението за
настъпилата предсрочна изискуемост, доказателства за това не са представени,
дори самото уведомление не е представено с исковата молба. Крайният срок на
договора не е настъпил нито към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, нито към настоящия момент. В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02 .04. 2019
г. по т.д. № 8/2017г. се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за
кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е
определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил
падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. В
така цитираното Тълкувателно решение не е изследван въпроса „Може ли
обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване
на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това
факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК“, предвид
вече приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, че в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Доколкото този въпрос не е обсъждан в по – късно
постановеното тълкувателно решение, то следва към настоящия момент да се
приложат разпоредбите на действащото предходно тълкувателно решение. В
постановената след 02.04.2019 г. съдебна практика на ВКС се приема, че в
случай, че не се установи по делото по предявен иск по чл. 422 ГПК, че на
длъжника е връчено уведомление за предсрочна изискуемост, то предявените искове
следва да се уважат до размера на падежиралите
вноски, въпреки че съгласно Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС разбиране, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. (В този
смисъл Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о.,
ТК). В случая с оглед на гореизложеното предявеният главен иск –този по чл.422
от ГПК се явява неоснователен, поради липса на обявена преди подаване на
заявлението предсрочна изискуемост на вземането по отношение на претендираната главница, и на основание установената
нищожност за останалите претендирани суми.
С оглед неоснователността на главня иск,
съдът следва да се разгледа предявеният при условията на евентуалност
осъдителен иск. Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г.
на ВКС, условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на
евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК, е
отхвърлянето на установителните искове, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението
по чл. 410 ГПК, като в този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата
молба. Приема се, че уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на
банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване
на обективираното в исковата молба изявление т.е. с
връчване на ответника на препис на исковата молба, с която е предявен и
осъдителен иск за вземанията. На основание гореизложените съображения съдът
приема, че с връчването на препис от исковата молба и на приложението към нея
документи на ответницата, кредитът се счита за предсрочно изискуем. В настоящия
случай препис от исковата молба и приложените към нея доказателства е връчен на
02.06.2020г., от който момент цялото задължение по договора за кредит става
предсрочно изискуемо и предявеният осъдителен иск за главница се явява
основателен и до този размер следва да се уважи. В случая, това е сумата от 8813.85
лева, главница, съгласно заключение на ССЕ, без частта от претендираната
застрахователна премия. При обсъждане на основателността на иска по чл. 422 от ГПК, съдът посочи, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК. Съгласно
чл. 23 от ЗПК длъжникът следва да дължи само действително получената сума по
кредита, която не е изплатил на кредитора, поради което останалите искове
следва да се отхвърлят като неоснователни.
ОТНОСНО разноските:
Следва, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 978.05 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
иска съгласно приложения списък и след добавяне на допълнително заплатения
депозит за вещо лице. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.46
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. съдът компенсира дължимите разноски
като следва да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 877.59 лева в
исковото производство.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявен от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С.за признаване за установено, че Г.Д.Г. с ЕГН **********
*** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД: сумата от 9 037.85 лева (девет хиляди тридесет и
седем лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща главница за периода от
20.10.2018 г. до 20.09.2022 г., по отношение на които е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 13.11.2019 г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата 3 205.15 лева (три хиляди
двеста и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 20.10.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
20.09.2022 г. (падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата 1 007.93 лева
(хиляда и седем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща обезщетение
за забава за периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 09.12.2019 г.; ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 09.12.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед
№ 1024 от 13.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ЧГрД № 1914/2019 г. по описа на КрлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.сумата
от 8813.85 лева (осем
хиляди осемстотин и тринадесет лева осемдесет и пет стотинки), представляваща
главница по договор за потребителски кредит PLUS-*****, сключен на 28.09.2017 г. между „*** П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитор, и Г.Д.Г.,което вземане е било
прехвърлено с цесия, ВЕДНО със законната лихва, считано от предявяване на иска
– 10.03.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на
Г.Д.Г. да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД сумата 3 205.15 лева (три хиляди двеста и
пет лева и петнадесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
20.10.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.09.2022 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 13.11.2019 г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата 1 007.93 лева (хиляда и седем
лева и деветдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
09.12.2019 г.
ОСЪЖДА Г.Д.Г.
с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.разноски
по компенсация в исковото производство в размер на 877.59 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.