№ 211
гр. Поморие, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232160100349 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба „ЕВН
България Електроснабдяване“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов", № 37 против Т.П.К. с
Булстат *********, с адрес: с. Порой, общ. Поморие, ул. „..., с която са
предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание 79, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът моли да бъде прието за установено
съществуването на вземане против ответницата за сумата от 385,03 лв.,
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.10.2022г.-22.12.2022г.; 14,03 лв.,
представляващи стойнота на законната лихва за забава за периода
13.12.2022г. - 24.04.2023г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 25.04.2023г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 88/26.04.2023г. по чл. 410
ГПК, постановена по ч.гр.д. № 216/2023г. по описа на РС-Поморие.
Претендира се присъждането на направените по делото в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били одобрени с
решение на ДКЕВР № 0У-013/10.05.2008г. и били влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия, същите влизали в сила
1
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 94а от Закона за
енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа
енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, като тези клиенти не се снабдявали от друг
доставчик. Навежда се твърдение, че до този момент ответницата не била
упражнила правото си на промяна на доставчика на електроенергия.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 13, ал. 2 от общите условия снабдяването
с ел. енергия започва след подаване на заявление-декларация за започване
продажба на ел. енергия да крайния снабдител и декларация за достъп до
мрежата на оператора на разпределителната мрежа Електроразпределение Юг
ЕАД. С тези документи клиентът заявява желанието си да бъде снабдяван с
електроенергия от крайния снабдител ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
и да му бъдат предоставяни мрежови услуги от ЕВН България
Електроразпределение ЕАД, идентифицира се като клиент и индивидуализира
обекта си. Твърди, че в изпълнение на общите условия ответницата е подала
заявление-декларация за започване продажба на електрическа енергия и
декларация за достъп до мрежата на 15.12.2014г. Тъй като обектът е
съсобствен, е подадена и декларация от другия съсобственик, че е съгласен
титуляр на партидата да бъде ответницата.
Навеждат се твърдения, че Т.П.К. има качеството на битов клиент,
съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката,
тъй като ползваната от същия ел. енергия е за битови нужди с оглед вида на
обекта на потребление - жилищна сграда. По силата на чл. 7, т. 1 от общите
условия на ищцовото дружество ищецът се е задължил да снабдява с ел.
енергия обект на ответника с ИТН 2743457, находящ се в с. Порой, общ.
Поморие, ул. „....
За Т.П.К. бил открит клиентски номер ********** в качеството на
собственик, съгласно Нотариален акт, вписан под акт № 90, том 12, дело №
2036 от 2013г.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
18, ал. 1 и ал. 2., като съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане
в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията си по общите условия
и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 23.10.2022г. -
22.12.2022г. е доставил до обекта на ответника ел. енергия на обща стойност
385,03 лв., която до този момент не е заплатена. Сочи още, че поради забава в
заплащане на горепосочената главница Т.П.К. дължи законна лихва в общ
размер от 14,03 лв. за периода 13.12.2022г. - 24.04.2023г., като същата се
дължи по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на
същата до датата на образуване на настоящото производство.
2
Предвид всичко изложено, ищецът моли предявените искови претенции
да бъдат уважени, както и в негова полза да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК , е представен писмен отговор от назначения
на ответницата особен представител адв. П. К. от БАК, в който претенциите
се оспорват по основание и размер.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, като се сочи, че от
приложените доказателства не може да се направи обоснован извод за
верността на изложеното в исковата молба. Излага се, че издаването на
фактура не е доказателство за наличие на облигационно правоотношение
между страните, доколкото изхожда само от ищцовата страна. Твърди се, че
същата не може да служи и като доказателства за действително потребление
на ел.енергия в имота. В допълнение се заявява, че представените с исковата
молба декларации по никакъв начин не установят, че в периода 23.10.2022г. -
22.12.2022г. действително е доставена до обекта ел. енергия. Отделно се
навежда, че не са представени доказателства, от които да се установи дали
ответницата не е прехвърлила собствеността върху имота.
Процесуалният представител на ответната страна намира, че липсват
данни за реалното ползване на обекта от ответника, съответно за
закупуването на електрическа енергия за собствено ползване именно от него.
Сочи, че в случай, че ответницата и към процесния период е собственик на
имота и е сключила договор с ЕВН, то тя има качество на потребител и
попада под закрилата на Закона за защита на потребителите. Намира, че
въпреки това липсват данни продавачът да е съобщил за дължимите суми на
потребителя. Счита, че това обстоятелство е препятствало възможността на
потребителя да оспори дължимостта на сумите като депозира възражение
срещу сметката.
Въз основа на гореизложеното ответната страна оспорва представените
по делото доказателства, като счита, че предявените искове са неоснователни,
както по размер, така и по основание и моли същите да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба с вх. №
4190/18.10.2023г., депозирана от юрисконсулт С. П. – процесуален
представител на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в която се сочи, че
ответницата се е свързала с представител на ищцовото дружество и на
няколко вноски е заплатила всички претендирани по делото суми, в това
число главница, лихви и ранозски за настоящото дело и за заповедното
производство. Поради това в молбата ищецът сочи, че не поддържа исковата
си претенция и моли същата да бъде отхвърлена, като погасено доброволно
от ответника. Изрично сочи, че не претендира присъждане на сторените
разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не се представлява. По
делото е постъпила молба от адвокат К. – особен представител на Татяна
3
Конон, в която същата сочи, че поддържа отговора на исковата молба и моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид събрания и приобщен по дело доказателствен материал в неговата
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
От събраните доказателства се установява, че ответницата е битов
потребител и абонат на ищцовото дружество. В тази връзка от Нотариален
акт № 25, том II, рег. № 1514, дело № 201 от 26.11.2013г. на нотариус Добрин
Горанов (л. 6 от делото) се установява, че ответницата е съсобственик на
двуетажна жилищна сграда, разположена в с. Порой, общ. Поморие, ул. „....
От представените Заявление-декларация за започване на продажба на
електрическа енергия (лист 3 от делото) и декларация за достъп до мрежата с
клиентски № ********** (лист 4 от делото) се установява, че Татяна
Павловна Конон е клиент на ответното дружество, като електрозахранваният
обект е именно този на адрес в с. Порой, общ. Поморие, ул. „..., който
ответницата е поискала да бъде постоянно захранен.
По делото е представена и декларация от Мария Николаевна Конон –
съсобственик на процесния електроснабден имот, от която е видно, че
деклараторът дава съгласието си правата и задълженията на клиент за
горепосочения недвижим имот, присъединен към разпределителната мрежа,
да се упражняват от Татяна Павловна Конон.
От представените по делото фактури и препис-извлечение от сметка
(лист 8-10 от делото) се установява, че претендираните от ищцовото
дружество суми са в общ размер от 399,06 лв., като същите са начислени за
потребена електроенергия в обект на ответницата, разположен в с. Порой,
общ. Поморие, ул. „... с клиентски № **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При така предявената искова претенция с правно основание по реда на
чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца бе да установи както основанието, така и размера на
вземането си и по-конкретно, че през исковия период страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на
ел.енергия до присъединен в електропреносната мрежа обект, чийто
собственик е именно ответната страна, че ищецът е изпълнил задължението
си за процесния период като е доставил посочените в исковата молба
количества ел.енергия до собствения на ответника обект, т.е, че ел.енергия е
потребена в обекта на ответника, че ответникът е изпаднал в забава да погаси
4
ликвидното и изискуемо задължение, поради което е дължима и лихва за
забава.
В случая съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установи, че между страните е била налице валидна облигационна връзка,
която е имала за предмет доставка на ел.енергия до присъединен в
електропреносната мрежа обект, като съсобственик на същия обект е именно
ответната страна. Установи се още, че другият съсобственик на имота е дал
съгласието си всички права и задължения по партидата да се упражняват
именно от ответницата.
От представените по делото доказателства, в това число фактури и
препис-извлечение се установява, че претендираните от ищцовото дружество
суми са в общ размер от 399,06 лв., като същите са начислени за потребена
електроенергия в обект на ответницата, разположен в с. Порой, общ.
Поморие, ул. „... с клиентски № **********.
По делото обаче не са ангажирани доказателства, въз основа на които в
действителност да се установи, че ищцовото дружество е доставило
процесните количества електроенергия, поради което и съдът счита, че
ищецът не е установил в условията на пълно и главно доказване, че е
изправна страна в облигационните отношения.
В допълнение на горното по делото е постъпила молба от процесуалния
представител на ищеца, с която последният сочи, че не поддържа исковата си
претенция, доколкото същата е изцяло погасена от ответника, в това число са
погасени и разноските, сторени в настоящото дело и тези за заповедното
производство. Предвид това и съобразно разпоредбата на чл. 175 от ГПК,
съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са
относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва
да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да
основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него
доказателства. При установяване на фактите от значение за изхода на делото
съдът следва да вземе предвид процесуалните позиции на страните и
направените от тях признания на неизгодни факти, които преценени с оглед
на всички обстоятелства по делото, биха насочили към основателност или
неоснователност на исковата претенция.
Доколкото ищцовото дружество е посочило, че ответникът е заплатил
всички претендирани от него в настоящото производство притезания и
предвид недоказването на действителното доставяне на процесните
количества електроенергия, съдът намира, че така предявените искове по реда
на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора по делото в полза на ответника следва да бъдат
5
присъдени сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Тъй като Т.П.К. е представлявана от особен представител, респективно не е
сторила направила разноски, в нейна полза такива не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов", № 37 против Т.П.К. с Булстат *********, с адрес: с.
Порой, общ. Поморие, ул. „..., обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено
нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 385,03 лв.,
представляващи стойността на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода 23.10.2022г.- 22.12.2022г.; 14,03 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
13.12.2022г. - 24.04.2023г., ведно със законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 25.04.2023г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 88/26.04.2023г. по чл. 410
ГПК, постановена по ч.гр.д. № 216/2023г. по описа на РС-Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6