Решение по дело №5912/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2020 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20194430105912
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 13.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 11.02.2020 година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 5912 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Исковата молба е подадена от ***представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против И.Г.И., с ЕГН: **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: 3723,08лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. до 31.03.2019 г., лихва върху главницата в размер на 376,59 лв. за периода от 02.02.2017 г. до 14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по ***на ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото не е постъпил отговор. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.

  В съдебно заседание на 11.02.2020г. ищецът поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

 При това положение, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото, визирани в чл.238 ал.1 от ГПК, чл.239 ал.1 т.1 и т.2 – на ответната страна са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание; а и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени доказателства в заповедното и исковото производства – заявление за откриване на партида, нотариален акт за продажба на топлофицирания имот, препис-извлечение от сметка на абонатен ***, фактури за исковия период, справка за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на името на ответника, възбраняването на имота на негово име и липсата на разпореждане с него до предявяване на иска, ОУ на ищеца.

Поради изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239 ал.2 от ГПК, без то да се мотивира по същество, т.к. са налице предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено решение и е направено своевременно искане за това от ищеца.  

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските на ищеца в исковото производство – 116.92лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – редуцирано съобразно сложността на делото юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които се изчисляват в размер на 132.00 лв.

По изложените съображения, и на осн. чл. 238 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че И.Г.И., с ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на ***, ***, сумата от 3723,08лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2016 г. до 31.03.2019 г., на адрес ***, лихва върху главницата в размер на 376,59 лв. за периода от 02.02.2017 г. до 14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по ***на ***.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, И.Г.И., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П. ЕАД, ***, направените по делото разноски в размер на 216.92лв., както и разноските по ***по описа на ***, в размер на 132.00 лв.

Решението, като неприсъствено, не подлежи на обжалване.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: