№ 10283
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110134611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на М. Д. Д. с ЕГН **********, адрес .. (ищец)
срещу Софийският апелативен съд. Ищецът твърди, че Софийският апелативен съд е
нарушил правото на Европейския съюз при постановяването на определение № 2305 от
23. 07. 2018 г. във връзка с частна жалба, която той е подал по гр. дело № 10535 по
описа на Софийския градски съд за 2012 г. Поддържа, че двама съдии от съдебния
състав са се отвеждали по други дела, по които ищецът е участвал, но въпреки това не
са се отвели и са участвали в постановяването на съответното определение. Позовава се
на практиката на ЕСПЧ, като заявява, че предубедеността на съдия може да бъде
установена както от поведението му по време на процеса, така и от съдържанието на
неговите актове. Заявява, че съдията следва да вдъхва доверие в едно демократично
общество. С това определение му била гарантирана загуба от 750 000 лева, като освен
това то му причинило влошаване на здравословното му състояние, негативните
психични състояния, доброто му име, престижа на неговите търговски дружества и т.
н. Иска от съда да осъди Софийския апелативен съд да заплати сумата 24 500 лева
частично от общо 750 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи; сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лекарства, лечения и усилена храна; и сумата 24 500 лева от общо
3 000 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
Софийския апелативен съд, адрес .. В последното открито съдебно заседание
ответникът пледира чрез надлежно упълномощения процесуален представител Илиан
Гогачев, служител с юридическо образование (съдебен помощник), като излага
подробни доводи, че не е налице нито един от елементите на правопораждащия
фактически състав по чл. 2в ЗОДОВ. Излага евентуални доводи, че претендираните от
ищеца обезщетения са прекомерно завишени. Оспорва и акцесорната претенция за
1
присъждането на законната лихва. Иска от съда да отхвърли изцяло предявените
искове. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В производството участвуваха и прокурори от Софийската районна прокуратура
на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. В последното открито съдебно заседание прокурор
Цанова изразява становище, че предявените искове са недоказани.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна и е придружена с документ
за внесена държавна такса в необходимия размер по чл. 2а, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради което е редовна, а
предявените с нея искове са процесуално допустими. Става въпрос тъкмо за три
кумулативно съединени иска – един за обезщетение за имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи, втори за обезщетение за имуществени вреди във
формата на претърпени разходи и трети за обезщетение за неимуществени вреди. Това
разграничение между исковете за обезщетяване на различни видове вреди се приема в
съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя – решение № 105 от 09.
09. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 2256/2020 г., IV г. о. Искането за присъждане на
законната лихва от деня на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на
обезщетението не съдържа самостоятелен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в какъвто смисъл е
съдебната практика (решение № 1048 от 18. 07. 2001 г. на ВКС по гр. дело № 1022/2000
г., IV г. о.).
Ищецът предявява три кумулативно съединени осъдителни иска, два от които
частични, с правни основания чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване нарушение на правото на
Европейския съюз, допуснато от Софийския апелативен съд при постановяването на
определение № 2305 от 23. 07. 2018 г., че допуснатото нарушение е съществено, че е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, лечение и
усилена храна на стойност 15 000 лева, съответно пропуснати ползи в размер на 24 500
лева, както и че е претърпял неимуществени вреди с продължителност и интензивност,
съответстваща на справедливо обезщетение от 24 500 лева, както и наличието на пряка
причинна връзка между същественото нарушение на правото на Европейския съюз и
съответните имуществени и неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателствени материали първостепенният съд
приема за установена следната фактическа обстановка.
Ищецът образувал през 2012 г. гр. дело № 60534 по описа на Софийския районен
съд. Той претендирал от третото за настоящото дело лице „.“ ООД заплащането на
сумата 1 250 лева (частичен иск от общо 9 240 лева), представляваща стойността на
заплатени от „.“ ООД 16, 42 кв. метра по договор за строителство, сумата 1 250 лева
(частичен иск от общо 75 750 лева), представляваща заплатена от „.“ ООД сума по
договор за строителство и продажба на офис, сумата 1 250 лева (частичен иск от общо
50 000 лева), представляваща пропуснати ползи от „.“ ООД вследствие на
неизпълнение на договор за строителство и продажба на офис, както и сумата 1 250
лева (частичен иск от общо 6 965 лева), представляваща стойността на извършен
ремонт поради теч на тавана на офис. Ищецът поискал освен това обезпечение на
предявените искове чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота на „.“ ООД.
С определение без номер от 03. 04. 2013 г. 30-и състав на Софийския районен съд
уважил искането за обезпечаване на предявените искове, като наложил възбрана върху
2
едноетажна жилищна сграда, собственост на „.“ ООД, при условие, че ищецът внесе
парична гаранция в размер на 1 000 лева. Определението влязло в сила на 10. 03. 2017
г.
След влизането му в сила „.“ ООД направило на 11. 07. 2016 г. искане за
заменяване на допуснатото обезпечение на основание чл. 398, ал. 2 ГПК със залог в
пари, като представил доказателства за внесена по платежна сметка на Софийския
районен съд парична сума в размер на 5 000 лева, която се равнявала на сбора от
предявените от ищеца частични искове. Понеже обаче междувременно ищецът
увеличил два от предявените искове на такива за сумата 25 040 лева, съответно 25 500
лева, Софийският районен съд прекратил на 12. 05. 2017 г. делото на основание чл.
118, ал. 1 ГПК и го пратил по подсъдност на родово компетентния Софийски градски
съд.
Така в Софийския градски съд било образувано гр. дело № 10535 от 2017 г.
Макар и ищецът да бил възразил срещу заменяването на обезпечението, I-18 състав на
Софийския градски съд с определение № 6868 от 23. 03. 2018 г. заменил наложената
възбрана със залог върху паричната сума в размер на 5 000 лева, внесена по
депозитната сметка на Софийския районен съд. Недоволен от така постановеното
определение, ищецът своевременно подал частна жалба срещу него. Така било
образувано в. ч. гр. дело № 2960 по описа на Софийския апелативен съд за 2018 г. С
определение № 2305 от 23. 07. 2018 г. Софийският апелативен съд оставил без
уважение частната жалба. Това определение било окончателно. То било постановено
от следния съдебен състав: Н.К. (председател), Диана Коледжикова (съдия-докладчик)
и Димитър Мирчев.
Полученото за послужване гр. дело № 10535 по описа на Софийския градски съд
за 2017 г. трябваше да бъде върнато, защото то продължава да е висящо (масови
отводи). Въпросът за основателността на предявените от ищеца по това дело искове все
още не е разрешен на първа инстанция.
От друга страна, от представените от ищеца доказателства се установява, че
Софийският апелативен съд е разгледал и друго едно дело: гр. дело № 3962 по описа за
2015 г. Страни по това дело били „.“ ООД (жалбоподател) и М.К. („ответник по
жалбата“). Ищецът по настоящото дело М. Д. Д. не участвувал в това производство.
Делото било първоначално разпределено на 4-ти състав на Гражданското отделение на
Софийския апелативен съд, а именно: Н.К. (председател и съдия-докладчик), Я.В. и
С.М.. В откритото съдебно заседание, проведено на 07. 12. 2015 г., съдебният състав
докладвал на страните, че представител на „.“ ООД се свързал със съпруга на съдия
Н.К., връчил му папка с документи и му направил изявления във връзка с предмета на
делото. При това положение съдебният състав преценил, че е налице основанието за
отвод на съдия Н.К. по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК и тя била отведена от разглеждането на
това дело.
По отношение на твърдените по настоящото дело вреди съдът приема следното.
Във връзка с твърдените имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
лекарства, лечения и усилена храна, ищецът не представи каквито и да било
доказателства, въпреки изричните указания в тази насока, дадени му от
първостепенният съд с определението от 17. 05. 2023 г., съдържащо доклада по
настоящото дело. При това положение спрямо него следва да се приложат
неблагоприятните последици на тежестта на доказването и да се приеме, че ищецът не
е претърпял съответни имуществени вреди.
3
По отношение на твърдените по настоящото дело имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в накърняване на престижа на
търговските му дружества и загуба на клиентела, съдът намира следното. За
обезщетението за пропуснати ползи правната теория и съдебната практика
единодушно приемат, че при доказването на тези вреди следва да се излезе от сферата
на вероятното и те да бъдат установени по сигурен начин (А.К., „Облигационно право.
Общо учение за облигационното отношение“; Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по
тълк. дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по
тълк. дело № 3 от 2021 г. на ОСГТК на ВКС). В дадения случай единствените
доказателства, които са насочени към установяването на предполагаемите пропуснати
ползи, са показанията на свидетелката М.А.Г.-Д.а, съпруга на ищеца. Макар и тя да е
заинтересована от изхода на настоящото дело съгласно чл. 172 ГПК, в дадения случай
не се откриват противоречия между нейните свидетелски показания и останалите
събрани по делото доказателствени материали, които да обусловят дискредитирането
им. Според нейните показания „щом има иск от М. Д., значи „Н.К.“ ООД е загубила
клиентела вследствие на произнасянето на Софийския апелативен съд, но не мога да
се сетя, защото съм доста притеснена от това, което се случи“. Други фактически
данни за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи по настоящото дело не
бяха събрани. От една страна, тези показания сочат към имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи, засегнали патримониума на третото лице „Н.К.“ ООД
(според уточненото от свидетелката изписване на фирмата), а не този на ищеца.
Търговското дружество и съдружникът са два отделни правни субекта. От тази гледна
точка свидетелските показания не доказват пропуснати ползи за ищеца, който е страна
по делото и претендира съответно обезщетение. Той е предявил исковете в лично
качество, а не в качеството си на представител на друго лице. Наред с това, дори и да
можеше да се приеме, че свидетелката е допуснала грешка и че всъщност е имала
предвид че самият ищец е загубил клиентела, а не съответното търговско дружество,
нейните показания не са достатъчно конкретни, подробни и сигурни, за да може да се
приеме, че вредите във формата на пропуснати ползи са доказани по сигурния начин,
който поддържат правната теория и задължителната тълкувателна практика. Поради
тези съображения съдът намира, че ищецът не е доказал да е понесъл имуществени
вреди във формата на пропуснати ползи.
По отношение на твърдените от ищеца неимуществени вреди бяха представени
редица доказателства за влошаване на здравословното му състояние – медицински
документи и съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на тях. От
съвкупната им анализа се установява, че през 2017 г. ищецът е имал камък в бъбрека,
който е бил разбит чрез ултразвук във водна вана, страдал е от артериална хипертония
трета степен, хипертонично сърце, стабилна стенокардия, исхемична болест на
сърцето, тораколумбална спондилоза, захарен диабет от втори тип и диабетна
полиневропатия. Според вещото лице към този момент ищецът не е бил в сериозно
увредено общо състояние. От друга страна, не по-късно от 28. 03. 2022 г. (предвид
изявлението на вещото лице) ищецът се разболял и от онкологично заболяване –
Ходжкинов лимфом в склеронодуларна форма, който бил хистологично
диагностициран за пръв път на 28. 09. 2022 г. Няма категорични данни ищецът да е
боледувал от Ходжкинов лимфом преди 23. 07. 2018 г. Според вещото лице е
невъзможно при злокачествено хематологично заболяване да се постигне пълно
излекуване на пациента, а следва да се говори за частични или пълни ремисии. За да се
постигне качествена ремисия с продължителност от порядъка 3 – 5 години трябва да се
проведе оперативно лечение, което да се съчетае с лъчелечение и химиотерапия.
4
Качеството на живот на пациента и прогнозата на протичане на заболяване зависят от
клиничния стадий на развитие на Ходжкиновия лимфом и провежданата терапия.
Вещото лице е констатирало, че по делото липсват данни са клиничната класификация
на онкологичното заболяване на ищеца, както и за провежданата от ищеца лечение и
резултатите от него, поради което е невъзможно да се даде отговор за качеството му на
живот и за прогнозата за развитието на заболяването.
При това положение съдът намира, че ищецът доказва да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно влошаване на здравословното му
състояние. Тук следва обаче да бъде разгледан и въпросът за наличието на причинна
връзка между твърдяното от ищеца нарушение на правото на Европейския съюз и това
влошаване на здравословното му състояние. Причинността е понятие на метафизиката,
което е възприето в правото. При нея два факта са свързани по такъв начин, че единият
е необходимо следствие на другия. Според правилата на метафизиката и логиката
причината винаги предхожда следствието. В дадения случай ищецът твърди
нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато от ответника на 23. 07. 2018 г.
При това положение е невъзможно влошеното здравословно състояние на ищеца, което
е било налице към по-ранен момент през 2017 г. (камък в бъбрека, който е бил разбит
чрез ултразвук във водна вана, страдал е от артериална хипертония трета степен,
хипертонично сърце, стабилна стенокардия, исхемична болест на сърцето,
тораколумбална спондилоза, захарен диабет от втори тип и диабетна полиневропатия),
да е следствие от предполагаемото нарушение на правото на Европейския съюз. Що се
отнася до по-сериозното онкологично заболяване на ищеца, точният момент на
възникването му не беше установен. От изслушването на вещото лице се установява
само, че това заболяване е възникнало не по-късно от шест месеца преди
първоначалното му хистологично диагностициране, т.е. то е възникнало не по-късно от
28. 03. 2022 г. Възможно е следователно онкологичното заболяване на ищеца да е
възникнало в по-ранен момент в промеждутъка 23. 07. 2018 г. – 28. 03. 2022 г., при
което правилата на метафизиката сами по себе си не изключват възможността то да е
последица от предполагаемото нарушение на правото на Европейския съюз от 23. 07.
2018 г. Възможно е обаче това заболяване да е възникнало и преди 23. 07. 2018 г.
Невъзможността да се определи с точност дали Ходжкиновия лимфом на ищеца е
възникнал преди или след 23. 07. 2018 г. разколебава пълното и главно доказване на
причинна връзка между предполагаемото нарушение на правото на Европейския съюз.
В допълнение към правилата на метафизиката и логиката трябва да се отбележи, че
съгласно медицинските знания на вещото лице независимо какъв стрес претърпява
човешкия организъм, в това число и стрес във връзка с неблагоприятно произнасяне по
съдебно производство, този стрес не попада в етиологичните фактори на Ходжкиновия
лимфом (етиологията е наука за причините). При това положение съдът трябва да
приеме, че онкологичното заболяване на ищеца не е било причинено от
предполагаемото нарушение на правото на Европейския съюз от ответника.
Изложеното дотук е достатъчно, за да обоснове липсата на материалноправните
предпоставки за основателността на трите предявени иска. За пълнота обаче
първостепенният съд намира, че следва да разгледа и въпроса дали ответникът
действително е допуснал твърдяното от ищеца нарушение на правото на Европейския
съюз (което трябва да е „достатъчно съществено“). Източниците на правото на
Европейския съюз биват първични и вторични. Първичните са международните
договори, въз основа на които се учредява Европейския съюз – Договорът за
Европейския съюз, Договорът за функциониране на Европейския съюз, Хартата за
5
основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и Договорът за Европейската агенция
за атомна енергия („Евратом“). Вторичните източници на правото на Европейския
съюз са регламентите, директивите и рамковите решения, приемани от институциите
на Европейски съюз. Източник на правото на Европейския съюз е също така и
практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Европейският съюз, учреден въз
основа на изброените международни договори, следва да се разграничава от Съвета на
Европа – отделна международна организация, създадена въз основа на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съответно съдебната
практика на СЕС, институция на Европейския съюз, трябва да се разграничава от
съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), институция на
Съвета на Европа, която прилага КЗПЧОС. Въпреки това следва да се отбележи, че
съгласно чл. 52, пар. 3 ХОПЕС правата, предвидени в КЗПЧОС, съставляват
минимални стандарти за прилагането на ХОПЕС. Освен това с Договора от Лисабон за
изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на
Европейската общност, чл. 6 от Договора за Европейския съюз се изменява, като
според пар. 2 и 3 от него „Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи. Основните права, както са
гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на
държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи
принципи“. Поради тази настоящият съдебен състав споделя съдебната практика,
според която нарушаването на права, признати и гарантирани от КЗПЧОС, може да
обоснове и съществено нарушение на правото на Европейския съюз и по-точно на чл.
47 ХОПЕС (определение № 4232, постановено на 16. 11. 2022 г. по ч. гр. дело № 3728
по описа на ВКС, 5-членен състав, за 2022 г.), макар и Европейският съюз да не е
ратифицирал КЗПЧОС.
Според относимата практика на СЕС, на която ответникът се позова в
пледоарията си, за да бъде ангажирана отговорността на национална юрисдикция за
нарушаване на правото на Европейския съюз, необходимо е тази национална
юрисдикция да е действувала като последна инстанция (решение на СЕС по дело С-
224/01, „Кьоблер срещу Австрия“, пар. 51 и сл.). Това е така, защото увреденото лице
иначе винаги разполага с възможността да се защищава пред по-горната инстанция,
като се позове на правото на Европейския съюз. В дадения случай ответникът е бил
последна инстанция по въпроса за заменяването на обезпечението и неговото
определение не е подлежало на обжалване с частна касационна жалба. Независимо от
това обаче според настоящия съдебен състав не би могло да се приеме, че той е
действувал като последна инстанция по смисъла на цитираната практика на СЕС. Това
е така, защото въпросът за обезпечението на предявения иск може да бъде повдиган
многократно в рамките на едно производство. Произнасянията на съдилищата по
обезпечаването на иска, включително когато не подлежат на обжалване, не формират
сила на пресъдено нещо. Ако ищецът прецени, че замененото обезпечение е
недостатъчно с оглед предприетото от него изменение на исковете, той може да се
позове на това изменение на обстоятелствата и да поиска от съда на свой ред замяна на
обезпечението (искането по чл. 398, ал. 1 ГПК може да се направи от „една от
страните“, т.е. както от ищеца, така и от ответника) или да ползува замененото
обезпечение – залог върху паричната сума 5 000 лева – и да поиска допускането на
ново обезпечение наред с него.
Освен че не е действал като последна инстанция по смисъла на цитираната
6
съдебна практика, ответникът освен това не е допуснал твърдяното от ищеца
нарушение на правото на Европейския съюз. Вярно е, че ищецът има правото делото
му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, установен в съответствие
със закона, което произтича от чл. 47, пар. 2 ХОПЕС и чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Съгласно
трайната практика на ЕСПЧ безпристрастността на съда се преценява въз основа на
субективен и обективен критерий. Субективният критерий се изразява в липсата на
лични предразсъдъци и предубеждения на съдия, която липса се предполага до
доказване на противното. Обективният критерий произтича от необходимостта
дейността на съдилищата в рамките на едно демократично общество да вдъхва
доверие. Той се състои в липсата на проверими и обективни факти, които биха могли
да породят съмнение в безпристрастността му у незаинтересования страничен
наблюдател. Обективният критерий обикновено се отнася до наличието на йерархични
или други връзки между съдията и другите участници в съдебното производство
(решение на ЕСПЧ по делото „Micallef v. Malta“, пар. 93 – 99). При обективният
критерий „решаващо е не субективното чувство на страната относно
пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства
опасенията са обективно оправдани“ – определение № 4415, постановено на 21. 12.
2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4701 по описа на ВКС, III г. о., за 2022 г., и цитираното
в него решение на ЕСПЧ по делото „Nortier v. The Netherlands“.
Действително, по гр. дело № 3962 по описа за 2015 г. обективният критерий за
възникване на съмнения в безпристрастността на съдия Н.К. е бил налице. Щом като
страната по делото „.“ ООД е осъществила чрез свой представител извънсъдебен
контакт със съдията чрез нейния съпруг, изразявайки становище по съществото на
делото и връчвайки документи, то за незаинтересования външен наблюдател биха
могли да възникнат съмнения в безпристрастността на съдия Н.К. по това дело. Затова
ответникът основателно и в съответствие с правото на Европейския съюз е отвел съдия
Н.К. от разглеждането на това дело. Това обаче не означава, че обективният критерий
за безпристрастността на съдия Н.К. ще е винаги накърнен при разглеждането на дела,
страна по които е „.“ ООД. След като обективната връзка не е трайна и постоянна
(например родство с управителя на търговското дружество), а е инцидентна, то следва
във всеки конкретен случай да се преценява дали „.“ ООД е осъществило извънсъдебен
контакт със съдията, който отново да обоснове обективни съмнения в
безпристрастността му. В дадения случай ищецът не е представил доказателства „.“
ООД да е осъществил извънсъдебен контакт със съдия Н.К. по воденото между тях в. ч.
гр. дело № 2960 по описа на Софийския апелативен съд за 2018 г. Затова и съдът е
длъжен да приеме, че произнасянето по това дело е било осъществен от безпристрастен
съдебен състав, установен в съответствие със закона. Не се установява твърдяното от
ищеца нарушение на чл. 47, пар. 2 ХОПЕС във връзка с чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да осъди ищеца да заплати
разноските съобразно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Сторените от ответника разноски се
свеждат до юрисконсултското възнаграждение. Макар и ответникът да пропусна да
подаде отговор на исковата молба, в откритите съдебни заседания той беше винаги
представляван и процесуалният му представител предприемаше редица процесуални
действия, участвуваше активно в съдебното дирене и в последното открито съдебно
заседание изложи в подробна пледоария редица релевантни за спора обстоятелства,
като се позова на релевантна съдебна практика на ВКС и на СЕС. При това положение
адекватният размер на юрисконсултското възнаграждение трябва да се определи на 300
лева. Освен това за разглеждането на неоснователните искове са били поети разходи от
7
бюджета на Софийския районен съд, изразяващи се в депозита за възнаграждението на
вещото лице в размер на 500 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от ищеца М. Д. Д. с ЕГН
**********, адрес .., срещу ответника Софийския апелативен съд, с адрес ., за
присъждането на сумата в размер на 24 500 лева, частичен иск от общо 750 000 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати
вследствие на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато на
23. 07. 2018 г. по в. ч. гр. дело № 2960 по описа на Софийския апелативен съд за 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от ищеца М. Д. Д. с ЕГН
**********, адрес .., срещу ответника Софийския апелативен съд, с адрес ., за
присъждането на сумата в размер на сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лекарства, лечения и усилена храна, вследствие на
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато на 23. 07. 2018 г.
по в. ч. гр. дело № 2960 по описа на Софийския апелативен съд за 2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от ищеца М. Д. Д. с ЕГН
**********, адрес .., срещу ответника Софийския апелативен съд, с адрес ., за
присъждането на сумата в размер на 24 500 лева, частичен иск от общо 3 000 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато на 23. 07. 2018 г. по в. ч. гр.
дело № 2960 по описа на Софийския апелативен съд за 2018 г.
ОСЪЖДА ищеца М. Д. Д. с ЕГН **********, адрес .., да заплати в полза на
ответника Софийския апелативен съд, с адрес ., сумата в размер на 300 лева,
представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищеца М. Д. Д. с ЕГН **********, адрес .., да заплати в полза на
Софийския районен съд сумата в размер на 500 лева, представляваща поети от
бюджета на съда разноски за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9