Решение по дело №108/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „Д. 9296“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], *, [улица], представлявано от Д. Т. Д., чрез пълномощника си адв.М. Х. - * против: Решение №26 от 26.01.2024г. постановено по Административно наказателно дело №20232330201109 по описа за 2023г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 002630 от 29.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на „Д. 9296“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Касаторът релевира неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Акцентува, че на 04.04.2023г. му е съставен АУАН N № 002630 за извършено нарушение на 27.03.2023г., констатирано при извършена на проверка на 27.03.2023г. При съставянето на акта представителя на дружеството, че има възражения и представил писмени доказателства-фактури, установяващи закупените стоки за които е издадено НП и видно от които стоките са закупени пакетирани и се закупуват на брой, като на опаковката е отразен грамажа на стоката, като всяка опаковка с артикул е с фиксиран точен грамаж.

Излага съображения за недоказаност на нарушението по чл. 22, ал. 1 ЗЗП. Излага подробни съображения и за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат М. Х., която моли да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно по подробно изложените в жалбата съображения, както и да бъдат присъдени направените разноски по двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на РД за областите Бургас, Сливен, Ямбол към ГД „ Контрол на пазара” при КЗП – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Ямболска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и намира, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Предмет на касационен контрол е Решение №26 от 26.01.2024г. постановено по Административно наказателно дело №20232330201109 по описа за 2023г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 002630 от 29.09.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на „Д. 9296“ ЕООД ЕИК *********, на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

ЯРС е приел, че на 27.03.2023 г. в 10.00 ч. Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол на Комисията за защита на потребителите звено Ямбол съвместно със служители на БАБХ извършили проверка в магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], обл.Ямбол, [улица]. При проверката се установило, че в стопанисвания от дружеството жалбоподател обект са изложени и се предлагат за продажба следните стоки - кашкавал Рикас по 5.00лв/бр., луканка Орехите по 8.00лв/бр., луканка Перелик по 8.00лв/бр., сушеница Орехите по 8.00лв/бр., смядовска луканка по 5.50лв/бр., луканка Чичовци по 3.00лв/бр., филе Елена Чичовци по6.30лв/бр., шунка КЕН по 5.50лв/бр., колбас Камчия Народен по 3.50лв/бр., за които не е била посочена цена за единица мярка в нарушение на чл.22,ал.1 от Закона за защита на потребителите, а именно: „За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставя върху опаковката, а ако е невъзможно в непосредствена близост до стоката. По време на проверката бил изготвен констативен протокол № К-2737329/27.03.2023 г. и констативен протокол № 006078/27.03.2023 г. на служител на БАБХ.

На 04.04.2023 г. на „Д. 9296“ ЕООД бил съставен акт № К-002630, който бил съставен и връчен на Управителя на дружеството. На същата дата бил съставен и констативен протокол № 0147798, с който управителя представил четири броя фактури за закупуване на стоките. В законоустановения 3-дневен срок от подписването на акта не били направени възражения.

Въз основа на акта било издадено наказателно постановление № 002630 от 29.09.2023 г., с което на „Д. 9296“ ЕООД на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция 500 лева за констатирано нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установи, че “Д. 96“ ЕООД е осъществило състава на чл. 22, ал. 1 от ЗЗП, като при осъществяване на търговската си дейност, не е спазил императивната разпоредба на посочения член, а именно задължението си да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки /подробно описани в акта и в НП/ върху опаковките, а ако не е възможно в непосредствена близост до стоките. При проверката е установено и жалбоподателя не оспорва, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки, за които е обявена само продажната цена, без да е обявена цената за единица мярка. В тази връзка доводите на защитата, че стоките са били закупени за единична цена за брой съдът намира за ирелевантни.

При така установените факти, районният съд е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Приел е и че вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на НП и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на санкционираното лице, което същевременно е и упражнило с подаването на жалба пред ЯРС. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано като нарушение по чл. 22, ал. 1 ЗЗП, отнасяйки фактите към хипотезата на правната норма. ЯРС е приел, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН

Настоящата инстанция приема от правна страна следното:

Касационната жалба е постъпила от легитимирано лице и в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първонистанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, от които безспорно се установява, че се касае за нарушение на изискването на чл. 22, ал. 1 ЗЗП при което търговците са длъжни да обозначават върху опаковката цената за количеството и цената за единица мярка, която норма съдът е приел за нарушена в случая. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна, както и становището на ЯРС досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 22, ал.1 от ЗЗП, която предвижда, че за стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката. С оглед чл.200 от ЗЗП за нарушение на чл. 21 от същия закон, на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция - в размер от 500 до 5000 лв..

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв.

Определеното спрямо касатора наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. Целта на ЗЗП е гарантиране правата на потребителите.

Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 21 от ЗЗП няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на „маловажния случай“ по чл. 93, т. 9 от НК.

Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил санкции в минимума за юридическите лица от по 500 лв., което съдът намира за законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.2 от АПК. Не са налице твърдяните в жалбата касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1 от НПК, за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по същество на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка следва да се посочи, че по наведените основания за незаконосъобразност на НП, РС е изложил задълбочени правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че решението на ЯРС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Ямбол

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №26 от 26.01.2024г. постановено по Административно наказателно дело №20232330201109 по описа за 2023г. на ЯРС

Решението не подлежи на обжалване.