Решение по дело №173/2015 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 65
Дата: 21 юли 2015 г. (в сила от 29 март 2016 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20152180100173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                21.07.2015 год.                                        Град  Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                                          граждански състав

на седми юли                                                                         две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в следния състав:                      Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Н.С.

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело № 173 по описа на съда за 2015 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Я.Д.Д., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес за призоваване на основание чл. 39 от ГПК- гр. Бургас, ул. ’’Трайко Китанчев” № 26, ет. З, офис 9- чрез пълномощника адв. П.В.– БАК, против: Териториално Поделение „Държавно Горско Стопанство Царево”, при „Югоизточно държавно предприятие” ДП, Булстат: 2016176540241, седалище и адрес на управление: гр. Царево, ул. „Хан Аспарух”, 25, представлявано от директора Инж. М.М.К., с която се иска от съда, да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението на Я.Д.Д. и да отмени Заповед № РД- 05-061/ 12.03.2015г. на Директора на ТП „ДГС Царево”, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като незаконосъобразна; да възстанови Я.Д.Д. на заеманата преди уволнението длъжност „Завеждащ административна служба” в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Царево”; да осъди Териториално поделение „Държавно горско стопанство Царево”, да заплати на Я.Д.Д. сумата от 5 796,00 лв. представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от деня на уволнението- 13.03.2015 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; да осъди Териториално поделение „Държавно горско стопанство Царево” да заплати на Я.Д.Д. сумата от 241,50 лв. представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ- за още 5 работни дни неползван платен годишен отпуск за 2014/ 2015 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; да осъди ответника да заплати на Я.Д.Д. направените по делото разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

С разпореждане от 11.05.2015 год. съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. Ответника с отговора оспорва иска, като неоснователен. Ангажира писмени доказателства.

С исковата молба се твърди, че по силата на безсрочен трудов договор Я.Д. е заемала длъжността „Завеждащ административна служба” в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Царево”. Според ищеца, на 12.03.2015 г. й е връчена Заповед № РД - 05-061/ 12.03.2015г. на Директора на ТП „ДГС Царево”, с която трудовият й договор се прекратява на основание чл. 29, ал.1, т.5 от Правилника за организацията и дейността на „Югоизточно държавно предприятие” ДП и чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда. Според ищеца, уволнението е извършено незаконно, тъй като не е налице соченото в заповедта основание по чл. 328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, защото не е извършвана реално промяна в изискванията за изпълняваната длъжност.

С отговора на исковата ответника заявява, че предявените от искове са допустими, но по същество неоснователни. Според ответника, извършеното от директора на ТП „ДГС Царево” прекратяване на трудовото правоотношение с Я.Д., е осъществено след спазване на всички законови и подзаконови актове, уреждащи материята на трудово правните отношения. Според отговора на исковата молба, с писмо, изх. № 024 от 14.01.2015 год. Директорът на ТП „Държавно горско стопанство Царево”, в изпълнение на чл. 29, ал. 1, т. 8, буква „б” от Правилник за организацията и дейността на „ЮИДП” гр. Сливен е депозирал за разглеждане от Управителния съвет на предприятието, предложение за промяна в длъжностното разписание и предложение за длъжностно разписание на ТП „ДГС Царево”, считано от 19.01.2015 г. Според ответника, предвид значителните и чести промени в нормативната уредба: в осигурителното, трудовото и данъчното законодателство, която отлично трябва да познава служителят, който заема длъжността „завеждащ административна служба” ищцата със своето средно образование не може да посрещне нуждите за точното изпълнение на поставените й задачи. Според ответника, с писмо, изх. № ЧР - 12 - 86/19.01.2015 г. директорът на ,.ЮИДП” ДП Сливен уведомил директора на ТП „ДГС Царево”, че с решение на Управителният съвет на предприятието е приело новото длъжностно щатно разписание на ТП „ДГС Царево”, като с направената промяна е запазена общата численост на поделението, като е извършена вътрешна трансформация, както следва: Длъжността „оператор въвеждане на данни”, със средно образование се трансформира в длъжност „системен администратор”, с висше образование; Длъжността „завеждащ административна служба”, със средно образование се трансформира в длъжност „специалист управление на човешките ресурси”, с висше образование. Ответника заявява, че е неоснователно оплакването на ищцата за наличие на злоупотреба и недобросъвестно упражняване на трудовите права от страна на работодателя, тъй като, директора на стопанството е упражнил едно свое право като ръководител, а именно: чл. 29, ал. 1, т. 5 от Правилника (сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите на поделението). Според отговора на исковата молба, при изпълнение на възложените на ищцата технически задачи тя изпитва сериозни затруднения, което налага по - често да бъдат ангажирани други служители на стопанството (включително и работодателя) и ползването на фирмата обслужваща софтуерния продукт, което допълнително оскъпява услугата. Ответника твърди, че претендираното от ищцата обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 241, 50 лв. е изплатено.

 В съдебно заседание, ищеца се представлява чрез упълномощен представител- адвокат. Пледира за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответника се представлява от упълномощен представител- юрисконсулт. Пледира за отхвърляне на иска.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената по делото Заповед I-3/ 11.01.1982 г. на Директора на Горско стопанство Царево, считано от 06.01.1982 год. ищцата е била назначена на работа в ответното дружество на длъжност „счетоводител“.

Според приложеното Допълнително споразумение от 07.12.2010 г. считано от 01.12.2010 год. ищцата е била преназначена на длъжност „личен състав“, категория персонал „експертни длъжности със спомагателни функции“.

Съгласно приложеното Допълнително споразумение от 12.09.2011 г. считано от 01.09.2011 год. ищцата е била преназначена на длъжност „завеждащ административна служба“ в ответното дружество, категория персонал „административен персонал“. 

Съгласно приложеното Допълнително споразумение от 07.01.2015 г. считано от 01.01.2015 год. ищцата е била назначена на длъжност „завеждащ административна служба“ в ответното дружество

Видно от приложената Заповед № РД- 05-061/ 12.03.2015 г. на Директора на ТП „ДГС- Царево” връчена на ищцата на 12.03.2015 год. трудовото правоотношение на ищцата, за заеманата от нея длъжност „завеждащ административна служба“ е било прекратено, считано от 13.03.2015 год. като за основание прекратяването на трудовия договор, е посочена разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда.

В същата заповед е посочено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск от 7 работни дни, в размер на 338,10 лева, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 966,00 лева.

Видно от представения Фиш № 1/ март 2015 год. обезщетенията по чл. 224 от КТ, в размер на 338,10 лева, както и обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 966,00 лева, са били изплатени на ищцата, ведно с месечното, трудово възнаграждение.

Съгласно приложената Заповед № РД- 05-090/ 01.06.2015 г. на Директора на ТП „ДГС- Царево” на ищцата е било постановено, да се изплати сумата от 241,50 лева- обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2015 год.

Видно от представения Фиш № 1/ май 2015 год. обезщетението по чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва, са били изплатени на ищцата.

По делото е представено Писмо с изх. 024/ 14.01.2015 г. ведно с Предложение към него, изпратено от Директора на ТП „ДГС Царево“ до Директора на „ЮИДП“ ДП гр. Сливен, видно от което, първия е направил предложение, да бъдат променени изискванията за заемане на длъжността, на която е работила ищцата, като да бъде въведено изискване за по-високо- висше- образование и по- висока квалификация.

Видно от приложеното писмо, изх. № ЧР- 12- 86/ 19.01.2015 г. Директора на „ЮИДП” ДП Сливен е разрешил исканите от Директора на ТП „ДГС Царево” промени, като с решение на Управителният съвет на предприятието е било прието новото длъжностно, щатно разписание на ТП „ДГС Царево. Съгласно изложеното в писмото, длъжността заемана от ищцата се трансформира в длъжност „специалист управление на човешки ресурси“, като за новата длъжност е въведено изискване по отношение на образованието за заемане на длъжността, а именно „висше образование“.

Във връзка с горното писмо, по делото е приложено и писмо изх. № 154/ 12.03.2015 г. видно от което, от ищцата е поискана справка и представяне на документи, които да удостоверят придобитото от нея образование. Съгласно представения писмен отговор от ищцата, същата е декларирала, че е с образователната степен „средно общо образование“.

По делото е представено и длъжностно разписание на ТП „ДГС Царево”, видно от което, изискването за образование, за заемане на длъжността „специалист управление на човешки ресурси“ е висше образование, степен бакалавър. 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Според изложеното в исковата молба съда счита, че са предявени в условията на главност и акцесорност искове с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- да се признае уволнението на ищцата за незаконно и за неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - да бъде възстановена ищцата на заеманата до уволнението длъжност; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ - да се осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение и иск с правно основание в чл. 224, ал. 1 от КТ- да се осъди ответникът да заплати на ищцата обезщетение за 5 работни дни неползван платен годишен отпуск за 2014/ 2015 г.

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от правно легитимирано лице, имащо интерес от тяхното предявяване, срещу надлежен ответник, в законоустановения срок, поради което и се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- да се признае уволнението на ищцата за незаконно и за неговата отмяна

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства- Заповед I-3/ 11.01.1982 г. на Директора на Горско стопанство Царево, Допълнително споразумение от 07.12.2010 г. считано от 01.12.2010 год. Допълнително споразумение от 12.09.2011 г. считано от 01.09.2011 год. и Допълнително споразумение от 07.01.2015 г. считано от 01.01.2015 год. че ищцата е работила в ответното дружество, на длъжности- „счетоводител“, „личен състав“, категория персонал „експертни длъжности със спомагателни функции“, „завеждащ административна служба“, категория персонал „административен персонал“, „завеждащ административна служба“.

Безспорно е по делото, а и се установява от Заповед № РД- 05-061/ 12.03.2015 г. на Директора на ТП „ДГС- Царево” връчена на ищцата на 12.03.2015 год. че трудовото правоотношение на ищцата, за заеманата от нея длъжност „завеждащ административна служба“ е било прекратено, считано от 13.03.2015 год. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда

Не се спори също така, а и се доказва от представените Фиш № 1/ март 2015 год. Заповед № РД- 05-090/ 01.06.2015 г. на Директора на ТП „ДГС- Царево” и Фиш № 1/ май 2015 год. че на ищцата са били изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2015 год.

Не се спори също така, а и се доказва от приложените, писмо изх. № ЧР- 12- 86/ 19.01.2015 г. на Директора на „ЮИДП” ДП Сливен, че с решение на Управителният съвет на предприятието е било прието новото длъжностно, щатно разписание на ТП „ДГС Царево, съгласно което длъжността заемана от ищцата се трансформира в длъжност „специалист управление на човешки ресурси“, като за новата длъжност е въведено изискване по отношение на образованието за заемане на длъжността, а именно „висше образование“.

Безспорно е, а и се установява от приложеното поименно, щатно разписание на длъжностите от 01.01.2015 г. и длъжностно разписание на длъжностите на ТП „ДГС Царево”, в сила от 19.01.2015 г., че длъжността „Завеждащ административна служба” в структурно звено „Административен персонал” не съществува, а е създадена длъжност „Специалист управление на човешките ресурси” в звено „Специалисти”, за заемането на която е предвидено изискване за притежаване на висше образование - бакалавър. В тази насока е представено и допълнително споразумение от 18.03.2015 г. към трудовия договор на служителката Мария Василева Д., видно от което е, че към 18.01.2015 г. същата е била назначена да изпълнява функциите на длъжността „Специалист управление на човешките ресурси”. Представена е и длъжностната характеристика за съответната длъжност, връчена на служителката, на същата дата.

Не се спори също така и се доказва от приложено писмо изх. № 154/ 12.03.2015 г. че от ищцата е поискана справка и представяне на документи, които да удостоверят придобитото от нея образование, като тя е декларирала, че е с образователната степен „средно общо образование“.

При това положение, настоящия състав счита, че предявения иск с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен, по следните съображения:

В случая, трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество, е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като атакуваната заповед за уволнение, е издадена на основание фактическия състав „работникът не притежава необходимото образование“ по смисъла на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

Съгласно константната съдебна практика /вж. Решение № 400 от 11.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2000 г., III г.о. Решение № 730 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г., III г.о./, за да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, изменението на изискванията за образование и/или квалификация, следва да е предвидено при запазване на заеманата по трудовия договор длъжност. Ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация се променят и трудовите функции на длъжността /изцяло или отчасти/ работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, т.е. изменението на изискванията за образование или квалификация ще са налице единствено при запазване на съществуващата длъжност, но когато се променя самата длъжност и се създава нова, е налице друго основание- съкращение в щата.

В настоящия казус, съгласно представеното допълнително споразумение от 12.09.2012 г. към трудов договор № 14.07.2008 г. ищцата е била преназначена на длъжност „завеждащ административна служба”, по отношение на която длъжност е и прекратено трудовото й правоотношение с атакуваната заповед. Изискването обаче, за образование „висше“ и образователна степен „бакалавър” е приложено за новосъздадената длъжност „специалист управление на човешките ресурси“. В тази насока, следва да се има предвид, че освен различието в наименованията, са налице и различия в мястото на длъжностите в структурата на предприятието, както и в тяхното класифициране по Националната класификации на професиите и длъжностите /НКПД/. Така, длъжността „завеждащ административна служба“ е структурирана в звено „административен персонал” на ТП „ДГС Царево” и е с код 4110-2001 по НКПД, клас 4 „помощен административен персонал“, а длъжността „специалист управление на човешките ресурси” е структурирана в по-високо звено „специалисти” на ТП „ДГС Царево” и е с код 2423-5010 по НКПД, т.е. попада в две степени по-високия клас 2 „Специалисти“. В тази насока, за съда се налага извод, че в случая е създадена нова длъжност, а не са били променяни изискванията за съществуващата такава.

При това положение, за съда се налага извода, че безспорно в настоящия казус, уволнението на ищцата от заеманата от нея длъжност се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, само на това основание, а именно че уволнението е било извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а не на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ.

По изложените мотиви съда намери, че предявения иск с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ- за признаване на уволнението на ищцата е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението- „завеждащ административна служба” в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Царево”.

Предвид уважаването на първите два иска и с оглед обстоятелството, че ищцата е била без работа в периода след прекратяването на трудовото правоотношение, следва да бъде уважена и претенцията с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в размера предвиден в чл. 225, ал. 1 от КТ, който в случая е за срок от 4 месеца и 7 дни, или в размер на 4171,36 лева, като до останалия претендиран размер над тази сума, до претендирания размер от 5796,00 лева, иска следва да се отхвърли като неоснователен. Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 11.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

Относно иска с правно основание в чл. 224, ал. 1 от КТ- за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск- този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като ответника е изплатил дължимото на ищцата обезщетение в претендирания размер от 241,50 лв. ведно със законната лихва върху претендираната сума.

На основание чл. 359 от КТ, производството по трудови спорове е безплатно за работниците и служителите, но при уважаване на предявените от тях искове, държавната такса и разноските по производството се заплащат от работодателя. В тази връзка, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Царево сумата от общо 391,85 лева- 225,00 лева ДТ по двата обективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и по иска с правно основание в чл. 224, ал. 1 от КТ и 166,85 лева ДТ по иска с правно основание в чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

С оглед уважаването на ищцовата претенция и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид направеното от ищеца искане, ответника следва да заплати на ищеца и направените разноски, които за настоящата инстанция са в размер на 483,64 лева, съгласно уважения размер на иска.

На ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска, които за настоящата инстанция са в размер на 77,27 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Я.Д.Д., ЕГН: **********, извършено със Заповед № РД- 05-061/ 12.03.2015г. на Директора на ТП „ДГС Царево”, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и отменя Заповед № РД- 05-061/ 12.03.2015г. на Директора на ТП „ДГС Царево”.

ВЪЗСТАНОВЯВА Я.Д.Д., ЕГН: ********** на заеманата от нея длъжност преди уволнението- „завеждащ административна служба” в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Царево”.

ОСЪЖДА Териториално Поделение „Държавно Горско Стопанство Царево”, при „Югоизточно държавно предприятие” ДП, Булстат: 2016176540241 да заплати на Я.Д.Д., ЕГН: **********, обезщетение поради незаконно уволнение и оставане без работа, в размер на 4171,36 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 17.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като до останалия претендиран размер над тази сума, до претендирания размер от 5796,00 лева, отхвърля иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Териториално Поделение „Държавно Горско Стопанство Царево”, при „Югоизточно държавно предприятие” ДП, Булстат: 2016176540241, да заплати на Я.Д.Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 483,64 лева, за направени разноски по производството, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Я.Д.Д., ЕГН: **********, да заплати на Териториално Поделение „Държавно Горско Стопанство Царево”, при „Югоизточно държавно предприятие” ДП, Булстат: 2016176540241, сумата в размер на 77,27 лева, за направени разноски по производството, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Териториално Поделение „Държавно Горско Стопанство Царево”, при „Югоизточно държавно предприятиеДП, Булстат: 2016176540241, да заплати по сметка на РС- Царево, в полза на държавата, сумата от 391,85 лева, представляваща държавна такса по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване считано от днес, пред Бургаски окръжен съд.

 

        

 

СЪДИЯ: