Р Е Ш Е Н И Е
№ 267 / 3.2.2020г.
гр. П., 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ТЕОДОРА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 03802 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба подадена
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв.„Мошино”
ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор
СРЕЩУ И.Д.Д., с ЕГН: ********** и В.М.Д. ЕГН ********** ***
С искане да бъде установено спрямо ответниците - В.М.Д. И И.Д.Д.
че дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор РАЗДЕЛНО всеки част
съответстваща на идеалната си част от собствеността от сумата
в общ размер от 337.34 лв. /Триста тридесет и седем лв. и 34 ст./, от която
сума главница в размер на сумата от 297.18 лв. /Двеста деветдесет и седем лв. и
18 ст./ за консумирана топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на
адрес гр. П., ул. "***** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г.,
включително и лихва за забава на месечните плащания в размер на сумата от 40.16
лв. /Четиридесет лв. и 16 ст./, за периода от 09.07.2017 г. до 18.03.2019 г.,
както и лихва за забава от датата на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, както и направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски, а именно:
В.М.Д. дължи сумата в размер на 196,78 лв., представляваща 7/12 ид,
част от общият дълг, от които главница е размер на 173,36 лв, за периода
01.05.2017г. до 30.04.2018г„ законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 23,43 лв, за периода 09.07.2017г. до 18.03.2019г, както и законната
лихва върху главницата от 173,36 лв; считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата,
И.Д.Д. дължи сумата е размер на 140,56 лв представляваща 5/12 ид,
част от общият дълг, от които главница в размер на 123,82 лв. за периода
01.05.2017г, до 30.04.2018г.,законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 16,73 лв, за периода 09.07.2017г. до 18.03.2019г, както и законната
лихва върху главницата от 123,82 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД твърди, че между топлопреносното
предприятие и всеки един от двамата ответника била налице облигационно правна
връзка създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като всеки един от
двамата ответника притежавал за процесния период качеството „клиент на топлинна
енергия за битови нужди” по смисъла на Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а
отношенията между тях били уредени по начин установен в Общи условия съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ и публикувани във в-к "СъП." бр.29 от 29.04.2008
Съществуващото правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към
топлопреносната мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и
в качеството си на "клиент на топлинна енергия за битови нужди" и
съгласно Общите условия на договора - всеки един от двамата ответника бил
задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася да
заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в ежемесечните фактури.
.На основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост/CEС/. се извършва чрез система за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от
закона. В конкретния случай, по време на процесния период лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ е извършвало услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия” в изпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от
ЗЕ.Съгласно чл. 155. ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия, са
начислявани от топлофикация по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период, са изготвяни изравнителни сметки от фирмата топлинен
счетоводител на база реален отчет на уредите в съответствие с Методиката към
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 за топлоснабдяване /НТ/. При условие, че
резултатът от изравнителните сметки за процесното жилище със сума за доплащане,
то тя са прибавя към дължимата сума за процесния период. В случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за възстановяване, то от нея
служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най -
старото.
Двамата ответника в законоустановения едномесечен срок, чрез
пълномощника си са подали отговор, с който
оспорват предявената искова претенция по основание и размер, тъй като нямат
качеството на потребител на топлинна енергия.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез процесуалния си представител подържа така депозираната искова
претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците, в открито съдебно заседание, редовно призовани се представлява от пълномощник, който оспорва изцяло
предявената искова претенция при подробно изложени съображение и в писмено
възражение и писмени бележки.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д 2361/2019
по описа на Пернишки районен съд се установява, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжниците-ответници
в настоящото производство.
По
образуваното дело Пернишки районен съд, след като е преценил редовността на
подаденото заявление на осн чл. 410 от ГПК е издал заповед за изпълнение №1768/03.04.2019
Срещу
издадената заповед в срок двамата длъжници са депозирали възражение, предвид на
което и съдът е дал указания на заявителя в заповедното производство ако желае
в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането.
В хода
на образуваното производството по предявения иск по чл. 422 от ГПК, всеки един
от двамата ответника оспорва, че е в договорни отношения с ищеца, тъй като не е
собственик на имота и не дължи претендираните от ищеца суми.
При така установените
фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, спрямо всеки един от двамата
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер 337.34 лв.
Така предявеният
иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане на всеки
един от двамата ответника да заплати сумите, като предвид характера на иска в
настоящото производство на първо място следва да бъде доказано наличието на
облигационна връзка между страните предвид направеното оспорване на всеки един
от двамата ответника, че е потребител на топлинна енергия за процесния период
за топлоснабден имот находящ се в гр.
П., ул. "*****
и няма качество на клиент на топлинна енергия. Поради което
топлофикационното дружество следва да докаже наличие на облигационна връзка между
него и всеки един от двамата ответника, в качеството му на „потребител на
топлинна енергия“. Качеството „потребител“ има легално определение в
Закона за енергетиката, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата, потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение. Доставката на топлинна енергия е задължение на
топлопреносното дружество по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 от ЗЕЕ
/отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 от ЗЕ. Самата топлинна енергия
представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика
и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се
регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. “Топлофикация П.”
АД гр. П. освен, че произвежда топлинна енергия, се явява и топлопреносно
предприятие, съгласно §1, т.44 от ДР към ЗЕ. Облигационната
връзка между всеки един от двамата ответника и дружеството е възникнала по
силата на закон от момента на придобиване на топлофициран имот, в който момент
той е придобил и качеството потребител. Касателно настоящия случай по делото
безспорно се установи, че всеки един от двамата ответника е съсобственик на
имота посочен в исковата молба, като топлоснабден имот.
По делото е
приложена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подписана от И.Д.Д., с която той е
декларирал, че е съсобственик на 1/6 идеална част от описания в исковата молба
топлоснабден имот, като е посочено придобивно основание „наследство“. В
декларацията е посочено, че върху имота липсва учредено вещно право на
ползване. В декларацията е посочен и втория съсобственик, а именно В.М.Д., за
която е посочено че е съсобсвеник на 5/6 идеални части. По делото е приложен и
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти, по който купувач на процесния апартамент е Д.Ж. Д.. Видно от
приложеното удостоверение за наследници той е починал на 05.10.2007 г. и е
оставил за наследници съпругата си В.М.Д. и двамата си синове И.Д.Д. и Н. Д.Д..
Последния е починал на 19.09.2008 г.
По делото не са
ангажирани доказателства кога е сключен гражданския брак между Д.Ж. Д. и В.М.Д..
Тоест по делото не е установено, че имота е бил придобит от тях в режим на СИО.
При анализ на
посочените писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност
настоящия съдебен състав достигна до извода, че всеки един от двамата ответника
е съсобственик на процесния апартамент. Пред едно трето за спора и
незаинтересовано лице – Община П., още преди исковия период И.Д.Д. е
декларирал, че е собственик на апартамент, находящ се на адрес гр. П., ул. "****, съответстващ на описания в
исковата молба. Пред общинския орган И.Д.Д. е декларирал и основанието за
придобиване собствеността върху апартамента. Ето защо съдържащото се в
Декларацията изявление, отправено в изпълнение на законово задължение по ЗМДТ,
съдът приема като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт (с оглед
предмета на настоящото производство). Признанието на факти с правно значение е
едно от най-достоверните и надеждни доказателства в гражданския процес, което
следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. В
този смисъл са и Определение № 220 от 01.03.2017 г. по гр.д. № 4084/2016 г. на
ВКС, IV ГО, Решение №309
от 06.11.2017 г. по в.гр.д. №502/2017 по описа на Окръжен съд П., Решение №
263/12.07.2019г. по в.гр.д. 352/2019 по описа на Окръжен съд П., Решение №
485/20.12.2019г. по в.гр.д. № 729/2019 по описа на Окръжен съд П.. Предвид посоченото
обаче съдът намира, че от останалите доказателства не може да бъде направен
извода, че И.Д.Д. има по-голям дял от декларирания.
По отношение на
другия ответник, а именно В.М.Д. следва да бъде приложен друг подход, тя не е
подала лично подписана от нея декларация, предвид на което и изводите за дела й
в съсобствеността следва да бъдат направени на другите събрани по делото
доказателства, а именно безспорно по делото е установено, че съсобственици на
апартамента са само ответници и след като И.Д.Д. е собственик на 1/6, то В.М.Д.
е собственик на 5/6 от процесното жилище.
От изложеното е
видно, че не е необходимо сключването на писмен договор между страните, тъй
като се касае за един особен вид договор, определен от закона и доразвит в
Общите условия на дружеството. Този вид договор е уреден със специален спрямо
общите разпоредби на ЗЗД закон, а именно ЗЕ.
След
като облигационната връзка е възникнала по силата на закона и се регламентира
от него, цените на топлоенергията не се определят от страните по облигационното
правоотношение, а от държавен орган – регулатор, топлофикационните дружества не
могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по закон да ги топлофицират и
да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да избират своя
топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ
се явява специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ,
ЗЗП и други нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като
последните се явяват общи.
Разглеждането
на това основание за възникване отношенията между страните не е извън рамките
на заявеното в исковата молба, тъй като освен позоваването на общите условия,
ищецът-доставчик на топлинна енергия се позовава и на правоотношение между него
и всеки един от двамата ответника, възникнало и по силата на закона и
подзаконовите нормативни актове.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2.
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74
от 2006 ) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал.
3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който
урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в
областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите се
суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна
енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1
от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.
Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен
период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .
Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през
банята и помещенията тръби, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част
от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на
етажната съсобственост.
По
отношение на количеството доставена топлинна енергия до процесното жилище не е
налице спор, както и по отношение на стойността на това количество, предвид на
това и съдът е обявил тези обстоятелства за безспорни.
Предвид
всичко изложено съдът намира, че исковете следва да бъдат частично уважени. На
първо място по отношение на ответника И.Д.Д. се претендира с исковата молба, че
той дължи 5/12 от стойността на доставената топлинна енергия през процесния
период, както се посочи, за него бяха събрани доказателства, че той е
съсобственик с 1/6 идеална част в съсобствеността и именно с такъв дял следва
да участва и в разходите за имота, тоест иска спрямо него следва да бъде уважен
до една шеста от главницата и лихвата, и над тази сума следва да бъде
отхвърлен. По отношение на другия ответник – В.М.Д. се доказа, че тя участва с
5/6 идеални части в съсобствеността, което е повече от исковата претенция за
7/12, предвид на това и иска спрямо нея следва да бъде уважен до този размер.
По
отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013
на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав установи, че ищеца е направил
разноски в общ размер 320.00 лв., от
които в настоящето производство - 245.00 лв.,
както следва: държавна такса - 25.00 лв.,
, юристконсулско възнаграждение - 200.00 лв.,
други деловодни разноски - 20.00 лв., и в
заповедното - 75.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - юристконсулско възнаграждение. Това
е общата сума сторени разноски, които следва да бъдат разпределени за всеки
един от двамата ответници и понеже не са посочени разноските как са направени
за всеки един от двамата ответници следва да се приеме, че за всеки един от тях
ищеца е сторил разноски в размер на половината или на по 160.00 лв. На тази
база и спрямо уважаването на исковете спрямо всеки един от тях следва да бъдат
присъдени и разноските. Предвид цялостното уважаване на иска спрямо В.Д.Д., тя
следва да бъде осъдена изцяло да заплати сторените разноски в производството
спрямо нея в размер на 160.00 лв., а по отношение на И.Д.Д., то последния
следва да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част от исковите
претенции спрямо него, а именно сумата от 63.98 лв.
Видно
от доказателствата ответника И.Д.Д. е сторил разноски за адвокатска защита в
заповедното производство в размер на 50.00 лв. и 300.00 лв. в настоящето
производство, а ответника В.Д.Д. е сторила разноски за адвокатска защита в
заповедното производство в размер на 50.00 лв. и 200.00 лв. в настоящето
производство. Предвид отхвърлянето на част от исковата претенция спрямо И.Д.Д.
ищеца следва да му изплати част от сторените от него разноски съответстваща на
отхвърлената част от иска, а именно сумата от
210.03 лв.
Водим от горните мотиви и на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.М.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** и И.Д.Д. с ЕГН
**********, с адрес ***, че ДЪЛЖАТ РАЗДЕЛНО всеки част,
съответстваща на идеалната си част от собствеността, от сумата в общ размер от 337.34
лв. /Триста тридесет и седем лв. и 34 ст./, от която сума главница в размер на
сумата от 297.18 лв. /Двеста деветдесет и седем лв. и 18 ст./ за консумирана
топлинна енергия на топлоснабден имот - находящ се на адрес гр. П., ул. "*****
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018г., включително и лихва за забава на
месечните плащания в размер на сумата от 40.16 лв. /Четиридесет лв. и 16 ст./,
за периода от 09.07.2017 г. до 18.03.2019 г., както и лихва за забава от датата
на депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК – 02.04.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, а именно:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.М.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер
от 196.78 лв. /Сто деветдесет и шест лв. и 78 ст./ от които: главница,
представляваща 7/12 от общия дълг, в размер на незаплатена топлинна енергия в
размер на 173.36 лв. /Сто седемдесет и три лв. и 36 ст./ за апартамент,
находящ се на адрес гр. П., ул. "*****
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , както и сумата от 23.43 лв. /Двадесет
и три лв. и 43 ст./ законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017г. до 18.03.2019г. , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението - 02.04.2019г.
до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 1768/03.04.2019
по ч.гр. д. № 2361/2019 по описа на
Районен съд П..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Д.Д. с ЕГН **********,
с адрес *** че ДЪЛЖИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино”
ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор СУМАТА в общ размер
от 56.21 лв. /Петдесет и шест лв. и 21 ст./ от които: главница, представляваща
1/6 от общия дълг, в размер на 49.52 лв. /Четиридесет и девет лв. и 52 ст./ за апартамент,
находящ се на адрес гр. П., ул. "*****
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. , както и сумата от 6.69 лв. /Шест
лв. и 69 ст./ законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017г. до 18.03.2019г. , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението - 02.04.2019г.
до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена заповед изпълнение на
парично задължение по чл. 410 № 1768/03.04.2019
по ч.гр. д. № 2361/2019 по описа на
Районен съд П., като отхвърля исковете до пълния претендиран размер като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В.М.Д.
с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище
и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано
от Изпълнителния директор СУМАТА от 160.00 лв. /Сто шестдесет лева/,
представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето и
заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА И.Д.Д.
с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със седалище
и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано
от Изпълнителния директор СУМАТА от 63.98 лв. /Шестдесет и три лв. и 98
ст./, представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето
и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД с ЕИК ********* и със
седалище и адрес на управление гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”,
представлявано от Изпълнителния директор ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от 210.03 лв. /Двеста
и десет лева лв. и 03 ст./, представляваща направените съдебно деловодни
разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно отхвърлената част
на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от
същото за прилагане по ч.гр.д. 2361/2019
по описа на съда, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик
издал заповед № 1768/03.04.2019
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.