Р E Ш Е Н И Е  

№

Гр. Русе, 09. 07. 2019 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав,

в публично заседание от 20.06.2019година в състав :

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

при секретар ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

разгледа докладваното от съдията АНД №907/2019 г. по описа на РРС

и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В.И.В., ЕГН:**********,***, против НП 38-0000430/2019г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, с което за нарушение на чл. 31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАв.П, му е наложено наказание, глоба, в размер на 2000лв. Не оспорва извършеното нарушение, моли за  приложението на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган не изпраща представител.

Русенска районна прокуратура не изпраща представител.

Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за установена следната фактическа обстановка :

На 28.03.19год., св.Д. Д.,*** извършил проверка на лек таксиметров автомобил, с ДК № Р 8545 ВХ, собственост на жпод.В..  Автомобилът бил обозначен със знак "Такси", без табела „не работи”, с включен таксиметров арпарат. Св.Д. поискал документите по чл.31 ал.1 от Наредба №34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, от които жпод.В. не представил Удостоверение за психологическа годност. Проверката установила, че предходното било валидно до 14.03.2019год. За липсата на документа св.Д. съставил АУАН, с който обвинил жалбоподателя за нарушение на чл.31 ал.1,т.8 от Наредба №34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, който последния подписал с възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното НП, с което е наложено горепосоченото наказание.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН, наказателното постановление и приложените писмени доказателства: медицински документи, копия от фискален бон, удостоверение за психологическа годност.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА:

От обективна страна жпод.В. не изпълнил задължението си по чл.31 ал.1, т.8 от наредбата – управлявал таксиметров автомобил и извършвал обществен  нямал без Удостоверение за психологическа годност. Извършеното нарушение не се оспорва от жпод.В. и съобразявайки приложените по делото писмени доказателства съдът намира същото за безспорно установено.

Но съдът счита, че дори и да се приеме при така изложената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, че жалбоподателят формално осъществил вмененото му административно нарушение, то в случая са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, което въобще не е обсъждано от административно-наказващия орган. Легалното определение на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави по законосъобразност от АНО и на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност, като тази преценка по чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол – в тази насока са задължителните указания на ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС.

В конкретния случай, съдът приема че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват данни посочената разпоредба вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Притежаването на валидно удостоверение за психологическа годност и то обвързано с оглед на възрастта на жалбоподателя - 58 години, /над 65 години психологическо изследване е всяка година/ е една законова формалност, която действително следва да се съблюдава и спазва. Но съдът счита, че в случая не са увредени ничии интереси и не са настъпили каквито и да било вредни последици. От друга страна, в случая още на 01.04.2019 г., само 3 дни след констатиране на нарушението е издадено ново удостоверение за психологическа годност, като старото било валидно до 14.03.2019год., изтекло преди две седмици от проверката, малки по продължителност периоди определящи деянието с не висока степен на обществена опасност. През краткият период през който нарушителят бил без удостоверение за психологическа годност същият управлявал автомобила веднъж – в деня на проверката, като преди нея управлявал МПС на 07.02.2019год.,факт който се установява от описания пътен лист.

Съдът споделя наведените доводи на адв.В. за квалификация на случаят като маловажен, предвид представените писмени доказателства - медицински документи. Освен, че се установява влошено здравословно състояние на жалбоподателя, което обосновано следва да се приеме за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, то и неговата майка, за която той полага грижи, претърпяла сериозен здравословен инцидент /инсулт/, в периода в който той следвало да подготви документи за ново удостоверение. Естество на нарушението предвид инцидентния характер на деянието, здравословното състояние на дееца и неговата майка, както и обстоятелството, че непосредствено след датата на вмененото деяние лицето се снабдило с удостоверение за психологическа годност, са все смекчаващи отговорността обстоятелства, които очевидно водят до извода за една значително по-ниска степен на обществена опасност на това нарушение от други сходни деяния. При това положение напълно обосновано би било да се приложи института на чл. 28 от ЗАНН, при което нарушителят да бъде предупреден писмено или устно, че при поредно нарушение ще бъде санкциониран, а не да се налага наказание. В този смисъл, като не упражнил тези свои правомощия наказващият орган допуснал друго нарушение на материални закон, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.

Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №38-0000430/2019г. на Началник ОО „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, с което за нарушение на чл. 31, ал.1, т.8 от Наредба №34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на основание чл.93 ал.1, т.1 от ЗАв.П, на  В.И.В., ЕГН:**********,***, е  наложено административно наказание глоба, в размер на 2000лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14 дневен срок от съобщаването по реда на АПК .

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………………….