Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Жалбоподателят „К.” Е., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.”Ц. Ш.”, №.,представлявано от И. А., чрез пълномощника си ю.к.Д. В., с жалбата си до съда оспорва Постановление за прекратяване на изп.д.№385 по описа за 2011 г. на ЧСИ С. К.,рег.№809 при Камара на ЧСИ. Твърди незаконосъобразност на същото, тъй като липсва основание за издаването му.Дължимите по изп. лист от 21.01.2010 г. на Районен съд гр.П. суми,за събирането на които е образувано изпълнителното дело с длъжник Г. П. Г., с ЕГН *, не били изцяло събрани от ЧСИ К. по изпълнителното дело.Останали неиздължени още 213,76 лв по изчисления на взискателя.Поради това неправилно и незаконосъобразно било прекратено производството по изпълнителното дело. Длъжникът по изпълнителното дело Г. П. Г. е подал на 21.06.2012 г. възражение, в което сочи,че банковите преводи, направени в полза на взискателя въз основа на запора на трудовото му възнаграждение, са на обща стойност 1313 лв, а не както твърди взискателя 998,46 лв, при което той напълно се е издължил и изпънителното дело е правилно прекратено. В мотивите си по обжалваното действие ЧСИ С. К. сочи, че жалбата е процесуално допустима,но по същество-неоснователна,тъй като видно от приложените по делото изчисления, включително разпечатка за размера на законната лихва към всяко плащане, дългът към взискателя е изцяло погасен, заедно с разноските.За всички плащания са приложени банкови бордера, като извършените преводи са отбелязани на гърба на изпълнителния лист.Платени са включително и таксите на ЧСИ,след което производството по делото е прекратено. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото ,намира следното: Подадената жалба е процесуално допустима с оглед хипотезата на чл.435, ал.1 от ГПК, предвиждаща възможността да бъде обжалвано действието на съдебния изпълнител по прекратяване на изпълнителното производство. По същество обаче жалбата е неоснователна. Видно от приложените към изпълнителното дело банкови бордера-14 на брой ,на взискателя са преведени удържаните от запорираното трудово възнаграждение на длъжника суми по изпълнителния лист, включително и лихвите, възлизазащи общо на сумата от 1339,91 лв, а не както се твърди в жалбата на 998,46 лв.Представеното към жалбата Удостоверение за актуален размер на дълг, издадено от самия взискател няма никаква доказателствена стойност по смисъла на закона,тъй като представлява частен удостоверителен документ, изхождащ от страната, със съдържание ползващо самата нея, на който законът не придава доказателствена стойност- чл.180 ГПК.Той доказва единствено, че изявлението в него е направено от автора му, но не и истинността на това изявление. Така, видно от писмените доказателства по делото взискателят е получил всички суми за които е издаден изп. лист и образувано делото и е удовлетворен за вземането си, поради което производството по същото е прекратено. В този смисъл жалбата се явява неоснователно и недоказана и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното действие-потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.437 от ГПК,съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на производството по изпълнително дело № 385 по описа за 2011 г. от 23.05.2012 г. на ЧСИ С. К., с рег.№... при Камарата на ЧСИ . Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |