РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Магдалена Ат. Лазарова
Николай Д. Димитров
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600131 по описа за 2021 година
С присъда от 07.08.2017 г. по НОХД № 1574/2016 г., Специализирания наказателен
съд, XI състав, е признал подсъдимите С. Д. Т., К. К. Т. и Д. Л. (роден в Гвинея) за
ВИНОВНИ в извършването на престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.18,
ал.1 вр. с чл.20, ал.1 и ал.4 от НК, за това че в съучастие като помагачи умишлено са
улеснили Г. Т. Г. да направи опит да преведе през границата на страната с Република Гърция
група от хора, които не са български граждани, а именно
Ж.С.К.(Z. S. K.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Демократична
република Конго, ЛНЧ: ********* и притежаващ регистрационна карта на чужденец №
********, издадена на **.**.*** г. от ДАБ – с.Пъстрогор, валидна до **.0*.**** г.,
Я.Т.Г.М.(Y. T. G. M.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Камерун,
ЛНЧ: *********** и притежаващ лична карта на чужденец № *************, издадена на
**.**.**** г. от РПЦБ – гр.София, валидна до **.**.***** г. и
Ж.М.М. (Z. M.M.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Демократична
република Конго, ЛНЧ: ********** и притежаващ регистрационна карта на чужденец №
**********, издадена на **.**.**** г. от ДАБ – с.Пъстрогор, валидна до **.**.**** г.,
без разрешението на надлежните органи на властта като помагачеството от страна на
1
подсъдимите Д. Л. и С. Д. Т. се е изразило в набирането на чужди граждани в гр.С. и
осигуряване на транспортирането им с автобус с неустановена марка, модел и собственост
от гр.С. до гр.С., а помагачеството от страна на С. Д. Т. и К. К. Т. се изразило в
транспортирането на същите чужди граждани от гр. С. до с. Н. Х. с моторно превозно
средство, лек автомобил „Ф. Г.“, ДК № . **** .., собственост на К. К. Т., като превеждането
е организирано от група, състояща се от С. Д. Т., Г.Т.Г., Д. Л. (D. L.) и К. К. Т.., като на
основание чл. 54 от НК ги е ОСЪДИЛ на по ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
ГЛОБА в размер на по 10 000 (десет хиляди) лева, всеки един от тях.
Със същата присъда, СНС е признал подсъдимия К. К. Т. за ВИНОВЕН и в извършването на
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ
на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил едно общо, най-тежко наказание на
подсъдимия Т., а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание
чл.23, ал.3 от НК е присъединил наказанието ГЛОБА в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, първостепенният съд е определил първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на наложеното на всеки един от подсъдимите наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимите са били възложени направените по
делото разноски, като всеки един от тях е осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от по
1 459,14 лева.
***
Против присъдата, в съответните й осъдителни части са постъпили жалби от тримата
подсъдими, чрез техните защитници.
В жалбата на адв.В.Р., тогава защитник на подс.С.Т. и депозираното към нея допълнение, се
правят оплаквания за неправилност на акта на първата инстанция, изразяваща се в
незаконосъобразност (материално правна и процесуална) и необоснованост, както и за явна
несправедливост на наложеното наказание. В допълнението към жалбата се твърди, че
възприетата от СНС фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото
доказателства, като се сочат конкретни фактически констатации, които според защитата са
несъответни на доказателствения материал, в т.ч., че първоначалните уговорки с
чужденците са били осъществени от подс.С.Т.. Обръща се внимание на допуснато в
мотивите на СНС несъответствие между фактическите изводи за местата, до което са се
придвижили чужденците с автобус, а после и с лек автомобил и правните такива, отнасящи
се до други места. Защитата изразява недоволство срещу позоваването изцяло на
показанията на свидетелите М., К. и М., без да се отчете начинът, по който те са давани в
досъдебното производство пред съдия, в отсъствие на подсъдимите и защитниците им,
въпреки задържането към този момент на самите подсъдими. Твърди се, че разпознаванията,
вкл. това на подс.С.Т. са проведени при грубо нарушаване на процесуалните правила, поне
половината от ВДС от експлоатацията на СРС нямали отношение към предмета на делото.
2
Атакува се и мотивирането на наложеното на Т. наказание, с довода, че било формално,
непълно и непоследователно, защото хем се приемало наличие на смекчаващи
обстоятелства, без отчитане на отегчаващи, но наложените наказания не отговаряли на
подобно съотношение, нито били обсъдени задълбочено предпоставките за прилагане на
чл.66 от НК. В този смисъл се възразява, че наказанията са прекомерно тежки. Иска се,
присъдата относно подс.Т. (в частта за името на подсъдимия, жалбата е била коригирана с
допълнителна молба), да бъде отменена и да се постанови нова, с която деецът да бъде
оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СНС.
В жалбата на адв.Я.Т., защитник на подс.Л. Д. се излагат възражения за
незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и за явна несправедливост на
наложените наказания. Твърдят се нарушения на материалния и процесуалния закон, които
не се конкретизират. Отправя се упрек към първостепенния съд за проява на предубеденост
и обвинителен уклон, поради необсъждане и игнориране на оневиняващи подс.Д.
доказателства, респ. поради безкритично възприемане на обвинителната теза. Според
защитата наложените наказания са израз на излишна репресия. Иска се атакуваната присъда
да бъде отменена, в частта й, засягаща конкретния подсъдим и да се постанови нова, с която
същият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
В депозираната жалба от адв.С.З., тогава защитник на подс.К.Т., се навеждат твърдения за
постановяване на присъдата при недоказаност на обвинението и същата се оспорва като
неправилна, необоснована и явно несправедлива. В този смисъл се моли за отмяната й и за
постановяване на нова присъда, с която подс.Т. да бъде оправдан.
Делото веднъж е било предмет на въззивна проверка, като с Решение № 24/05.02.2020 г. по
ВНОХД № 347/2017 г. присъдата на СНС от 07.08.2017 г. е била потвърдена изцяло.
Решението относно осъжданията на подсъдимите за престъплението по чл. 280 от НК е
обжалвано пред ВКС и цитираното решение, в оспорваната му част е било отменено, а
делото върнато за ново разглеждане от АСНС от стадия на съдебното заседание. Решението
на АСНС при предходното разглеждане на делото, в частта му, с която осъдителната
присъда на първата инстанция по обвинението на подс.К.Т. за престъплението по чл.339 от
НК е била потвърдена, не е било обжалвано пред ВКС и е влязло в сила, поради
което осъждането на същия подсъдим за това престъпление не е предмет на настоящата
въззивна проверка.
В съдебно заседание на въззивната инстанци, представителят на Апелативна специализирана
прокуратура предлага жалбите да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Излага аргументи в насока, че при постановяването на обжалвания акт, не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че същият не страда от липса на
3
мотиви, обоснован е и направените изводи преобладаващо кореспондират със събраните и
проверени доказателства. Според прокурора, присъдата следва да се ревизира единствено в
частта, с която подс.Д. е признат за виновен за набиране на чужди граждани в гр.София, тъй
като по мнението му, събраният доказателствен материал установявал, че тази дейност
спрямо мигрантите се е осъществявала от подс.С.Т.. Прокурорът застъпва тезата, че със
събирането на допълнителни доказателства от въззивния съд, се осигурява верига от тайни и
явни доказателства, преодоляваща забраната по чл.177, ал.2 от НПК. В този контекст счита,
че обвинението за съпричастност на подсъдимите към престъпление по чл.280 от НК не
почива на предположения, а на достатъчна по обем и категоричност доказателствена
съвкупност. Относно наказанията намира, че първостепенният съд ги е индивидуализирал
правилно към законоустановения минимум, а досежно подс.Д. предлага да бъде преценено
евентуално приложение на нормата на чл.66 от НК, с оглед необремененото му съдебно
минало и изминалия период от време от извършване на деянието.
Адв.Я.Т. навежда доводи за недоказаност на повдигнатото на подзащитния му Д. обвинение,
поради неустановяване на инкриминираното набиране на мигранти и отсъствие на
доказателства за контакт между тях и клиента му. В тази връзка обръща внимание на
показанията на свидетелите – чужди граждани, в които отсъстват данни за подобни
контакти. Твърди недоказаност и на другите вменени на Д. помагачески действия, а именно
по съдействие при транспортирането, чрез закупуване на билети. Защитникът се
противопоставя на ползването на показанията на свид.Д.С., като лице ръководило
прилагането на СРС и оспорва тезата за обективна и субективна връзка на подс.Д. с
останалите титулувани от обвинението за участници в групата лица, позовавайки се на
показанията на свид.Г. По отношение на наказанието, адв.Т. е на становище, че не е
оправдано прилагането на толкова тежка репресия спрямо подсъдимите след
продължителния период на водене на процеса, особено спрямо подзащитния му, който има
добро поведение и полага усилия да устрои живота си по нормален начин в чужбина. В
заключение поддържа искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подс.Д., а
алтернативно отправя и искане за прилагане института на условното осъждане по чл.66, ал.1
от НК. Подс.Д. не се признава за виновен по обвинението, като за лична защита и в
последната си дума желае постановяване на оправдателна присъда, при съобразяване, че
няма провинения и наложени наказания.
Защитникът на подс.С.Т., адв.В.Л. Б. на свой ред също излага аргументи за доказателствена
необезпеченост на обвинителната теза, като набляга основно на косвения характер на
показанията на свид.Д.С., на които по мнението му почива същата теза. Адв.Б. интерпретира
връщането на делото за ново разглеждане от ВКС, с указания и за отчитане на
съотношението между участие в група и обикновено съучастие, като своеобразно обявяване
на несъставомерност на деянието – предмет на обвинението, поради което настоява това
обвинение да бъде оставено без последствия, с признаване на подс.Т. за невиновен и
съответното му оправдаване. Алтернативно, защитата пледира за отмяна на ефективното
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, което намира за пресилено, като
4
се вземе предвид продължителността на производството, както и като се отчете, че
подсъдимият действително е осъждан за престъпление по чл.129 от НК, но при
извършването му, преди много години, е бил по-млад, докато понастоящем се е установил в
с.П. заел се е с трудова дейност чрез отглеждане на животни и полага грижи за съпругата си,
която е с доказани здравословни проблеми. Подс.Т. също не се признава за виновен по
обвинението. Солидаризира се със защитника си по повод заявените доводи и искания, а в
последната си дума моли за оправдаване, за да има възможност да си гледа животните на
село и да връща заема, изтеглен за операцията на съпругата си (бъбречна трансплантация).
Защитникът на подс.К.Т., адв.Д. Т., за начало подчертава, че осъждането на подзащитния му
по чл.339 от НК не е оспорено и в тази й част присъдата е влязла в сила, но не и по
отношение на общото наказание по чл.23 от НК. В аспекта на наказателната отговорност,
излага аргументи за допуснато от СНС нарушение на материалния закон (чл.2 от НК), с
оглед определянето на наказанията не съобразно санкционната част на нормата, действала
към инкриминирания момент, а съобразно нейното последващо изменение. Адв.Т. се спира
на указанията на отменителното решение на върховната съдебна инстанция и на
необходимостта от адекватен избор между квалификацията за съучастие, под формата на
помагачество и квалификацията за група, чието съвместяване в обвинението, по мнението
му е недопустимо. Предлага в случая да отпадне по-тежката квалификация по ал.2, т.5 на
чл.280 от НК и да се приеме, че подсъдимите са действали само при обикновено съучастие,
като помагачи, понеже според защитата нямало доказателства, установяващи съзнание на
лицата, че действат в група. Специално за подс.Т., защитата намира, че подобно съзнание
липсва, защото дори по делото да съществувал телефонен разговор на подс.Т. с лице, на
което дал указания какво да върши, то нямало никакви доказателства, същият разговор да е
бил воден именно с подс.Т. – телефон с такъв номер не бил намерен и нямало данни да е
бил собственост или във владение на подзащитния му. Отделно, не били събрани
доказателства нито за познанство на подс.Т. с подс.Д., нито данни да е говорил със свид.Г., а
простото познанство на Т. и Т. не било достатъчно, за да се обоснове група. Дори обаче, да
се приемело, че подс.К.Т. е осъществил извозване, на база протоколите за разпознаване, при
което действие не е общувал с мигрантите, то отсъствали доказателства да е знаел, че това
са чужди граждани, както и да е знаел с каква цел се карат. Предвид застъпените аргументи,
адв.Т. предлага подс.Т. да бъде оправдан изцяло или да бъде осъден по основния състав на
чл.280, ал.1 от НК с отпадане на обвинението по квалифицирания по ал.2 на същия текст и
за налагане на общо наказание, с определеното вече за престъплението по чл.339 от НК, в
размер около минимума. В тази връзка, защитата моли да се обсъди въпросът, дали са
налице и условията за прилагане на чл.55 и чл.66 от НК. Защитникът атакува подхода на
СНС за налагане на еднакви по размер наказания на всички подсъдими, при липса на
надлежно отграничаване в деятелността и индивидуализиращите отговорността на всеки от
тях обстоятелства, които са различни. Моли при преценката на дължимата санкция да се
отчете, че е изминал дълъг период от инкриминираната дата до момента, през който подс.Т.
е имал безукорно поведение, а отмяната на наложената му забрана за напускане на страната
му е дала възможност да упражнява професията си. По тези съображения, защитата
5
алтернативно пледира и за наказание към минималния размер, с отлагане на изпълнението
по чл.66 от НК. За лична защита, подс.К.Т. се солидаризира с процесуалния си представител,
изтъквайки, че не е осъждан и дълго време не е бил в състояние да работи (има предвид
заради забраната за напускане на страната). В последната си дума моли да бъде оправдан, за
да упражнява професията си и да помага на децата си.
***
Апелативният специализиран наказателен съд, преди да пристъпи към обсъждане на
присъдата по същество, ще разгледа оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения във фазата на досъдебното производство и при постановяването на крайния акт
на първата инстанция, тъй като решаването на тези въпроси предопределя както насоката и
обхвата на въззивната проверка, така и подлежащите на упражняване въззивни правомощия.
Възраженията за допуснати нарушения при провеждането на разпитите по реда на чл.223 от
НПК на свидетелите Ж. С. К., Я. Т. Г. М. и Ж. М. М., както и при извършените от тези
свидетели разпознавания, съобразно задължителната практика на ВКС (Тълкувателно
решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС), са свързани със
събирането на определени доказателства и дори да се установи наличието им, те не е от
категорията на обосноваващите връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. Дали конкретното доказателствено средство ще се цени като
годно и дали съдържащата се в него информация самостоятелно позволява осъждане, са
въпроси по същество, които са извън проблематиката на съществените и неотстраними
процесуални пороци, ограничаващи правото на защита.
Защитните оплаквания срещу съдържанието на мотивите на СНС, в частта им относно
възприетата фактология и анализа на доказателствата, имат резон, за което съображения ще
бъдат изложени по-долу, но отново не обуславят необходимост от връщане на делото за
ново разглеждане, понеже нарушенията, са отстраними от въззивната инстанция, чрез
провеждане на включената в правомощията й самостоятелна дейност по доказателствено
инкорпориране, проверка и оценка на доказателствената съвкупност, с възможност и за
установяване на различни (в т.ч. нови) нови фактически положения.
При служебната проверка, настоящият съдебен състав не констатира такива процесуални
недостатъци в хода на досъдебното производство и при първоинстанционното разглеждане
на делото, които неотменно да налагат задействане на правомощието по чл.334, т.1 от НПК.
***
Апелативният специализиран наказателен съд като въззивна инстанция, проверявайки
правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените
оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са
налице основанията, визирани в чл.337, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 вр. с чл.334, т.3 от НПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа
обстановка:
6
Подсъдимият С. Д. Т., е роден на **.**.**** г. в с.П., община С., Б. о., живущ в същото село
и в гр.С., българин, български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият К. К. Т. е роден на **.**.**** г. в с.М., община П., Б. о., живущ в същото село,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан (реабилитиран),
с ЕГН **********.
Подсъдимият Л. Д. (това изписване на името отговаря на възприетата у нас подредба,
собственото име да е първо по ред) е роден на **.**. г. в Г., гвинеец, български гражданин, с
висше образование, женен, живущ в гр.С., ж.к. „Л.” – З. В, бл.*, ет.**, ап.**, неосъждан, с
ЕГН **********.
Подс.С.Т. към инкриминираната дата се счита за неосъждан, поради настъпила
реабилитация по право по предходното му осъждане от 1986 г.
След инкриминираната, с влязла в сила на 11.03.2016 г. присъда по НОХД № 338/2011 г. на
РС-Сандански, на същия е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, условно, с 3
години изпитателен срок за престъпление по чл.129 от НК, за умишлено причиняване през
2010 г. на средна телесна повреда, чрез нанасяне на прободно порезни наранявания,
проникващи в коремната кухина на пострадалия от деянието.
В някои от справките за съдимост по делото фигурира и още едно осъждане на Т., с присъда
по НОХД № 637/2016 г. на РС – Сандански, влязла в сила на 12.04.2018 г., с която на дееца
е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на
изтърпяване за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, извършено на 18.05.2016 г. и е
постановено, на основание чл.68, ал.1 от НК, изцяло и отделно изтърпяване, при
първоначален „общ” режим, на наказанието 6 месеца лишаване от свобода по
гореспоменатото НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански. Цитираната присъда по НОХД №
637/2016 г. на РС – Сандански обаче, видно от актуалната справка за съдимост, е била
отменена по реда на възобновяването, като при новото разглеждане на делото, Т. е бил
признат за невинен и оправдан по обвинението, тъй като деянието е обявено за
административно нарушение, като му е било наложено административно наказание глоба.
Произхождащият от западно-африканската държава Република Гвинея подсъдим Л. Д.от
дълги години пребивава в България, където е завършил образованието си, женен е за
българска гражданка, получил е българско гражданство и е установен да живее в гр.С., на
упоменатия по-горе адрес в гр.С., ж.к. „Л.” – З. В, бл.*, ет.**, ап.**. Понастоящем същият
със съпругата си пребивава преимуществено във ФР Германия, но заминаването му за
чужбина се е състояло, вече в хода на съдебния процес, далеч след инкриминираната дата.
Към 2013 г., роденият и живущ в с.П., община С. подсъдим С.Т., известен с прозвището
„М.”, разполагал и с жилище в гр.С., ж.к. „С. р.” № **, вх. „*”, ет.*, ап.**, в което също
отсядал и на което се водела регистрацията му по настоящ и постоянен адрес още 2008 г.
(виж справка от АИС „БДС” на л.73, том 1 от д.п.). Поради обитаването на имоти в
7
съседство, в разположени един до друг квартали в столицата до стадион „Г.”, подсъдимите
Д. и Т. се познавали и поддържали добри отношения. Наред с това, подс.С.Т. се познавал и с
подс.К.Т. (братовчед на съпругата му), както и с осъдения по настоящото дело (след
сключено споразумение) свидетел Г. Г., родом и двамата от родния му край, единият от
които, Т., живеел трайно в с.М., а другият Г. – в с.К., все населени места в близост до
границата на Република България с Република Гърция. В посочения пограничен район,
между селата М. и К., са разположени и селата В., Д. С. и Н. Х., като последното се намира
непосредствено до самата граница, минаваща на участъци по поречието на две малки,
съединяващи се реки – П. и П. Б., със сезонни вариации в обема на водния поток, едната от
които напълно пресъхваща през летния период.
Свид.Г. Г. се занимавал с различни дейности, в т.ч. с отглеждане на добитък, като познавал
местностите, пътищата и начините за придвижване в същия пограничен район, а още в края
на 90-те и през 2001 г. двукратно бил съден за деяния, нарушаващи реда за преминаване на
държавната граница или т.нар. „каналджийство” (виж справката за съдимост на Г. на л.262
до л.264 от първоинст. производство).
През пролетта на 2013 г. в ГД „Гранична полиция” постъпила оперативна информация за
група лица, реализиращи незаконно извеждане на попаднали в България мигранти –
граждани на чужди държави, извън територията на страната ни, чрез организиране на
нелегалното им преминаване през границата с Република Гърция, като оперативната
разработка по сигнала била възложена на свид.Д.С. – служител на ГД „ГП”. След проведени
проучвания и анализи по сигнала, подозренията на полицията се насочили към подс.С.Т. и
хора, с които същият поддържал контакти, като на 24.06.2013 г. от директора на ГД „ГП”
било внесено искане № RB 202205-001-05/С-05-235/21.06.2003 г. в СНС, за даване на
разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства спрямо подс.С.Т.. Искането
касаело прилагане на секретни оперативни способи по чл.5, чл.6, чл.7, чл.8 и чл.11 от ЗСРС,
за срок от 60 дни, считано от 24.06.2013 г., за установяване на предполагаема престъпна
дейност по чл.280, чл.354 и чл.321 от НК, осъществявана от Т. конспиративно заедно с други
лица, като невъзможността данните да бъдат събрани по друг начин се аргументирала с
изключителна предпазливост на дееца и лицата, явяващи се негови престъпни връзки. По
искането, на същата дата от председателя на СНС било дадено разрешение рег. № 4-282 за
експлоатиране на СРС чрез наблюдение, подслушване, проследяване и проникване, с
извършване на документиране чрез фотографиране, видеозаписване, звукозаписване и
филмиране, за цитирания двумесечен срок, начиная от 24.06.2013 г. (Папка 1 от секретните
материали). От тогава, поведението и телефонната комуникация на подс.С.Т., водена чрез
използвания от него телефонен номер 0******** (фигуриращ в искането) се превърнали в
обект на контрол, който на практика бил прилаган за период по-кратък от разрешения срок и
приключил на инкриминираната дата, а самата получавана, чрез секретните способи
информация била докладвана непрекъснато на свид.Д.С..
В резултат били подслушани, звукозаписани и протоколирани редица телефонни разговори
на подс.С.Т. с подс.Л. Д., с подс.К.Т. и със свид.Г. Г., всички разкриващи тяхна обща и
8
координирана дейност по трикратно превеждане на лица (мигранти) през държавната
граница на Република България с Република Гърция, в периода 18-19.07.2013 г. (за който са
относими разговорите от № 2 до № 13 вкл., Папка 2 от секретните материали), в периода 26-
27.07.2013 г. (за който са относими разговорите от № 14 до № 23 вкл., същата папка) и в
периода от 31.07-01.08.2013 г. (за който са относими разговорите от № 24 до № 51 вкл.,
същата папка). При всеки от трите случая, подс.С.Т. първоначално се уговарял с подс.Л. Д.
(ползващ телефонни номера 0********* и 0*********), за броя на хората, които предстои да
бъдат преведени, за времето на отпътуването им от столицата и за уточняване на срещата им
на Централна автогара – София. След получаване на потвърждение от подс.Д., че ще се
„работи”, подс.С.Т. се обаждал на подс.К.Т. (ползващ телефонен номер 0******) и на
свид.Г. (ползващ телефонен номер **********), за да се подготвят за изпълнение на техните
функции. Според съдържанието на телефонните разговори, при наличие на чужденци –
кандидати за нелегално извеждане от страната срещу заплащане, за които Д. уведомявал Т. и
му потвърждавал, последният, ако не се намирал в гр.София, пристигал в столицата, двамата
си определяли среща на централната софийска автогара, където пристигали и чужденците.
Подс.Д. им съдействал да се снабдят с билети за междуградския автобус по направлението
София-Сандански, заминаващ в 18.00 ч. Подс.Т. се качвал на автобуса с чужденците, като
веднага се чувал с подс.Т. да го извести, че са потеглили, за да ги чака в крайната точка –
Сандански. При нужда от даване на допълнителни разяснения на чужденците, С.Т., който не
владеел нито френски, нито английски език, се свързвал с Д., за да им обясни последния
какво трябва да направят, като им предоставял своя телефон за провеждане на разговора.
Едно такова изрично разяснение, което Т. държал да бъде сведено до знанието на лицата,
които придружавал в автобуса било, че багажът им ще остане в автомобила, с който ще
бъдат взети и че този багаж ще бъде превозен на гръцка територия, където ще ги очаква,
докато те пресичат (пеш) границата, като подс.Д. превел на чужденците разяснението по
описания начин – без да се свързва с тях, а по телефона на Т. и без да прекъсва разговора си
с него. Пак според съдържанието на телефонните контакти, между подс.Т. и подс.Т.
протичали уговорки Т. да го вземе с чужденците от гр.Сандански с автомобил, а след
взимането, протичали уговорки между подс.Т. и свид.Г., последният пък да ги очаква в
определен час и на определено място около с.Катунци, прим. на входа на с.Катунци откъм
с.Враня (и двете в община Сандански). От там насетне, разговорите преминавали в
докладване от страна на свид.Г.към подс.Т. дали започва изпълнението на неговата задачи
по воденето на чуждите граждани пеша и извеждането им на гръцка територия през т.нар.
„зелена граница”, респ. дали успешно е изпълнил задачата, а Т. пък го информирал дали те
(в см. той и подс.Т.) вече са превозили багажа на лицата в Гърция. Впрочем, именно при
третия от тези, документирани чрез законно прилагане на СРС случаи, развил се в периода
31.07-01.08.2013 г. (видно от телефонната комуникация на подс.Т. в този период), малко
преди полунощ на 01/02.08.2013 г. подс.С.Т. се обадил на подс.Г., който видно от
предходните диалози приключил задачата си успешно, да му съобщи, че и те (т.е. той и
подс.Т.) вече са минали границата, че ще обърнат и ще се върнат, като скоро след това, в
03.12 ч. на 02.08.2013 г. в информационната система на граничния контрол било
9
регистрирано съвместно влизане от Република Гърция към Република България през ГКПП
Кулата, от подсъдимите Т. и Т., с автомобила „Ф. Г.”, с ДК № . **** .. (виж справката за
съвместни пътувания на л.19, том 2 от д.п.), който автомобил, черен на цвят, е бил
собственост тогава на подс.К.Т. (съгласно множеството еднотипни справки по делото,
изпратени от различни ОД на МВР в страната, виж прим. л.549 от първоинст. производство).
Пак в контролираните чрез СРС диалози се обсъждало, че водачът Г., за да пести батерия на
мобилното си устройство, а и за личната си сигурност не желаел да бъде търсен докато
изпълнява задачата си, а се ангажирал той да се обажда, когато трябва да докладва.
Междувременно докато същият реализирал функциите си, се извършвало и докладване от
страна на подс.Т. към подс.Д. дали операцията протича успешно, а при наличие на
усложнения по транспортирането на чужденците или при воденето им, дали проблемите са
преодолени. Така например при третия от случаите, развил се в периода 31.07-01.08.2013 г.,
на 31.07.2013 г., в 22.03 ч. и в 22.07 ч. подс.Т. звънял на подс.Д. да го осведоми, че се е
наложило, заради полицейски пост на пътя, да свалят мигрантите от автомобила и да ги
оставят да лежат „на едно място”, „в полето”, като поискал от Д. да се свърже с чужденците,
за да им обясни да лежат и да не мърдат, докато патрулът си тръгне, като го уверявал, че
лично ще отиде после да ги вземе от там (виж № 32 и № 34, същата папка). Отново при
същия случай, през деня на 01.08.2013 г. в 15.52 ч., подс.Д. се обадил на подс.Т. да се
осведоми как върви придвижването, дали чужденците са добре и дали неговите хора имат
контакт с тях, на което Т. го успокоил, че неговото момче (т.е. свид.Г.) е с чужденците,
лежат в една нива и се крият, като му обещал след получаване на ново известие за
ситуацията, вечерта да се чуят, а Д., разбирайки, че мигрантите не са сами, а с
придружителя си, се успокоил (виж № 41, същата папка). И пак при същия случай, при
който пешеходното приближаване към граничната линия и преминаването трябвало да се
състои вечерта на 01.08.2013 г., между подс.Т. и свид.Г., както и между подс.Т. и подс.Д. се
провеждала комуникация по повод промяна на обичайния пешеходен маршрут на водача,
заради опасения от полицейско присъствие, която промяна довела до попадането на Г. в не
добре познат му ареал, в който водачът се загубил и лутал, заедно с чужденците и се
наложило подс.Т. дистантно да го насочва, а така също се наложило Т. да уверява Д., че
въпреки объркването ще се справят успешно, като подс.Д. на няколко пъти му повтарял, че
разчита на тях.
Междувременно към 01.08.2013 г. в Транзитния център за настаняване на бежанци в
с.Пъстрогор, община Свиленград, се намирали свидетелите Ж. М. М. и Ж. С. К. – и двамата
граждани на Демократична република Конго, които напускайки родината си и
придвижвайки се през Иран и Турция, влезли нелегално в България около началото на
годината и били регистрирани в центъра на 19.02.2013 г.
Свидетелят Я. Т. Г. М. пък, бил гражданин на Камерун, като през месец март 2013 г. също
незаконно преминал границата на страната ни с Република Турция и след като бил задържан
в гр.Свиленград, първоначално бил настанен в бежанския център в гр.Любимец, Хасковска
област, после в подобен център в Бусманци и от 28.05.2013 г. бил регистриран в
10
Регистрационно-приемателен център – Овча купел, в ж.к. „Овча Купел” гр.София.
Както двамата конгоанци, така и камерунецът желаели да напуснат България и от свои
източници се информирали за възможността това да стане пак чрез нелегално преминаване
на границата, но с Гърция, за което можел да им съдейства подс.Д.. Камерунският
гражданин Г. М., тогава ** годишен, чрез мобилния си телефон „Нокиа 71”, IMEI:
*********, поддържал връзка с лице Е. (E.), което предприело такова пътуване от България
към Гърция в периода 31.07-01.08.2013 г., а чрез посредничеството на друго лице Е. (E.),
ползващо телефонен номер на български мобилен оператор, свидетелят влязъл в контакт с
подс.Д., чийто номер 0********** записал в указателя на телефона си срещу името D..
На 31.07.2013 г. вечерта в 22.17 ч. свид.Г. М. получил съобщение от лице, ползващо
телефонен номер с международния френски код +33…, което се обръщало към него с
„P.” „B. p.” (съкратено от „B.” – „Добър вечер тате”), с текст: „Добър вечер, тате, надявам
се, че си добре. Пасма тонджи чуа. ул. „Ж. Р.” № **, ***** В. с. Сен. „Western Union”.
952 €”. Три минути по-късно, в 22.20 ч., свидетелят написал на лицето: „Благодаря за
изпращането. Смятам да напусна утре по Божието благоволение. Ще уведомя утре Р. за
това, не се притеснявай, с Всевишния и неговото благоволение нещата ще вървят.” (лице с
име П. Ч. фигурира в списъка на повикванията в телефона на свидетелят, както и лице с име
Р. Ч., ползващо телефон с испански международен код +34…, което на 01.08.2013 г.
изпратило съобщение на Г. М., в което се казвало „нали знаеш, в Гърция може да се получи,
но тук е гробница”).
На 01.08.2013 г. свид.Г. М. в 13.44 ч. потърсил Е., но разговор със същия не могъл да бъде
осъществен и в 14.15 ч., както и в 15.36 ч. се обадил на въпросната Е., а скоро след това в
15.45 ч. набрал подс.Д. и провел с него разговор в рамките на 36 секунди. Именно след това,
в 15.52 ч. се провел отразения в протокола от подслушването разговор под № 41
(преразказан по-горе) между подсъдимите Д. и Т., при който Д. потърсил съпроцесника си
да разбере какво се случва с превежданите лица, дали са добре и дали се поддържа контакт с
тях, а Т. го успокоил, че лежат в нива и се крият, като ги придружава водачът им. В 16.16 ч.
свид.Г. М. пак направил безуспешен опит да се свърже с Е., след което в 16.32 ч. отново се
обадил на подс.Д. и двамата разговаряли 48 секунди. В 20.40 ч., според уговорката си
подс.Д., подс.Т. му позвънил да го информира, че се е чул с момчето си, че чужденците са
добре и вечерта ще се „работи”, при което Д. останал доволен и отправил общо пожелание
„дано да успяваме, да успяваме”, а после допълнил: Да. Да. Има другии пак чакат.” (виж
№ 42, същата папка).
На 02.08.2013 г. свид.Г. М. направил пореден неуспешен опит да се свърже с Е.. На
03.08.2013 г. в 16.54 ч. свид.Г. М. получил по мобилния си телефон съобщение от Е. с текст:
„Добър вечер, тате, Е. е. Аз съм в Гърция, това е номерът ми. Придвижих се без да дам
знак на някого. Трябваше да пристигна в Атина преди да дам знак на хората”. В 16.58 ч.
свид.Г. М. отговорил на съобщението така: „Хубаво, Е., в течение съм. Р. ми говори за това,
надявам се всичко да е наред, накратко – ще ти дам знак, ще бъда в следващото
пътуване, spt. на Бог.”
11
На 02 и 03.08.2013 г. през деня се състояли още няколко телефонни разговора между свид.Г.
М. и подс.Д..
На 03.08.2013 г. в 20.27 ч., подс.Д. потърсил подс.Т. да му съобщи, че на другия ден пак ще
се действа с думите: „утре има компилация”, а Т. попитал: „Значи да, да идвам?” и получил
отговор: „Да, да, да. Да.” (виж № 52 в същата папка).
Тъй като подслушването се контролирало в реално време, полицейската служба, водеща
разработката се подсигурила на следващия ден да документира действията на подс.Т. и чрез
негласно наблюдение и видеозаснемане, в рамките на даденото разрешение за прилагане на
СРС.
На 04.08.2013 г. в 14.36 ч., докато вече се намирал в гр.София, подс.Т. бил потърсен от
подс.Д., който му потвърдил, че ще се работи и се разбрали около 16.00 ч. да се чуят за
доуточняване на подробностите (№ 53, същата папка). Скоро след това, подс.Т. звъннал на
свид.Г. да го предупреди „да стяга обувките”. Г. докладвал, че е взел колата, а Т. му дал
указания да се разбере с „К.” (т.е. с подс.К.Т.) и да чакат да им се обади допълнително (виж
№ 54). Пак на 04.08.20143 г. в 13.10 ч. свид.Г. М. позвънил на подс.Д., в 13.22 ч. провел
кратък разговор с него, а в 16.50 ч. подс.Д. му се обадил и пак провели кратък разговор. В
17.11 ч. подс.Д. обяснил по телефона на подс.Т., че лицата, които ще се превеждат са двама,
а един е останал и се уговорил да се срещнат по „същото време”, като конкретизирал „Шес
без петнайсе”. При разговора си освен това, те се разбрали после на място (т.е. на
автогарата) да решат кога да е пътуването (виж № 55, същата папка). Веднага след
приключването на диалога с Т., подс.Д. бил потърсен от свид.Г. М. в 17.12 ч., като в
интервала от 17.18 ч. до 17.44 ч. провел с него още няколко разговора.
В уговореното време, подсъдимите Д. и Т. се срещнали на Централна автогара – София,
където пристигнали и двамата конгоански граждани – свидетелите М. и К., които
предварително били платили за услугата по транспортирането и превеждането през
границата суми в размер на 300 и на 350 евро и били осведомени кога и къде да се явят за
пътуването. Когато чужденците дошли, подс.Т. се качил в спрения на съответния сектор
автобус за гр.Стандански, който по разписание трябвало да потегли в 18.00 ч., а след него се
качили и мигрантите. По телефона, подс.Т. поискал от намиращия се отвън Д. да провери
дали шофьорът на автобуса е същият и когато Д. му се обадил да го осведоми, че не е
същият, а е друг, Т. му казал: „Зимай билети тогава!”; „Зимай билети!”. В този разговор
обаче, подс.Д. информирал подс.Т., че чака и третия човек, като междувременно свид.Г. М.
се придвижвал към автогарата и продължавал да поддържа връзка по телефона с Д.
(телефонни контакти между тях били отчетени в 17.59 ч., в 18.01 ч., в 18.04 ч.). Подс.Т. се
съгласил да го изчакат. Поради закъснението на свид.Г. М., подс.Т. и конгоанците слезли от
автобуса. Подсъдимите решили пътуването да се осъществи със следващ автобус от 19.00 ч.
по направлението „София – Благоевград” и така било сторено, като свид.Г. М. успял да се
присъедини. Епизоди от поведението на дейците на Централна автогара – София били
видеозаснети, вкл. било видеозаснето събирането на Т. и Д., качването на подс.Т. и двамата
африканци в първия автобус, както и качването на Т. в следващия, който бил позициониран
12
на сектор № 26 и се водел на фирма „С. **” (виж Папка 1 от секретните материали).
Преди да потеглят от гр.София обаче, в 18.00 ч. подс.К.Т. потърсил по телефона подс.Т. да
разбере дали е тръгнал. Т. отвърнал, че ще пътува, но ще тръгне в 19.00 ч. от София и
заръчал на Т. да го вземе от Благоевград, като предположил, че ще пристигне между 20.00 ч.
и 21.00 ч и поискал от събеседника си да е там по-рано (виж № 58, Папка 2 от секретните
материали). После в 18.42 ч. подс.Т. телефонирал на свид.Г. и го известил, че пътува (в см.
ще пътува и ще се действа), като му дал указания да се приготви. Г. попитал дали да ходи
при „К.”, но Т. отвърнал „Не, не, не. Не.”; „Чакай си там. Аз ще ти звънна, к-както преди как
бяхме, така ще сме” с уточнението това да се случи след 21.30 ч. (виж № 59, същата папка).
Докато пътували към гр.Благоевград, свид.Г. М., който вече бил дал за своето превеждане
през границата, включващо и съответния транспорт, също сума от 350 евро, изпратил в
20.23 ч. на подс.Д. кратко телефонно съобщение с текст: „Д., бъдете любезен да разберете
положението ми и обстоятелствата в които се намирам в момента. Наистина съм
притеснен. Ако можех, щях да Ви дам тези 550 ke.” (в превода е допусната техническа
грешка с изписване на думата „притеснен” в женски род – „притеснена”, като в оригиналния
текст прилагателното coincẻе – букв. заседнал, прен. притеснен, притиснат, е в мъжки род).
До автогарата в гр.Благоевград, подс.Т. и тримата чужденци били очаквани от подс.К.Т. със
собствения му л.а. „Ф. Г.” с ДК № . **** .. Той им направил знак да го видят къде е и те се
насочили към него, но от съображения за личната си сигурност подс.Т. го подминал и
продължил по улицата. Мигрантите оставили носения от тях багаж в багажника на
автомобила и седнали на задната седалка. Автомобилът потеглил, но след кратко разстояние
управляващият го подсъдим Т. спрял и качил подс.Т.. Поведението на подс.К.Т. до
паркираната в близост до автогарата в гр.Благоевград черна кола, с оставен отворен
багажник, преминаването покрай него на подс.Т. и следването на Т. от мъже от африкански
произход с багажи било видеозаснето със СРС (виж Папка 3 от секретните материали).
Шофираният от подс.Т. автомобил се отправил в посока с.Катунци, където трябвало да е
срещата със свид.Г.. Докато се придвижвали нататък, в 21.13 ч. Г. позвънил на подс.Т. да не
бързат много, защото имало хора, които пак вардели (в см. полицаи), поради което
пътуващите се забавили, а в 21.47 ч. и 21.59 ч., Г. последователно ги сигнализирал, че
патрулът се готви да тръгва и че опасността е отминала с думите: „Ае, готово!” (виж № 61 и
№ 62, Папка 2 от секретните материали). Преди да предаде мигрантите на водача им по
пешеходния маршрут към границата, подс.Т. се обадил на подс.Д. и го питал дали
чужденците знаят, че багажът им трябва да остане в колата. Д. отговорил, че вече ги е
предупредил за това, но подс.Т. пожелал отново да им го каже и дал телефона на единия от
тях, за да разговаря с подс.Д.. На лицето, Д. обяснил същото, то се съгласило, но освен това
го помолил да предаде на друг от мигрантите, че не е могъл да му зареди телефона, защото
офисът на „Виваком” бил затворен и се ангажирал да го направи на следващия ден (виж №
63, Папка 2 от секретните материали). Свид.Г. и свидетелите К., М. и Г. М. поели пеша, като
у чужденците останали само мобилните им и електронни устройства. В 23.34 ч., Г. се обадил
на подс.Т. да му донесат шише с вода, когато се видят след приключване на операцията и
13
изрично го предупредил, че си изключва телефона, да не го търсят и че той ще ги търси.
Вървейки през лозовите масиви южно от с.Катунци, по черен път, който минавал покрай
с.Ново Ходжово, свидетелите Г., К., М. и Г. М. били забелязани на термовизионните камери
от оператора на термовизионната система на ГПН „МПТН” от ГОДГ03, свид.С. К., който
незабавно докладвал за появата им и в района били изпратени свидетелите Н. И. и Б. А. в
качеството им на гранични полицаи, изпълняващи пеши патрул по гранично-полицейски
дежурен наряд. С помощта на прибори за нощно виждане, свидетелите А. и И. задържали в
23.50 ч. Г. и чуждите граждани на 1 500 м северно от 43 граничен репер, 750 м
северозападно от с.Ново Ходжово и 1 500 м югоизточно от с.Долно Спанчево.
Непосредствено преди задържането, при забелязването на лицата, служителите извикали
към тях: „Стойте! Гранична полиция”, при което водачът на чужденците Г. хукнал да бяга, а
мигрантите се пръснали и налягали по земята. Почти веднага Г. бил заловен от свид.И. и
отведен при останалите, като при самото задържане никой не оказал съпротива. Свид.Г.
съобщил името си и откъде е, а чужденците с жестове показали, че са тръгнали в посока
Гърция. При задържането бил съставен обстоятелствен протокол за извършено
нарушение (опит за нарушение) на държавната граница (л. 3, том 1 от ДП). За случая била
подадена информация към оперативния дежурен от ГПУ Петрич – свид.И. М.. Незабавно
бил сформиран екип, включващ и разследващ полицай, който екип се отзовал на мястото.
Задържаните били отведени първоначално в ГКПП Кулата за справка за самоличността им, а
от там в ГПУ Петрич. Междувременно след полунощ в 00.12 ч. вече 05.08.2013 г. свид.Г. М.
от мобилния си телефон „Нокиа 71”, изпратил на подс.Д. съобщение с текст: „Задържаха ни
и четиримата. Вземи вещите ни.” В 00.26 ч. свид.Г. М. изпратил ново съобщение на лицето
Е., с текст: „Задържаха ни и четиримата. Вземи вещите и парите ни при Д.”.
Новината за задържането веднага стигнала и до подсъдимите Т. и Т., които успели да се
освободят от багажа на мигрантите, оставен в „Голф”-а и предназначен за транспортиране
на гръцка територия. Рано сутринта на 05.08.2013 г. те потеглили от с.Марикостиново с
колата на подс.Т. в посока гр.Гоце Делчев, но в около 07.20 ч. били задържани от органите
на ГПУ-Гоце Делчев, отведени в това полицейско управление, а после в ГПУ-Петрич. В
ГПУ-Гоце Делчев, Т. и Т. предали доброволно вещите, които носели у себе си, а именно:
с протоколи за доброволно предаване (л.89-90, том 1 от д.п.) подс.К.Т. предал 4 бр. банкноти
по 2 лв.; мобилен телефон Нокия **** със СИМ карта №***************; мобилен телефон
Нокия ***, IMEI № *********/**/*********/* и 1 бр. батерия;
с протокол за доброволно предаване (л.93, том 1 от д.п.) под.С.Т. предал мобилен телефон
Нокия ****-* и 1 бр. СИМ карта № ***********.
Тези протоколи били приобщени към образуваното досъдебно производство, а вещите
предадени за нуждите на разследването.
На 05.08.2013 г. задържаните чужди граждани К., М. и Г. М. и Г. предали на разследващия
орган от ГПУ-Петрич вещите, които носели със себе си, а именно:
14
с протокол за доброволно предаване (л.15, том 1 от д.п.) свид.Г. предал мобилен телефон
„Самсунг“, с IMEI №*********** и 1 бр. СИМ карта на „Виваком“;
с протокол за доброволно предаване (л.17, том 1 от д.п.) свид.К. предал мобилен телефон
„Самсунг“ със СИМ карта bayn № ******************; мобилен телефон „Блекбери“ със
СИМ карта на „Виваком“ № ***********; мобилен телефон „Айфон“ 8ГБ с 1 бр. СИМ карта
на „Виваком“ № **************;
с протокол за доброволно предаване (л.27, том 1 от д.п.) свид.М. предал 1 бр. Таблет – РС
сер № *********;
с протокол за доброволно предаване (л.28, том 1 от д.п.) свид.Г. М. предал лаптоп марка
„Macbook“; таблет „Ipad“; мобилен телефон – „Нокия“ ***; мобилен телефон „Нокия“ ***
със СИМ карта; мобилен телефон „Блекбери“; СИМ карти: 1. **************; 2.
*************; 3. **********; 4. ************; 5. **************; 6. ***********; флаш
памет Huawei № **************.
При проведените на 05.08.2013 г. на територията на ГПУ-Петрич разпознавания (виж
протоколи на л.45 до л.50, том 1 от д.п.), свидетелите К., М. и Г. М. разпознали подс.С.Т.
като лицето, което ги придружавало в автобуса и подс.К.Т. като лицето, което е управлявало
автомобила.
На 17.10.2013 г., с разрешение на съдия, било извършено претърсване в обитаваното от
подс.Л. Д. жилище, находящо се в гр.София, ж.к. „Л.” – ., бл.*, ет.**, ап.** (л.43 и л.44, том
2 от д.п.), където били открити и съответно иззети следните вещи: копия на паспорти на
чужди граждани, множество снимки на тъмнокожи лица от мъжки и женски пол, листи с
изписани текстове на френски език и бланки за документи на френски език; мобилен
телефон Нокия с IMEI: *************** без СИМ карта с батерия; мобилен телефон
Самсунг с IMEI: ************ без СИМ карта с батерия; мобилен телефон Самсунг със
СИМ карта Глобул с № ************* и с IMEI: ***************; мобилен телефон Нокия
със СИМ карта Глобул с № ************** и с IMEI:************; компютър с №
**************.
По делото са били назначени, изготвени и приети заключения на две съдебно-технически
експертизи, първата – на иззетите от жилището на подс.Д. мобилни устройства и сим карти
за комуникация, а втората – на предадените доброволно от подсъдимите Т. и Т. и от свид.Г.,
както и от свидетелите чужди граждани, мобилни и електронни устройства и сим карти.
Заключенията онагледяват подробно техническата изправност и съдържанието на
изследваните обекти.
Съобразно заключението на изготвената и приета по делото компютърно-техническа
експертиза на открития при претърсването на обитаваното от подс.Д. жилище, компютър, на
твърдия му диск, в директория D, са били намерени файлове, някои от които изтрити, но
възстановени от експерта, записани от последния на диска-приложение (съставляващ
неотменна част от заключението) в папка „DP 178”, съдържащи множество изображения –
снимки на лица от африкански произход от мъжки и женски пол; снимки на документи за
15
самоличност на лица, издадени на чужди езици от различни африкански държави, като
Република Мали, Демократична република Конго, Еритрея, Кралство Мароко, Република
Гвинея, с дати на файловете през почти цялата 2012 г., а през 2013 г., такива файлове са
датирани от 19.06.2013 г., 05 и 06.07.2013 г., 17.07.2013 г., 04.08.2013 г., а даже и след
инкриминираното събитие, на 14.09.2013 г., на 04, 20, 22, 25 и 26.09.2013 г.
Съгласно заключението на назначената от първостепенния съд и приета по делото съдебно-
психиатрична експертиза на свид.Г. Г., същият е психично здрав, без личностови девиации,
без прояви на психотично разстройство и без вродени или придобити интелектуални
разстройства. При него не е констатирана актуална зависимост към алкохол или други
психоактивни вещества. Психично годен е да възприема явленията, които имат отношение
към инкриминираното деяние и да дава показания, може да участва като свидетел в
наказателното производство и да дава достоверни отговори, ако желае. И към момента на
сключване на споразумение с прокуратурата и към момента на разпита му пред СНС е
могъл да разбира правилно свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
***
Горната фактическа обстановка, възприета от въззивния съд, в някои отношения не съдържа
съществени отлики с отразените в мотивите на атакуваната присъда на СНС основни
фактически положения, а ги допълва с детайли, които настоящата инстанция намира, че са
от значение за обективното представяне на казуса, както и за отговора на наведените от
страните доводи и възражения. В други отношения обаче, тя внася значими фактологични
корекции, вследствие на инкорпорирани от въззивния съд нови доказателства, но основно в
резултат на самостоятелната му аналитична дейност върху доказателствената съвкупност.
В мотивите към присъдата не е направен дължимият обстоен доказателствен анализ, който
да обоснове възприетата от първата инстанция фактология. Налице е единствено изброяване
на доказателствените източници, въз основа на които са изложени конкретните факти.
Вследствие на този недостатък, в мотивите на СНС се наблюдават погрешни, както и
произволни фактически констатации (основателно забелязани и от защитата), за които
подробно ще стане дума по-долу.
За пълното и всестранно установяване на обстоятелствата по делото, въззивната инстанция:
проведе преразпит на свидетелите Д.С., Ж.Н., Е.П.;
назначи писмен превод от френски на български език на част от текстовите
съобщения, съхранени в паметта на един от доброволно предадените от свид.Г. М.
мобилни телефони, а именно „Нокиа”, отразени в заключението на съдебно-
техническата експертиза на л.23 до л.208, том 3 от д.п.;
прие като писмени доказателства по делото предложение за работно място от
работодател „Р. Л КС З.” ООД, Мюнхен към подс.Д. и споразумение за интеграция,
ведно с преводи на български език (л.33 до л.45 от настоящото ВНОХД № 131/2021 г.
на АСНС); актуална справка за съдимост на подс.Д. (л.46); удостоверение от НСлС за
16
подс.Д., за липса на други неприключили наказателни производства, освен сега
воденото (л.47); служебна бележка от „П.” ООД гр.Пловдив относно подс.Т. (л.65);
трудов договор № ******/0*.1*.20** г. на подс.К.Т. с „П.” ООД, за изпълнение на
длъжността „шофьор на товарен автомобил” (л.66 и л.57); справка от НАП за подадено
уведомление за сключения трудов договор с подс.Т. (л.70); актуални справки за
съдимост на подсъдимите Т. и Т., ведно с бюлетини за съдебните актове спрямо
подс.Т. (л.131 до л.143);
приобщи чрез прочитане на основание чл.279, ал.1, т.4 от НПК депозираните по
настоящото дело, при предходното му въззивно разглеждане от друг състав на АСНС
(ВНОХД № 347/2017 г.) обяснения на подсъдимите С.Т., К.Т. и Л. Д. (л.253-л.255,
л.255-257 от ВНОХД № 347/2017г. по описа на АСНС); изслуша допълнително
депозирани обяснения от подс.С.Т. и К.Т. за обстоятелства относно семейно и
социално положение; изслуша допълнително депозирани обяснения от подс.Д.,
отричащи да е имал представа кои са били задържаните лица от африкански произход
и също за обстоятелства във връзка със семейно и социално положение.
Изложената в настоящите мотиви фактическа обстановка по делото, АСНС приема за
безспорно и категорично установена от следния доказателствен материал:
изцяло от показанията на свидетелите Б. Н. А., Х. И. Т., Н. Г. И. и С. В. К., дадени
пред СНС; изцяло от показанията на свидетелите Ж. П. Н. и Е. Р. П., дадени пред
СНС, изцяло от показанията на същите двама свидетели, дадени пред настоящата
въззивна инстанция, а за обстоятелствата, за които са заявили липса на спомен и от
показанията им, приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от
НПК, дадени по същото дело, при предходното му въззивно разглеждане от друг
състав на АСНС (по ВНОХД № 347/2017 г. на АСНС);
отчасти от показанията на свид.И. В. М., дадени пред СНС и отчасти от прочетените
на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания на същия свидетел,
дадени на досъдебното производство пред разследващ орган; отчасти от показанията
на свид.Д.С., дадени пред двете съдебни инстанции; отчасти от показанията на свид.Г.
Т. Г., дадени пред СНС; отчасти от показанията на свидетелите Ж. С. К., Ж. М. М. и Я.
Т. Г. М., дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени от СНС на
основание чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК;
отчасти от обясненията на подс.С.Т. (дадени пред СНС, дадени пред настоящия
съдебен състав и дадени при предходното въззивно разглеждане на делото по ВНОХД
№ 347/2017 г. на АСНС, прочетени от настоящия въззивен състав); отчасти от
обясненията на подс.К.Т. (дадени пред СНС, дадени пред настоящия съдебен състав и
дадени при предходното въззивно разглеждане на делото по ВНОХД № 347/2017 г. на
АСНС, прочетени от настоящия въззивен състав); отчасти от обясненията на подс.Л.
Д. (дадени пред настоящия съдебен състав и при предходното въззивно разглеждане на
делото по ВНОХД № 347/2017 г. на АСНС, прочетени от настоящия въззивен състав);
приетите по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, а
17
именно:
приложените на настоящото ВНОХД документи, изброени по-горе и писмен превод от
френски на български език на текстови съобщения;
приложените по ВНОХД № 347/2017 г. на АСНС: трудов договор от 08.09.2016 г. на
подс.К.Т. с К.„Т.” ООД за назначаване на длъжност „шофьор на товарен автомобил”,
ведно с допълнително споразумение към същия от 01.01.2018 г. (л.126 до л.131);
свидетелство за съдимост на подс.Л. Д. (л.133); свидетелства за съдимост на
подсъдимите Т. и Т. (л.135 до л.141, л.311 до л.314); декларации за СМПИС от
подсъдимите (л.146 до л.150); характеристика от кмета на с.М., община П. за
подс.Т. (л.152); характеристика от управителя на „К.– Т.“ К. А. за подс.Т. (л.153);
извлечение от бюрото за съдимост в Република Гвинея за подсъдимия Л. Д., ведно с
превод на български език (л.154 до л.158); препоръка (съставляваща лична
характеристика) от С. А., за подс.Д. (л.159); епикриза от МБАЛ „Югозападна
болница” ООД гр.Сандански, кардиологично отделение за подс.Т. (л.244);
споразумение за социална интеграция между подс.Д. и Б. по труда тр.Аугсбург,
Бавария, ведно с превод на български език (л.278 до л.294); разрешение за даване на
съгласие и потвърждение на право за участие в курс за интеграция за подс.Д., ведно с
превод на български език (л.295 и л.296, л.300 и л.301); служебна бележка от кмета на
с.П., община С. относно подс.Т. (л.297); етапна епикриза от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”, отделение по диализно лечение за И Т.а (л.298)
приложените по НОХД № 1574/2016 г. по описа на СНС: писма от Държавната
агенция за бежанците при МС изх. № КП-1625 (1) от 26.07.2016 г. и изх. № КП-1677
(1) от 05.08.2016 г. (л.76 и л.77, л.90 и л.91); справка за съдимост на подс.С.Т. (л.94 до
л.96); справка за съдимост на свидетеля Г. Т. Г. (л.262 до л.264); писмо от „Виваком” –
„БТК“ ЕАД относно данни за собствеността на СИМ карта към 04.08.2013 г. с номер
****************** (л. 326); справка от „Виваком” – „БТК“ ЕАД относно данни за
собствеността на мобилни номера **********, **********, **********, **********,
********** (л.327); писмо от „Теленор България“ ЕАД относно собствеността на
мобилни номера +********* и +******** на подс.Л. Д. (л.328); писмо от „Мобилтел”
ЕАД София изх. № ******/05.06.2017 г. (л.329); справки за задгранични пътувания на
свидетелите Ж. С. К., Я. Т. Г. М. и Ж. М. М. (л.286, л.305, л.312, л.313, л.340, л.358,
л.428, л.609), постъпили писма от Службите по вписванията към районните съдилища
в страната за подсъдимите (л.374-427, л.435-484, л.494-516, л.521-528, л.534-544, л.561-
571, л.576-578, л.585, л.593-599, л.613-614), писма от МВР относно регистрирано МПС,
собственост на подсъдимия Т. и липса на данни за притежавани МПС от подсъдимите
Т. и Д. (л.429-434, л. 485-493, л.519-520, л.529-533, л. 546-560, л.572-575, л.579-584,
л.586-592, л.600-601, л. 612); писмо от Държавна агенция за бежанците изх. № КП-
2407 (1) от 17.07.2017 г. (л.606 и л.607);
приложените в досъдебното производство: обстоятелствен протокол за извършено
нарушение (опит за нарушение) на държавната граница (л. 3, том 1 от д.п.); схема на
18
мястото на задържане (л. 4 и л.102, том 1 от д.п.), протокол за доброволно предаване
на вещи от свид.Г. Г. (л.15, том 1 от д.п.); протокол за доброволно предаване на вещи
от свид.Ж. С. К. (л.17, том 1 от д.п.); протокол за доброволно предаване на вещи от
свид.Ж. М. М. (л.27, т.1 от д.п.); протокол за доброволно предаване на вещи от свид.Я.
Т. Г. М. (л.28, том 1 от д.п.); протоколи за разпознаване (л.45 до л.50, том 1 от д.п.);
справки от АИС „БДС” за подсъдимите К.Т. и С.Т. (л.72 и л.73, том 1 от д.п.);
декларации за СМПИС (л.80, л.87, том 1 от д.п., л.23, том 4 от д.п.); протоколи за
доброволно предаване на вещи от подсъдимия К.Т. (л.89 и л.90, том 1 от д.п.);
протокол за доброволно предаване на вещи от подсъдимия С.Т. (л.93, том 1 от д.п.);
обстоятелствени протоколи за извършено нарушение (опит за нарушение) на
държавната граница, съставени при задържането на свидетелите Г., М., К. (л.96 и л.97,
л.100, том 1 от д.п.); копия на регистрационни карти, издадени от ДАБ при МС на
свидетелите М. и К. (л.98, л.101 том 1 от д.п.); справки за съдимост на подсъдимите Т.
и Т. (л.134 и л.135, л.137 и л.138, том 1 от д.п.); писмо от „Космо България Мобайл“
ЕАД ведно с приложен оптичен носител (л.151 и л.152, том 1 от д.п.); писмо от „БТК“
АД ведно с приложен оптичен носител (л. 153-154, т. 1 от ДП); протокол за
претърсване и изземване от 11.09.2013 г. в обитаваното от подс.К.Т. жилище в с.М.,
община Петрич, ведно с фолоалбум (л.165 и л.166, том 1 от д.п. и л.52 до л.56, том 2 от
д.п.); писмо-справка за парични преводи чрез системата „Western Union” в периода от
началото на 2010 г. до 06.08.2013 г. за подсъдимите С.Т. и Л. Д.; справка за съвместни
пътувания (л.19, том 2 от д.п.); протокол за претърсване и изземване в обитаваното от
подсъдимия Л. Д. жилище, находящо се в гр.София, ж.к. „Л.” – *, бл.*, ет.**, ап.** (л.
43-44, том 2 от д.п.);
изготвените и приетите заключения на съдебно-техническата експертиза от 28.11.2013
г. (л.65 до л.91, том 2 от д.п.) на иззетите от жилището на подс.Д. мобилни устройства
и сим карти; компютърно-техническата експертиза по Протокол № 2014/КСМ-
008/26.03.2014 г. (л.139 до л.141, том 2 от д.п.); съдебно-техническа експертиза по
Протокол № 14/ИКУ-081 от 15.09.2014 г. на предадените доброволно от чуждите
граждани мобилни и електронни устройства и сим карти, както и на предадените
мобилни телефони и сим карти от подс.Т., подс.Т. и от свид.Г. (л.23-208, том 3 от д.п.)
и на назначената от СНС съдебно-психиатрична експертиза на свидетеля Г. Г. (л.289
до л.294 от първоинстанционното производство);
от ВДС и изготвените за тях протоколи, получени в резултат на експлоатация на СРС
(папки 1, 2 и 3 класифицирани/секретни материали);
от веществените доказателства, предявени на страните в първоинстанционното
производство по реда на чл.284 от НПК.
Въззивният съд се солидаризира със становището на долустепенния, относно кредитирането
на приетите в първоинстанционното производство, относими към предмета на делото
19
експертни заключения, които са били компетентно изготвени, с необходимите
професионални познания и опит в съответните области и неоспорени от страните.
Писмените доказателствени средства – протоколите за претърсване и изземване,
основателно са били ценени по отношение на отразените в тях обстоятелства, тъй като са
съставени при условията и по реда на чл.161 – чл.165 от НПК, снабдени са с изискуемата
съдийска санкция, като установяват, че на посочените в тях дати и места, от посочените
обекти и лица, са били открити и иззети описаните вещи. Макар и неуредени изрично в
НПК, протоколите за доброволно предаване, каквито фигурират по делото, се третират от
съдебната практика, като допустим способ за доказателствено инкорпориране, когато
предмети, книжа или информационни данни се предоставят доброволно, без елемент на
принуда за нуждите на наказателното производство.
Що се отнася до веществените доказателствени средства, получени при експлоатацията на
СРС и съставените за тях протоколи, настоящият въззивен състав намира, че правилно СНС
ги е ползвал в цялост при изготвянето на мотивите към проверяваната присъда, приемайки
ги за изготвени в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК. Искането за експлоатация на
СРС е изхождало от компетентен орган – директора на ГД „Гранична полиция”, съгласно
чл.13, ал.1, т.1 от ЗСРС, защото тази експлоатация е касаела лице, чието поведение до тогава
не е било обект на образувано досъдебно производство и е представлява оперативно-
издирвателна дейност за постигане на целите по чл.139, т.1 от ЗМВР отм. (сега чл.8, ал.3, т.1
от ЗМВР), осъществявана със средствата по чл.140, ал.2 от ЗМВР отм. (сега чл.10, ал.2 от
ЗМВР). Разрешението е било предоставено от председателя на компетентния съд – СНС, с
оглед данните в искането за организирана престъпна дейност, като е била получена
изискуемата съдебна санкция от безпристрастен и независим арбитър, която е израз на
осъществен съдебен контрол върху законосъобразността на прилагането им. Искането е
отговаряло на нормата на чл.14 от ЗСРС и чл.173 от НПК, а използването на самите
специални разузнавателни средства е било осъществено при съблюдаване на разрешените
срокове, като няма такива, при които експлоатацията да е започнала или завършила извън
фиксираните в разрешението рамки по време и по видове оперативни способи.
Телефонната комуникация, събрана и закрепена по делото чрез експлоатация на СРС, между
подс.С.Т. с всеки от подсъдимите Л. Д. и К.Т., както и със свид.Г., е толкова съдържателна и
красноречива сама по себе си, че почти не се нуждае от тълкуване. Тя е в корелация с
останалия достоверен доказателствен материал и изключително пълноценно го допълва,
разкривайки в детайли доверителните отношения между подсъдимите Д. и С.Т. от една
страна и между Т., Т. и Г. от друга, съгласуваното им поведение в обща организирана
дейност по транспортиране на мигранти, желаещи да напуснат нелегално страната, от
гр.София до граничния район между България и Гърция и тяхното превеждане през
държавната граница. Въззивният съд изразява категорично несъгласие с възражението на
защитата на подс.Т., заявено в допълнението към въззивната жалба, че поне половината от
ВДС (в см. звукозаписаните и протоколирани телефонни разговори) нямали отношение към
предмета на делото. Напротив, цялата доказателствена информация, получена чрез
20
секретните способи на доказателствено инкорпориране, е релевантна, независимо че част от
нея се отнася за предхождащ инкриминираната дата период. Тази телефонна комуникация
съвсем ясно разкрива функциите на всяко от преждеизброените лица, а именно: ключовата
координационна роля на подс.С.Т. на свързващо звено между субектите, ангажирани с
транспортирането и превеждането на мигранти, ролята му на придружител на мигрантите
при придвижването им с обществен превоз, после придружаващ ги по маршрута, с
автомобил, заедно с подс.Т. и предаващ ги на осъдения свид.Г., с осъществяване на контрол
върху действията на Т. и Г.; оперативната роля на подс.Т. по превозване на мигрантите с
лек автомобил от крайната точка на обществения превоз до точката на пешеходния маршрут
към т.нар. „зелена граница”; водаческата роля на осъдения свид.Г. по пешеходния маршрут,
като познаващ местностите в района, за преминаване на границата и извеждането на лицата
на гръцка територия; ролята на подс.Д. като приемащ поръчки за нелегално извеждане на
мигранти от африкански произход от България срещу заплащане, съдействащ за транспорта
им чрез осигуряване на автобусни билети, чрез своеобразно предаване на самите лица на
подс.Т. и осъществяващ по време на пътуването дистантна връзка с чуждоговорящите, за
по-добра съгласуваност на поведението им с това на придружителя. Данните от
контролираната телефонна комуникация, позволяват още да се направят изводи и за
постигната координация в действията на Д., Т., Т. и Г., вследствие повтаряемост на тези
действия с отиграване по еднотипен механизъм.
Обстоятелството, че подс.С.Т. е комуникирал именно с подс.Л. Д. (чрез използвани от Д.
телефонни номера ********* и *********), с подс.К.Т. (чрез използван от Т. телефонен
номер **********), както и със свид.Г. Г. (чрез използван от Г. телефонен номер
**********), въззивният съд намира за установено от следните доказателства:
Телефонни номера ******** със СИМ карта № ********** и ********** със СИМ карта №
***********, видно от справка от „Теленор България“ ЕАД с изх. № ****/07.06.2017г.
(л.328, част 2 от съдебното производство по НОХД № 1574/2016 г. по описа на СНС), към
04.08.2013 са се водили собственост на подс.Л. Д.. Тези телефонни номера са въведени в
паметта на СИМ картата (предадена с протокол за доброволно предаване от подс.Т. на
05.08.2013 г. – л.93, том 1 от д.п.) под имената „N.“ и „N. 2“ (виж СТЕ, л.172, т.3 от д.п. – т.
8.7.2.7, № 209 и № 210), а видно от т. 8.7.1.11 от СТЕ (л.168-169, том 3 от д.п.) са отбелязани
провеждани разговори от телефона на подс.Т. с номер ******** – „N. 2“ на 26.07.2013 г.
21:26ч., 21:24 ч., на 08.07.2013 г. в 19:02 ч. и на 27.05.2013 г. в 13:40ч., 13:21ч. Отделно, от
ВДС и изготвените към тях протоколи прави впечатление, че лицето, което контактува с
подс.Т. от цитираните два номера, говори сравнително добре български език, но с допускане
на специфични несъответствия в отделните части на речта или при членуването, характерно
за чужда етническа принадлежност.
За съда няма съмнение, че телефонен номер ********** се е ползвал от свид.Г. Г., въпреки
че съгласно справка от „БКТ“ АД с рег. № С8961/07.06.2017 г. посоченият телефонен номер
се е водил на името на В. Д. Щ. (лице, нямащо отношение към настоящото дело).
Предаденият по делото, с протокол за доброволно предаване, от свид.Г. мобилен телефон
21
„Самсунг” е с IMEI №************, а от справката на мобилния оператор „Виваком”
именно за този IMEI (виж файл „report_vivaCA0GZ20G.xls” на оптичния носител към
справката от „БТК“ АД на л. 153-154, том 1 от ДП), всеки път когато чрез него е
осъществявана функция по изходяща комуникация, т.е. мобилният телефон с посочения
имей е избиращ, избирането е регистрирано под телефонен номер ********(**********). В
разговорите между подс.Т. и свид.Г., присъстващи във ВДС, придобити при експлоатацията
на СРС, прави впечатление, че Т. нееднократно използва към събеседника си обръщението
„Ф.“, с какъвто прякор е бил известен в района на местоживеенето си свид.Г., съгласно
свидетелските показания. Точно с такова обозначение „F.“ е бил записан телефонен номер
**********, в телефонния указател на мобилния телефон, доброволно предаден от подс.Т.,
който е бил обект на експертно изследване.
Телефонен номер **********, АСНС приема за безспорно установено, че се ползвал от
подс.К.Т. към датата на инкриминираното деяние, а и по време на подслушването на
съпроцесника му Т., макар за нуждите на разследването Т. да е предал два мобилни
телефона с имеи, които са отговаряли на съвсем други телефонни номера (тук следва да се
има предвид, че по време на задържането им с Т., двамата вече са били осведомени за
залавянето на Г. с мигрантите и дори са предприели действия да напуснат региона, т.е.
имали са достатъчно време да се освободят и от компрометиращите ги средства за
комуникация). Изводът на съда се основава на съпоставката на самите звукозаписани със
СРС диалози между подс.С.Т. и лицето, ползващо номера ********, с видеозаписите и с
протоколите за разпознаване. На 04.08.2013 г. точно в 18.00 ч., когато се е очаквало от
столицата да потегли междуградския автобус София – Сандански, лицето ползващо
цитирания номер се обажда на подс.Т. да го пита, дали е тръгнал. От отговора на Т. се
разбира, че тепърва ще пътува с друг автобус, с крайна дестинация Благоевград, потеглящ в
19.00 ч. и прогнозира, че ще пристигне между 20.00 ч. и 21.00 ч. Т. нарежда на събеседника
си да го вземе от гр.Благоевград в този часови диапазон, но го предупреждава да се постарае
да е там по-рано. При извършеното негласно проследяване и видеозаснемане на същата дата
на действията на подс.С.Т. на ул. „А.П.Ч.” в гр.Благоевград (разположена в непосредствена
близост до автогарата в града, видно от всяка пътна карта на населеното място), в интервала
между 20.40 и 20.41 ч., е видно, че лицето, което е отишло да го вземе, според уговорката им
по телефона и го е чакало да пристигне, заедно с мигрантите, с тъмен на цвят лек автомобил
с отворен багажник, е бил именно подс.К.Т. (Папка 2 от секретните материали), който е бил
и разпознат от свидетелите чужди граждани, като българинът, който ги чакал с черен „Ф. Г.”
при слизането им от автобуса и ги превозил по-нататък по маршрута. Освен това, пак в
подслушваната телефонна комуникация на подс.С.Т. фигурират и два разговора от по-ранен
период – от 18.07.2013 г. със свид.Г. (№ 9 и № 10, Папка 2 от класифицираните материали),
проведени един след друг в 18.42 ч. и в 18.44 ч., пак с лицето, ползващо телефонен номер
*********, в които Т. дава указания на събеседника си да се обади на свид.Г., но лицето
отговаря, че му няма номера. Тогава Т. го набира отново и му диктува цифра по цифра
телефонния номер на свид.Г., а именно **********. Съпоставен този разговор с
предоставените трафични данни от мобилния оператор за телефонен номер ********** е
22
видно, че на 18.07.2013 г. в 18:45 ч. (т.е. веднага след приключване разговора между Т. и Т.)
е регистрирано обаждане от телефонен номер 0******* към телефонен номер **********.
При прегледа на предоставените данни от мобилния оператор се забелязва, че от там насетне
са провеждани редица разговори между Т. и Г., включително и такива в часовия диапазон
между 03:15 ч. и 06:00 ч. (виж файл report_vivaCAOTFNU8 на оптичния носител към
справката от „БТК“ АД на л.153-154, т.1 от д.п.). Ето защо са неоснователни възраженията
на защитата на подс.К.Т., развити пред настоящия съдебен състав в пледоариите, че по
делото не било доказано този подсъдим да е водил телефонни разговори с Т. или Г. по повод
деятелността.
За настоящия съдебен състав е без съмнение още, че подс.С.Т. е използвал телефонен
номер *********, който е бил контролиран със СРС, въпреки че този телефонен номер не се
е водил на негово име и въпреки че по делото не е било приобщено към веществените
доказателства конкретното мобилно устройство, реализирало контактите чрез същия
телефонен номер (подс.Т. е предал други технически средства, без отношение към
въпросния телефонен номер, като и за него важи, отразеното по-горе за подс.Т. за момента
на това предаване). От заключенията на съдебно-техническите експертизи (л.23-208, том 3 и
л.66-91, том 2 от д.п.) и направените извлечения на телефонните указатели от приобщените
към делото като веществени доказателства мобилни устройства и СИМ карти, е видно, че
посоченият телефонен номер фигурира с означения, които водят на извод, че именно този
номер е ползван от С.Т.. В съдебно-техническата експертиза на л.195, том 3 от д.п. в т.
8.13.1.13, при изследване на предаден от подс.К.Т. мобилен апарат, под № 112 като „С.
Вивател“ е запаметен телефонния номер +********. В съдебно техническата експертиза,
която е имала за обект изследване на мобилните апарати и СИМ карти, иззети от жилището
на подс.Л. Д., на л.73 и л.74, том 2 от д.п. в т. 3.1.12 е отразено от указателя на един от
изследваните телефони, че под № 126, записан като „C.*“, е телефонният номер +*********.
Впрочем, анализът на събраните по делото доказателствата сочи, че подс.Т. е използвал
дори два телефонни номера при комуникацията си с останалите участници в групата. Освен
телефонния номер 0********, който е бил обект на прилагане на СРС, Т. си е служел и с
телефонен номер 0********. Така в разговор № 22 (Папка 2 от секретните материали)
подс.Т. казва на подс.Т. „Търси ме на емтелския, защото ще ми падне батерията на
тоа.“ Наличието на втори телефонен номер на подс.С.Т. става ясно и от заключенията на
съдебно-техническите експертизи, изследвали телефонните апарати, доброволно предадени
от подс.Т. и онези, иззети от подс.Д.. В заключението на съдебно техническата експертиза
на един от предадените от подс.Т. телефонни апарати, в указателя му на л.195, том 3 от д.п.
в т. 8.13.1.13 под № 90 като „М. С.“ е запаметен телефонният номер +*******. В
заключението на съдебно техническата експертиза, която е имала за обект изследване
мобилните апарати и СИМ карти, иззети от подс.Д., на л.73 и л.74, том 2 от д.п. в т. 3.1.12 в
указателя на един от тези мобилни телефони под № 153, е записан като „C.“ телефонният
номер 0********, а на л.89, том 2 от д.п. в т. 4.2.7 в паметта на изследваната СИМ карта под
№ 20 и под името „С.“ е записан пак телефонен номер 0**********.
23
Ето защо, защитните възражения, в т.ч. заявените в допълнението към въззивната жалба на
защитника на подс.Т., касаещо недоказаност на самоличността на субектите, между които е
водено контролираното чрез СРС телефонно общуване, като лишено от резон, въззивният
съд отхвърля. Тяхната самоличност може да бъде разкрита с всички допустими по НПК
доказателства и предвидените в закона процесуални способи за събирането им, а не
единствено чрез фоноскопна експертиза.
По делото, комуникацията, която се е водила между подс.Д. и свид.Г. М. се съдържа в
заключението на съдебно-техническата експертиза (Протокол № 14/ ИКУ-081), което
напълно отговаря и на приложената справка от „БТК“ АД, с оптичен носител (л.153-154, том
1 от д.п.). От изготвения по делото писмен превод на част от отразените в експертното
заключение съобщения е видно какво е било съдържанието на писмената телефонна
кореспонденция между Г. М. и подс.Д.. Същите съобщения са отразени и в трафичните
данни, предоставени от мобилния оператор (виж файл report_vivaCAOTFNU8 на оптичния
носител към справката от „БТК“ АД на л. 153-154, том 1 от д.п.). Отделно, в справката за
трафичните данни фигурират и проведените разговори между подс.Д. (с телефонен номер
+**********) и свид.Г. М. (с телефонен номер +359*******) дни преди заминаването, както
и в деня на заминаването, а от експертното заключение става ясно, че телефонният номер на
подсъдимия е записан под името „D.” в мобилното устройство на свидетеля.
Изготвените по делото протоколи за разпознаване са съставени от формална страна в
съответствие с изискванията на чл.170 и чл.171 от НПК, като няма основание да се счита, че
проведените разпознавателни процедури са били опорочени, както твърдят подсъдимите и
техните защитници, нито за провеждане на съответните действия при грубо нарушаване на
процесуалните правила. На първо място, следва да се посочи, че от показанията на
полицейските служители при ГПУ-Петрич, се установява, че на територията на съответното
полицейско управление има изградени помещения, както за провеждане на разпознавания,
без да се осъществява визуален контакт между разпознаващ и разпознаван, така и че е
налице необходимата материална база, когато и двамата участници в конкретното действие
са задържани, да бъдат настанени в отделни помещения. На второ място, относно годността
на протоколите за разпознаване, следва да се отбележи, че няма допуснато нарушение с
участието на свид.Ж.Н. в качеството му на поемно лице. Същият, видно от материалите по
делото и от показанията му, не е взел участие при извършването на действия по
разследването, поради което не е и нарушена забраната на чл.118, ал.2 от НПК. Същото
важи и за другото поемно лице. Изискването на закона, за взимане на мерки разпознаваният
да не осъществява „предварително пряк контакт” с разпознаващия, цели най-вече да не се
повлияе на съзнанието и представите на разпознаващия, с оглед постигане на максимално
обективен резултат при индивидуализацията, но то не бива да бъде абсолютизирано. В
конкретния случай, дори да се приеме, че някъде на територията на полицейската служба,
чужденците са могли да видят подсъдимите преди разпознаването, не е определящо, защото
те, според показанията им, са прекарали достатъчно време, както с подс.Т., така и с подс.Т.,
за да ги запаметят визуално. Към момента на разпознаването, подсъдимите Т. и Т. не са
24
били привлечени в качеството на обвиняеми, а от това процесуално-следствено действие до
голяма степен е зависело и тяхното привличане. За разследващия орган не е съществувало
задължение да реализира разпознавателните процедури в присъствието на адвокат на
разпознаваните, независимо от фактическото им задържане, поради което не е било
допуснато процесуално нарушение, опорочаващо осъществените действия и получените
чрез тях доказателства, а възраженията на подсъдимите Т. и Т., респ. на защитата им в този
смисъл, съдът намира за несъстоятелни.
Настоящият въззивен съдебен състав изцяло се доверява на показанията на свидетелите Б.
А., Х. Т., Н. И. и С. К., дадени пред СНС, както и на показанията на свидетелите Ж.Н. и
Е.П., дадени пред двете съдебни инстанции, както и приобщените им чрез прочитане техни
показания, дадени при предходното въззивно разглеждане на делото, пред друг състав на
АСНС. Показанията на всички тези изброени свидетели са изложени добросъвестно и
обективно, в зависимост от индивидуалните им възможности за възприятие и за
възпроизводство на спомени, като съответстват по между си и на останалия достоверен
доказателствен материал. Прочитане на показанията на свидетелите Н. и П., депозирани при
предходното въззивно разглеждане на делото, се наложи поради неспомняне на определени
обстоятелства, дължащо се на изминалото време, като след прочитането, свидетелите
потвърдиха изцяло изнесената от тях тогава информация, която, като съобщена по-близо във
времево отношение до инкриминираното събитие, се преценява за по- детайлна и точна.
От мотивите към обжалваната присъда се извежда, че първоинстанционният съд е ползвал
прочетените на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК показания на свидетелите Ж. С.К., Ж. М.
М. и Я. Т. Г. М., дадени пред съдия от РС – Сандански на 05.08.2013 г. Тази прочетени
показания, настоящият въззивен състав третира като такива, дадени пред разследващ орган,
въпреки снемането им пред съдия, защото в случая разпитите са били проведени от
разследващите при очевидно заобикаляне на правилото на чл.223, ал.2 от НПК. Разпитите и
на тримата свидетели са се състояли на 05.08.2013 г., когато подс.С.Т., подс.К.Т. и свид.Г. Г.
(тогава обвиняем) са били задържани, въпреки че към този момент все още не са били
привлечени към наказателна отговорност. Тоест, било е ясно към кои лица ще се насочи тази
отговорност, като същите лица, респ. техни защитници са били лишени от възможността да
участват, за да задават въпроси. В този смисъл, защитните възражения са основателни, но
това не значи автоматично елиминиране от доказателствената съвкупност на показанията на
чуждите граждани, а означава да се съблюдават предвидените в закона ограничения при
ползването на визираните доказателствени източници. Същностно, самите показания на
свидетелите К., М. и Г. М., въззивната инстанция кредитира за заявените от лицата
обстоятелства как са се озовали в страната, къде са били настанявани, че са решили да я
напуснат, че са се явили на централната столична автогара на 04.08.2013 г. и относно
разигралите се събития до задържането им, вкл. за лицата, които са ги придружавали при
отделните етапи от пътуването и тяхното поведение, за черния автомобил „Ф. Г.”, както и за
обстоятелствата по самото им задържане, защото по тях, разказите им, освен че са житейски
правдиви, последователни и кореспондиращи си, отговарят и на съдържанието на писмата,
25
изпратени от Държавната агенция за бежанците при МС, на другите достоверни гласни
доказателства и на ВДС от прилагането на СРС – звукозаписи, видеозаписи и съставените за
същите протоколи. Конкретно показанията им как са попаднали в България, са логични и не
се опровергават по делото.
Не се възприемат обаче твърденията на тримата свидетели, че са договаряли незаконното си
преминаване през границата на страната с лице, български гражданин (разпознат от тях като
С.Т.), с което се срещнали в парк в гр.София и комуто са платили за услугата. Впрочем с
тези си изявления, които пресъздават по фантасмагоричен начин договарянето при уж
случайна и не толкова случайна среща с непознат, свидетелите са целели да прикрият
действителния субект към когото са се обърнали за осигуряване на противозаконната
услуга, който им съдействал за свързване с т.нар. „каналджии” и спомогнал за
придвижването им. В обсъжданата й част, свидетелската им теза се оборва убедително от
останалите доказателства по делото. Безспорно е, че мигрантите не са владеели български
език, както е безспорно и че подс.С.Т. не владее нито английски, нито френски, нито
местните езици на свидетелите, а това е добре онагледено от звукозаписаната със СРС
телефонна комуникация. Разглежданата теза противоречи на съдържанието на разговора
между подсъдимите Д. и Т., проведен по време на пътуването с автобуса на 04.08.2013 г.
(пресъздаден по-напред в настоящото решение), при който чрез телефона на Т., Д. влязъл в
контакт с единия от свидетелите да му обясни, че багажът следва да остане в автомобила и
го помолил да предаде на друг от свидетелите, че не е успял да му зареди картата за
телефона, защото офисът на „Виваком” е бил затворен, като се ангажирал да го стори на
другия ден. Същата теза противоречи остро на заключението на съдебно-техническата
експертиза (Протокол № 14/ ИКУ-081), отразяващо телефонните съобщения, разменени
между подс.Т. и свид.Г. М. и на изготвения превод от френски на български език на тяхното
съдържание, както и на изготвената справка от „БТК“ АД и приложения към нея оптичен
носител с информация, която наред с експертното заключение установяват воденето на
редица телефонни разговори между подс.Д. и свид.Г. М., преди и на самата инкриминирана
дата. Прочитът и съпоставката на тези доказателствени източници сочи, че свързващо звено
между чуждите граждани от една страна и подсъдимите Т. и Т., както и свид.Г. – от друга, е
бил под.Л. Д., родом от Гвинея, чийто матерен език е френският.
Показанията на свид.Г. Г. настоящият съдебен състав също кредитира частично.
Недостоверни и доказателствено оборени са твърденията на свидетеля, че непознато лице се
свързало с него няколко дни преди задържането му с чуждите граждани, за да се види „с
някой в гр. Сандански“ и че за „работата“ му е предложил сумата от 100 евро, че не си
спомнял автомобила, с който са били транспортирани мигрантите, нито придружаващите ги
български граждани. В тази им част, показанията на Г. се конфронтират с кредитираните
показания на свидетелите К., М. и Г. М., конфронтират се със съдържанието на
звукозаписаната със СРС телефонна комуникация и със съдържанието на приложената
справка от „БТК“АД, от която е видно, че Г. и Т. само на 04.08.2013 г. са провели 11
разговора помежду си, част от които фигурират и във ВДС, като часовете на провеждането
26
им са идентични с тези от направените звукозаписи чрез приложението на СРС (виж
разговори № 54, № 59, № 60, № 61, № 62, № 64 от Папка 2 „Класифицирани материали“ и
файл report_vivaCARI57CS на оптичния носител към справката от „БТК“ АД на л. 153-154, т.
1 от ДП). За останалите обстоятелства, свързани основно със задържането и за факта на
познанството на Г. с подсъдимите Т. и Т., показанията на свидетеля отговарят на останалия
доказателствен материал.
Въззивният съд кредитира като добросъвестни и логични показанията на свид.И.М., с
изключение на частта им, съставляваща преразказ на оперативни беседи, водени със
задържаните чужди граждани и свид.Г., които са без доказателствена стойност.
Що се отнася до показанията на свид.Д.С., те се ползват единствено за обстоятелствата, че е
водил оперативната разработка по случая, заведена по оперативен сигнал в ГД „ГП” и че е
получавал актуални сведения за резултатите от прилаганите СРС в реално време, за които не
се и спори по делото. В цялата им останала част, показанията му се игнорират, понеже
представляват преразказ – лична интерпретация на доказателствените източници, събрани
със секретни способи. ВДС от експлоатираните СРС, ведно със съставените за тях
протоколи, са налице по делото, т.е. налице е първичната доказателствена информация,
която подлежи на тълкуване и оценка от съда, като е недопустимо първичните доказателства
да се заменят с производни.
Обясненията на подсъдимите, дадени пред двете съдебни инстанции и прочетените такива
при предходното въззивно разглеждане на делото, касаещи обстоятелства от личен, семеен и
социален характер, обясненията на подсъдимите Т. и Д. за познанството по между им, а
също и обясненията на подсъдимите Т. и Т. за тяхното познанство, въззивният съд
кредитира, защото не влизат в колизия с останалата доказателствена съвкупност и се
подкрепят от представените по делото писмени доказателства. В частта им, относно начина
на проведените разпознавания, обясненията на подсъдимите Т. и Т. имат по-скоро характер
на възражения, по които съдът взе отношение по-горе, а опитът им да представят
разпознавателните процедури, като едва ли не „нагласени”, се оборва от достоверните
показания на свидетелите Ж.Н. и Е.П..
Версията на тримата подсъдими обаче, че нямат нищо общо с инкриминираното деяние, че
нямат нищо общо с конкретните мигранти К., М. и Г. М., за подс.Д. – че нямал представа кои
лица били хванати на границата и не познавал чуждите граждани, а за подсъдимите Т. и Т. –
че преди разпознаването не са ги виждали, като категорично оборена от останалите
доказателства, въззивният съд отхвърля. Те се опровергават от кредитираната част от
показанията на свидетелите К., М. и Г. М., от ВДС от експлоатирането на СРС – звукозаписи
и видеозаписи и съставените за тях протоколи, от заключенията на съдебно-техническите
експертизи и изготвения превод от френски на български език на част от съобщенията,
изпращани и получавани чрез един от ползваните от свид.Г. М. мобилни телефони, както и
от справките за трафичните данни.
Предвид така извършения от настоящата инстанция самостоятелен доказателствен анализ,
основан на собствен прочит на доказателствената съвкупност по делото, АСНС изрично
27
отбелязва, че се разграничава от следните, неправилно възприети в мотивите на СНС
фактически положения, които са произволни и не почиват на никакви доказателства или
противоречат на достоверния доказателствен материал, а именно:
-че на 03.08.2013 г., всеки от свидетелите К., М. и Г. М. се срещнали в гр.София с подс.С.Т.,
че той им обещал да ги изведе нелегално през границата и на него платили поисканите им
суми, понеже се основават на неверни и доказателствено опровергани свидетелски
твърдения;
-че на централната автогара в столицата чужденците пристигнали с ръчен багаж, доколкото
от видеозаписите се установява, че лицата са носели (дърпали) обемисти багажи;
-че подс.Л. Д. закупил билети за всички за автобуса, с който потеглили в 19.00 ч., доколкото
от подслушваната телефонна комуникация се установява, че подс.С.Т. е поискал от подс.Д.
да провери дали шофьорът на първия автобус (потеглящ в 18.00 ч.) е същият и като разбрал,
че е друг, поискал от съпроцесника си да закупи билети за този автобус, но в хода на
разговора двамата се разбрали да изчакат третия мигрант, като в крайна сметка лицата се
отказали от пътуването в 18.00 ч. и то е било реализирано с по-късен автобус, т.е. няма
никакви доказателства дали реално на 04.08.2013 г. подс.Д. е закупувал билети за автобуса
от 18.00 ч., а още по-малко за този от 19.00 ч.; данните от подслушаните телефонни
разговори в предходен период, относно закупуването на билети, няма как да се отнесат
автоматично и за инкриминираната дата;
-че подс.К.Т. поел задължение да се обади на свид.Г., за да му съобщи да ги чака на слизане
от автобуса на предварително уговорено място и му казал, че ще пътуват с автобуса, който
тръгва в 19.00 ч. от София за Благоевград, защото по делото изобщо не се установяват
такива обстоятелства, а и не подс.Т. е бил човекът, който е придружавал мигрантите в
автобуса;
-че след пристигането в гр.Благоевград, чужденците не са качвали багаж в л.а. „Ф. Г.”, с
който били взети, защото това противоречи на кредитираните техни показания, респ. на
съдържанието на видеозаписа, от което се установява, че приближавайки паркирания с
отворен багажник автомобил, те са носили (дърпали) обемисти багажи;
-относно преразказването на проведената със задържания Г. беседа, защото почива на
показания без доказателствена стойност;
-че всички действия били наблюдавани от свид.Д.С., който давал указания и информация за
придвижването на четиримата свидетели (има се предвид Г. и чужденците) на колегите си
от ГПУ-Петрич, доколкото свид.С. може да е информирал колегите си от ГПУ-Петрич за
подготвено предстоящо превеждане на мигранти и за района, където се е очаквало да се
случи (за което сведения са се съдържали в подслушваната комуникация), но по делото няма
доказателства, нито да ги е ръководил, в какъвто смисъл е трактовката, нито да е наблюдавал
ситуацията;
Основателно се явява защитното възражение в допълнението към въззивната жалба на
защитата на подс.Т., че в правните изводи е допуснато разминаване с фактическите, с оглед
28
приетото, че транспортирането с автобус е осъществено от гр.София до гр.Сандански, а не
до гр.Благоевград. Що се отнася до другото разминаване, че от правна страна е прието
превозване с автомобила до с.Ново Ходжово, а от фактическа страна – до с.Катунци (както
се установява от доказателствата по делото), то не е съществено, понеже двете населени
места са в един район и близо едно до друго.
Тук обаче, е необходимо да се отбележи, че визираното по-горе разминаване не дава изобщо
отражение на крайното правно виждане на настоящия съдебен състав, защото всички тези
фактически действия (кой от подсъдимите какво е вършил, за да се стигне до опита за
превеждане през държавната граница), които са били включени и в диспозитива на
обвинителния акт и в диспозитива на постановената присъда, са обстоятелствени пояснения,
чието място не е било там, а в обстоятелствената част на обвинителния титул, респ. в
мотивите на присъдата, като те принципно могат да обусловят и обосноват съставомерни
признаци на инкриминираното деяние, но сами по себе си не са такива признаци. Освен
това, упоменатите по-горе населени места, са междинни точни от цялостния маршрут от
столицата до граничния регион и по специално до района на с.Ново Ходжово, където
започналото изпълнение на неправомерното деяние е било прекъснато от намесата на
полицията, като меродавно е инкриминираното с обвинителния акт място на целеното
пресичане на държавната граница – в района на с.Ново Ходжово и по него разминаване
между фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд не се наблюдава.
Предвид всичко изложено по-горе във връзка с доказателствената съвкупност, въззивната
инстанция не споделя защитните доводи за недоказаност на обвинението изобщо, нито за
основаването му само на доказателствени източници, поставени под забраната на чл.177,
ал.1 от НПК.
***
И при така изложената в настоящото решение фактология, въззивният съдебен състав
намира, че подсъдимите Д., Т. и Т. са осъществили обективните и субективните признаци на
престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.5, ал. 1 вр. с чл.18, ал.1 от НК, което изцяло попада в
рамките на обвинителната теза.
При решаването на въпроса за правилната правна квалификация, се съобразяват и дадените
указания от ВКС с отменителното Решение № 174/29.03.2021 г. по н.д. № 659/2020 г.
За да бъде съставомерно извършеното деяние по чл.280, ал.1, а респ. и по ал.2 вр. с ал.1 от
НК е необходимо да бъдат предприети действия от дееца за непосредствено преодоляване на
надлежния граничен контрол, съпроводено с превеждане през границата на страната на
отделно лице, или лица, които нямат разрешение за преминаване на границата (Решение №
364/12.11.2014 г. на ВКС по н.д. № 1057/2014 г., III н.о.) или дори да имат, преминаването се
извършва на нерегламентираните за целта места. Законодателят е предвидил като форма на
изпълнителното деяние „преведе“, т.е. от страна на субекта на деянието е налице такова
действие или действия, които да улесняват преминаването на държавната граница, като
според утвърдената съдебна практика не е необходимо самият извършител физически също
29
да преминава на територията на съседна за страната държава. Действията на всеки един от
тримата подсъдими и на свид.Г., както вече се посочи, са били съгласувани и координирани,
всяко едно от тях е продължение на предхождащо го, като всички те са били обединени от
обща цел, а именно – превеждането на тримата чужденци (свидетелите К., М. и Г. М.) през
държавната граница на страната с Република България. Нещо повече, действията на
подсъдимите и на свид.Г. са били до такава степен обвързани и значими за крайния
резултат, че без извършването им от едно от лицата, осъществяването на деянието е било
невъзможно.
Налице е и вторият съставомерен признак – през границата на страната да бъдат преведени
отделни лица или групи от хора. За да е налице съставомерния признак „групи от хора“,
трябва превежданите лица да бъдат повече от едно, като в случая лицата са били три.
Превеждането през държавната граница трябва да е станало без разрешение на надлежните
органи или макар с разрешение, но не през определените за това места. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от Закон за чужденците в Република България – чужденец,
който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава съгласно, т.1 от същата разпоредба
– редовен паспорт или заместващ документ за пътуване, както и виза, когато е необходимо.
Тримата свидетели са влезли на територията на страната не през установените за това места
(ГКПП), не са имали статут на бежанци и не са разполагали с редовни документи, въз основа
на които да могат да напуснат територията на България по законоустановения ред. Именно
това е и причината, поради която са потърсили съдействието на подсъдимия Л. Д., който от
своя страна ги свързал с подс.Т., а чрез него и с останалите от групата. Отделно,
превеждането е било планирано от подсъдимите и свид.Г. да се случи през т.нар. „зелена
граница”, тъкмо с оглед избягване на граничния контрол.
Несъмнено е налице квалификацията на чл.280, ал.2, т.3 от НК, защото и тримата мигранти
са били граждани на други държави, съответно на Демократична република Конго и на
Камерун.
Деянието, е останало в стадия на опита и не е било довършено поради независещи от волята
на подсъдимите (и изобщо на участващите в групата лица) причини, поради намесата на
органите на ГПУ-Петрич, които в района на с.Ново Ходжово, община Сандански задържали
мигрантите и водача им Г..
При коректно установените по делото факти, деянието е подведимо под квалифицирания
състав на ал.2, т.5 на чл.280 от НК, а не на чл.20, ал.4 от НК, защото без съмнение се
доказва, че престъпната проява е била реализирана от група, която е организирала нейното
осъществяване, а не съвместно от няколко лица, действащи при обикновено съучастие.
Количественият признак за група, неминуемо е изпълнен. Съгласно ТР № 23/15.12.1977 по
н.д. № 21/1977 г. на ОСНК на ВС, за цитираната квалификация следва две или повече лица
да са съгласували волята си за осъществяване на едно или повече престъпления. В случая е
доказано едно предварително съгласувано поведение между дейците и свид.Г., за
извършване на престъплението, с активната координационна роля между тях на подс.С.Т.,
30
при предварителна подготовка (отиване на подс.С.Т. до гр.София за поемане на мигрантите,
приготвяне на автомобил за извозването им от гр.Благоевград до района на с.Катунци) и
планиране на всеки етап от придвижването, обезпечаващо превеждането през границата.
Следователно, не може да се говори за обикновено съучастие, възникнало спонтанно, а за
създадена стройна организация, с предварително обмислени и подготвени роли и функции,
при отлично стиковане на изпълнението им. На практика действията и на тримата
подсъдими спомагат действията на свид.Г., но надхвърлят помагачеството по чл.20, ал.4 от
НК, защото са проявление на постигната в определена степен (и то в сравнително висока
степен) организираност и съгласуваност между четири лица за постигане на целен общо от
тях престъпен резултат.
Ето защо, противно на мнението на адв.Т., АСНС намира, че следва да отпадне обвинението
по чл.20, ал.4 от НК, а не онова за квалифициращото обстоятелство по т.5 от ал.2 на чл.280
от НК.
Съпричастността на подс.Л. Д. към престъпната проява се е изразявала в набирането на
тримата чужди граждани от африкански произход, които са желаели да напуснат Република
България нелегално и в подпомагане на пътуването им към самата граница, чрез логистика
по събирането им заедно на централната столична автогара и избор на обществения
транспорт, предаването им на подс.Т., даването на дистантни указания за багажа им.
Набирането като действие, тук не е форма на изпълнително деяние, т.е. не е съставомерен
белег по чл.280, ал.1 или ал.2 от НК, но се явява проявление на участието на Д. в
организацията на престъпното мероприятие (т.е. то е една от упражняваните от дееца
функции, необходими в тази организация, обезпечаваща деянието). Безспорно установено
по делото е, че именно подс.Д. е набрал тримата чужди граждани, като е без значение дали
той ги е потърсил или те него и ако са го потърсили, дали са го направили пряко или с
посредници. Съдът счита, че това набиране е доказано не само за свид.Г.М., за който по
делото е установена активна комуникация с подс.Д. и телефонни съобщения в този аспект,
но и за двамата конгоански граждани, защото и те като Г. М. са се отзовали на автогарата в
гр.София, срещнали са се с Д. и Т. и съзнателно са приели да бъдат качени на определен
автобус, а после да следват такова поведение, каквото подсъдимите и свид.Г. са им указвали
(вербално от Д. по време на пътуването чрез телефона на Т., пак вербално с прости изрази
прим. „Гоу-гоу”, за каквито те разказват в показанията си или невербално – със знаци или
копиране на действията на придружителя). Никакви уговорки обаче, относно самото желано
от тях включване в подобен своеобразен „канал” за напускане на страната, те с останалите
от групата, освен с Д., обективно не са могли да постигнат, а и по делото е доказано, че
предварителен контакт с останалите от групата не са реализирали.
Участието на подс.Л. Д. се установява пряко от ВДС, получени чрез експлоатация на СРС и
съставените за тях протоколи, от заключенията на съдебно-техническите експертизи, от
писмения превод от френски на български език на съобщенията между него и свид.Г. М.,
както и справките за трафични данни. Косвено потвърждаващи това участие са и
31
протоколът за претърсване и изземване на обитаваното от Д. жилище и заключението на
компютърно-техническата експертиза на личния му компютър, защото дори да не са били
намерени вещи или информация, свързана с конкретните трима мигранти, чието превеждане
през границата е било организирано за и на 04.08.2013 г., са били открити предмети и
инфрмация персонално за множество други лица от африкански произход и за техни
документи, което количество вещи и данни, няма как да се оправдае с наивните обясненията
на дееца, че просто помагал на хора с такъв произход и че пак така – да помага за езиков
превод, ходил на автогарата и гарата.
Участието на подс.К.Т. в групата се изразява в превозването на чуждите граждани със
собствения му лек автомобил от района на автогарата в гр.Благоевград до района на
с.Катунци с предаването им на водача Г., превозването и на багажа им, с готовност този
багаж да бъде транспортиран на гръцка територия, откъдето чужденците да си го получат,
ако планираното престъпно мероприятие протече успешно.
Участието на подс.С.Т. в групата се е изразявало в поемане на мигрантите от гр.София,
придружаването им при превоза с обществен транспорт до гр.Благоевград, придружаването
им при превоза с лек автомобил до района на с.Катунци с предаването им на водача Г. и
реализиране на цялата координация между другите участници в групата и техните действия.
Участието на подсъдимите Т. и Т. по делото се установява безспорно от ВДС, получени чрез
експлоатация на СРС и съставените за тях протоколи, от заключенията на съдебно-
техническите експертизи, от справките за трафични данни, от показанията на свидетелите
К., М. и Г. М., както и от протоколите за направените от същите свидетели разпознавания.
Следователно не сме изправени само пред секретни доказателства или само пред гласни
доказателства, при чието събиране подсъдимите не са могли да участват и да им се
противопоставят, а от допустима комбинация между тях, плюс експертни заключения и
писмени доказателства, като показанията на чуждите граждани не са единствените
доказателствени източници, нито в решаваща степен установяват участието Т. и Т., защото
има и други, които дават независима, но еднопосочна с тях по съдържание информация.
Осъденият свидетел Г. е бил лицето, което е било натоварено с функция по фактическото
превеждане на чужденците през държавната граница, като участието му в групата се е
изразявало в поемането на мигрантите от подсъдимите Т. и Т. в района на с.Катунци и
тяхното водене по пешеходния маршрут за пресичане на граничната линия в района на
с.Ново Ходжово. Неговото участие се установява безспорно от ВДС, получени чрез
експлоатация на СРС и съставените за тях протоколи, от заключенията на съдебно-
техническите експертизи, от справките за трафични данни, от протокола за доброволно
предаване на ползвания от него мобилен телефон със сим карта, от показанията на
свидетелите К., М., Г. М., Б. А., Н. И., Х. Т., И.М., както и от показанията на самия Г., който
не отрича, че е водил мигрантите с цел да преминат на гръцка територия. Неговото
поведение подлежи на обсъждане, независимо от осъждането му по силата на одобрено,
сключено споразумение, защото по смисъла на обвинението срещу настоящите подсъдими,
той е визиран като участник в групата, организирала престъплението.
32
Правилно първостепенният съд е счел, че от субективна страна, подсъдимите С.Т., К.Т. и Л.
Д. са осъществили престъплението с пряк умисъл, тъй като са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, съзнавали са, че действията им са елемент от организирана дейност,
преследваща общ резултат – превеждане на мигрантите през границата на страната,
съзнавали са, че самото превеждане е неправомерно, без разрешение на надлежните органи
на властта и при избягване на граничния контрол, предвиждали са и са искали настъпването
на общественоопасните последици. Всеки един от подсъдимите е съзнавал както
собствената си роля и функции, така е съзнавал, че не действа сам, а има и други лица, чрез
чиито функции се постига организацията за изпълнението на престъпната проява,
независимо, че не всички от участниците в групата са се познавали по между си лично. Ето
защо, са неоснователни доводите за субективна несъставомерност, наведени от защитниците
на подсъдимите Д. и Т., произтичащи от липса на лично познанство между същите двама.
Важното е, че за подсъдимите е било ясно, че отделните действия, които извършват за
постигане на целения резултат, се намират в необходимата функционална връзка с
действията на други лица.
За изцяло обструктивно, въззивният съд преценява възражението на адв.Т., че подзащитния
му нямало как да знае с каква цел транспортира лицата с автомобила си и че нямало как да
знае, че били чужди граждани, щото не можел да се формира извод от цвета на кожата,
подс.Д. бил от африкански произход, но български гражданин, пък и при превозването им
не разговаряли. Само че, това възражение на държи сметка за обстоятелствата как и кога е
реализирано транспортирането, а именно след сигнализиране от подс.Т. да бъде посрещнат,
нощем, при извозване до района на близко до границата село, с предаване на мигрантите без
багаж на подс.Г., като багажът останал в автомобила. Изводи за умисъла на подс.К.Т. се
правят допълнително и от звукозаписаната със СРС телефонна комуникация за
предшестващия инкриминираното деяние период, защото тайните доказателства не са в
състояние самостоятелно да обусловят осъждане (впрочем имено поради неподкрепянето им
с явни доказателства за въпросния предходен период, не се е стигнало и до ангажиране на
отговорност и за друго/и престъпление/я), но са напълно годни източници на
доказателствена информация и то автентична и субективно неповлияна, като забраната по
чл.177 от НПК не означава същите да бъдат пренебрегвани.
Обстоятелството, че багажът на мигрантите впоследствие не е бил намерен е изцяло
ирелевантно и не се отразява на съставомерността. По делото, чрез показанията на
свидетелите чужди граждани, звукозаписите и видеозаписите, съвкупно, се установява
безспорно, че те такъв багаж са носили, че са го оставили в лекия автомобил, като още
докато са пътували с автобуса са били предупредени от подс.Д., чрез телефона на подс.Т., че
багажът им трябва да остане в колата.
Предвид изложеното се налага присъдата да бъде ревизирана чрез изменение по реда на
чл.337, ал.1, т.2 от НПК, с оглед оправдаване по обвинението по чл.20, ал.1 и ал.4 от НК.
Оневиняването на подсъдимите по обвинението за съучастие, под формата на помагачество
обаче, в случая изисква пълно словесно реконструиране на самия осъдителен диспозитив на
33
първоинстанционната присъда, посредством въззивно правомощие по изменение, като в
този смисъл подсъдимите Л. Д., С.Т. и К.Т., следва да бъдат признати за виновни, в това че:
На 04.08.2013 г. с.Ново Ходжово, община Сандански, са направили опит да преведат през
границата на страната с Република Гърция група от хора, които не са български граждани, а
именно:
Ж.С.К. (Z. S.K.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Демократична
република Конго, ЛНЧ: ********* и притежаващ регистрационна карта на чужденец №
*********, издадена на **.**.**** г. от ДАБ - с.Пъстрогор, валидна до **.**.**** г.,
Я. Т. Г. М. (Y. T.G. M.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Камерун,
ЛНЧ: ******** и притежаващ лична карта на чужденец № *******, издадена на **.**.****
г. от РПЦБ – гр.София, валидна до **.**.***** г. и
Ж. М. М. (Z. M. M.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Демократична
република Конго, ЛНЧ: ******** и притежаващ регистрационна карта на чужденец №
**********, издадена на **.**.**** г. от ДАБ – с.Пъстрогор, валидна до **.**.**** г.,
без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от
група, състояща се от същите подсъдими и от Г. Т. Г., и деянието е останало недовършено
по независещи от волята на дейците причини, което е престъпление по чл.280, ал.2, т.3 и т.5
вр. с ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Същевременно подсъдимите следва да бъдат признати за невинни, за това, в съучастие като
помагачи, умишлено да са улеснили Г. Т. Г. да осъществи горното деяние, поради което и на
основание чл.304 от НПК да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.20, ал.1
и ал.4 от НК.
***
При решаването на въпроса за отговорността, СНС е изложил подробни аргументи, като е
обсъдил относимите, по мнението му, за всеки един от подсъдимите обстоятелства по чл.54
от НК и постижимостта на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При определяне на наказанията, които са еднакви за тримата подсъдими, СНС е отчел като
смекчаващи отговорността им обстоятелства чистото съдебно минало и че деянието е
останало недовършено в стадия на опита. Направил е констатация, че не са налице
отегчаващи обстоятелства, а смекчаващите са третирани като недостатъчни за приложението
на чл.55 от НК.
Така спрямо всеки от тримата подсъдими са наложени наказания лишаване от свобода за
срок от 3 години и глоба в размер на 10 000 лева, без определяне на наказание конфискация
на цялото или част от имуществото, с оглед липсата на такова имущество (видно от
приложените по делото справки от АВ и от МВР за притежание на МПС, каквото е
установено само подс.Т. към онзи момент).
Относно наказанията, въззивната инстанция намира за основателни защитните оплаквания за
неоправдано пълно унифицирано третиране на подсъдимите, както и за допуснато
34
нарушение на материалния закон, изтъкнато от адв.Т.. От СНС действително не е било
съобразено, че към момента на извършване на престъплението, предвиденото в закона
кумулативно наказание глоба е било в размер от 1 000 до 3 000 лева, което изисква спазване
на параметрите на закона, действал към инкриминираната дата, явяващ се и по-
благоприятен за виновните.
АСНС намира, че неправилно оставането на деянието в стадия на опита, е било ценено като
смекчаващо вината обстоятелство. Съобразно чл.18, ал.2 от НК, при опит деецът се наказва с
наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на
осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало
недовършено. В конкретния казус, общото престъпно намерение на участниците в групата,
организирала превеждането през границата на трима чужденци едновременно, в една
значителна степен е било осъществено, били са набрани и събрани трима души, била е
приключена цялата логистика във връзка с придвижването им, били са предадени
мигрантите на водача за последния етап на маршрута, започнало е преминаването и през
този последен етап, като в голяма близост до самата граница, лицата са били заловени.
Освен това единствената причина деянието да не бъде довършено, се е оказала намесата на
патрула от граничната полиция.
За подс.Л. Д. и подс.К.Т., СНС правилно е отчел като смекчаващ отговорността фактор
чистото съдебно минало. За такива фактори настоящият съдебен състав приема и за двамата
подсъдими още добрите им характеристични данни, за Д. – полаганите усилия за трудова
интеграция, за подс.Т. активна трудова дейност в последните години, а освен това и за
двамата – изминалия продължителен период от време, от извършване на престъплението до
реализирането на отговорността. Като утежняващо обстоятелство, отново и за двамата, се
счита натрупването на два квалифициращи признака, всеки обусляващ приложение на ал.2
на чл.280 от НК. В този смисъл, въззивната инстанция също не намира основания за
уважаване на претенцията за приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото и при това
съотношение, никое от смекчаващите обстоятелства не се явява изключително, нито са
многобройни, за да формират извод за несъразмерност и на най-лекото предвидено в закона
наказание, за който и да е от тях. За да са най-справедливи наказанията на подсъдимите Д. и
Т., те следва да отговарят, както на факторите по чл.56 от НК, така и на обществената
опасност на престъплението, която е висока (видно от предвидената за него наказуемост с
три отделни кумулативни наказания и при горна граница на лишаването от свобода до 10
години), но същевременно да отговарят и на ниската личностна опасност на извършителите,
а наред с това, да са в състояние да компенсират адекватно последните за
продължителността на процеса. Въззивната инстанция е на становище, че това би се
постигнало с намаляване на наказанията на подсъдимите Д. и Т. до законоустановените
минимуми на санкциите, чрез редуциране срока на лишаването от свобода от три на ЕДНА
ГОДИНА, а размера на глобата от 10 000 лева на 1 000 лева, за всеки от тях. В тази
минимална стойност, глобата кореспондира и на данните за имотното състояние на всеки от
подсъдимите.
35
За подс.Т. намаляване на наказанието за по-тежкото от двете престъпления, за които е
осъден изисква намаляване и на общото наказание по чл.23, ал.1 от НК пак на една година
лишаване от свобода, респ. намаляване на размера и на присъединеното по чл.23, ал.3 от НК
наказание глоба на 1 000 лева.
Основателно е оплакването на защитата на същите двама подсъдими за проявена прекомерна
наказателна репресия чрез постановеното от СНС ефективно изпълнение на лишаването от
свобода, при първоначален общ режим. На фона на липсата на други осъждания на лицата,
липсата на данни за други водени наказателни производства и на фона на
продължителността на настоящото такова, няма как убедително да се поддържа, че за целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на виновните е наложително те да престоят в
пенитенциарно заведение. Ето защо, следва да се отмени приложението на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС, както за подс.Д., така и за подс.Т. и вместо това на основание чл.66, ал.1 от НК да
се ОТЛОЖИ изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за подс.Д. с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и отново на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи
изпълнението на общото, най-тежко наказание на подс.Т. една година лишаване от свобода,
също с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, за всеки
от тях. Избраната продължителност на изпитателния срок и при двамата подсъдими е
съразмерна и подходяща за целите на наказанието, в това число за реализиране на
поправителната му функция.
За подс.С.Т. вярно е констатирано, че деецът не е бил осъждан (бил е реабилитиран) към
момента на деянието. Другите смекчаващи вината му обстоятелства са трудова дейност,
тежко здравословно състояние на съпругата му, както и изминалия продължителен период
от осъществяване на престъплението до санкционирането. И за него, като утежняващ фактор
се отчита натрупването на два квалифициращи признака, но се взимат предвид още най-
значим каузален принос в организирането на престъпното начинание и последващо
осъждане за престъпление против личността, като лоша характеристична данна, тъй като
самото престъпление, за което то се отнася е било реализирано преди настоящото деяние. И
при подс.Т., според въззивната инстанция, няма основания за определяне на следващите му
се наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НПК, по аналогични съображения, на вече
изтъкнатите за другите двама подсъдими. Отговарящо на отразеното по-горе съотношение
на определящите отговорността обстоятелства, на високата обществена опасност на
престъплението и на обществената опасност на извършителя, въззивният съд намира
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, до който срок следва да
бъде намалено определеното от СНС наказание, като с това изискуемата подходяща
компенсация за продължителността на процеса ще бъде удовлетворена. Що се касае до
наказанието глоба, предвид данните за влошеното имотно състояние и нуждата от средства
за лечение на член от семейството, е справедливо нейният размер да бъде редуциран в
минимума по закон 1 000 лева.
Налице са предпоставките на чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо
най-тежко наказание на подс.С.Т. измежду наложените му по настоящото дело и
36
наказанието по НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански в размер на 6 месеца лишаване от
свобода, за извършено на 19.08.2010 г. престъпление по чл.129 от НК, тъй като деянията, за
които се отнасят съответните санкции, са били осъществени преди да е имало влязла в сила
присъда (респ. определение за одобряване на споразумение), за което и да е от тях.
Присъдата по НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански, както се посочи и в началото на
настоящото изложение е влязла в сила на 11.03.2016 г. Общото, най-тежко наказание следва
да е това в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като към него на
основание чл.23, ал.3 от НК следва да се присъедини и наказанието глоба в размер на 1 000
лева.
Приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде отменено и за подс.С.Т., тъй като
предвид изминалото време, настъпилата промяна в житейските нагласи и ориентиране към
общественополезен труд, нужда от полагане на грижи за болна съпруга и напредване на
възрастта на дееца, би било прекомерно поставянето на същия в условията на тотална
социална изолация. Формалните предпоставки за отлагане изпълнението на общото, най-
тежко наказание по чл.66, ал.1 от НК са налице, като АСНС намира, че е налична и
предпоставката за постижимост на поправително въздействие върху виновния с определяне
на подходящ изпитателен срок. Този изпитателен срок следва да бъде 4 години, за да се
осигури в достатъчна степен възпитателен, поправителен и превантивен резултат по
отношение на Т..
Макар шестмесечното наказание на подс.Т. по НОХД № 338/2011 г. на РС-Сандански да е
било отложено, се оказва, че впоследствие то е изтърпяно ефективно (виж актуалната
справка за съдимост л.134 до л.138 от настоящото дело), тъй като е било приведено в
изпълнение съобразно чл.68, ал.1 от НК с друга присъда, която обаче е била отменена по
реда на възобновяването и Т. е бил оправдан за вмененото му престъпление. Предвид
доказателствата за изтърпяване на упоменатото наказание, на основание чл.25, ал.2 от НК
същото следва да бъде приспаднато от общото, най-тежко наказание на подсъдимия
Предвид горното, присъдата следва да бъде изменена и в частта й за наказанията на
основание чл.337, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.
Първоинстанционният съд с присъдата си не се е произнесъл по веществените доказателства
и следва да стори това допълнително в производство по чл.306, ал.1 от НПК.
Произнасянето по разноските с присъдата на СНС е неправилно. Направените в досъдебното
производство разноски са били в общ размер от 5 366, 15 лева, а при първоинстанционното
разглеждане на делото, докато подсъдимите са били четирима, т.е. преди сключването на
споразумение за свид.Г., са направени разноски в размер на 147,66 лева. Следователно
дължимите от всяко от четирите лица по сметка на органа на досъдебното производство
суми са били по 1 341,54 лева. Дължимите от всяко от четирите лица по сметка на СНС
суми до одобряването на споразумението са били по 36,91 лева. На осъдения свидетел Г. е
била възложена неговата част (той е следвало да заплати 1 378,45 лева, но е осъден за малко
37
по-голяма сума, което не подлежи на ревизия с настоящия акт и няма отношение към
задълженията на тримата подсъдими). От там насетне, в първоинстанционното
производство, чието разглеждане е започнало от нов съдебен състав са направени разходи за
свидетели и вещи лица на обща стойност 710,44 лева или дължимата от всеки от тримата
подсъдими част е възлизала на 236,81 лева.
Или иначе казано, до приключването на първоинстанционното производство, частта от
разноските на всеки от тримата подсъдими е възлизала не на по 1 459,14 лева, за колкото ги
е осъдил СНС, а на по 1 615,26 лева, от които по 1 341,45 лева – платими по сметка на
органа на досъдебното производство и 273,72 лева – платими в бюджета на съдебната власт.
В този смисъл присъдата следва да бъде изменена и в частта за разноските, като
възложените на подсъдимите за заплащане суми се увеличат до действителния размер на
разходите. Това увеличение не е влошаване на положението и за него не е необходим
протест, тъй като дължимостта на разходите за наказателния процес и то в точния им
размер, зависят от осъждането.
При предходното разглеждане на делото в АСНС са били направени разноски общо в размер
на 206,26 лева, а при настоящото въззивно разглеждане – в общ размер на 165 лева. Ето
защо, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Л. Д., К. К. Т. и С. Д. Т. следва да
бъдат осъдени за заплатят, всеки един от тях и сумата от по 123,75 лева, по сметка на АСНС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.334, т.3 от НПК,
Апелативният специализиран наказателен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда от 07.08.2017 г. по НОХД № 1574/2016 г. на Специализирания
наказателен съд, ХІІ състав, както следва:
Признава подсъдимите Л. Д., С.. Д. Т. и К. К. Т. за виновни в извършване на престъпление
по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това че на 04.08.2013 г. с.Ново
Ходжово, община Сандански, са направили опит да преведат през границата на страната с
Република Гърция група от хора, които не са български граждани, а именно:
Ж. С.К. (Z. S. K.), с дата на раждане **.**.****г., пол мъжки, гражданство Демократична
република Конго, ЛНЧ: ********* и притежаващ регистрационна карта на чужденец №
*******, издадена на **.**.**** г. от ДАБ - с.Пъстрогор, валидна до **.**.**** г.,
Я. Т. Г. М.(Y. T. G. M.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Камерун,
ЛНЧ: ******* и притежаващ лична карта на чужденец № *********, издадена на **.**.****
г. от РПЦБ – гр.София, валидна до **.**.**** г. и
Ж. М. М. (Z. M. M.), с дата на раждане **.**.**** г., пол мъжки, гражданство Демократична
република Конго, ЛНЧ: ******** и притежаващ регистрационна карта на чужденец №
*********, издадена на **.**.**** г. от ДАБ – с.Пъстрогор, валидна до **.**.**** г.,
без разрешението на надлежните органи на властта, като превеждането е организирано от
38
група, състояща се от същите подсъдими и от Г. Т. Г. и деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дейците причини,
като ги признава за невинни в това, в съучастие като помагачи, умишлено да са улеснили Г.
Т. Г. да осъществи горното деяние, поради което и на основание чл.304 от НПК
ги оправдава по повдигнатото им обвинение по чл.20, ал.1 и ал.4 от НК.
НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия Л. Д. наказания лишаване от свобода
от три години на ЕДНА ГОДИНА и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева.
НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия К. К. Т. наказания за престъплението
по чл.280, ал.2, т.3 и т.5 вр. с ал.1 вр. с чл.18, ал.1 от НК лишаване от свобода от три години
на ЕДНА ГОДИНА и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева.
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия К. К. Т. на основание чл.23, ал.1 от НК
общо най-тежко наказание лишаване от свобода от три години на ЕДНА ГОДИНА и размера
на присъединеното на основание чл.23, ал.3 наказание глоба от 10 000 лева на 1 000 лева.
НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия С. Д. Т. наказания лишаване от
свобода от три години на ДВЕ ГОДИНИ и глоба от 10 000 лева на 1 000 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание
на подсъдимия С. Д. Т. измежду наложените му по настоящото дело и по НОХД №
338/2011 г. на РС-Сандански, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към
което на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.3 от НК присъединява и наказанието глоба в
размер на 1 000 лева.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК от общото най-тежко наказание на подсъдимия
С. Д. Т. две години лишаване от свобода, изтърпяното изцяло наказание по НОХД №
338/2011 г. на РС-Сандански в размер на шест месеца лишаване от свобода.
ОТМЕНЯ приложението на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за подсъдимите Л. Д., С. Д. Т. и К. К.
Т..
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието една година
лишаване от свобода на подсъдимия Л. Д., с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на общото най-тежко наказание
една година лишаване от свобода на подсъдимия К. К. Т., с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на общото най-тежко наказание две
години лишаване от свобода на подсъдимия С. Д. Т., с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
УВЕЛИЧАВА размера на възложените на подсъдимите Л. Д., С. Д. Т. и К. К. Т. с присъдата
разноски, до сумата от 1 615,26 лева за всеки от тях, от които 1 341,45 лева – платими по
сметка на органа на досъдебното производство и 273,72 лева – платими в бюджета на
съдебната власт (по сметка на СНС).
39
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Л. Д., С. Д. Т. и К. К. Т. да
заплатят, всеки един от тях и сумата от по 123,75 лева – разноски за предходното и
настоящото разглеждане на делото във въззивната инстанция, по сметка на АСНС.
Потвърждава присъдата в останалата ѝ част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на Република България в 15 – дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
40