№ 124
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20231001001026 по описа за 2023 година
по описа на Апелативен съд София, взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на
„ВГ“АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М. Б. насочена против Решение №
966/27.07.2023 г., постановено по т.д. № 1031/2022 г. по описа на СГС, ТО, с което
въззивното дружество е осъдено да заплати на „СНС Травел“ЕООД сумата от 42 305,82 лв.
по фактура № **********/09.06.2017 г. въз основа на сключен на 11.05.2017 г. договор за
сътрудничество, както и сумата от 12 868,02 лв. мораторна лихва за забава на осн.чл.36 ЗЗД
върху главницата от 42 305,82 лв. за периода 07.06.2019 г. - 05.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 07.06.2022 г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, както и за постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и
ЗЗД, вкл. за необоснованост.
Поддържа се първоинстанционният съд да не е извършил преценка на всички
ангажирани по делото доказателства в съответствие с установените съдопроизводствени
правила, поради което е достигнал до неправилния и необоснован извод установеност на
фактите на договорна обвързаност между страните по делото по договор за сътрудничество
от 11.05.2017 г., за наличие на представителна власт в лицето на Е. Й. К. по отношение на
въззивното дружество за сключването на този договор.
Твърди се дружеството въззивник развива динамични търговски отношения по повод
на които встъпва в множество договорни отношения, а в случая анализът на наличните по
делото доказателства не можел да установи за кой точно договор за кетъринг става въпрос, с
кой клиент е сключен и т.н.
1
Прави се възражение за погасяване по давност на предявените акцесорни искове за
заплащане на лихви, при условието на чл.11, б.“в“ ЗЗД.
По подробно изложени доводи в подкрепа на изложените оплаквания е поискано от
въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по съществото
на спора, с което предявените искове се отхвърлят в пълен размер.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва наведените в нея доводи и
поддържа правилност на решението на СГС.
Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени в условието на обективно кумулативно предявяване
осъдителни искове по чл.51 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „СНС
Травел“ЕООД против „ВГ“АД.
Твърдяло се е в исковата молба, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение, основано на договор за сътрудничество, сключен на 11.05.2017 г.
Със същия страните са се съгласили всяка една от тях да извършва за другата страна
посредничество при сделки с трети лица за туристически услуги, организиране на събития,
наемодатели и наематели за търговски и офис площи, находящи се на територията на
Република България. В чл. 4, ал. 1 от договора било записано, че при сключване на сделка
за туристически услуги, организиране на събития, покупко-продажба или отдаване под наем
на недвижим имот, страната, сключила сделката, дължи възнаграждение на страната, която е
посредничила за сключването й.
Твърдяло се е възнаграждението да се определя между страните за всяка конкретна
сделка и да се записва в изрично писмено споразумение или протокол. Според чл. 4, ал.3 от
договора възнаграждението по ал.1 от с.чл. се дължало между страните само когато за
конкретна услуга по чл. 1, ал.1 от договора има реално сключен и влязъл в сила договор и
само след като дължимото възнаграждение от клиента (наемател) бъде реално заплатено на
съответната страна.
Ищецът твърди да е посредничил на ответника, сключвайки договор за кетъринг за
мероприятие с клиент на изпълнителя. С приемо-предавателен протокол от 09.06.2017 г. към
договора за сътрудничество страните констатирали, че такова посредничество е извършено
от страна на ищеца, а в резултат на това клиент на изпълнителя е сключил договор за
кетъринг мероприятие с възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в
размер на 47 754,85 лева без ДДС или 57 305,82 лев с ДДС. След съставяне на протокола, в
същия ден ищецът издал фактура № **********/09.06.2017 г. в размер на 57 305,82 1 лева с
основание „посредничество по сделка по договор от 11.05.2017 г.“, която връчил на
ответника за плащане. Ответникът приел фактурата, осчетоводил я и извършил частични
плащания по нея - на 06.07.2017 г. в размер на 10 000 лева и на 14.08.2017 г. в размер на 5
000 лева.
Остатъкът от фактурата в размер на 42 305,82 лева не е бил платен.
Поискано е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 42 305,82 лева, представляваща неплатен остатък от комисионно
възнаграждение за посредничество при сключен договор за кетърингова услуга. Поради
забавата за плащане на парично задължение претендира на основание чл. 86 от ЗЗД и лихва
за забава в размер на 12 868,02 лева, дължима за периода от 07.06.2019 г. до 05.06.2022 г.
изчислена само върху остатъка от главницата по фактурата - 42 305,82 лева, както и законна
лихва върху главницата т датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило основателността на
предявените исков.
Оспорило е фактическите твърдения на ищеца в насока, че страните са били
обвързани от валиден договор за посредничество така, както се сочи в исковата молба, че е
съставен протокол относно приемане на работа по този договор, че се дължи плащане на
2
възнаграждение в полза на ищеца на основание същия договор за сътрудничество и
протокола към него.
Не е оспорил твърдението ищецът да е осъществил посредничество по сключване на
договор между ответника и трето лице, но поддържа това да е осъществено по друг,
предходен договор, който не уточнява, но по който било извършено плащане.
Отделно поддържа според чл. 4, ал. 3 от договора от 11.05.2017 г. възнаграждението
да се дължи само и единствено при наличието на следните две кумулативни условия: 1/за
конкретната услуга да е налице реално сключен и влязъл в сила договор и 2/ дължимото
възнаграждение от клиента (наемателя) да е било реално заплатено на съответната страна.
Поддържа въз основа на последното, че за да дължи възнаграждение в полза на ищеца
следва клиентът, с който „ВГ“ АД е сключил договор за кетъринг, да е заплатил изцяло
възнаграждението по него. И т.к. ответникът не бил получил плащане по процесната услуга
задължението му към ищеца не е изискуемо. Освен това твърди, че е встъпвал в
многобройни договорни отношения и било невъзможно да се презюмира за сключването на
кой точно договор за кетъринг ищецът е посредничил преди повече от 5 години.
Оспорена е представителната власт за дружеството от лицето, подписало договора от
11.05.2017 г. и протокола към него - Е. Й. К. с твърдение никога не е била упълномощавана
за сключване на търговски сделки от името и за сметката на „ВГ“ АД, както и от управителя
на това дружество, нито от което и да е друго физическо или юридическо лице, което е
имало качеството на представляващ последното. С нотариално заверено пълномощно К.
била упълномощена за извършва правните и фактически действия, изрично посочени в него,
свързани само с представителство на „ВГ“ АД пред длъжностни лица на кредитни
институции/банки и техни клонове, с цел реализиране на изрично посочени действия и
постигането на конкретни резултати. Това пълномощно не включвало сключването на
сделки и встъпването в търговски правоотношения от името и за сметката на дружество
„ВГ“ АД.
Оспорило е и автентичността /разб. - авторстовото/ на посочените документи с
твърдение, че не са подписани от Е. К..
В условията на евентуалност е въведено възражение за изтекла погасителна давност за
вземането за лихви.
Във връзка с оспорванията на ответника в допълнителната искова молба ищецът е
пояснил, че е осъществил посредничество и е оказал съдействие за организиране на
кетъринг и гала вечеря по възлагане от „Сдружение Национална Лозаро-винарска камара“,
във връзка с провеждане на 40-ти Световен конгрес по лозарство и винарство и 15-та
Генерална асамблея на Международна организация по лозарство и винарство в сградата на
хотел „М.“, гр. София. Поддържал е, че посоченото сдружение било сключило два договора
с „ВГ“АД в тази насока, като единият е за организиране на кетъринга, а другият за гала-
вечерята. От тях ответникът получил плащания от Сдружението и с това се осъществил
фактическият състав на чл. 4, ал. 3 от процесния договор. Акцентирал е, че с представения
протокол за извършена услуга към договора ответникът е признал настъпването на всички
условия за изискуемост на посочената като дължима сума, а изявлението му съдържа и
признание за осъществяването на предпоставките по чл. 4, ал.3 от договора.
Акцентирал е повторно и върху твърдения с първоначалната искова молба факт
ответникът да е приел и осчетоводил фактура № 273/09.06.2017 г., съдържаща изявление за
извършената посредническа услуга, вкл. извършил частични плащания на дължимото
възнаграждение, обективирано и във фактура № 273/09.06.2017 г., както следва: на
06.07.2017 г. - сумата от 10 000 лева, а на 14.08.2017 г. - сумата от 5 000 лева. С тези си
действия ответникът е признал дължимостта на процесното възнаграждение, вкл.
осъществил частично изпълнение по него и то - два пъти.
Оспорени са твърденията на ответника договорът от 11.05.2017 г. да е сключен от
лице без представителна власт, като поддържа това възражение да не е въведено
своевременно, а далеч след узнаване за сключената сделка, защото след сключването на
договора от 11.05.2017 г. били сключени и договорите със „Сдружение Национална Лозаро-
винарска камара“, чрез същия пълномощник, съставен бил протокол за отчитане на
3
изпълнението и определяне на дължимото възнаграждение, била приета и осчетоводена
фактура, по която са извършени са две плащания. Поддържа дори да се приеме, че сделката е
сключена без представителна власт, то ответникът е узнал за нея и не се е противопоставил
веднага, а напротив, приел я е за валидна и е започнал да плаща по нея.
Оспорено е възражението за изтекла погасителна давност за претендираните лихви.
В отговора по допълнителната искова молба ответникът не е навел твърдения,
доводи и възражения, различни от изложените в първоначалния отговор.
Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след
като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в
неговата цялост, съобразно посоченото в исковата молба, че решението се обжалва изцяло,
като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема
следното:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в
първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение в
неговата цялост.
Същото решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в
съответната писмена форма и е подписано.
При преценка оплакванията за неговата неправилност, настоящата инстанция приема,
че същото е и правилно, като поради споделяне на изводите на първоинстанционния съд в
насока основателността на предявените искове и за избягване на тяхното приповтаряне
препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба излага и следното:
За установяване на спорния между страните факт относно обвързаността им от
формален договор за сътрудничество от 11.05.2017 г. ищецът е ангажирал писмени
доказателства, вкл. по негово искане първоинстанционният съд е допуснал и изслушал две
експертизи - счетоводна и техническа.
Според решаващият въззивен състав съвкупният анализ на приобщените доказателства
установява по еднозначен начин твърдения от ищеца факт относно договорната обвързаност
на страните, като по формален договор за сътрудничество от 11.05.2017 г., при конкретно
уговорените в него предмет и права и задължения на страните.
Този факт се установява на първо място от представения в писмена форма договор, по
силата на който те са се съгласили, всяка една от тях да извършва за другата страна
посредничество при сделки с трети лица за туристически услуги, организиране на събития,
наемодатели и наематели за търговски и офис площи, находящи се на територията на
Република България (чл. 1, ал.1 от договора).
Същият установява постигането на съглашение между страните по него в глава
„Възнаграждение“ (чл.4.1), че при сключване на сделка за туристически услуги,
организиране на събития, покупко-продажба или отдаване под наем на недвижим имот,
страната, сключила сделката, дължи възнаграждение на страната, която е посредничила за
сключването й. Възнаграждението се определя между страните за всяка конкретна сделка и
се записва в изрично писмено споразумение или протокол (ал.2 на с.чл) r се дължи между
страните само когато за конкретна услуга по чл. 1, ал.1 от договора има реално сключен и
влязъл в сила договор и само след като дължимото възнаграждение от клиента (наемател)
бъде реално заплатено на съответната страна(чл.4, ал.3).
Отделно по делото е приобщено и друго писмено доказателство - приемо-предавателен
протокол от 09.06.2017 г. към договора за сътрудничество, в който страните са
констатирали, че е извършено посредничество от страна на „СНС Травел“ЕООД-изпълнтел,
в резултат на което клиент на „ВГ“АД-възложител е сключил договор за кетъринг
мероприятие с възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в размер на 47
4
754,85 лева без ДДС или 57 305,82 лев с ДДС.
Възражението на въззивника-ответник обсъдените писмени доказателства да са
неавтентични, т.к. не са подписани от лицето, сочещо да е сторили това за „ВТ“АД, е
опровергано изцяло от изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-графическа
експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните и следва да се кредитира като
компетентно.
Според това заключение подписът за ответника, който съгласно отбелязването в
документите е на Е. К., и представлява отпечатък, положен с тампонен печат на подпис -
т.нар. факсимиле, е изпълнен от нея. Вещото лице е категорично, че установените от него
съвпадения от подписа-факсимиле и сравнителния материал, който е ползвал, са устойчиви,
съществени и образуват индивидуална съвкупност достатъчна за горепосочения извод, а
именно - че отпечатъците от подпис в представените документи са такива от тампонен печат
- факсимиле, на подпис на Е. Й. К..
Предвид изложеното решаващият състав приема, че страните по делото са се
обвързали от валиден договор за сътрудничество от 11.05.2017 г., респ. - че с приемо-
предавателния протокол от 09.06.2017 г. към този договор са констатирали извършено
посредничество /изпълнение/ от страна на „СНС Травъл“ЕООД по този договор, т.к. в
резултат на осъщественото посредничество клиент на „ВГ“АД е сключил договор за
кетъринг мероприятие с възложителя и са определили възнаграждение за изпълнителя в
размер на 47 754,85 лева без ДДС или 57 305,82 лев с ДДС.
Горният извод се налага дори да се счете за състоятелно възражението на ответника-
въззивник, че Е. К. не е разполагала с представителна власт по отношение на „ВГ“АД /по
делото не е налично доказателство пълномощно, въз основа на което същата да се
легитимира като пълномощник на дружеството/ и поради това не е могла да го обвърже
валидно с процесния договор, то последното може да обоснове извод за недействителност на
договора, поради липса на представителна власт, с оглед разпоредбата на чл.301 ТЗ.
Въззивната инстанция изцяло споделя установената съдебна практика по
приложението на последната за случаи като процесния в насока, че сделката, по която
страна е търговецът, също е търговска, а при търговските сделки, сключени при липса или
при превишаване пределите на представителна власт, или при недостатъчна представителна
власт, е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца,
от чието име е сключена такава сделката.
В отлика от установеното в ЗЗД правило на чл.42, ал.2 за сделките, сключени без
представителна власт или извън представителната власт на представителя, които се намират
във висяща недействителност и не може да породи действие докато не бъдат потвърдени от
лицето, от името на което са сключени търговецът, от името на когото е сключен договор
без представителна власт или при превишаването й, трябва да се изрично да се
противопостави след узнаването й.
Следователно - действието на лицето без представителна власт поражда правен ефект
за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако същият се противопостави
веднага след узнаването за сключване на договора.
В процесния казус независимо от твърденията на въззивното дружество в хода на
производството и пред двете инстанции не се ангажираха доказателства, които да установят
изричното противопоставяне на органния представител на „ВГ“АД на действията на К. по
сключване на процесния договор след узнаването за сключването му от което и следва, че
сделката е породила правното си действие и валидно е обвързала страните по нея.
Досежно съдържанието на договора не се спори между страните, а и анализът на
клаузите му предпоставят, че същият е договор за посредничество по смисъла на чл.51 ТЗ.
Доколкото цитирания текст не дава подробна и изрична уредба на правната природа
на този договор, съдебната практика възприема разбирането, че спрямо договорът за
посредничество са приложими правилата за договора за изработка, като се съобрази обаче,
че договорът за посредничество има различен обхват и различни задължения на страните по
него.
Решение № 54/10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г., ВКС, ІІ т.о. определя
5
посредничеството като чиста фактическа дейност, изразяваща се в съдействието на
търговския посредник за сключването на сделки. И т.к. нормата на чл.49 ТЗ дефитира
понятието търговския посредник като търговец, който по занятие посредничи за сключване
на сделки следва, че се касае до дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е
специализиран в осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от
гражданския оборот.
В случая въззиваемото дружество е търговец, чийто предмет на дейност /според
отразеното в ТР/ включва именно извършване на такива сделки - посредничество.
Като търговци страните по делото са се обвързали от валидно правоотношение,
основано на договора от 11.05.2017 г., а възраженията на въззивника последния да е бил
сключен без представителна власт от страна на възложителя и при липса на съгласие, са
несъстоятелни.
На първо място следва да се подчертае, че договорът за посредничество е двустранен,
възмезден, каузален и неформален договор, поради което и за валидното му възникване
писмената форма не е необходима - сключването му в такава форма е необходимо само за
улесняване доказването на постигнатите между страните уговорки /Решение № 22 от
10.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 716/2006 г., I о., ТК/.
В случая анализът на останалите приобщени по делото писмени доказателства /без
самия договор/, във връзка със заключението на счетоводната експертиза безсъмнено
установяват „СНС Травел“ЕООД да е осъществило посредничество между „ВГ“АД и
„Сдружение Национална Лозаро-винарска камара“, по повод сключването на два договора
за наем и кетъринг, при посочените в последните условия - т.е. да е изпълнило задълженията
си по договора за посредничество.
Последното се установява еднозначно от издадената от въззиваемия фактура №
**********/09.06.2017 г. в размер на 57 305,82 лева, с основание „посредничество по сделка
по договор от 11.05.2017 г.“, за която няма спор, че е връчена на въззивника - ответник.
Изслушаната съдебно -счетоводна експертиза от първоинстанционния съд в основното
и допълнителното си заключение е докладвала, че при извършените в счетоводствата на
двете дружества проверки, както и представени документи от счетоводството на
„Сдружение Национална Лозаро-винарска камара“, е установила въззивникът- ответник да е
приел фактурата, да я е осчетоводил, вкл. да е ползвал данъчен кредит, както и да е
извършил две частични плащания - съответно - на 06.07.2017 г. в размер на 10 000 лева и на
14.08.2017 г. в размер на 5 000 лева. Остатъкът от фактурата в размер на 42 305,82 лева не е
платен.
Експертизата докладва още въз основа на представен й „Аналитичен регистър на
сметка 401 „Доставчици”, неподписан от счетоводител и управител, че за периода
01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., в който с дата 12.12.2022 г. е била извършена корекция по
процесната фактура на осн.чл.126, ал.3, т.2 ЗДДС /т.е. - че е налице фактура, по която не е
извършена доставка/, е бил сторниран оборот по нея в размер а 42 305,82 лв.
Според вещото лице това е направено без да са налице първични счетоводни
документи за извършване на корекцията - не е посочен номер на фактура, удостоверяваща
операцията, а е посочено ЕИК на въззивното дружество. Отделно при съпоставка на
издадените от въззиваемия и осчетоводени от въззивника фактури, съотнесени към
извършените плащания от „Сдружение Национална Лозаро-винарска камара“ за
осъществения кетъринг, въззивникът издал на третото лице две фактури: фактура №
244/08.06.2017 г. с основание „кетаринг“ на обща стойност 84 394 лв., по която са
извършени плащания на 17.10.2017 г. - 35 000 лв. и на 22.11.2017 г. – 35 000 лв., както и
фактура № 5243/01.06.2017 г. за сумата 43 194,97 евро, с ДДС 84 394,97 лв., заплатена на
29.05.2017 г., с основание „предлащане“, която обаче съгласно счетоводните записвания се
отнася именно към кетъринга.
Така установеният факт предпоставя изпълване на основанието на 4, ал.3 от
договора за посредничество, респ. - наличие на всички предпоставки за изпълнение на
насрещното задължение на „ВГ“АД за заплащане на дължимото се на посредника
възнаграждение.
6
При безсъмнената установеност по делото, че това задължение е било изпълнено
частично /от който факт също може да се извлече извод за валидност на сделката,
изпълнение на задълженията по нея от страна на посредника, респ. - приемане на работата
му от страна на възложителя без възражение/, предявеният иск се явява доказан по
основание до сумата от 42 305,82 лв. - остатък от фактурата № **********/09.06.2017 г. в
размер на 57 305,82 лева. Същата е дължима ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на подаване на исковата молба - 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Основателността на главния иск предпоставя основателност и на акцесорния такъв за
заплащане на лихва за забава върху търсеното парично вземане, за претендирания период -
07.06.2019 г. до 05.06.2022 г., върху остатъка от главницата по фактурата - 42 305,82 лева, а
размера на вземането е установено от неоспорената експертиза в размер на 12 868,02 лв.
Неоснователно е оплакването първоинстанционното решение да не е съобразено с
възражението на ответника-въззивник за погасяване на търсената лихва за забава по давност,
вкл. преценена съобразно нормата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, предвид че периодът, за който се
търси лихвата е три-годишен, считано от датата на подаване на исковата молба.
По изложените съображения, като правилно, обжалваното решение следва да се
потвърди изцяло.
Съобразно изходът от спора и по правилото на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивника
следва да се поставят сторените от въззиваемата страна по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител, съобразно представения
списък по чл.80 ГПК и доказателствата към него за извършването им - договор за правна
защита и съдействие, според отразяването в който пратеното в брой адвокатско
възнаграждение е в размер на 2 800 лв. с ДДС.
Възражението за прекомерност на същото, въведено от насрещната страна,
решаващият състав приема за неоснователно, съобразявайки фактическата и правна
сложност на спора и обстоятелството, че размерът на възнаграждението е в минимален
размер, определим по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, САС, ТО, 5-и състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 966/27.07.2023 г., постановено по т.д. № 1031/2022
г. по описа на СГС, ТО.
ОСЪЖДА „ВГ“АД, ЕИК ********* да заплати на „СНС Травел“ЕООД, ЕИК *********
сумата от 2 800 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за платено адвокатско
възнаграждение на процесуалния му представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8