РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.10.2017
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесети септември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1974 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., срещу
Д.Д.М. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 642,33 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 540,25 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до
30.11.2016 г., както и 102,08 лева, представляващи лихва за забава за периода
от 04.02.2014 г. до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 611/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № 21534, находящ се в *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за
него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на
енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се,
че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г.
са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 611/2017
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 21534 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Сочи, се че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД. Излага, че сумите за топлинна енергия за процесния период за топлоснабдения имот са
начислявани от ищеца по изготвяни отчети от топлофикационното дружеството на базата
на реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процисуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
Претендира и присъждане на разноски, както за исковото, така и за заповедното
производство.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. В депозираното възражение в заповедното производство сочи, че
не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение. Сочи, че
топлоподаването е спряно и радиаторите са демонтирани. В депозираната
молба за предоставяне на правна помощ отново сочи, че в сградата няма
топлоподаване, както и, че не ползва топла вода.
В проведеното по делото о.с.з. не се
явява и не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 611/2017г. по описа на ПлРС, от което
е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1536,34
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2010 г. до 30.11.2016 г; сума в размер на 625,36 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.03.2010 г. до 16.01.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 223,24 лева. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 374/24.01.2017 г., като срещу издадената заповед в срок е
постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на същствуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото производство са Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен, публикувани във в. Посоки, от които се установява
какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на
топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по
заповедното производство препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника
по делото за исковия период - 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от
длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си
на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и
ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви,
както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по
количество и качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми,
срещу които в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията
на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо
ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на
потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на
покана. От представената по заповедното производство препис – извлечение от
сметка за задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия, неоспорена
от длъжника се установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца
размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи
процесните суми – главница и лихва.
С цел пълнота на изложението и с оглед
наведените доводи на ответницата, в депозираното възражение и в молбата за
предоставяне на правна помощ, че не ползва топлинна енергия и, че е със свалени
радиатори, съдът счита, че въпреки това тя дължи такса за отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, т.е. в настоящия случай е налице
задължение за заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация
етажна собственост, собствениците на която не са взели или поне не е представено
доказателство да са взели такова да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се
извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие, за каквото решение не са
представени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира,
че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
сумата от 539,80 лева.
Съдът като взе
предвид, че е налице разлика
между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 611/2017г. на ПлРС, счита, че за горницата над предявения
иск, Заповед за изпълнение № 374/24.01.2017 г., следва да се обезсили.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски.С депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в
рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично,
ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е налице
основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и
същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените
искове на заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
от 27.70 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер на 50лвева.
Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно които
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 93,24 лв - от които – 43,24 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 27,70 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00
лв, от които 75,00 лв. заплатени държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.Д.М. ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сума
в размер на 642,33 лева /шестстотин
четиридесет и два лева и тридесет и три стотинки/ за консумирана топлинна
енергия, от които 540,25 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до 30.11.2016 г.,
както и 102,08 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.02.2014 г.
до 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
ОСЪЖДА Д.Д.М. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сумата от 27,70 лева /двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 611 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Д.М. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сумата от 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 374 от 24.01.2017г. по ч.гр.д.
№ 611/2017 г. на ПлРС за сумата над 540,25 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2013 г. до
30.11.2016 г., както и за сумата над 102,08
лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.02.2014 г. до 16.01.2017
г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: