№ 311
гр. Пловдив, 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Г. Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330207000 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 4990377 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Взема становище, че на мястото на извършване на нарушението няма
монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за
осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли
електронният фиш да бъде отменен. С молба с вх. № 1692/09.01.2023 г. от
адв. С. П., с пълномощно по делото, се взема становище за недоказаност на
описаното в ЕФ нарушение. Поддържа се на мястото на извършване на
деянието да е важало общото ограничение на скоростта за движение извън
населено място от 90 км/ч. Твърди се, че предвид установеното движение със
скорост от 91 км/ч, то деянието на жалбоподателя да не осъществява състав
на административно нарушение. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
1
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б. оспорва жалбата и
поддържа ЕФ. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени
процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни
реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото
на извършване на нарушението и правилно да е определен и размерът на
административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено
с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата
на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч от
измерената скорост в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Г. И. Г., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
23.11.2022 г., установено от приложената по преписката справка от АИС
АНД, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 25.11.2022 г. поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 27.02.2021 г. в 15:39 часа по републикански път III-642 на км 17+200 в
посока към гр. Хисаря жалбоподателят Г. И. Г. управлявал лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № *** със скорост от 91 км/ч. В този пътен участък
не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите
се превозни средства, поради което разрешената максимална скорост за
движение предвид категорията на управляваното МПС била 90 км/ч.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр.
номер 11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство
била 94 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от
„минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 91
км/ч.
За това деяние против жалбоподателя Г. бил издаден обжалваният
Електронен фиш серия К с № 4990377, с който му било наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лева. В електронния фиш
било прието, че деянието е извършено в границите на населеното място с.
Черничево, където да е действало общото ограничение на скоростта за
2
движение в населено място от 50 км/ч, а наказанието глоба било наложено на
основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Населеното място с. Черничево било с километрично положение от км
17+444 до км 17+834 от път III-642.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху него. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-6200/01.03.2021 г. се установява, че на дата 27.02.2021
г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743CA е заснела статични изображения с номера от 0480588 до 0481103, с
начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на
контрол път III-642, км 17+200 в посока от юг към север.
От снимка № 0480893 от радар с № 11743CA се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на
измерената скорост е 94 км/ч, а заснемането е извършено на 27.02.2021 г. в
15:39 часа в посока „отдалечаване“ спрямо АТСС.
От писмо с вх. № 103015/16.12.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 12 от делото) се изяснява, че участъкът на км
17+200 от път III-642 Хисаря – Калояново попада в прав участък на пътя и се
намира извън границите на населено място. Изяснява се още, че населеното
място с. Черничево е с километрично положение от км 17+444 до км 17+834
от път III-642.
От писмо с вх. № 1042/05.01.2023 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 24 от делото) се установява, че километрично
положение 17+200 от път III-642 попада в прав участъка от пътя, с добра
видимост, в който за водачите на МПС не са въведени ограничения и
забрани с пътни знаци, като режимът на избиране на скоростта се е регулирал
от общите правила на ЗДвП за разрешена скорост извън населено място.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е
собственост на Г.К.Г..
От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от Г.К.Г. се установява, че
същата писмено е декларирала пред ОДМВР-Пловдив, че на дата 27.02.2021 г.
3
в 15:39 часа процесният автомобил с рег. № *** е бил предоставен във
владение на жалбоподателя Г. И. Г.. Установява се още, че декларацията е
подадена на дата 02.07.2021 г., а с нея е представено копие на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя Г..
От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив от АИС
АНД (лист 15 от делото) се изяснява, че първоначално издаденият за
процесното деяние Електронен фиш серия К № 4552211 срещу Г.К.Г. в
качеството й на собственика на автомобила „Шкода Октавия“ с рег. № *** е
анулиран, както и че ЕФ й е бил връчен на дата 02.07.2021 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 27.02.2021 г. в 15:39 часа по път III-642 на км 17+200 в
посока север жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № *** със скорост от 91 км/ч. Прието е в електронния фиш,
че това място попада в границите на с. Черничево, поради което разрешената
максимална скорост за движение за водачите на пътни превозни средства да е
50 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото
доказателства. От приобщените справки от Областно пътно управление гр.
Пловдив се установява:
- на първо място, че процесният пътен участък се намира извън
границите на населено място. Фактическият извод в електронния фиш
нарушението да е извършено на територията на с. Черничево е неправилен,
тъй като за това селище се установява да обхваща участъка от км 17+444 до
км 17+834 от републикански път III-642, докато процесното деяние е
извършено на км 17+200 от същия път. От справките от ОПУ – Пловдив се
доказва и че мястото на деянието не попада в границите и на някое друго
населено място;
- на второ място установява се, че в процесния пътен участък е действало
общото ограничение на скоростта за движение извън населено място. Този
извод следва от доказания по делото факт, че км 17+200 от път III-642 не
попада в обхвата на въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни
знаци. Следователно режимът на разрешената максимална скорост за
водачите се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В
тази връзка с оглед на категорията на превозното средство, факта на
осъществяваното движение извън населено място и липсата на въведени
ограничения на скоростта, то съдът приема, че приложимо е било общото
ограничение от 90 км/ч.
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят Г. не е
извършил административното нарушение, вменено му във вина с обжалвания
електронен фиш. Фактическите изводи в обстоятелствената част на фиша
досежно действащото ограничение на скоростта са необосновани, като
неправилно е прието, че разрешената стойност на скоростта е 50 км/ч. В
резултат от погрешно установената фактическа обстановка неправилно е
4
приложен и материалният закон, като жалбоподателят е санкциониран за свое
деяние, което в действителност не осъществява състав на административно
нарушение. Това налага обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
От снимка № 0480893, която се ползва с доказателствената стойност по
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, се установява, че движението на автомобила е заснето
на разстояние 138 метра от АТСС, но същевременно границите на населеното
място с. Черничево отстоят на 244 метра, тоест на повече от 138 метра от
посоченото в електронния фиш място. При тези факти по делото е несъмнено
доказано, че скоростта на лекия автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** е
измерена при движението му извън населено място.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
17+200 от път III-642 в посока към гр. Хисаря е попадал в границите на
населеното място с. Черничево, не се оборва от посоченото в протокола за
използване на АТСС. Това е така, тъй като от справките от ОПУ-Пловдив се
установява, че действително мястото на деянието се намира в близост до
населеното място с. Черничево, но извън административните му граници,
обхващащи участъка от км 17+444 до км 17+834 от път III-642. Това
обстоятелство неправилно е оценено при осъществяването на видеоконтрола.
При разминаване между отразеното в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. и официалната справка от ОПУ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да се отдаде преимущество на информацията,
предоставена от стопанина на пътя - така изрично Решение № 1196 от
09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а
електронният фиш за необоснован и издаден при неправилно приложение на
материалния закон, поради което той трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 7 от делото,
е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е изплатено изцяло и в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като възнаграждението
е уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Щом претендираните от жалбоподателя разноски са
5
уговорени в минимален размер, то те не следва да бъдат намалявани под този
най-нисък предел. По тези съображения възражението за прекомерност е
неоснователно, а искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
следва да бъде уважено в пълния си заявен размер от 400 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4990377 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Г. И. Г., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Г. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6