№ 234
гр. Русе, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520105457 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 и следващите от ГПК от БНП Пърсънъл
Файненс С. А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от д*д*- заместник
управител и юрисконсулт Н.М. против М. Н. ОСМ., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. й*г*
№ 4, бл. 53, вх. 4, ет. 1, ап. 1 за установяване на дължими от него 1163.72 лева- главница,
27.97 лева- възнаградителна лихва от 01.07.2020 год. до 03.12.2020 год., 63.29 лева-
мораторна лихва от 03.12.2020 год. до 16.06.2021 год., представляващи задължение по
Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard №
CARD- 17567805 от 30.12.2019 год. с кредитен лимит 1500.00 лева. Ответникът се
възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването
CREX- 17567788 за закупуване на стоки и услуги на изплащане в общ размер, посочен на
стр. 1 от договора. Последното плащане по картата било от 01.07.2020 год. Тъй като
длъжникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта, кредиторът блокирал
използването й и стартирал процедура по чл. 410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. №
3641/2021 год., по което била издадена заповед за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което породило
правен интерес у кредитора да предяви настоящия установителен иск.
В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за същите суми. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът в законовоопределения срок не е дал писмен отговор, не оспорва иска. В
съдебно заседание на 25.01.2022 год. признава, че е закупил телефон на изплащане.
Известно време изплащал задълженията си, но останал без работа и затова спрял. Прави
искане за разсрочване на задължението по договора.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
1
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 1887 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 29.06.2021 год. по ч. гр. д. № 3641/2021 год. по описа на
РРС, с която е разпоредено на длъжника М. Н. ОСМ., ЕГН ********** да заплати сумата
1163.72 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.06.2021 год. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 27.97 лева за периода от
01.07.2020- 07.12.2020 год., мораторна лихва в размер на 63.29 лева за периода от 03.12.2020
год. до 16.06.2021 год., както и 75.10 лева- разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
На 30.12.2019 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България и
М. Н. ОСМ. е сключен Договор за кредит с № СARD-17567805 (л.17 от делото) за
закупуване на стоки и услуги, както следва:
- мобилен телефон/GSМ марка APPLE, модел Iphone 8 на стойност 1029.00 лева;
- аксесоари за мобилни телефони на стойност 28.90 лева и
- застраховка сигурност на плащанията със застрахователна премия в размер на 203.12 лева.
Върху сумата 1351.68 лева кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на
6.73%. Кредитът следва да се изплати посредством 24 месечни вноски, всяка една в размер
на 56.32 лева, първата от които на дата 01.02.2020 г., а последната - на 01.01.2022 г.
Кредитът е усвоен чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит CARD-16522761. Към Договора за кредит е сключен Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-17567805
от същата дата- 30.12.2019 г. (л. 19 от делото ), с който на кредитополучателя се предоставя
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта с кредитен лимит в
размер на 1500 лева.
Издадена е кредитна карта Мастъркард, която позволява чрез нея да бъдат
извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства
(POS) и други услуги, посочени в приложението към договора или достъпни чрез АТМ и/или
POS в страната и чужбина. Съгласно чл. 5 от договора първоначалният ПИН се съобщава на
клиента чрез процедура по активация неразделна част от договора за кредит и изпратена на
кредитополучателя на посочения от него адрес. Според чл. 6 преди началото на ползване на
картата кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно приложената процедура по
активация. Активацията ще има правното действие, предвидено в посочения договор за
кредит. Чл. 7 задължава кредитополучателя да използва картата единствено лично, като пази
в тайна съответния ПИН.
Ответникът не спори, че е получил картата, като същото се установява и от
приложената към исковата молба обратна разписка (л. 26 от делото).
За използването на картата, кредитополучателят заплаща и всички посочени в
договора лихви и такси (л. 24):
- годишна договорна лихва в размер на 35%;
- годишен процент на разходите в размер на 44.90 %
- за теглене на пари в брой от АТМ - 2 лв. + 2% от изтеглената сума;
- за справка за разполагаем лимит на АТМ – 0.40 лева;
- месечна такса за обслужване – 4.00 лева.
Кредитният лимит в размер на 1500 лева, усвоен частично чрез функционалността
покупка на изплащане по револвиращ кредит се олихвява с годишна лихва в размер на 6.73
2
% предвид клаузите на Договор СARD- 17567805/30.12.2019 г., а разликата до размера на
разрешения кредитен лимит от 1500 лева (148.32 лева) с годишна лихва в размер на 35%,
предвид клаузите на Договор CARD-17567805/30.12.2019 г. При просрочени задължения,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. При
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Страните не спорят, че ответникът е усвоил частично предоставения му кредитен
лимит, като се е възползвал от функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит, т.е на 30.12.2019 г. е усвоил кредитен лимит в размер на 1351.68 лева, като
неусвоеният кредитен лимит по картата остава в размер на 148.32 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е спрял плащане на 01.07.2020 год., т.е. заплатил е
само 6 вноски, които според погасителния план са в размер на по 56.32 лева или общо
337.92 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за кредит с № CARD-
17567805/30.12.2019 г. за закупуване на стоки и услуги, който е усвоен чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит CARD-17567805/30.12.2019
г., съгласно Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-17567805/30.12.2019 г. с кредитен лимит 1500.00 лева,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение,
връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при
пълно и главно доказване следваше да установи, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по който е бил изправна страна, предоставил е кредитна карта с
лимит 1500 лева на ответника, както и че кредитополучателят е усвоил посочените в
исковата молба суми и дължи съответните такси и лихви. Ищецът установи, че реално е
предал кредитната карта и че ответникът я е активирал при закупуване на мобилен телефон
и застраховка.
Въпреки дадените изрични указания, ищецът не представя договора за застраховка,
въз основа на който към задължението на ответника е добавена сумата 203.12 лева по
групова полица № 5/2008, застрахователна декларация CREX- 17567788 „сигурност на
плащанията“, поради което съдът приема, че застрахователният договор не отговаря на ЗПК
на основание чл. 161 от ГПК. Това е така, защото според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит,
както под формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга -
застраховка сигурност на плащанията. Отделно от него са сключени договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, както и
застраховка защита на плащанията по кредитната карта. Тъй не са приложени сертификати и
общи условия по застрахователния договор, а договорът за кредит съдържа уговорки
относно дължимата от ответника застрахователна премия, настоящият съдебен състав счита,
че същите съставляват елементи от тях, по отношение на които също следва да се приложат
законовите изисквания, касаещи договорите за потребителски кредити. Следователно може
да се обоснове извод, че Договор за кредит с № CARD-17567805/30.12.2019 г. за закупуване
3
на стоки и услуги, който е усвоен чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит CARD-17567805/30.12.2019 г., съгласно Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
17567805/30.12.2019 г. е недействителен. В същия смисъл е Решение № 8/18.03.2021 год. по
в.т.д. № 29/2021 год. по описа на РОС, Определение № 292/19.10.2021 год. по в.ч.т.д. №
277/2021 год. по описа на РОС и др.
Ищецът също така трябваше да докаже уговарянето на договорна лихва и останалите
клаузи по договора при спазване изискванията на ЗЗП и ЗПК, което не е сторено. В случая
в Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-17567805 от 30.12.2019 г. е уговорен годишен лихвен процент 35 и
ГПР 44.90 %.
Нито в Договор за кредит с № CARD-17567805/30.12.2019 г. за закупуване на стоки и
услуги, който е усвоен чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит, нито в Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-17567805 от 30.12.2019 г. е посочено как е образуван
ГПР- при какви допускания и от какви компоненти. В договора е посочен годишен процент
на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В общите условия
също липсва обяснение на начина, по който се формулира ГПР. Следователно изложението
е неясно и неразбираемо за потребителя, а това е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-17567805 от 30.12.2019 г. е нищожен и на още едно основание.
Договорения лихвен процент в размер на 35 % е в противоречие със закона и добрите
нрави. Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е нормативно уреден като възмезден, поради което
нищожността на клаузата за договорна лихва има за юридическа последица изначална
недействителност на кредитната сделка. Независимо от принципа на свободата на
договаряне, регламентиран в нормата на чл. 9 от ЗЗД, противоречаща на добрите нрави е
сделка, в която са уговорени икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в
икономическо отношение страна по нея.
Не би могла да се приложи в случая и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожността на договора,
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва и годишния процент на разходите да
бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени двете клаузи като се
изходи от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за
договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване
в чл. 11, ал. 1т. 9 и 10 от ЗПК. Предвид на това в случая е неприложима нормата на чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителност на целия договор.
В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
4
тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК- за определяне на възнаградителна лихва и годишен
процент на разходите.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посочените основания, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. От дължимата главница в размер на 1351.68 лева трябва да се
приспаднат платените суми от ответника 337.92 лева (6 вноски по 56.32 лева за периода
01.02.2020 год.- 01.07.2020 год.) и в този случай потребителят ще дължи връщане на
главницата от 1013.76 лева и законната лихва върху нея, считано от 28.06.2021 год. до
пълното погасяване на дълга.
Предвид частичната неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца се следват съответно разноски в заповедното производство в размер на 60.67 лева и в
исковото- 181.67 лева за държавни такси и юрисконсултски възнаграждения или общо
242.34 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С. А., Париж рег. № *********, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.
А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от д*д*, чрез юрисконсулт н.а.м.,
че М. Н. ОСМ., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. й*г* № 4, бл. 53, вх. 4, ет. 1, ап. 1 дължи
сумата 1013.76 лева- главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 28.06.2021 год. до изплащане на задължението, която
представляваа парично задължение, претендирано по Договор за кредит с № CARD-
17567805/30.12.2019 г. за закупуване на стоки и услуги, който е усвоен чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит CARD-17567805, съгласно
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-17567805/30.12.2019 г. с кредитен лимит 1500.00 лева, за която е
издадена заповед № 1887/29.06.2021 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 3641/2021 год. по описа на РРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
тази сума до предявената 1163.72 лева, както и за сумите 27.97 лева- възнаградителна лихва
от 01.07.2020 год. до 03.12.2020 год. и 63.29 лева- мораторна лихва от 03.12.2020 год. до
16.06.2021 год.
ОСЪЖДА М. Н. ОСМ., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. й*г* № 4, бл. 53, вх. 4, ет. 1,
ап. 1 да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Париж рег. № *********,
чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от д*д*, чрез юрисконсулт н.а.м. сумата 60.67 лева- разноски в заповедното
производство и 181.67 лева- разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5