Р
Е Ш Е Н И Е
№
89
гр. Разград, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 57 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. ДОПК.
Постъпила е жалба от ЕТ „И.-Р-И. И.“ - гр. Р. против
Ревизионен акт № Р-03001720001242-091-001 от 29.10.2020 г., издаден от органи
по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 306 от 21.01.2021 г. на
директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122,
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ДОПК в тежест на жалбоподателя са установени следните
задължения: данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 969,40 лв. и
лихви в размер на 344,17 лв., за 2017 г. в размер на 8216,04 лв. и лихви в
размер на 2083,85 лв. и за 2018 г. в размер на 5488,58 лв. и лихви в размер на
835,55 лв., или общо 14 674,02 лв. и лихви 3263,57 лв., както и ДДС по ЗДДС за
периодите от м. януари 2016 г. до м. март 2019 г. в общ размер на 28 718,69 лв.
и лихви в размер на 9549,45 лв. Жалбоподателят сочи, че ревизионният акт е
незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения. Твърди, че заповедта за възлагане на
ревизията и заповедта за изменението й не са приложени към ревизионния доклад,
не е спазен срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК, ревизионните документи не са били
връчени на оправомощено лице, не са налице основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и
ревизионният акт не е мотивиран. Искането е за отмяна на ревизионния акт и за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът директорът на Дирекция „ОДОП“
– Варна при ЦУ на НАП оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Акт за установяване на задължение № П-03001719063707-135-001/05.12.2019
г., издаден на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК, е установен размер на
задълженията за довнасяне на ЕТ „И.-Р-И. И.“ за
периода 01.01.2017 г. – 31.03.2019 г. от
22 143,58 лв., от които главница в размер на 19 381,74 лв. и лихви за
просрочие 2761,84 лв.
По жалба на търговеца с решение № 8 от
09.01.2020 г. на директора на ТД на НАП - Варна АУЗ е бил отменен, като е
разпоредено извършване на ревизия за установяване на задълженията.
Ревизионното производство е образувано
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001720001242-020-001 от 04.03.2020 г.
с обхват задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. и задължения за ДДС за периода от 01.01.2016 г.
до 31.03.2019 г. Със Заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия
№ Р-03001720001242-020-002 от 09.06.2020 г. срокът на ревизията е бил продължен
до 11.08.2020 г.
С протокол № Р-03001720001242-ППД-001 от
07.08.2020 г. за целите на ревизията са били присъединени писмените документи,
счетоводните регистри и справки, събрани в хода на извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, във връзка с която е бил издаден
отменения АУЗ.
Установено е, че ЕТ „И.-Р-И. И.“ извършва дейност по техническо обслужване и
ремонти на автомобили и мотоциклети, и прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС в два обекта: контролен технически пункт /КТП/ в гр. Омуртаг,
съгласно Разрешение № 1141 от 06.10.2016 г. на ИА „Автомобилна администрация“, и
контролен технически пункт в гр. Разград, съгласно Разрешение № 626 на ИААА.
ЕТ е представил справки за броя
извършени технически прегледи по вид и категория превозни средства – годишно и по
месеци, с данни за актуалните цени по ценоразписите, действащи в двата пункта. Представил
е хронологичен регистър по месеци и по обекти, главна книга и оборотни
ведомости.
От ИААА са били изискани справки-извлечения
/статистики/ от информационната система за електронно регистриране на броя и
видовете прегледи за съответния контролен технически пункт - по месеци и
годишно.
При съпоставката на броя отчетени
технически прегледи от търговеца и броя регистрирани прегледи в ИС на ИААА, и след
анализ на представените документи и счетоводните записвания са установени несъответствия
в отчетените годишни приходи и данъчната основа за ДДС.
Поради това органът по приходите е
изпратил на жалбоподателя Уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК № Р-03001720001242-113-001
от 01.07.2020 г., че са налице обстоятелства на чл. 122, ал. 1, т. 2, 3 и
4 ДОПК, поради което основата за
облагане с ДДС и данъкът по ЗДДФЛ за ревизираните периоди ще бъде определена по
реда на чл. 122 – 124а ДОПК.
Изпратено е и Уведомление по чл. 17, ал.
1, т. 2 ДОПК с № Р-03001720001242-139-001/01.07.2020 г.
Жалбоподателят е представил счетоводни
регистри, справки за ревизираните периоди и справки за извъшени технически
прегледи на МПС по месеци и в годишен размер само за пункта в гр. Омуртаг.
Относно пункта в гр. Разград е декларирал, че отчетната информация се съдържа в
Протокол № П-03001719063707-073-001/21.10.2019 г. по приключилата ПУФО. Не е
представил счетоводни данни за брой извършени технически прегледи по месеци с
данни за актуална цена на услугата за всеки вид и категория МПС.
Установените при ревизията факти са
следните:
ПО ЗДДФЛ:
За данъчна 2016 година е подадена ГДД по
чл. 50 ЗДДФЛ вх. № 174391700510771/25.04.2017
г., като в Приложение 2 от нея са декларирани общо приходи от дейността на
едноличния търговец в размер 106 267,04 лв., общо разходи в размер на 138
311,84 лв., счетоводен финансов резултат- загуба от 32 044.80 лв., данъчна
основа – 0.00 лв., дължим данък - 0.00 лв.
При преценката на представените търговски
и счетоводни документи ревизиращият екип е установил, че през 2016 г.
отчетените по месеци при ЗЛ технически прегледи в КТП – Омуртаг са 2070 броя, а
в КТП – Разград – 1885 броя, докато регистрираните в ИС на ИААА са съответно
2019 броя и 1854 броя. Съгласно годишната статистическа справка от ИААА
регистрираните в Разград са 1893 бр. Предвид данните за вида и категориите на
превозните средства и цените на техническите прегледи ревизиращият екип е
приел, че неотчетените приходи от извършените прегледи през 2016 г. са в размер
на 49 209,98 лв., общите годишни приходи са в размер на 155 447.02 лв., данъчната
основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1 ДОПК, е
17 165,18 лв., а дължимият данък по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ е 969,40 лв.
За данъчната 2017 г. е подадена ГДД по
чл. 50 ЗДДФЛ вх. № 174391800397758/25.04.2018
г., като в приложение 2 от нея е декларирана счетоводна печалба от 1390 лв. и
1396,37 лв. – приспадната данъчна загуба от минали години до размера на
положителния данъчен резултат. Ревизиращият екип не е признал намалението от
предходната година предвид определения положителен данъчен резултат за 2016 г.
Установил е, че през 2017 г. помесечно отчетените технически прегледи в КТП –
Омуртаг са общо 2319 броя, регистрираните в ИС на ИААА общо 2223 броя, но съгласно
годишната статистическа справка общият брой регистрирани прегледи е също 2319.
За КТП – Разград са отчетени 1597 броя, регистрираните са 1554, а на годишна
база са 1600 бр. Изчислено е, че неотчетените приходи от извършените прегледи през
2017 г. са в размер на 51 284,82 лв., с която сума следва да се увеличи
счетоводният финансов резултат, при което данъчната основа, определена по реда
на чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1 ДОПК, е 52 674,82 лв., а дължимият
данък по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ е 8216,04 лв.
За данъчната 2018 година е подадена ГДД
по чл. 50 ЗДДФЛ вх. № 174391900474664/24.04.2019
г., в която е деклариран счетоводен резултат: счетоводна загуба от 41 169.60
лв., данъчен резултат/данъчна загуба от 396,07 лв., годишна данъчна основа – 0.00
лв. и дължим ДДФЛ – 0.00 лв.
Установено е, че през 2018 г. помесечно отчетените
технически прегледи в КТП – Омуртаг са общо 2565 броя, регистрираните в ИС на
ИААА са общо 2516 броя, но съгласно годишната статистическа справка общият брой
е 2572. За КТП – Разград са отчетени по месечно общо 1341 броя, регистрираните
са 1302, а на годишна база са също 1341 бр. Изчислено е, че неотчетените
приходи от извършените прегледи през 2018 г. са в размер на 40 008,42 лв.,
с която сума следва да се увеличи счетоводният финансов резултат, при което общият
размер на приходите е 152 386,82 лв., данъчната основа, определена по реда на
чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1 ДОПК, е -1120,93 лв., а дължимият данък по чл.
28, ал. 1 ЗДДФЛ е 5488,58 лв.
През 2018 г. ЗЛ е сторнирало разход и е отчело
приход по фактура № **********/29.08.2017г. с ДО 1286.21 лв., която през 2017 г.
е осчетоводена като разход и не е отчетен приход. Декларираните от ЗЛ разходи
са увеличени с ДО на фактурата.
По ЗДДС:
Жалбоподателят е регистрирано лице по
реда на ЗДДС, считано от 23.01.2002 г. без последващи промени в регистрацията.
През данъчните периоди - предмет на ревизия търговецът е декларирал извършени и
получени благаеми доставки на стоки и услуги, посочени в подадени отчетни
регистри по чл. 124 ЗДДС и месечни справки декларации. Предвид несъответствията
при определяне на приходите, са установени недекларирани данъчни основи и ДДС
по периоди, както следва:
-за м.01.2016г. недекларирана ДО 2800,02
лв. и дължим ДДС 560,00 лв.
-за м.02.2016г. недекларирана ДО 4580,15
лв. и дължим ДДС 916,03 лв.
-за м.03.2016г. недекларирана ДО 3108,41
лв. и дължим ДДС 621,68 лв.
-за м.04.2016г. недекларирана ДО 6751,99
лв. и дължим ДДС 1350,39 лв.
-за м.05.2016г. недекларирана ДО 3878,39
лв. и дължим ДДС 775,68 лв.
-за м.06.2016г. недекларирана ДО 8029,05
лв. и дължим ДДС 1605,81 лв.
-за м.07.2016г. недекларирана ДО 4085,85
лв. и дължим ДДС 817,17 лв.
-за м.08.2016г. недекларирана ДО 2562,47
лв. и дължим ДДС 512,49 лв.
-за м.09.2016г. недекларирана ДО 3160,01
лв. и дължим ДДС 632,00 лв.
-за м.10.2016г. недекларирана ДО 3171,67
лв. и дължим ДДС 634,33 лв.
-за м.11.2016г. недекларирана ДО 5309,18
лв. и дължим ДДС 1061,84 лв.
-за м.12.2016г. недекларирана ДО 4170,43
лв. и дължим ДДС 834,09 лв.
за м.01.2017г. недекларирана ДО 1997,32
лв. и дължим ДДС 399,46 лв.
-за м.02.2017г. недекларирана ДО 4196,69
лв. и дължим ДДС 839,34 лв.
-за м.03.2017г. недекларирана ДО 1791,42
лв. и дължим ДДС 358,28 лв.
-за м.04.2017г. недекларирана ДО 4597,02
лв. и дължим ДДС 919,40 лв.
-за м.05.2017г. недекларирана ДО 4948,35
лв. и дължим ДДС 989,67 лв.
-за м.06.2017г. недекларирана ДО 4756,69
лв. и дължим ДДС 951,34 лв.
-за м.07.2017г. недекларирана ДО 3992,52
лв. и дължим ДДС 798,50 лв.
-за м.08.2017г. недекларирана ДО 5035,47
лв. и дължим ДДС 1007,09 лв.
-за м.09.2017г. недекларирана ДО 4831,71
лв. и дължим ДДС 966,34 лв.
-за м.10.2017г. недекларирана ДО 4651,12
лв. и дължим ДДС 930,22 лв.
-за м.11.2017г. недекларирана ДО 3396,70
лв. и дължим ДДС 679,34 лв.
-за м.12.2017г. недекларирана ДО 2553,48
лв. и дължим ДДС 510,70 лв.
за м.01.2018г. недекларирана ДО 1052,72
лв. и дължим ДДС 210,54 лв.
-за м.02.2018г. недекларирана ДО 3904,17
лв. и дължим ДДС 780,83 лв.
-за м.03.2018г. недекларирана ДО 4351,35
лв. и дължим ДДС 870,27 лв.
-за м.04.2018г. недекларирана ДО 5534,98
лв. и дължим ДДС 1107,00 лв.
-за м.05.2018г. недекларирана ДО 3563,02
лв. и дължим ДДС 712,60 лв.
-за м.06.2018г. недекларирана ДО 3704,87
лв. и дължим ДДС 740,97 лв.
-за м.07.2018г. недекларирана ДО 2898,80
лв. и дължим ДДС 579,76 лв.
-за м.08.2018г. недекларирана ДО 4155,18
лв. и дължим ДДС 831,04 лв.
-за м.09.2018г. недекларирана ДО 3421.64
лв. и дължим ДДС 684.33 лв.
-за м.10.2018г. недекларирана ДО 3817,52
лв. и дължим ДДС 763,50 лв.
-за м.11.2018г. недекларирана ДО 1607,49
лв. и дължим ДДС 321,50 лв.
-за м.12.2018г. недекларирана ДО 467,19
лв. и дължим ДДС 93,44 лв.
за м.01.2019г. недекларирана ДО 1545,01
лв. и дължим ДДС 309,00 лв.
-за м.02.2019г. недекларирана ДО 1811,53
лв. и дължим ДДС 362,31 лв.
-за м.03.2019г. недекларирана ДО 1938,60
лв. и дължим ДДС 387,72 лв.
Отказано е право на данъчен кредит на
основание чл. 68, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 6 и чл. 12 ЗДДС по издадените от
търговеца фактури № 01000000006/19.04.2017 г. с ДО 937.84 лв. и ДДС 187.77 лв.,
и № **********/29.08.2017 г. с ДО 1286.21 лв. и ДДС 257.24 лв., които погрешно
са били вписани в дневник покупки, вместо в дневник продажби, съответно през
данъчен период м.04.2017 г. в размер на 187,77 лв. и през данъчен период
м.08.2017 г. в размер на 257,24 лв.
С оглед на горното са установени задължения
за ДДС по данъчни периоди, както следва:
-за м.01.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1024.81лв.
-за м.02.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1187.66лв.
-за м.03.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1139.96лв.
-за м.04.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1547.40лв.
-за м.05.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1523.34лв.
-за м.06.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 533.16лв.
-за м.07.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1784.35лв.
-за м.08.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 622.42лв.
-за м.09.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 897.76лв.
-за м.10.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1446.90лв.
-за м.11.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 916.51лв.
-за м.12.2016г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1675.63лв.
за м.01.2017г. резултат ДДС за внасяне в
размер на 727.29лв.
-за м.02.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 906.64лв.
-за м.03.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 228.58лв.
-за м.04.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 685.70лв.
-за м.05.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1420.61лв.
-за м.06.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1680.14лв.
-за м.07.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 550.03лв.
-за м.08.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 203.48лв.
-за м.09.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1118.66лв.
-за м.10.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 597.51лв.
-за м.11.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 341.12лв.
-за м.12.2017г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1202.86лв.
за м.01.2018г. резултат ДДС за внасяне в
размер на 620.12лв.
-за м.02.2018г.резултат ДДС за внасяне в
размер на 58.07лв.
-за м.03.2018г.резултат ДДС за внасяне в
размер на 381.58лв.
-за м.04.2018г.резултат ДДС за внасяне в
размер на 1588.72лв.
-за м.05.2018г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1218.59лв.
-за м.06.2018г.резултат ДДС за внасяне в
размер на 836.34лв.
-за м.07.2018г резултат ДДС за внасяне в
размер на 1919.90лв.
-за м.08.2018г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 514.38лв.
-за м.09.2018г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1312.60лв.
-за м.10.2018г.резултат ДДС за внасяне в
размер на 1633.94лв.
-за м.11.2018г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1399.23лв.
-за м.12.2018г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 1879.02лв.
за м.01.2019г. резултат ДДС за внасяне в
размер на 1097.50лв.
-за м.02.2019г.резултат ДДС за внасяне в
размер на 426.84лв.
-за м.03.2019г. резултат ДДС за внасяне
в размер на 462.31лв.
Изчислени са и съответните лихви за
просрочие.
Горните фактически и правни изводи са
изложени в Ревизионен доклад № Р-03001720001242-092-001 от 28.08.2020 г. и са
възприети изцяло в оспорения Ревизионен акт № Р-03001720001242-091-001 от
29.10.2020 г. Органите по приходите са потвърдили наличието на основание по чл.
122, ал. 1 ДОПК, потвърдили са направения анализ на обстоятелствата по чл. 122,
ал. 2 ДОПК и констатациите за увеличаване на съответните данъчни основи,
определените размери на данъчните задължения и лихви.
Ревизионният акт е бил потвърден с Решение
№ 306 от 21.01.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение, че в счетоводството на ЕТ „И.-Р-И. И.“ е допуснато отклонение от изискванията на Закона
за счетоводството (ЗСч) и Националните счетоводни стандарти (НСС ). Нарушено е изискването
за всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции (чл. 11, ал. 1,
т. 1 от ЗСч) – установени са неотчетени приходи от извършване на ГТП;
съществуват несъответствия между начислените приходи и данъчната основа на
продажбите по ЗДДС. Не е спазено изискването за получаване на аналитична и
обобщена информация по счетоводен път
(чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗСч) – липсва аналитично отчитане по сметка 703
Приходи от продажби на услуги. Изготвените извънсчетоводни справки са
недопустими съгласно чл. 9 т. 1 от ЗСч – част от тях не съответстват на
счетоводно отчетените приходи. Нарушено е изискването за прилагане на утвърдена
от ръководителя на предприятието счетоводна политика (чл. 11, ал. 1, т. 6 от
ЗСч). Представената Счетоводната политика (общо 21 стр.) не отговаря на
изискванията на счетоводното законодателство, тъй като не съдържа конкретни
политики за отделните отчетни обекти и не е съобразена със спецификата на
дейността на жалбоподателя и насоките по т. 25 на СС № 1 - представяне на
финансови отчети. Нарушено е изискването за документална обоснованост на
стопанските операции и факти (чл. 3, ал. 3 от ЗСч) - липсват Отчети за
извършените продажби, регламентирани в чл. 119 от ЗДДС и чл. 112 от ППЗДДС,
които са основание за отразяване на счетоводна информация в дневниците на
продажбите по ЗДДС. Не са извършвани инвентаризации на активите и пасивите (чл.
28 от ЗСч).
Експертизата е установила, че жалбоподателят
е извършвал както технически прегледи в двата пункта, така и ремонт на
автомобили. Приходите са отчитани общо в счетоводството по сметка 703 Приходи
от продажби на услуги. Липсва аналитично отчитане по посочената сметка, поради
което счетоводството не може да предостави информация за приходите по
обекти/пунктове и по дейности – ГТП и ремонт на автомобили. Съответно, липсва
аналитична счетоводна информация за броя на извършените технически прегледи, за
цената на прегледите и за документите, относими към отделните видове приходи. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че по сметка 703 са отчетени приходи,
които са по-малко дори от тези, които се полагат само за прегледите.
Вещото лице е ползвало извънсчетоводните
справки, изготвени ог жалбоподателя, съгласно които декларираните прегледи общо
за двата КТП са, както следва: за 2016 г. – 3955, за 2017 г. – 3916, за 2018 г.
– 3906 и за 01.01.-31.03.2019 – 648 броя. Прилагани са цени на услугите по
ценоразписи за всеки пункт поотделно в зависимост вида и категорията на ППС. Приходите
са отчитани по сметка 703 Приходи от продажби на услуги въз основа на фактура и
Отчет за извършените продажби. Експертизата е установила, че липсват Отчети за
извършените продажби, регламентирани в чл. 119 от ЗДДС и чл. 112 от ППЗДДС. По
обяснения на счетоводителя на жалбоподателя, подлежащите на отразяване продажби
в дневниците на продажбите, за които не е издадена фактура, са уточнявани
текущо, без изготвянето на документа Отчет за извършените продажби. Ежемесечно,
в регистъра по ЗДДС са включвани поне два записа за отразяване на продажби (за
всеки пункт за ГТП), но без наличието на документ.
При определяне на размера на данъчните
задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС вещото лице е взело предвид допълнително изисканата
информация от ИААА, която в отделни части се различава от информацията, съдържаща
се в приложените по делото годишни и месечни статистики, а в самите тях има
неравнение на сборовете от броя на месечните прегледи спрямо общия брой по
годишните справки.
Относно данъчните задължения по ЗДДФЛ
експертизата заключава следното:
За 2016 г. има неотчетени приходи от
технически прегледи в размер 48 193,63 лв., с която сума следва да се коригира
финансовият резултат, при което годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ
е 5446,35 лв., дължимият данък е 816,95 лв., а лихвата е 290,04 лв.
За 2017 г. има неотчетени приходи в
размер 51 557,69 лв., годишната данъчна основа е 55 046,48 лв., дължимият данък
е 8 256,97 лв., а лихвата е 2 094,23 лв.
За 2018 г. има неотчетени приходи от
технически прегледи в размер 41 400,66 лв., годишната данъчна основа е 37
982,57 лв., дължимият данък е 5 697,39 лв., а лихвата е 867,34 лв.
Относно данъчните задължения по ЗДДС
експертизата е приложила подхода на органа по приходите, който се изразява в
изчисляване на полагащите се приходи/данъчни основи, сравняване с данъчните
основи в подадените справки-декларации по ЗДДС и формиране на стойността на
недекларирани доставки по ЗДДС. Резултатите по данъчни периоди по ЗДДС, след
извършване и на допълнителни корекции, са следните:
За данъчен период м.01.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 2 800,12 лв., с дължим ДДС – 560,02 лв. и лихва
267,45 лв.
За данъчен период м.02.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 4 751,07 лв., с дължим ДДС – 950,21 лв. и лихва
446,14 лв.
За данъчен период м.03.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 3 516,77лв., с дължим ДДС – 703,35 лв. и лихва 324,17
лв.
За данъчен период м.04.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 6 752,02 лв., с дължим ДДС – 1 350,40 лв. и лихва
610,75 лв.
За данъчен период м.05.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 4 290,95 лв., с дължим ДДС – 858,19 лв. и лихва
380,98 лв.
За данъчен период м.06.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 8 483,28 лв., с дължим ДДС – 1 696,66 лв., след
корекции – 624,01 лв. и лихва 271,81 лв.
За данъчен период м.07.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 4 085,95 лв., с дължим ДДС – 817,19 лв. след корекции
– 1 784,37 лв. и лихва 761,89 лв.
За данъчен период м.08.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 2 912,60 лв., с дължим ДДС – 582,52 лв. след корекции
– 687,99 лв. и лихва 287,73 лв.
За данъчен период м.09.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 3 268,46 лв., с дължим ДДС – 653,69 лв. и лихва
267,67 лв.
За данъчен период м.10.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 3 604,98 лв., с дължим ДДС – 721,00 лв. и лихва
289,42 лв.
За данъчен период м.11.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 5 659,22 лв., с дължим ДДС – 1 131,84 лв., след корекции
– 986,51 лв. и лихва 387,78 лв.
За данъчен период м.12.2016 г. -
недекларирана ДО в размер 4 216,33 лв., с дължим ДДС – 843,27 лв., след
корекции – 988,60 лв. и лихва 379,82 лв.
За данъчен период м.01.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 2 201,48 лв., с дължим ДДС – 440,30 лв. и лихва 165,49
лв.
За данъчен период м.02.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 4 550,98 лв., с дължим ДДС – 910,20 лв. и лихва
335,03 лв.
За данъчен период м.03.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 2 224,82 лв., с дължим ДДС – 444,96 лв., след
корекции – 315,26 лв. и лихва 113,15 лв.
За данъчен период м.04.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 4 597,09 лв., с дължим ДДС – 919,42 лв., след
корекции – 685,72 лв. и лихва 240,78 лв.
За данъчен период м.05.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 5244,16 лв., с дължим ДДС – 1048,83 лв., след
корекции – 1479,77 лв. и лихва 506,86 лв.
За данъчен период м.06.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 5298,39 лв., с дължим ДДС – 1059,68 лв., след
корекции – 1179,91 лв. и лихва 393,66 лв.
За данъчен период м.07.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 4505,06 лв., с дължим ДДС – 901,01 лв. и лихва 293,35
лв.
За данъчен период м.08.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 5785,67 лв., с дължим ДДС – 1157,13 лв., след
корекции – 1671,61 лв. и лихва 529,85 лв.
За данъчен период м.09.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 3998,44 лв., с дължим ДДС – 799,69 лв., след корекции
– 647,37 лв. и лихва 199,62 лв.
За данъчен период м.10.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 5171,97 лв., с дължим ДДС – 1034,39 лв., след
корекции – 701,68 лв. и лихва 210,52 лв.
За данъчен период м.11.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 3871,67 лв., с дължим ДДС – 774,33 лв., след корекции
– 436,11 лв. и лихва 127,31 лв.
За данъчен период м.12.2017 г. -
недекларирана ДО в размер 2478,66 лв., с дължим ДДС – 495,73 лв., след корекции
– 1166,66 лв. и лихва 330,26 лв.
За данъчен период м.01.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 1452,71 лв., с дължим ДДС – 290,54 лв. и лихва 79,74
лв.
За данъчен период м.02.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 3904,24 лв., с дължим ДДС – 780,85 лв., след корекции
– 58,09 лв. и лихва 15,49 лв.
За данъчен период м.03.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 4351,43 лв., с дължим ДДС – 870,29 лв., след корекции
– 381,60 лв. и лихва 98,48 лв.
За данъчен период м.04.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 6260,08 лв., с дължим ДДС – 1 252,02 лв., след корекции - 1733,74 лв. и лихва 432,99
лв.
За данъчен период м.05.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 3842,07 лв., с дължим ДДС – 768,41 лв., след корекции
– 1240,90 лв. и лихва 298,53 лв.
За данъчен период м.06.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 3667,39 лв., с дължим ДДС – 733,48 лв. и лихва 170,55
лв.
За данъчен период м.07.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 3173,90 лв., с дължим ДДС – 634,78 лв. и лихва 142,31
лв.
За данъчен период м.08.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 4651,23 лв., с дължим ДДС – 930,25 лв., след корекции
– 613,59 лв. и лихва 131,93 лв.
За данъчен период м.09.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 3 421,82 лв., с дължим ДДС – 684,36 лв., след
корекции – 1001,02 лв. и лихва 207,45 лв.
За данъчен период м.10.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 4246,79 лв., с дължим ДДС – 849,36 лв. и лихва 168,71
лв.
За данъчен период м.11.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 1761,73 лв., с дължим ДДС – 352,35 лв. и лихва 66,85
лв.
За данъчен период м.12.2018 г. -
недекларирана ДО в размер 667,27 лв., с дължим ДДС – 133,45 лв. и лихва 24,25
лв.
За данъчен период м.01.2019 г. -
недекларирана ДО в размер 1765,87 лв., с дължим ДДС – 353,17 лв. и лихва 61,12
лв.
За данъчен период м.02.2019 г. -
недекларирана ДО в размер 2094,91 лв., с дължим ДДС – 418,98 лв. и лихва 69,25
лв.
За данъчен период м.03.2019 г. -
недекларирана ДО в размер 1938,60 лв., с дължим ДДС – 387,72 лв. и лихва 60,75
лв.
Вещото лице сочи, че погрешното осчетоводяване
на Фактура № ********** от 19.04.2017 г., издадена на Евромед София ООД, не
влияе върху облагането по ЗДДФЛ, тъй като грешката е била коригирана в годината
на нейното извършване. Но за целите на ЗДДС органът по приходите правилно е
включил сумата в размер 187,77 лв. като намаление в дневника за покупките през
м. април 2017 г. Относно фактура № ********** от 29.08.2017 г., издадена на
Евромед София ООД, има нарушение на счетоводния принцип начисляване (чл. 26,
ал. 1, т. 4 от ЗСч), относно признаването на сумата 1 286,21 лв. като приход,
който е начислен през 2018 г., а се следва за 2017 г., и в резултат на
счетоводна грешка са начислени разходи в размер 1 286,21 лв., каквито не са
документирани нито през 2017 г., нито през 2018 г. За целите на правилното формиране
на данъчния финансов резултат се следва: за 2017 г. увеличение с 1 286,21 лв. –
за недокументираните разходи, съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО и увеличение с 1
286,21 лв. за следващите се приходи, съгласно чл. 78 ЗКПО. За 2018 г.:
намаление с 1 286,21 лв. – за коригиране на грешно начислени разходи от минали
години (чл. 77 ЗКПО) и намаление с 1 286,21 лв. – на грешно начислени приходи
за минали години (чл. 78 ЗКПО).
Според вещото лице по фактура №
**********/29.08.2017 г. е ползван без основание данъчен кредит през м. август
2017 г. в размер 257,24 лв. и правилно органът по приходите е извършил корекция
в размер на 514,48 лв. (2 х 257,24): веднъж – за да елиминира неправомерно
ползвания данъчен кредит, и втори път – за отразяване на начисления ДДС за
продажбите.
Съдът преценява заключението на вещото
лице като компетентно, обективно и правилно. Експертизата е извършила детайлно
изследване на фактите по делото, дала е ясни и изчерпателни отговори на
поставените въпроси, и изводите й са обосновани. Поради това съдът възприема
заключението изцяло.
Жалбоподателят твърди, че са извършвани
допълнителни технически прегледи на превозните средства, които са били
безплатни, или са правени отстъпки от цената за пенсионери. Но не представя
писмени доказателства, удостоверяващи такъв вид стопански операции. Както
обяснява вещото лице, за целта е било необходимо да се издаде заповед, с която
да се определят условията за твърдяните прегледи – вид МПС, категория
собственици, поредност на прегледа, цени с отстъпки и пр., след това да се
издаде съответна фактура, която да намери аналитично отчитане с посочване на
вида дейност и вида преглед /безплатен или с отстъпка/. Жалбоподателят
признава, че не е създавал такива документи. Свидетелските показания не могат
да бъдат източник на счетоводна информация, още по-малко, когато тя е
необходима за определянето на данъчна основа.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след проведено задължително
оспорване на ревизионния акт по административен ред.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
В изпълнение на задълженията си чл. 160,
ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни
органи, в установената писмена форма и има изискуемото от чл. 120 ДОПК
съдържание.
Видно от съдържанието на приложения по
делото оптичен носител, заповедта за възлагане на ревизия, заповедта за
изменение на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионният доклад и
ревизионният акт са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен
подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, в срока
на валидност на КУКЕП по чл. 25 ЗЕДЕУУ.
При извършване на ревизията и при
издаване на ревизионния акт не са допуснати нарушения на процесуалните
разпоредби. Изпълнена е и процедурата по чл. 124, ал. 1 ДОПК.
Неоснователни са оплакванията на
жалбоподателя за нередовно връчване на съобщенията в ревизионното производство.
Същото оплакване е направено във възражението срещу ревизионния доклад, като в
ревизионния акт е даден подробен и аргументиран отговор. Съдът споделя съображенията
на органите по приходите, че са спазени изискванията на чл. 30, ал. 6 във вр. с
чл. 29, ал. 4 ДОПК. При използване на квалифициран електронен подпис органите
по приходите са изпращали електронни съобщения на жалбоподателя на
декларираните от него електронни адреси за кореспонденция, съобщенията и
електронните препратки в тях са били активирани, което е удостоверено чрез заверена
от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. Съгласно
чл. 28, ал. 2 ДОПК всяко лице има право да посочи електронен адрес за
получаване на съобщения, а органите на НАП нямат задължение да проверяват дали този
адрес е на негов упълномощен представител. В случая не се спори, че съобщенията
и изпратените документи са достигнали до жалбоподателя, той е давал писмени обяснения,
правил е искания и възражения, и е представял доказателства, при което правото
му на защита не е накърнено, нито принципите на законност и добросъвестност.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.
160, ал. 1 ДОПК съдът може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го
измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Съгласно чл. 160, ал. 4, пр.
1 във вр. с ал. 3 ДОПК съдът няма правомощие да отменя акта и да връща
преписката на органа по приходите поради допуснати процесуални нарушения. Съдът
при всички случаи действа като инстанция по същество и е длъжен да се произнесе
по въпросите за данъчната основа и дължимите данъци.
Неоснователен е и доводът на
жалбоподателя за процесуален порок, свързан с различните изводи на приходната
администрация в АУЗ № П-03001719063707-135-001/05.12.2019 г. и в ревизионния
акт. АУЗ е бил отменен и установеният с него размер на задълженията не обвързва
ревизиращите органи. Касае се до отделни административни производства, в които
компетентните органи извършват самостоятелна преценка на събраните доказателства
и формират собствени заключения, независимо, че са ползвали едни и същи изходни
данни. Релевантни са установяванията по ревизионния акт, които са предмет на
съдебния контрол и именно в настоящото производство се проверява тяхната
обоснованост и съответствие с материалния закон.
Проверявайки материалната
законосъобразност на ревизионния акт, съдът намира, че правилно ревизията е
проведена по особения ред. Разликата между броя на отчетените от жалбоподателя
технически прегледи и регистрираните в ИС на ИААА, както и по-ниският размер на
общите приходи на търговеца в сравнение с приходите само от прегледи, несъмнено
сочат на укриване на приходи, което е основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК.
Наред с това, липсата на аналитично отчитане на приходите и документалната
необоснованост на стопанските операции разкриват състояние на счетоводството,
което не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане и това
е предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК.
Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в
производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено
от събраните доказателства. Допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
потвърждава наличието на укрити приходи и на счетоводство, което е водено в
нарушение на чл. 3, ал. 3 и чл. 11, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 ЗСч.
Съдът намира, че укриването на приходи
от доставки на услуги е доказано и са налице основания за допълнително облагане
на жалбоподателя.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият
доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО
данъчна печалба. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите
от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият
доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които
самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя
сметка по реда на КСО и на ЗЗО. Размерът на данъка е указан в чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ – 15 на сто от годишната данъчна основа. Укритите приходи на
жалбоподателя са облагаем доход от стопанската му дейност и с техния размер следва
да се коригира финансовият резултат на ЕТ, респ. годишните данъчни основи и
годишните данъци за ревизираните периоди.
Жалбоподателят е данъчно задължено лице
по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС и доставчик на услуги по чл. 9, ал. 1 ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ЗДДС е длъжен да регистрира и отчита извършените от
него доставки. Съгласно чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е длъжен да начисли ДДС,
като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, и да включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период. Жалбоподателят не е
изпълнил тези задължения. Укрил е доставки на услуги, не е издал съответни
фактури с посочване на данъчните основи и не е начислил дължимия ДДС, което
налага изчисляване на данъчните основи на недекларираните доставки и определяне
на допълнително дължимия ДДС.
Вещото лице е изчислило данъчните основи
по ЗДДФЛ и ЗДДС, и размерите на задълженията за ревизираните периоди, както и
размера на дължимите лихви. В по-голямата си част посочените от него размери са
по-високи от определените с ревизионния акт. Но предвид забраната по чл. 160,
ал. 6 ДОПК да се изменя акта във вреда на жалбоподателя съдът не следва да
определя по-голям размер от установения в него.
Относно задълженията по ЗДДФЛ
експертизата е установила по-нисък размер на дължимия данък за 2016 г. – 816,95
лв. и лихва 290,04 лв., а по ревизионния акт е съответно 969,40 лв. и лихва 344,17
лв. Поради това в тази част ревизионният акт следва да бъде изменен, като
задължението следва да бъде намалено съобразно заключението на вещото лице. По
отношение на годишния данък за 2017 г. и за 2018 г. експертизата е изчислила
по-високи размери в сравнение с тези по ревизионния акт, поради което в тази
част жалбата следва да бъде отхвърлена.
Относно задълженията по ЗДДС за три
данъчни периода експертизата е установила по-ниски размери на данъка и лихвите,
отколкото са по ревизионния акт: за м. септември 2017 г. – 647,37 лв. и лихва
199,62 лв., а по РА – 966,34 лв. и лихва 297,97 лв., за м. декември 2017 г. –
1166,66 лв. и лихва 330,26 лв., а по РА – 1181,63 лв. и лихва 334,49 лв., и за
м. юни 2018 г. – 733,48 лв. и лихва 170,55 лв., а по РА – 740,97 лв. и лихва
172,29 лв. В тази част ревизионният акт следва да бъде изменен, като бъде намалено
данъчното задължение съобразно заключението на вещото лице.
За седем данъчни периода експертизата е потвърдила
размерите на установените в ревизионния акт задължения за ДДС – м. януари 2016
г., м. април 2016 г., м. юли 2016 г., м. април 2017 г., м. февруари 2018 г., м.
март 2018 г. и м. март 2019 г. В тази част жалбата следва да бъде отхвърлена.
За всички останали периоди експертизата е
установила по-големи размери на задълженията, с оглед на което и в тези части
оспорването следва да бъде отхвърлено.
Съдът не споделя довода на жалбоподателя,
че ревизионният акт е немотивиран. Органите по приходите са обсъдили в пълнота
събраните доказателства, отчели са всички обстоятелства от значение за
определяне на облагаемите данъчни основи и са изложили конкретни съображения за
дължимостта на съответните данъци.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК
страните имат право на разноски. Общият размер на задължението по РА е
56 205,73 лв. Жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 4365 лв.
и съразмерно на уважената
част от жалбата /625,33 лв./ следва да му бъдат присъдени 48,56 лв.
Юрисконсултското възнаграждение за ответника, определено в съответствие с чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., е 2216,17 лв., при което дължимото
съобразно отхвърлената част от жалбата /55 580,40 лв./, е 2191,51 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
160, ал. 1 ДОПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001720001242-091-001 от 29.10.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение № 306 от 21.01.2021 г. на директора на
Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която на ЕТ „И.-Р-И. И.“, ЕИК *********, са установени задължения
за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 969,40 лв. и лихви в
размер на 344,17 лв.,
като НАМАЛЯВА размера на данъка на 816,95 лв. и на лихвата на 290,04 лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001720001242-091-001 от 29.10.2020 г. В ЧАСТТА, в която е определен ДДС за
довнасяне за следните данъчни периоди: за м. септември 2017 г. – 966,34 лв. и
лихва 297,97 лв., за м. декември 2017 г. – 1181,63 лв. и лихва 334,49 лв., и за
м. юни 2018 г. – 740,97 лв. и лихва
172,29 лв., като НАМАЛЯВА размера на дължимия ДДС и лихвите, както следва: за
м. септември 2017 г. – 647,37 лв. и лихва 199,62 лв., за м. декември 2017 г. –
1166,66 лв. и лихва 330,26 лв., и за м. юни 2018 г. – 733,48 лв. и лихва 170,55
лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „И.-Р-И. И.“, ЕИК *********, в останалата част като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЕТ „И.-Р-И. И.“ - гр. Р., ЕИК ********* да заплати на Националната
агенция за приходите за разноски по делото сумата 2191,51 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция
за приходите да заплати на ЕТ „И.-Р-И. И.“ - гр. Разград, ЕИК *********, за разноски по
делото сумата 48,56 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.