РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Перник, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500636 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 750/08.07.2022г. постановено по гр.д. № 4182/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, е признато за установено, че К. Н. Д. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК" АД сумата от 73,97 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода за периода 01.05.2018 г. – 14.03.2019 г. за апартамент, находящ се на
адрес: ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, и с у м а т а от 14,78 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 260612
от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС[1]Перник, като е отхвърлена претенцията
за главница за сумата над 73,97 лева до пълния предявен размер 184,94 лева и за периода
15.03.2019 г. – 30.04.2020 г. и иска за обезщетение за забава върху месечните плащания,
формиращи тази главница за сумата над 14,78 лева до пълния предявен размер 26,80 лева, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. На
осн.чл.78, ал.1 ГПК Д. е осъден да заплати на ищеца и разноски в размер на 78,59 лева в
исковото и 15,72 лева в заповедното производство.
Признато е за установено, че С. А. Д. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД
сумата 184,94 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.03.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 26,80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
1
плащания за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 260612 от 10.03.2021 г. по ч.гр.д. № 01067/2021 г. на РС[1]Перник. На
осн.чл.78, ал.1 ГПК Д. е осъдена да заплати на ищеца и разноски в размер на 187,50 лева –
разноски за исковото производство, и сумата 37,50 лева – разноски за заповедното
производство.
С въззивна жалба с вх. № 15128 от 22.07.2022г. С. А. Д., чрез адв. М. Г. М., оспорва
постановеното от първоинстанционния съд решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Намира, че районния съд неправилно е признал за установено, че С. Д. дължи на ищцовото
дружество сума, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 05.03.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания за периода от 10.07.2018г. до 16.02.2021г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение № 260612 от 10.03.2021г. по ч.гр.д. № 1067/2021г. на ПРС. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на твърдението, че районния съд не е взел под внимание редица
аргументи при постановяване на решението. На първо място се твърди, че в
първоинстанционното производство безспорно е доказано, че С. Д. не е ползвател на услуга
„доставяне на топлинна енергия“, предоставяна от дружеството „Топлофикация – Перник“
АД. Намира за неправилно решението на съда, в частта с която е уважил претенциите на
ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия. Твърди, че в процесния
случай е налице официален отказ от услугата „доставяне на топлинна енергия“, като сочи в
подкрепа на твърдяното предоставен по делото констативен протокол за демонтирани
радиатори, съставен със съгласието на ищеца – „Топлофикация – Перник“ АД и в
присъствието на негови служители и представители на етажната собственост. Посочва за
неправилно решението на Районен съд Перник, в частта, с която е уважено твърдението на
ищцовото дружество за наличие на облигационно – правна връзка между дружеството от
една страна и титуляра на партидата от друга. Сочи, че С. Д. не се намира в никакви
облигационно- правни отношения с горепосоченото дружество и няма каквито и да било
задължения към същото. В продължение твърди, че между страните никога не е подписван
договор за доставка на топлинна енергия. Твърди, че при постановяване на своето решение,
съдът не е взел предвид сочените от Д. аргументи в отговорът на исковата молба, подаден
по реда на чл. 131 от ГПК, относно това, че същата не е приела общите условия на
топлинното дружество и не дължи такса сградна инсталация. Поддържа твърдението, че
решението на Районен съд Перник е неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което
моли същото да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове. С молба вх.№ 6808/30.12.2022г. от
Д. е депозирана молба, с която изразява становище относно изложеното от адв. М. в
проведеното открито съдебно заседание твърдение. Претендира разноски.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ответната страна -
„Топлофикация – Перник“ АД, представлявано от инж. Ч.С. в качеството му на
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт А.С. е подала отговор на въззивната жалба. С
него се твърди, че подадената въззивна жалба е напълно неоснователна, като оспорва изцяло
направените с нея възражения. Счита така постановеното решение на първоинстанционния
съд за правилно, законосъобразно и мотивирано с оглед на което същото следва да бъде
потвърдено. Счита за безспорно доказани фактите и обстоятелствата, въз основа на които
първостепенния съд е постановил своето решение. Моли да се постанови решение, с което
да бъде потвърдена правилността на първоинстанционния акт, с който е признато за
установено задължението на ответника да заплати посочените в него суми, ведно с
разноските, които ответникът е осъден да заплати.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност
2
по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивна жалба с вх. № 15906/02.08.2022г К. Н. Д., чрез адв. С. В., оспорва Решение
№ 750 от 08.07.2022г., постановено по гр. дело № 4182/2021г. по описа на Районен съд –
Перник, с молба да бъде отменено във всичките му обжалвани части. Твърди, че неправилно
районния съд е признал за установено, че Д. дължи на топлинното дружество такса за
доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 05.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и обезщетение за забава, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение № 260612 от 10.03.2021г. по ч.гр.д. № 1067/2021г. на ПРС, както и
частта, с която е осъден да заплати разноски в исковото и в заповедното производства.
Посочва, че след 30.03.2017г., когато съдът е възложил ползването на процесния имот на С.
Д., Д. юридически е бил лишен от правото на ползване на този апартамент, от което следва
че единствено Д. е била длъжна да подаде писмено заявление до „Топлофикация – Перник“
АД, с което да уведоми дали приема или не общите условия по договора за доставка на
топлинна енергия. Моли въззивната жалба да бъде уважена.
В законноустановения срок С. А. Д., чрез адв. М. Г. М., е подала отговор на
въззивната жалба, с който моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че всички
аргументи, на които е базирана са неоснователни и неправилни. Намира за неправилни
доводите въз основа на които се сочи, че длъжник по исковата молба в
първоинстанционното произдовдство е единствено С. Д.. Моли подадената от К. Д. чрез адв.
С. В. въззивна жалба да бъде оставена без уважение като неправилна и неоснователна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид направените с жалбите възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК, и за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивните жалби се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от
активно легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежат на разглеждане.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
01067 по описа за 2021 г. на Районен съд - Перник срещу К. Н. Д., ЕГН **********, и С. А.
Д., ЕГН **********, издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които в
законоустановения срок са депозрали възражения, поради което и са предявени искове по
чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумите по издадената Заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата на жалбоподателят С. Д. са, че по делото не било
установено безспорно, че С. Д. има качеството на потребител, тоест наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка,
разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.
Основните доводи в жалбата на жалбоподателят К. Д. са посочени, че след
30.03.2017г., когато съдът е възложил ползването на процесния имот на С. Д., Д.
юридически е бил лишен от правото на ползване на този апартамент, съответно няма
3
качеството на потребител на топлинна енергия.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК е
дадено разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се приема, че разпоредбите
на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона
топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно
отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните
собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните указания в
цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна
продажба“ на топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за
невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. По делото няма данни да са
спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ -
колективно да е декларирано писмено това пред топлопреносното предприятие и да се
поискано прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. Съгласно Решение № 5 от
22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в
сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея
е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за
отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи договор при обши условия
или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното дружество и да заплаща за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в
общите части. Поради което настоящия съдебен състав счита, че оплакванията на
жалбоподателя, че не е налице хипотезата на доставка при общи условия и „непоискана“
доставка са неоснователни.
Относно наведените във въззивните жалби доводи за липса на качеството
„потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответниците, наведени и като възражения в
първоинстанционното производство, следва да се посочи, че действащата през исковия
период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които договорното
отношение по продажба на топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ или
наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Последната хипотеза е
приложима обаче, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор /чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения, приложим и в областта на
продажбата на топлинна енергия, като чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда - етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката
на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г. по т. дело
№ 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител
на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че същото е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Видно от Решение № 95/10.02.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-Перник, влязло
в сила на 30.03.2018 г. е допуснато извършването на делба между С. А. Д. и К. Н. Д. при
равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите, по отношение на следните недвижими
имоти: 1/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55871.508.108.3.12 по КККР на гр.
Перник, с административен адрес: ***, в жилищна сграда 3, и 2/ самостоятелен обект с
идентификатор 55871.514.52.1.79 по КККР на гр. Перник, находящ се в ***, в сграда. Със
същото решение е постановено на основание чл. 344, ал. 2 ГПК допуснатите до делба имоти
4
да бъдат ползвани до окончателното извършване на делбата, както следва: 1./ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 55871.508.108.3.12 по КККР на гр. Перник, с
административен адрес: ***, в жилищна сграда 3, да се ползва от К. Н. Д., а 2/
самостоятелен обект с идентифиактор 55871.514.52.1.79 по КККР на гр. Перник, находящ се
в ***, в сграда *, да се ползва от С. А. Д..
С Решение № 1012/04.12.2017 г. по гр.д. № 09293/2015 г. на РС-Перник, влязло в сила
на 15.03.2019 г., е възложен в дял и изключителна собственост по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК
на К. Н. Д., следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.508.108.3.12 по КККР на гр. Перник, с административен адрес: ***, в жилищна сграда
*, и е възложен в дял и изключителна собственост на С. А. Д. следния недвижим имот:
самостоятелен обект с идентифиактор 55871.514.52.1.79 по КККР на гр. Перник, находящ се
в ***, в сграда *.
Поради изложеното съдът приема, че между ответниците, в качеството им на
собственици на посочения в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното
дружество е създадена валидна облигационна връзка по продажба на топлинна енергия по
силата на закона. Всички тези доказателства, преценени в своята съвкупност, водят до
извод, че ответниците са придобили качеството на клиент на топлинна енергия и
следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл. 153,
ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградната
инсталация, според чл. 140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на
потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии е
обща етажна собственост. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, е обща етажна
собственост, като потребителите разполагат с възможността да направят рекламация по
отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че оплакването на жалбоподателите, че
не се доказва количеството на доставената ТЕ е неоснователно. Следва да се отбележи също,
че претендираните вземания не са установени въз основа единствено на счетоводните записвания
на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни документи, а въз основа на
изслушаното заключение на експерта, относно количеството доставена ТЕ.
Поради съвпадение изводите на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд,
въззивните жалби се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а
обжалваното решение, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването на осн чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се дължат, направените в хода на въззивното производства, разноски за
които е представил и списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на въззиваемото дружество се
определя сумата 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и
правна сложност на делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуален
представител на въззиваемия. Следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците С. А. Д.
и К. Н. Д.
На основание чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 750/ 08.07.2022 г. по гр.д. № 4182 / 2021 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 50.00 /петдесет лева/
лева - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. А. Д., ЕГН **********, двамата с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 50.00/петдесет
лева/ лева - разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6