№ 3330
гр. София, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110215128 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АС. ИВ. Т. с ЕГН – **********, с постоянен
адрес: гр. /адрес/, чрез адв. М. В. М. със съдебен адрес: гр. /адрес/, срещу
Наказателно постановление /НП/ № 386190/2021 от 17.06.2021 г., издадено от
К.Д.К. – заместник – кмет на Столична община, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от ЗАНН, чл. 48 и чл. 49 от Наредбата за реда
и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община /НРУПОГТТСО/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си
за допуснати множество нарушения на процесуалните правила при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и при
издаване на наказателното постановление. В тази връзка се сочи, че от двата
процесуални акта не става ясно кои са нарушените законови разпоредби,
което ограничава правото му на защита. На следващо място се акцентира, че
наказателното постановление е издадено и в противоречие на материалния
закон, доколкото приложение следва да намери разпоредбата на чл. 101, т. 1
от Закона за автомобилните превози.
Видно от постъпило писмено становище жалбоподателят поддържа
1
депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – заместник - кмет на Столична община, чрез
процесуалния си представител моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № 0386190 от
26.05.2021 г. на ЕМ. В. Р. – контрольор по редовността на пътниците в
„Център за градска мобилност“ ЕАД е установено, че на същата дата в 14.15
часа в град София жалб. АС. ИВ. Т. пътувала в А 100 с инвент. № 2722 без
редовен превозен документ, което било констатирано след спирка „ул. „Васил
Кънчев“, посока „Център“, район: ж.к. „Левски“ и отказала да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление
№ 386190/2021 от 17.06.2021 г. от К.Д.К. – заместник - кмет на Столична
община, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от
ЗАНН, чл. 48 и чл. 49 от НРУПОГТТСО е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 18, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля ЕМ. В. Р., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
На първо място, съдът намира, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
В разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са предвидени
задължителните реквизити на АУАН и НП. Според чл. 42, т. 4 и т. 5, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. Нормите изискват да е налице единство
между словесното описание на деянието и правната цифрова квалификация,
както и между цифровата квалификация на нарушението, посочена в АУАН,
2
и тази, отразена в НП.
В процесния АУАН е отбелязано, че лицето пътува без редовен
превозен документ, както и че отказва да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Самият
АУАН представлява типов формуляр, в който са вписани различни норми,
които биха могли да бъдат нарушени от Наредбата за реда и условията за
пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община, като изрично е посочено: „вярното се подчертава“, т. е.
актосъставителят следва да подчертае коя е нарушената разпоредба за
конкретния случай. В процесния АУАН актосъставителят е подчертал като
нарушени разпоредбите на чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 от НРУПОГТТСО. В наказателното постановление, издадено въз
основа на АУАН, е възприето същото словесно описание на нарушението,
както и същата правна квалификация, като е прието, че лицето виновно е
нарушило разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 46, ал. 1 и
чл. 47, ал. 1 от НРУПОГТТСО.
По този начин е създадена неяснота на административното обвинение.
Сочената за нарушена разпоредба на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата
предвижда, че при пътуване с превозните средства на обществения градски
транспорт пътниците са длъжни да спазват разпоредбите на настоящата
наредба, както и:
1. да притежават редовен превозен документ при превоза и при
слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената
зона на метрото;
2. да предоставят превозния си документ на контролните органи за
проверка, а пътуващите с персонализирани електронни карти да показват
документ за самоличност при поискване;
3. при констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците,
да слязат от превозното средство на следващата спирка и да предоставят на
контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение.
В чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата се съдържат три различни
хипотези с различни задължения на пътуващите в градския транспорт. В
случая както в АУАН, така и в НП като нарушени са посочени и трите
хипотези на ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от чл. 18 от Наредбата, което е довело до
неяснота кое точно задължение е нарушено, а оттам и до неяснота за какво
точно лицето е санкционирано. Установеното нарушение е процесуално по
своята същност и съществено по тежест, тъй като с него се възпрепятства
санкционираното лице да разбере за нарушението на коя правна норма е
наказано, за да може да организира адекватна защита.
На следващо място съдът намира, че самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление е противоречието на
3
санкционните разпоредби на Наредбата с нормативен акт от по-висока степен,
а именно чл. 101 от Закона за автомобилните превози. Тази норма
регламентира същите по вид обществени отношения, като предвижда, че
пътник в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без
билет или друг документ се наказва с глоба от 10 до 50 лв. - за пътуване с
обществен превоз по общински транспортни схеми. Безспорно общественият
градски транспорт на територията на Столична община, осъществяван с
автобуси, е обществен транспорт по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр,
поради което разпоредбата на чл. 101 от ЗАвПр би следвало да намери
приложение към настоящия случай. Посочената разпоредба не е бланкетна, а
това обстоятелство изключва априори възможността за попълването от друг
подзаконов нормативен акт.
Ето защо съдът намира, че съобразно изложените фактически и
правни доводи, така протеклата фаза на административно-наказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. В
тази връзка оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно.
При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и
в тежест на въззиваемата страна. Що се отнася до претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
същата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица; роднини, близки или на друг юрист. Видно от приложения на л. 26 от
делото договор за правна защита и съдействие, на жалбоподателя е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, тъй като
последният е материално затруднено лице. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати. Член 36, ал. 2 от ЗА гласи, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая минималният
размер на възнаграждението е 300 лева съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
С оглед цитираната нормативна уредба в полза на адв. Мирослав
Михайлов, осъществил безплатна адвокатска помощ по делото, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева,
която сума следва да бъде заплатена от Столична община, доколкото
съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 386190/2021 от 17.06.2021
г., издадено от К.Д.К. – заместник - кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя АС. ИВ. Т. с ЕГН – **********, с постоянен адрес: гр. /адрес/,
на основание чл. 53 и чл. 13, б. „б“ от ЗАНН и чл. 48 и чл. 49 от Наредбата за
реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община /НРУПОГТТСО/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
НРУПОГТТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. М. В. М. от АК –
Пловдив, със съдебен адрес: гр. /адрес/, сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5