ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5576
гр. София, 02.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110150887 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 9884/13.01.2025 г. на длъжника А. В. Й., чрез адв. М. П., за
допълване на определение № 1433/11.01.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за
разноските, като в негова полза бъдат присъдени поисканите с възражението по чл. 414 ГПК
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Насрещната страна – *** изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане. Поддържа, че действието по подаване на възражение по чл. 414
ГПК няма самостоятелен характер, тъй като е само формална предпоставка за прерастване
на заповедното производство в исково, поради което за него не се дължи самостоятелно
адвокатско възнаграждение, а освен това не е необходимо да бъде мотивирано. При
условията на евентуалност счита, че претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, както и, че съдът не е обвързан от възприетите с Наредба № 1/09.07.2004 г.
предели, позовавайки се на практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/2022 г.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едноседмичен за
обжалване на определението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е частично основателно.
С определение № 1433/11.01.2025 г. съдът е обезсилил издадената по настоящото дело
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.2024 г., тъй като спрямо длъжника не е
предявен установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В случая, съдът намира, че в полза на длъжника действително се дължат разноски,
доколкото в преклузивния едномесечен срок кредиторът не е предявил иск за съществуване
на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 03.09.2024 г. и в приложение на
нормата на чл. 415, ал. 2 ГПК същата е била обезсилена. Своевременно искане в този смисъл
А. В. Й. е направил още с подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК, чрез адв. М. П., а
именно за присъждане в негова полза на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски –
арг. чл. 81 ГПК. Доколкото с определението от 11.01.2025 г. за посочените суми настоящото
производство е приключило, то съдът е следвало да разпредели и отговорността за
разноските по него. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв адвокатът има право на
1
възнаграждение за своя труд, чийто размер се определя в договор между адвоката и клиента,
който следва да бъде справедлив и обоснован – арг. ал. 2 от законовия текст. В случая, на л.
27 от заповедното дело е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
А. В. Й. и адв. М. П., в който е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. е заплатено в брой, поради което същият има характер на разписка –
арг. т. 1 от ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Що се отнася до размера на следващото се в полза на длъжника адвокатско
възнаграждение, следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, с която се
характеризира спорът, както и конкретно извършените от пълномощника на длъжника
процесуални действия, изразяващи се в подаване на писмено възражение по чл. 414 ГПК по
образец, с изложени доводи за недължимост на вземането по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и с въведени конкретни възражения за липса на облигационна
връзка и изтекла погасителна давност. В случая, съобразявайки изложените обстоятелства,
съдът намира, че справедливото и съотвестващо на извършения труд адвокатско
възнаграждение, което следва да се присъди в полза на длъжника, възлиза в размер на
сумата от 100,00 лв. При определяне на размера му съдът съобрази още, че макар в
проведеното заповедно производство извършеното от пълномощника на длъжника
процесуално действие да се изразява единствено в подаването на възражение, то това
действие поначало е обусловено от извършване на справка по делото, запознаване с
предмета му, консултации с клиента.
Предвид това и с оглед даденото разрешение в Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по отправено преюдициално запитване, съгласно което
при определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението
следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и
действително извършената работа, при съобразяване с предмета на делото и извършените
процесуални действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса,
при отчитане на положените усилия от пълномощника на страната. Нещо повече, защитата
на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414
ГПК, не е обусловена от материалния интерес. Възражението по чл. 414 ГПК не се
постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за
предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство
длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Следва да се
отбележи, че съображения в горния смисъл са възприети и с определение от 17.01.2025 г. по
ч. гр. дело № 15054/2024 г. по описа на СГС, II-Д въззивен състав, отразяващо най-
актуалната съдебна практика на въззивната инстанция по идентичен казус.
При това положение, съдът намира, че искането за присъждане на разноски по реда на
чл. 248 ГПК е основателно за сумата от 100,00 лв., представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение, която следва да се присъди в полза на А. В. Й., в какъвто смисъл
определение № 1433/11.01.2025 г., постановено по настоящото дело, следва да се допълни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 1433/11.01.2025 г. в частта за
разноските, като ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***да
заплати на А. В. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100,00 лв., представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по реда на чл. 248 ГПК в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3