РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Сливен, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230104973 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане са претенции с правно основание чл.128,
вр.чл.242, вр.чл.269 КТ – за заплащане на трудово възнаграждение и иск по
чл.215 КТ за заплащане на обезщетение при командировка.
Ищецът твърди, че работил по трудов договор в ответното дружество от
13.07.2019г., като водач на товарен автомобил. От трудовия договор не му бил
предоставен екземпляр. От направена справка в НАП установил, че имал
сключен договор на 23.07.2020г., прекратен на 03.07.2020г., като от този
договор също нямал екземпляр.
Твърди, че му било възложено от ответното дружество работодател да
извършва превози извън страната – Германия, Белгия, Нидерландия. Така в
периода от 13.07.2019г.-27.06.2020г. изпълнявал курсове.
Твърди, че ответника работодател не му изплатил трудови
възнаграждения, както следва:
За месец юли 2019г.. – 1173,49 лв.;
За периода м.08.2019г.- м.12.2019г. /5 месеца х 2346,99 лв. месечно/
общо 11734,95 лв.- или общо за 2019г. 12 908,44 лв.
За м.февруари 2020 г. - 2 347 лв.;
1
За м.юни 2020г. – 2 347 лв. – или общо за 2020г. 4 694 лв.
Твърди още, че работодателя не му изплатил командировъчни пари за
46 дни през 2019г. /14 дни от 13.07.2019г. до 31.07.2019г.; 4 дни от
01.08.2019г.до 07.08.2019г.; 6 дни от 11.11.2019г.до 30.11.2019г. и 22 дни от
02.12.2019г.до 30.12.2019г./ в общ размер на 3148,70 лв. / 35 евро на ден или
68,45 лв./, както и за 15 дни през 2020г. /3 дни от 26.02.2020г. до 28.02.2020г.;
3 дни от 18.05.2020г. до 20.05.2020г.; 9 дни от 16.06.2020г. до 27.06.2020г./ в
общ размер на 1 026 лв.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 12 908,44 лв., дължимо трудово възнаграждение за периода м.07.2019г.-
м. декември 2019г.; 4 694 лв., дължимо трудово възнаграждение за м.02 и
м.06.2020г.; 3 148,70 лв. – командировъчни за 2019г. и 1 026 лв. –
командировъчни за 2020г. Сумите се търсят, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 07.08.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/
до окончателното заплащане. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът работодател не е депозирал отговор.
Съдът, след анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства и доказателствени средства прие за установено от фактическа
страна следното:
На 23.12.2019г. между ищецът и ответното дружество бил сключен
проект на трудов договор № 52, по силата на който ищецът бил назначен на
длъжност „ шофьор товарен автомобил/международни превози“ с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2990 лв. и допълнително
възнаграждение по 0,6% за прослужено време и с право на командировъчни-
чл.4 от проекто договора. Проект на трудовият договор бил сключен с
изпитателен срок 6 месеца. Отбелязано е в документа, че трудов договор и
заверено уведомление до ТД на НАП са връчени на работника на 23.12.2019г.,
както и, че работника постъпва на работа на 27.12.2019г.
Съдът приема и нарича сключения договор между страните като
проекто договор, тъй като представения по делото документ не носи подписа
на ищеца работник.
На 27.12.2019г. видно от акт за изпращане и на основание сключения
договор между страните от 23.12.2019г., както и заверено уведомление от ТД
на НАП гр.Перник, работникът ищец бил изпратен в предприятие ползвател в
2
Холандия с постъпване на работа в това предприятие на 30.12.2019г. Този акт
има подпис и печат за ответното дружество, но не носи подписа на работника.
Установява се от удостоверение за декларирани данни от 28.07.2020г. и
справка за всички трудови договори на ищеца, издадена от ТД на НАП
Бургас, че е бил регистриран трудов договор между страните в настоящия
процес с дата на сключване 23.12.2019г. и дата на прекратяване 03.07.2020г.
Видно от справка данни за осигуряването на ищеца за периода
01.01.2019г. – 31.12.2020г., същият е бил осигуряван от работодател
ответното дружество с начален период м.декември 2019г. /3 отработени дни/ -
м.май включително 2020г. В периода преди м.декември 2019г., именно м.май,
юни и юли 2019г., ищецът е бил в трудово правоотношение с друг
работодател ЛОГТРАНС БГ ЕООД и съответно осигуряван от него.
Към 10.07.2020г. ищецът е бил с непрекъснати здравноосигурителни
права, видно от удостоверение от същата дата на ТД на НАП Бургас.
По делото са събрани и извлечение от банкова сметка на ищеца при
Алианц банк България АД, справка за използвани МПС и протоколи за
водача – ищец / извадка от дигитална карта на водач/, които съдът не следва
да анализира подробно, тъй като те са били обект на изследване от експерт,
изготвил съдебно икономическата експертиза по делото.
От обясненията, дадени от управителя на ответното дружество се
установява, че преди 23.12.2019г. ищецът не е бил изпращан да шофира
камиони в чужбина от името на ответника. След 23.12.2019г. ответното
дружество е изпращал ищеца да кара камион в Холандия, за които курсове му
било изплатено трудово възнаграждение и командировъчни по банков път.
В хода на процеса е изслушано и прието заключение на вещо лице,
изготвило назначена съдебно икономическа експертиза. Видно от същото,
ответното дружество било регистрирано за извършване на дейност като
предприятие, предоставящо временна работа на основание чл.74е, ал.1,
вр.чл.74к,ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта с валидност на
регистрацията до 13.11.2023г. Трудовият договор от 23.12.2019г. бил
регистриран в НАП от ответника, с подадено от него уведомление по чл.62,
ал.5 КТ с Вх.№ 14388193020033/23.12.2019г. в НАП.
Ответното дружество подало уведомление в НАП за прекратяване на
договора Вх.№ 14388203009955/03.07.2020г., но няма данни за налична
3
заповед за прекратяване на трудов договор. За периода на действие на
трудовия договор 27.12.2019г.- 02.07.2020г. в ответното дружество имало
налични молби за отпуск от ищеца, както следва:
- молба № 74/31.01.2020г. за ползване на 20 дни неплатен отпуск за
периода 01.02.2020г.-29.02.2020г.;
- молба № 100/01.05.2020г. за ползване на 10 дни неплатен отпуск за
периода 04.05.2020г.-18.05.2020г.;
- молба № 125/01.06.2020г. за ползване на 9 дни неплатен отпуск за
периода 01.06.2020г.-11.06.2020г.;
- молба № 126/01.06.2020г. за ползване на 13 дни неплатен отпуск за
периода 12.06.2020г.-30.06.2020г.
Всички горе посочени молби били отпечатани от програмен продукт и
не носели подписа на молителя ищец. Нямало и приложени съответни
заповеди за разрешаване на отпуските от работодателя ответник.
Липсвали и заповеди за командироване на ищеца, издадени от
ответното дружество. От аналитичните ведомости на ответника за 2019г.,
2020г. и 2021г. било видно, че дружеството не притежавало дълготрайни
материални активи, в това число и МПС, т.е. товарните автомобили,
управлявани от ищеца по представените дигитални карти на водача не са
собственост на ответното дружество. От тези карти не ставало ясно кой е
работодател, спедитор, превозвач, собственик на товара или превозните
средства. При проверката от вещото лице на счетоводството на ответника се
установило, че ищецът фигурирал в разчетно разплащателните ведомости
през периода 27.12.2019г.- 02.07.2020г. със съответните начисления за
работна заплата и командировъчни. Съобразявайки начислените от ответното
дружество през периода на действие на трудовия договор 27.12.2019г.-
02.07.2020г.и получени от ищеца суми, както и начисленията, които следвало
да се направят, имайки предвид, че ищецът всъщност не е ползвал неплатен
отпуск, тъй като през периодите посочени в молбите за отпуск и неподписани
от ищеца, той фактически е шофирал МПС, вещото лице изчислило, че
ищецът следва да получи сума в размер на 1724,69 лв. трудово
възнаграждение, от която сума 353.68 лв. за м.02.2020г.; и 1371,01 лв. за
месец 06.2020г. По същия начин процедирайки и за командировъчните пари,
вещото лице изчислило, че ищецът следва да получи сума в размер на 1026,75
4
лв., командировъчни, от която сума 205,35 лв. за месец 02.2020г., същата сума
за месец 05.2020г. и 616,05 лв. за месец 06.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и писмено
доказателствено средство, в частност заключението на съдебната
икономическа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице икономист, като
неоспорено от страните, пълно и ясно, изготвено от лице, разполагащо със
специални знания и опит в съответната област на обществения живот.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ за
заплащане на трудово възнаграждение е допустим.
Разгледан по същество е основателен, но не в пълния предявен размер.
Установи се в процеса, че страните сключили проект на трудов договор
от 23.12.2019г. Този договор не носи подписа на ищеца работник, но е
подписан от работодателя.
Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовия договор се сключва в писмена форма
и тя е въведена като условие за валидност на договора, поради което
съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано
със свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен
начин възникването и съществуването му. В случая обаче ищецът изначално
твърди, че е сключил трудов договор с ответника, но не му бил връчен
екземпляр от него, т.е. твърдението е за валидно възникнало правоотношение,
което не може да бъде доказано с удостоверяващия го документ поради
липсата му в ищеца. В този случай за доказване на съществуване на трудово
правоотношение са допустими всички доказателствени средства, тъй като в
противен случай страната би била лишена от правата си по трудовия договор.
В процеса безспорно се доказа, че ответното дружество в изпълнение на
задължението си по чл.62, ал.3 КТ и в качеството си на работодател уведомил
компетентната ТД на НАП за сключването и прекратяването на трудовия
договор с ищеца, с оглед вписване в регистъра на НАП, в който са отразени и
съществените елементи по чл.66, ал.1 КТ от съдържанието на трудовия
договор – изпълняваната от работника/служителя длъжност и уговореното
5
месечно трудово възнаграждение. Установи се също така, че ответното
дружество, като работодател извършвал начисления в разчетно платежните си
ведомости на трудови възнаграждения и командировъчни пари на ищеца, като
му изплащал начисленията по банков път от свое име и осигурявал ищеца
като работник за периода на действие на договора от 27.12.2019г. до
03.07.2020г. Освен това и от обясненията на управителя на ответното
дружество се установи, че за периода на действие на договора, ищецът е бил
изпратен от ответника, като негов работодател да шофира товарни
автомобили в Холандия, а за този период от време се установи и
количеството извършена работа от ищеца, чрез съдебно икономическа
експертиза.
Тези факти, установени от извънсъдебни признания на ответника
обуславят несъмнен извод, че между страните е бил сключен трудов договор
от 23.12.2019г., че е съществувало валидно трудово правоотношение до
03.07.2020г., когато трудовия договор е бил прекратен, както и, че основното
месечно трудово възнаграждение, дължимо от работодателя е било 2 990 лв. и
с право на командировъчни пари.
За периода предхождащ сключването на трудов договор от 23.12.2019г.
и включен в исковия период, а именно 13.07.2019г. до 23.12.2019г., ищецът не
доказа валидно сключен трудов договор с ответника, дори напортив установи
се, че в този период е имал друг работодател-ЛОГТРАНС БГ ЕООД.
Ето защо искът за заплащане на трудово възнаграждение е основателен
и доказан в размер на 1724,69 лв. дължимо и неплатено трудово
възнаграждение за месеците февруари и юни 2020г., от която сума 353,68 лв.
за м.02.2020г. и 1371,01 лв. за месец 06.2020г. Към дължимата сума 1724,69
лв. за трудово възнаграждение следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба 07.08.2020г. до окончателното
изплащане.Искът до пълния предявен размер от 4 694 лв. бива отхвърлен като
недоказан. Що се отнася до претенцията в размер на 12 908,44 лв. трудово
възнаграждение за периода м.07.2019г.-м.12.2019г., същият бива отхвърлен,
като неоснователен, доколкото не се доказа, че в този период между страните
е имало валидно трудово правоотношение.
Искът по чл.215 КТ е допустим.
Тази норма предвижда при командироване на работника/служителя,
6
последният освен брутното си трудово възнаграждение да получи още пътни,
дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от
Министерски съвет. За уважаване на подобна претенция следва да се
установи наличие на трудово правни отношения между страните,
командироване на ищеца, съответно периода от време, както и размера на
дължимите суми за командировки.
В процеса се установи валидно трудово правоотношение между
страните за времето от 27.12.2019г. до 03.07.2020г., като за този период от
време ищецът е бил изпратен да управлява товарни автомобили в Холандия.
Макар и да липсват заповеди за командироване, този факт се установи от
обясненията на управителя на ответното дружество, както и от дните и
часовете на работа по дигиталната карта на водача. Съобразявайки тези
данни, както и с платените на ищеца суми с основание «командировки»
вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза изчислило, че на
ищеца му се дължи сума в размер на 1026,75 лв., командировъчни, от която
сума 205,35 лв. за месец 02.2020г., същата сума за месец 05.2020г. и 616,05 лв.
за месец 06.2020г. За 2020г. ищецът претендира сума за командировъчни в
размер на 1026 лв. или този иск се явява основателен и доказан. Недоказан
обаче е искът за командировъчни пари за 2019г. в размер на 3148,70 лв.,
поради което същият бива отхвърлен.
Възражението на ищцовата страна за настъпила преклузия за ответната
страна да представя доказателства в процеса е неоснователно. Окончателната
преклузия настъпва в първото открито съдебно заседание след приемане на
доклада по делото, когато страните могат да ангажират доказателства с оглед
указаната им от съда доказателствена тежест. Следва да се отбележи също, че
представения от ответника, макар и неподписан от ищеца трудов договор
ползва ищцовата страна и изцяло кореспондира с писмените документи
представени от ищеца по повод налично трудово правоотношение между
страните.
Преди да се произнесе по въпроса за разноските, съдът следва да
разгледа въведеното възражение от ищеца за прекомерност на адвокатския
хонорар на ответното дружество. Предявени са искове в общ размер на
21 777,14 лв. и съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
7
на хонорара на пълномощника на ответното дружество е в размер на
1 183,31лв. Представено е доказателство за платен такъв в размер на 1350 лв.
и тъй като пълномощникът на ответното дружество се е явил в три открити
съдебни заседания и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
редуцира възнаграждението от 1350 лв. на 1200 лв.
По същия начин съобразно чл.7, ал.2, т.4 от горепосочената наредба и
чл.38, ал.2 ЗАдв съдът определя възнаграждение на пълномощника на ищеца
в размер на 1183 лв.
Съобразно уважената част от претенциите ответното дружество бива
осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 149,43 лв.
Също така, по съразмерност ответникът следва да заплати разноските за
вещо лице в размер на 38 лв., както и дължимата държавна такса по
уважената претенция в размер на 110,03 лв. или бива осъден за такси и
разноски в общ размер на 148,03 лв., които да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлРС.
Ищецът дължи разноски на ответното дружество, съобразно
отхвърлената част от претенциите. Така ответникът сторил разноски в размер
на 2898,50 лв., от които 1200 лв. адвокатско възнаграждение /след редуциране
от съда/, 1200 лв. адвокатско възнаграждение и платена държавна ткса в
размер на 498,50 лв. по въззивно гр.д. № 403/2021г. по описана СлОС, по
което е отменено неприсъствено решение № 260350/07.06.2021г. по гр.д.№
3777/2020г. на СлРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав. Разноските по въззивното гражданско дело следва да се присъдят с
крайния съдебен акт по съществото на спора, наред с тези сторени в самото
производство. Съобразно отхвърлената част от претенциите ищецът дължи
разноски на ответното дружество в размер на 2 532,39 лв.
Ищецът не следва да бъде осъждан да заплати в полза на съда
разноските за вещо лице и държавна такса, съобразно отхвърлената част от
претенциите, доколкото е освободен по право от заплащане на такси и
разноски по трудови дела.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА, на основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ „***“ ООД,
ЕИК **със седалище и адрес на управление гр.**, ж.к. „**“, бл.108, вх.В, ет.6,
ап.72, представлявано от управителя И.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. ИНДЖ.,
ЕГН: ********** от с.***, общ.Нова Загора, ул.“***“ № ***, сума в размер
на 1724,69 лв. / хиляда седемстотин двадесет и четири лева и 0,69 ст./,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение, от която сума 353,68
лв. /триста петдесет и три лева и 0,68 ст./ за м.02.2020г. и 1371,01 лв. /хиляда
триста седемдесет и един лева и 0,01 ст./ за месец 06.2020г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 07.08.2020г. до окончателното плащане,
като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
4694 лв. /четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева/, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.128, вр.чл.242 и чл.269 КТ искът,
предявен от В. М. ИНДЖ., ЕГН: ********** от с.***, общ.Нова Загора,
ул.“***“ № ** против „***“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление гр.**, ж.к. „****“, бл.108, вх.В, ет.6, ап.72, представлявано от
управителя И.М.И. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 12 908,44 лв. /дванадесет хиляди деветстотин и осем лева и 0,44 ст./,
трудово възнаграждение за периода месец 07.2019г. – месец 12.2019г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.215 КТ „**“ ООД, ЕИК **със седалище и
адрес на управление гр.**, ж.к. „**“, бл.108, вх.В, ет.6, ап.72, представлявано
от управителя И..М.И. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. ИНДЖ., ЕГН: ********** от
с.**, общ.Нова Загора, ул.“**“ № **, сума в размер на 1 026 лв. /хиляда и
двадесет и шест лева/, командировъчни пари, от която сума 205,35 лв.
/двеста и пет лева и 0,35 ст./ за месец февруари 2020г., 205,35 лв. /двеста и пет
лева и 0,35 ст./ за месец май 2020г. и 616,05 лв. /шестстотин и шестнадесет
лева и 0,05 ст./ за месец юни 2020г., като
ОТХВЪРЛЯ искът за заплащане на сума в размер на 3148,70 лв. / три
хиляди сто четиридесет и осем лева и 0,70 ст./, представляваща
командировъчни пари за 2019г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „***“ ООД, ЕИК ***със
седалище и адрес на управление гр.***, ж.к. „***“, бл.108, вх.В, ет.6, ап.72,
9
представлявано от управителя И.М.И. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. ИНДЖ., ЕГН:
********** от с.**, общ.Нова Загора, ул.“**“ № ***, сума в размер на149,43
лв. /сто четиридесет и девет лева и 0,43 ст./, деловодни разноски, съобразно
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК„**“ ООД, ЕИК **със
седалище и адрес на управление гр.**, ж.к. „**“, бл.108, вх.В, ет.6, ап.72,
представлявано от управителя И.М.И. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СлРС сума в размер на 148,03 лв. / сто
четиридесет и осем лева и 0,03 ст./, държавна такса и разноски, съобразно
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК В. М. ИНДЖ., ЕГН:
********** от с.***, общ.Нова Загора, ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.**, ж.к. „**“,
бл.108, вх.В, ет.6, ап.72, представлявано от управителя И.М.И., сума в размер
на 2 532,39 лв. /две хиляди петстотин тридесет и две лева и 0,39 ст./,
деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10