реш е н И Е
№ 786/12.10.2020г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито заседание
на втори октомври, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело №929, по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на П.В.Г.,***, чрез адв. Т.В.
*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1006-000396/01.06.2020 г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на П.В.Г. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“
– временно отнемане на СУМПС
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не- повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие
с материалноправните разпоредби. Иска
се от съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по оспорването – Началник
група към ОДМВР
Пазарджик, сектор ПП в писмено становище оспорва жалбата и моли ПАМ да бъде
потвърдена.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
Жалбоподателят П.В.Г.
е управлявал на 30.05.2020 г. в с. Памидово, ул. „Трета“ личното си
МПС лек
автомобил „Фолксваген
Голф“ с ДКН …. При извършена проверка от
мл. Автоконтрольор К.К.с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен
номер 0194 било отчетена концентрация на алкохол от 0,85 промила,
която била показана на водача. На последния бил съставен АУАН с бл № 22128 сер.
GA от 30.05.2020 г.за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и му бил издаден талон за
медицинско изследване на кръвта с номер 006021.
В тази връзка била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1006-000396/01.06.2020 г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП.
Жалбоподателят е получил заповедта
на 25.06.2020 г. и е подал жалбата в с-р „ПП“ ОДМВР Пазарджик на 08.07.2020 г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността
на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Административен съд - Пазарджик
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в
изискуемата от закона форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.1, б „б“ от същия закон се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е издаден от началник
група в сектор „ПП“ към ОДМВР Пазарджик,
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пазарджик.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу жалбоподателя. Съдът не
констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.1 буква
„б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, спрямо водач, който управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на 1000, установена с медицинско
и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техните аналози, установени с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство, или с тест, изследван с доказателствен
анализатор, или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага ПАМ „ временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за вината, но за не повече от 18
месеца. При тази законова регламентация
необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да
е управлявал МПС концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
промила на хиляда, установено по надлежния ред-
в случая с техническо
средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARSM 0194. Нарушението на водача е констатирано със
съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед
на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от описаната в акта, е на жалбоподателя.
Не могат да бъдат споделени
съображенията, развити в жалбата, че от заповедта не става ясно кога и с какъв
акт е установено нарушението, както и че в заповедта липсват конкретни мотиви,
с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Заповедта е достатъчно
ясно и подробно мотивирана- в нея са посоени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, вида ПАМ- временно отнемане на СУМПС, правното основание
на което е наложена тя, както и срока за който се прилага. Без значение е в
случая, че не е посоено с какъв акт е установено нарушението- към
административната преписка е приложен АУАН с бл № 22128 сер. GA от 30.05.2020 г., който както се каза има презумптивна
доказателствена сила. Неоснователно е и възражението, че в заповедта не е
описано дали е извършено медицинско изследване на кръвта или не. От една
страна, това обстоятелство не е задължително изискане за формата на заповедта,
а от друга страна, ако жалбоподателят беше извършил медицинско изследване на
кръвта, той следваше да представи протокол за извършеното изследване по делото,
а след като не го е направил, възраженията му се явяват голословни и
доказателстено неподкрепени. Факт е, че надлежният ред за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта на водач включва както използването на техническо средство,
така и извършването на медицинско изследване на кръвта, но по желание на
водача, ако не е съгласен с показанията на техническото средство. Правилно
административният орган е приложил цитираната ПАМ при налични данни за
извършено нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, установено с техническо средство
Дрегер 7510. Ако твърди, че има извършено и медицинско изследване на кръвта,
резултатът от което е по- благоприятен за него,
в тежест на жалбоподателя беше да ангажира доказателства в тази насока,.
При извършената
проверка за законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания,
посочени в чл. 146 АПК намира, че същата е законосъобразна, като издадена от
компетентен орган в предвидената от закона форма, при липса на съществени
нарушения на процесуалните правила и при спазване на материланоправните
разпоредби, при съобразяване с целта на закона- да се осигури безопасността на
движение по пътищата и да се попречи на извършването на други нарушения от
водача. Жалбата на П.В.Г. се
явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Разноски се претендират и от двете страни, но
с оглед кайния изход на делото, такива се дължат само на административния
орган. Претенцията за заплащане на възнаграждение за упълномощен служител с
юридическо образование обаче е
недоказана, тъй като не е представено удостоверение за юридическа
правоспособност или други доказателства, че главен инспектор Асен Гешев е
служител с юридическо образование. Ето зщо, съдът прие, че не следва да
присъжда разноски на административния орган.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
отхвърля жалбата на П.В.Г.,***, чрез адв. Т.В.
*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-1006-000396/01.06.2020 г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /П/