Р Е Ш
Е Н И Е
№
228/17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети май
през две хиляди и двадесета и първа година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Александрина Александрова и с участието
на прокурора Галя
Александрова
разгледа докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №192/2021г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка
с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №260054 от
10.03.2021г., постановено по АНД №1589/2020г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №20-0996-003547/28.10.2020г. на Началника сектор „ПП“
към ОД на МВР Монтана, с което на Ц.М.Т. *** на основание чл.179, ал.2, във вр.
с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е
неправилно поради противоречие с материалния закон и постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора не се
явява, като в писмена молба развива доводите посочени в жалбата.
Ответника, чрез пълномощника си
юрисконсулт Д*** , оспорва жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да
потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, за което
законосъобразно по отношение на административнонаказаното лице е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради
противоречие с материалния закон, при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Не се установява обжалваното решение да е
неправилно поради несъответствие с материалния закон. Обосновано и правилно при
надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е
приел в мотивите си, че в случая е налице безспорно установено административно
нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП. По делото е безспорно
установено, че касатора не е спазил задължението си като водач на МПС да
пропусне движещия се по път с предимство велосипед в следствие на което е
възникнало ПТП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното
нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които
изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо
отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща
към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. По разбиране на
настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд не
е оборена доказателствената сила на АУАН. Настоящият съдебен състав отбелязва,
че правилно са кредитирани свидетелските показания на свидетеля М*** Д*** –
свидетел по АУАН, тъй като това лица не е заинтересован от изхода на делото
свидетел.
Не
се установява при постановяване на решението да е допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, което да е нарушило правото на
защита на административнонаказаното лице. От протоколите на водените заседания
не се установява да са заявени искания за събиране на доказателства, което да
не е уважено от въззивния съд, тоест съдебното решение е постановено въз основа
на надлежно събираните писмени и гласни доказателства. В случая, както
обосновано е посочил в мотивите си въззивния съд, съвкупния анализ на
доказателствата по безспорен начин са установили извършеното нарушение на
разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият
съдебен състав счита, че за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на
целите на наказанието и при съобразяване на защитимия обществен интерес не може
да се приеме, че за този тип нарушения, които застрашават живота и здравето на
другите участници в движението е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При
налагане на административното наказание
е съобразена разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила
предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №260054 от 10.03.2021г., постановено по АНД №1589/2020г. по
описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: