Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 27.02.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.д.№5444 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правно основание чл.240 и чл.86 ЗЗД предявени по реда на чл.422,
ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба от “А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.А.и Т.К., чрез ***.Д.А.,
против Д.П.П., ЕГН **********,***, да бъде признато
за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 500 лева главница,
36,12 лева договорна лихва за периода 03.02.2017г. – 06.04.2017г., 100 лева неустойка за неизпълнение на задължение, 197,50 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, 21,01 лева лихва за забава за
периода 06.04.2017г. – 29.09.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението – 03.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д. №7756/2017г. по описа на ПлРС, по което заповедта
за изпълнение не е връчена на длъжника, тъй като съшият не е открит на адреса
по местоживеене, нито по месторабота. Твъди се, че на
24.01.2017г. между “***“ ООД и ответника е сключен договор за кредит „***“ №***,
по силата на който на ответника е предоставен револвиращ
кредит в максимален размер от 500,00 лева, под формата на разрешен кредитен
лимит. Сочи се, че ответникът е усвоил заемната сума, като дължимата главница е
в размер на 500 лева. Сочи се, че на 10.08.2017г. е било подписано Приложение
№1 към Договор за цесия от 11.11.2016г. между “***“
ООД и ищеца, по силата на който вземането на “***“ ООД към ответника е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Твърди се, че в договора страните са уговорили
както договорна лихва, така и неустойка при непредставяне на обезпечение, и
такси за извънсъдебно събиране на задължението и мораторна
лихва за забава. В заключение моли съда да признае за установено по отношение
на ответника, че същия дължи на ищеца претендираните
суми. Претендират се и разноските от заповедното и исковото производство. В
писмена молба, депозирана преди последното с.з., процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не
се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно
призован.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №7756/2018г.
на ПлРС, че ищецът е депозирал пред ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. След
уведомяване на длъжника по реда на чл.47 от ГПК за издадената заповед за
изпълнение, с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителният
иск е предявен в законоустановения едномесечен срок,
поради което е допустим.
От представения по делото препис на Договор
за кредит „***“ от 24.01.2017г., сключен между „***“ ООД в качеството на кредитодател и Д.п.П. в качеството на кредитополучател се
установява, че кредитодателят е предоставил на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500,00
лева, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Между страните не е
налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора задължение да
предостави заемната сума.
Установява се, че в чл.4
от договора, страните са уговорили срок на кредита шест години и фиксиран годишен
лихвен процент по заема в размер на 43,2 %, а ГПР 45,9%. Установява се от чл.16,
ал.1, че страните са уговорили при неплащане на текущо задължение на падежа, в
срок до три дни, да предостави на кредитодателя
допълнително обезпечение – поръчител физическо лице над 21 години с минимален
осигурителен доход от 1500,00 лева, което да работи от минимум 6 месеца по безсрочно
трудово правоотношение, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ, със служебна
бележка от работодателя, да не е получател или поръчител по друг активен
договор за кредит. При неизпълнение на това задължение в чл.21 от договора,
страните са уговорили неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която се начислява за всяко отделно неизпълнение. Установява се,
съгласно договореното между страните в чл.12, ал.1 от Договора, че при
непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят, в
3-дневен срок от датата следваща падежа на текущото задължение, е длъжен да
предостави обезпечение по чл.16 и следва да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредит лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в срока по чл.16. Съгласно чл.22 ал.4 при забава в плащанията,
ответникът дължи лихва за забава за всеки ден просрочие,
както и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева на
ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12 - т.е. 15% от максималния кредит лимит. Според
чл.22, ал.1 от Договора, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за
плащане на което и да е парично задължение по Договора за кредит с повече от 10
дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на
два последователни месеца, кредитодателят има право
да обяви цялото му задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от
начините, уредени в чл.28 от Договора. Установява се, че страните са се
договорили всички писма, покани, съобщения или други документи между страните
ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за
кореспонденция, изпратени по факс или ел.поща, посочени от страните по
договора. Кредитодателят може да изпраща съобщения на
кредитополучателя и на лични му акаунт, както и да го уведомява на посочената в
договора интернет страница.
Установява се от рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г.,
че кредитодателят и ищецът по делото са се съгласили продавачът
да прехвърля на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с
привилегиите и другите принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи
от договори за заем или за потребителски кредити "***", сключени от
продавача с физически лица.
По делото е представено
Приложение №1 от 10.08.2018г. към горепосочения рамков договор, от което е
видно, че кредитодателят е цедирал
на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под кредитно ID 492330
и е индивидуализирано с номер и дата на договора, и размер на задълженията.
Установява се от от представения препис на
пълномощно, изходящо от „***“ ООД, се установява, че дружеството е упълномощило
цесионера „***” ООД да уведоми от името на цедента
всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия от 11.11.2016г. По делото не е представено уведомление,
предхождащо подаването на исковата молба, с което да се уведомява ответника за
извършеното прехвърляне на задължението му по процесния
договор, но такова е приложено към исковата молба и с него процесуалния
представител на ищеца по делото уведомява кредитополучателя за извършената
цесия.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства
категорично се установява съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит
"***" от 24.01.2017г. Договорът притежава всички елементи на Договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно този договор
трето за делото лице е предоставило на ответника револвиращ
кредит в максимален размер на 500,00 лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством платежен инструмент. Не се спори между
страните, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от договора
задължение да предостави на заемателя уговорената
сума в размер на 500,00 лева. Така сключеният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. С получаването на сумата по
кредита, за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, както и
да заплати дължимата възнаградителна лихва. Съгласно
чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея
втора на същата разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В настоящия случай, в клаузата на чл.12, ал.1 от
Договора, е предвидено при забава в плащането на текущото задължение, заемополучателят да дължи в определен срок заплащане на 15%
от максималния кредитен лимит и предоставяне на допълнително обезпечение по
чл.16 – поръчител. При неизпълнение на тези задължения, заемополучателят
следва да заплаща ежедневно отнапред определени разходи за действия по събиране
на задължението по 2,50 лева на ден, както е уговорено в чл.22, ал.5 от
Договора и неустойка за непредоставено допълнително обезпечение, дължимо при
всяка забавена вноска – чл.21 от Договора. Съдът счита, че отговорността за
разноски, въведени с клаузите на чл.22, както и неустойката по чл.21,
представляват по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи
по събиране на вземането или неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение. Отделно от това, изискване на обезпечение на задължение за всяка
закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да
отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи и на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки
за начисляване на неустойка. При така
уговорените между страните, съдът приема, че се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Съдът приема, че така определените плащания нямат за цел да покрият разходи
по събиране на закъснелите вноски, а представляват точно определени предварително
суми. Няма как кредитодателят да знае предварително
какви биха били разходите му за събиране на вземанията по кредита и тези разноски
необходими за събиране на всяко конкретно възникнало задължение, при настъпване
на забава, не могат да бъдат определени предварително. Установява се от
договора, че тези разноските са за телефонни разговори, изпращане на покани и
ангажиране на служител и от това може да се изведе заключение, че във всички
случаи ще варират с оглед на конкретни обстоятелства. Съдът приема, че целта им
е да се избегне ограничението на закона, свързано с размера на дължимото при
забава обезщетение. С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
По
отношение на претенциите на ищцовото дружество за
главница и лихва, съдът допусна до изслушване назначи съдебно-счетоводна
експертиза, в която вещото лице е установило, че сумата е усвоена от ответника
с две тегления – първото на 03.02.2017г. в размер на 200 лева и на 06.02.2017г
– в размер на 300 лева. Вещото лице е установило, че няма погасена нито една
вноска. Установено е в заключението, че договорната лихва за периода
03.02.2017г. – 06.04.2017г. е в размер на 36,12 лева, а законната лихва за
периода 06.04.2017г. – 29.09.2017г. е в размер на 21,01 лева. С оглед
установеното от заключението на вещото лице, съдът счита, че предявените искове
за главница и договорна и законна лихва са основателни изцяло до размера, в
който са предявени.
При така
изложеното следва да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 500 лева главница, 36,12 лева договорна лихва за периода 03.02.2017г.
– 06.04.2017г. и 21,01 лева мораторна лихва за
периода 06.04.2017г. – 29.09.2017г., като за претендираните
100 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение и 197,50 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение предявеният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на производството и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в исковото производство съразмерно с уважената
част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 75,00 лева за държавна
такса и 120 лева за вещо лице, и претендира 350,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът счита, че ищецът има
право само на 100,00 лева за ***.възнаграждение с оглед ниската фактическа сложност
на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание,
липсата на събиране на допълнителни
доказателства и изменението
на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г.
С оглед изложеното, ответникът следва да заплати
на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 192,30 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува. Ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество и разноски в
размер на 48,89 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422,
ал.1 от ГПК, че Д.П.П., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н.
“А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.А.и Т.К., сумата от 500 лева главница, 36,12 лева договорна лихва
за периода 03.02.2017г. – 06.04.2017г. и 21,01 лева мораторна
лихва за периода 06.04.2017г. – 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-03.10.2017г до
окончателното й изплащане, които суми представляват част от вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5073/04.10.2017г. на ПлРС, като за разликата до претендираните с исковата молба 100 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и 197,50 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение отхвърля предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Д.П.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н.
“А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.А.и Т.К., направените разноски в исковото производство в общ размер
на 192,30 лева и в заповедното производство в размер на 48,89 съразмерно с
частта от вземането, за което се установи, че съществува.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: