Определение по дело №46871/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5914
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20211110146871
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5914
гр. София, 13.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110146871 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3,
изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО.

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът „адрес“ ЕАД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че на 24.08.2015 г. между „фирма” ООД и ответника Г. В. И. бил сключен договор за
потребителски кредит № .., по силата на който на ответника била предоставена сумата в
размер на 300 лв. С подписването на договора ответникът декларирал, че е получил
посочената сума, с което кредиторът изпълнил задълженията си по договора за кредит.
Ответникът се задължил да върне получената сума, ведно с договорна възнаградителна
лихва и такси на 45 седмични погасителни вноски в срок до 04.07.2016 г. Ответникът
преустановил плащанията по кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпила
на 02.09.2015 г. Крайният срок за погасяване на кредита настъпил на 04.07.2016 г., с което
изискуем станал целият неплатен остатък от главното задължение по договора – главница,
която била дължима ведно със законната лихва от подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане. На 28.07.2016 г. с договор за
прехвърляне на вземания „фирма” ООД прехвърлило на ищеца вземането си към ответника
по процесния договор за кредит. За извършеното прехвърляне въз основа на дадено от
цедента пълномощно ищецът – цесионер изпратил до длъжника уведомление за цесията с
препоръчана пратка чрез „Български пощи“ ЕАД на адресите, посочени в договора за
кредит. При посещението на постоянния адрес на ответника пощенският служител
установил, че ответникът се преместил да живее в гр. София, поради което върнал пратката
1
в цялост на ищеца. Ответникът не бил открит и на настоящия му адрес, поради което
пратката била върната като непотърсена. Затова към исковата молба е приложено
уведомление за връчване на ответника. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.09.2020 г. по ч. гр. д. №
41198 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, 169 състав. На основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК на заявителя били дадени указания за предявяване на иск за установяване на
вземането си, които били изпълнени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски, направени в заповедното и в
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. В. И. чрез назначения му от съда особен
представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Процесуалният представител изразява становище, че от съдържанието на приложените към
исковата молба договор за цесия и удостоверение не се установява ищецът да е придобил
конкретно вземане срещу ответника. Отделно от това прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове като неоснователни.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ІIІ. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
По делото няма безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
ІV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи пълно и главно
следните обстоятелства:
1. наличието на валидно облигационно правоотношение между „фирма” ООД и
ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № .. от 24.08.2015 г.,
което съществувало през процесния период;
2. обстоятелството, че ответникът усвоил предоставената сума от 300 лв. в пълен
размер;
3. размера на претендираните вземания и настъпването на изискуемостта им;
4. извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и
съобщаването на ответника от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на ищеца
да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение;
5. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже, че е погасил претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 41198/2020 г. на СРС, 169-ти състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи: 1.
2
усвоена ли е от ответника предоставената от „фирма” ООД сума по процесния договор за
кредит, ако да – кога и в какъв размер; 2. какъв е бил размерът на дължимите от ответника
суми съгласно сключения договор за кредит, каква част от тях е погасена от ответника и
какъв е непогасеният остатък, като същите следва да бъдат посочени по пера – главница,
лихви, такси, и по месеци.
Определя депозит в размер на 350 лв., който следва да бъде внесен от ищцовото
дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В., която да бъде уведомен за допуснатата експертиза
и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на
определения депозит.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2023 г. от
10.05 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3