Р
Е Ш Е
Н И Е
N 209
гр.Русе, 15.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 19 дептември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N236 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Б****, ЕИК****, представлявано от Д.Д.,
чрез юрисконсулт П.П.против решението на Районен съд-Бяла,
постановено по гр.д.№1369/2017г., с което е отхвърлен предявеният на основание
чл.422 ГПК иск за признаване за установено по отношение на Д.А.А., че дължи сумата 521.41лв. главница по договор за
потребителски кредит от 21.06.2016г.
Излагат се
оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и
иска-уважен, както и присъдени съответните разноски.
Насрещната страна-въззиваемият Д.А. чрез особен представител адв. С.В.,***
е подал отговор на въззивната жалба в който излага доводи за нейната
неоснователност и иска решението да бъде потвърдено. Поддържа и алтернативно
искане решението да бъде потвърдено, с оглед недействителност на договора за
кредит, поради наличие на неравноправни клаузи.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
По делото е безспорно установено, че по
заявление на праводателя на настоящия въззивник от 23.10.2017г., по ч.гр.д.№1100/2017г.
на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу въззиваемия
Д.А.А. за сумата 584.74лв.-главница, възнаградителна лихва-76.46лв. за периода 05.01.17г.-05.10.17г.,
40.44лв.-мораторна лихва за периода 05.02.17г.-11.10.2017г., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 25лв.
разноски за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е,
че паричните задължения са възникнали по договор за потребителски заем №CREX-13904573/26.09.2016г. Тъй като
заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя е указано да
предяви иск за вземането си. В едномесечния срок ищеца-заявител е предявил иск
само за установяване вземане за сумата 521.41лв.-главница. Твърдял е, че
страните са сключили процесния договор за кредит, сумата е изплатена на
ответника, който се е задължил да я върне на 12 месечни вноски, всяка по 66.12лв.
Плащането било преустановено на 5.01.2017г., като били погасени само две
вноски, поради което кредита станал изискуем в пълен размер, на основание чл.3.
Твърдял е, че поради падежиране на всички вноски според погасителния план,
последната на 5.10.2017г., цялото вземане е изискуемо, както и че с плащане
след подаване на заявлението на 3.11.2017г.
на сумата 180.23лв. са погасени разноските, лихвите и част от главницата.
С обжалваното
решение първоинстанционния съд е отхвърлил иска, като е приел, че предсрочната
изискуемост на вземането не е обявена на длъжника.
Този извод на съда е неправилен, доколкото към
датата на подаване на заявлението-23.10.2017г. всички вноски по договора са с
настъпил падеж /последната е с падеж 5.10.2017г./.
От
представените доказателства се установява, че на 21.09.2016 г. между Б**** и Д.А.А. е сключен Договор за потребителски кредит
CREX-13904573, по силата на който дружеството е
предоставило на ответника за потребителски цели паричен кредит в размер на 629 лв.-за
закупуване на преносим компютър.
След
анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че
договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответника има качество качеството на
потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10
и чл.
11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12
и т.
20 и ал.
2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид
наведените в тази насока правни доводи в представения отговор на въззивната
жалба, въззивният съд констатира следното:
При сключване на договора е спазена
изискуемата се от чл.
10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 1-9
и т.
11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т.
12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12. В конкретния случай е категорично нарушено това
изискване по отношение на приложения към договора сертификат, който е съставен
в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.
10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат
уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника
застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав намира, че
същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва да са
спазени посочените законови изисквания.
На следващо място в договора е посочен
годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна
стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването
на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.
10, ал. 1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран
погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва
обаче предоставяне на предвидената в чл.
10, ал. 1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В обобщение на гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният процесен договор за потребителски кредит № CREX-13904573/21.09.2016 г. е недействителен, тъй като не
отговаря на част от изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т.
12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената
законова разпоредба е в размер на 629лв., от която следва да се приспадне
сумата 132.24лв. /двете заплатени вноски/, както и сумата 180.23лв. /заплатена на
3.11.2017г. след издаване на заповедта по ч.гр.д.№1100/2017г./ От ответника се
дължи сума за главница в размер на 316.53лв., до който размер искът е
основателен и доказан и следвда да бъде уважен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която искът е отхвърлен за тази сума и същият следва да бъде уважен.
В останалата част, като краен резултат решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С
оглед изхода на спора на въззивника се дължат разноски в размер на: 348лв. за
първа инстанция и 50лв. възнаграждение на юрисконсулт, 166лв. разноски за тази
инстанция и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт, както и за заповедното
производство-11.26лв. разноски за държавна такса и 22лв.-възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на
основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №110 от 30.04.2019г., постановено по гр.д.№1369/2017г. по описа на
Районен съд Бяла В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска за сумата 316.53лв.-главница,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.А., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на
Б****, гр.С****, сумата 316.53лв.-представляваща
главница по договор за потребителски кредит №CREX-13904573/21.09.2016г.,
ведно със законна лихва от 23.10.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски
за първа инстанция-348лв. и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт и за тази
инстанция-166лв. разноски и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Д.А.А.,
ЕГН********** да заплати на Б****, гр.С**** сумата
11.26лв. разноски за държавна такса и 22лв. възнаграждение за юрисконсулт-за
заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: