Решение по дело №3171/2021 на Софийски градски съд

 

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       №

 

                                       Гр. София, 11.07.2022 година

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                            ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА

 

при участието на секретаря Екатерина Калоянова  разгледа докладваното от съдия  Кордоловска гр.д. № 3171/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

               Срещу решение № 20273230/10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 12009/2020г. от Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което са отхвърлени исковете на Агенция „П.И.“ / АПИ/, предявени срещу Г. ф./ ГФ / на основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД за осъждането на ответника Г. ф./ ГФ / да заплати на ищеца сумата от 2 046.72 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - увреждане на 18 метра предпазна еластична ограда, представляваща пътна принадлежност, което увреждане е настъпило в резултат от пътно-транспортно произшествие, станало на 20.09.2015 г. на път 1-8 „Харманли-Свиленград“ при км. 354+500, причинено от лек автомобил „Нисан Микра“, с рег. № *****, за който виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба /02.03.2020г./, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 922.95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.09.2015 г. до 28.02.2020 г., е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

              Въззиваемият Г. ф.поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

              Третото лице – помагач Е.И.И. не взема становище по жалбата.

             В настоящото производств доказателства при условията на чл.266 ГПК не са ангажирани.

             Решението е валидно и допустимо, но по същество е неправилно.

             Страните не спорят, а е се установява при съвкупната преценка на събраните по делото в първата инстанция доказателства, че на 20.09.2015 г. на път 1-8 „Харманли-Свиленград“ при км. 354+500 е станало пътно-транспортно произшествие,  при което третото лице – третото лице помагач Е.И.И., управляваща л.а. „Нисан Микра“ с рег. № *****, се е ударила в 18 метра предпазна еластична ограда, собственост на ищеца. За станалото е съставен от полицейските органи констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадали лица № 29/14.10.2015г., според който И. е загубила контрол над автомобила, излязла е в дясно по посока на движението си извън платното и се е блъсната в еластичната ограда. В протокола е посочено още, че водачката е била с 0.69 промила алкохол в кръвта. Съставени са били  АУАН  № 10223/10.10.2015г., АУАН № 10225/10.10.2015г. и АУАН № 10224/10.10.2015г., въз основа на които са издадени две наказателни постановления от 10.11.2015г. С влезли в сила решение № 213/28.11.2016г. по нахд № 653/2016г. на РС - Свиленград, решение с № 44/10.07.2017г. по нахд № 217/2017г. на РС - Харманли и решение с № 60/25.02.2016г. по нахд № 1171/2015г. на РС - Свиленград наказателните постановления са отменени поради допуснати съществени нарушения при издаването им. Безспорно е, че към датата на злополуката Е.И. не е била застрахована по риска „Гражданска отговорност“. Прието е неоспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което причинените имуществени вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 20.09.2015г. произшествие.

              При посочените данни първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал виновно и противоправно поведение от страна на водачката И. като задължителен елемент от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, поради което отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана.

              Решението е незаконосъобразно.

              Според нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД  “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“, а чл.2 на същата законова разпоредба сочи, че „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното“. Налице е оборима законова презумпция по отношение на вината при непозволено увреждане, като оборването й е обърнато - вменено е в задължение на ответника, който следва да установи чрез пълно обратно доказване, че водачът не е действал виновно. В случая отговорността на ответника е свързана с наличието на виновно и противоправно поведение на водача на автомобила с произлезли в причинна връзка с него вреди или ответникът е този, който, за да се освободи от отговорност, следва да установи липсата на виновно поведение. В конкретния случай водачът на автомобила е виновен по презумпция, която, обаче, не е оборена по никакъв начин от ответника. Следователно виновна за злополуката е водачката Е.И., която е шофирала след употреба на алкохол и е допуснала да загуби управлението на автомобила. Съобразно заключението на автотехническата експертиза щетите по пътното съоръжение са в причинна връзка с блъскането му от лекия автомобил, управляван от И..

             При посочените данни се налага извод за наличие на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника – налице е виновно предизвикано от водачът на лекия автомобил пътно-транспортно произшествие, в причинна връзка с което на ищеца са причинение имуществени вреди. Според автотехническата експертиза действителната стойност на щетата към меродавния момент на нейното причиняване – датата на злополуката, възлиза на 2 110.76 лв., за която сума искът е основателен и би следвало да бъде уважен – решението в частта, в която е отхвърлен искът за сумата от 2 046.72 лв. следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново по същество, с което претенцията да бъде уважена за сумата от 2046.72 лв., за каквато сума е предявен искът.

           С оглед основателността на главната претенция, то основателна е и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава за периода от 20.09.2015 г. до 28.02.2020г. в размер на 900 лв. в редуциран спрямо уважения иск в размер. До предявения рамер от 922.95 лв. искът за лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, респ. решението в  частта над 900 лв. следва да бъде потвърдено.

            Съобразно изхода от спора следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените разниска.

             Предвид основателността на претенциите, за двете съдебни производства на ищеца се следват разноски в общ размер на 691.26 лв., в т.ч. 431.87 лв. за първата инстанция / 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 131.87 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение на вещо лице/ и 259.39 лв. за въззивната инстанция / 59.39 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/

              Водим от горното, Софийски градски съд

 

 

                                                        Р Е Ш И:

 

 

                 ОТМЕНЯ решение № 20273230/10.12.2020 г., постановено по гр.д. № 12009/2020г. от Софийски районен съд, ГО, 34 състав, В ЧАСТТА, в която искът за главницата е отхвърлен за сумата от 2 046.72 лв., В ЧАСТТА, в която искът за лихва е отхвърлен до сумата от 900 лв. и В ЧАСТТА, в която на Г. ф.са присъдени разноски и вместо него постановява:

                ОСЪЖДА Г. ф., ***, на основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД да заплати на Агенция „П.И.“, ЕИК *****, гр. София, бул. „*****, сумата от 2046.72 лв. / две хиляди и четиридесет и шест лв. и 72 стотинки/, ведно със законната лихва от 02.03.2020 г.,  представляваща обезщетение представляваща за имуществени вреди - увреждане на 18 метра предпазна еластична ограда, представляваща пътна принадлежност, което увреждане е настъпило в резултат от пътнотранспортно произшествие, възникнало на 20.09.2015г. на път 1-8 „Харманли-Свиленград“ при км. 354+500, причинено от лек автомобил с марка „Нисан Микра“, с рег. № *****, на който виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,  както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 900 / деветстотин/ лв. лихва за забава за периода от 20.09.2015г. до 28.02.2020 г., както и разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 691.26 лв.

              ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата над 900 лв. до 922.95 лв.   

              Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Е.И.И..      

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.