№ 2612
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Илиана С.
Весела Тр. Живкова Офицерска
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20221100509752 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.1 т.3 от ГПК.
Постъпила е жалба от Л. С. П., взискател, срещу Постановление от 05.01.2022г. на
ДСИ Г. при СРС по изпълнително дело № 30141/2013г., с което на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК изпълнителното производство по делото е прекратено.
В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, тъй като не е
съобразено със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Ответниците по жалбата и длъжници в изпълнението, Н.Д. и А.В. не са депозирали
становище.
ДСИ Г.Г. при СРС е депозирал писмени мотиви, в които изтъква подробни
съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателката, както и мотивите на ЧСИ и
приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 30141/2013г. по описа на ДСИ при СРС е образувано по
молба на взискателя Л. С. П. въз основа на изпълнителен лист от 14.08.2012г., издаден въз
основа на влезли в сила съдебни решения за сумата от общо 14 446лв. съдебни разноски.
Последното изпълнително действие по делото е постъпил превод по сметката на ДСИ
от запор върху банкова сметка на длъжника А.В.. След тази дата ДСИ е изискал актуална
банкова сметка на взискателя, за да преведе постъпилата сума, извършвал е служебно нови
справки за имуществото на длъжниците. Самият взискател не е отправял искане за
извършване на изпълнителни действия.
С обжалваното Постановление от 5.01.22г. производството по изпълнителното дело е
прекратено поради настъпила перемпция.
Постановлението е връчено на взискателя на 30.03.2022г.
Жалбата против разпореждането е подадена чрез ДСИ на 15.04.2021г. В мотивите на
ДСИ е отразено , че жалбата е подадена по пощата на 11.04.2022г. Самият пощенски плик е
1
приложен в копие към жалбата на взискателя.
Въз основа на изложеното, въззивният съд намира частната жалба за допустима, като
подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежна страна, която има право да
обжалва прекратяването на производството по изпълнителното дело.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно правилото на чл.116 б.в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява ex lege поради настъпила перемпция. В ТР№ 2/26.05.2015г. по
т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В мотивите
към т.10 от цитираното ТР са изброени примерно действията, прекъсващи течението на
давностния срок - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение.
Видно от приложеното изпълнително дело, последното изпълнително действие ,
прекъснало давността, е постъпила на 17.10.2019г. сума в размер на 68,02лв. от наложен
запор върху банкова сметка на длъжника А.В.. Извършените от ДСИ последващи действия
по проучване на имущественото състояние на длъжниците и по изпращане на съобщения до
длъжниците не прекъсват давността, съобразно посочените задължителни указания на ВКС.
Взискателят също не е поискал извършване на изпълнителни действия. От 18.10.2019г. е
започнал да тече 2 г. период на бездействие на взискателя. По силата на чл.3 т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, този срок е спрял
да тече от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение. Извънредното положение е
отменено с пар. 13 от Закона за здравето, ДВ бр.44/2020г. - сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Този закон е обнародван в ДВ на
13.05.2020г. , поради което срокът е започнал да тече отново на 20.05.2020г. От 18.10.2019г.
до 13.03.2020г. и от 20.05.2020г. до 24.12.2021г. по изпълнителното дело е изтекъл 2г.
период, през който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия. На
29.12.2021г. /заради почивните дни от 24 до 28.12.2021г./ е настъпила перемпция, като с
обжалваното постановление от 5.01.2022г. ДСИ само е констатирал настъпилото ex lege
прекратяване на производството по изпълнителното дело. Постановлението за прекратяване
на изп.дело № 30141/2013г. на ДСИ при СРС е правилно и законосъобразно. При
постановяването му ДСИ е съобразил Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Воден от горното, Софийски градски съд
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. С. П. с ЕГН **********, в качеството й
на взискател, срещу Постановление от 05.01.2022г. на ДСИ Г.Г. при СРС по изпълнително
дело № 30141/2013г., с което на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното
производство по делото е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3