Р Е Ш Е Н И Е

№

 

25.01.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2677 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-0938-003428/ 15.07.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на Б.О.М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е незаконосъобразно, като в тази насока изтъква, че НП е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7 ЗАНН. Посочва, че процесното МПС е технически изправно и преминало задължителен годишен технически преглед. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че в НП е посочена като административнонаказателна разпоредба, която не съществува в Закона за движението по пътищата – чл.178 ал.5 ЗДвП. Пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОД на МВР - ПЛЕВЕН, представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на доказателствената съвкупност, по основателността на жалбата, Съдът съобрази следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0724355/04.07.2018г. от страна на Д. * Х. - мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М.П.Н., както и на нарушителя – Б.О.М.. Съставен е за това, че на 04.07.2018  г. около  01:35 часа в гр.ПЛЕВЕН, ***, като  водач на лек автомобил „** *“ с рег.№  **, при посока на движение **“, извършва следното: управлява технически неизправно МПС /неизправно шумозаглушително устройство/ - нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Б.О.М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.9 – 10 от делото/. Неоснователно се възразява, че НП е издадено на основание чл.178 ал.5 ЗДвП – правна разпоредба, която не съществува; внимателното запознаване със съдържанието на Наказателното постановление разкрива, че в същото е посочена разпоредбата на чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата. Не се явяват нарушени и разпоредбите на чл.57 ал.1 т. 6 и 7 ЗАНН, тъй като санкционният акт съдържа както ясно отбелязване на нарушената законова разпоредба – чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, така и ясно посочване на вида и размера на наложеното наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

В хода на административнонаказателното производство обаче, все пак са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, твърде лаконично е описано нарушението и обстоятелствата, при които същото се явява извършено. Единственото в тази насока, при това, твърде общо отнасяне, е - „управлява технически не изправно МПС /не изправно шумозаглушително устройство/“. Липсва яснота за вида на твърдяната неизправност, т.е. какъв е вида на повредата по превозното средство и за нейната степен, в т.ч. – дали се касае за значителна, незначителна или опасна неизправност. При положение, че се твърди наличието на техническа неизправност по превозното средство и нарушаване на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, изясняването на въпросите по същата неизправност заема централна част от предмета на доказване в административнонаказателното производство, а общото посочване, че е налице „неизправно шумозаглушително устройство“ е явно недостатъчно, за да бъде рамкиран този предмет по надлежния начин. Същевременно, правото на защита на нарушителя бива ограничено, тъй като на същия не се дава възможност да научи въз основа на кои фактически положения бива ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.179 ал.6 ЗДвП, „Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности.“. Видно е, че цитираната административнонаказателна разпоредба предвижда диференцирана административнонаказателна отговорност, с оглед степента на възможните технически неизправности, които на свой ред имат легална дефиниция в §6 т.71 – 73 от ДР на ЗДвП. В съставения АУАН обаче липсва определяне на степента на техническата неизправност – незначителна, значителна или опасна, като едва в издаденото Наказателно постановление – също без необходимата яснота за това – е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 ЗДвП, т.е. – за констатирана значителна неизправност. Изводът е, че са нарушени императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.

Ето защо Съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи извода, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова - следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №18-0938-003428/ 15.07.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с което на Б.О.М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: