№ 383
гр. Перник, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720105725 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на В. Т. М. с ЕГН **********,
действащ лично и като съпруг на ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с адрес
гр. Перник, **** против АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ***
Към подадената допълнителна молба рег. № 10252/12.11.2021г. са представени
доказателства- декларации и от двамата молители по чл. 9 от ЗЗДН.
В молбата се изтъкват доводи за упражняване на психическо и физическо насилие от
страна на АНТ. В. М. – сина на молителите, с твърденията, че на 07.11.2021г. около 20.30
часа в жилището им, находящо се на адрес гр. Перник, **** се заканил на молителката с
думите „Ето сега ще видиш“ и започнал да нанася с ръце и крака удари на двамата
молители. В резултат на нанесените удари молителя получил кръвонасядания, а молителката
отоци и подутини.
В съдебно заседание, молителят редовно призован, се явява лично, поддържа
молбата си и моли да бъдат наложени мерки за защити с максимална продължителност.
Молителката не изразява становище по същество.
Ответника в съдебно заседание, редовно призован се явява лично, признава, че е
извършил акта на домашно насилие, разкайва се и изразява съжаление.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко
1
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което се намира или е било в
брак, респ. във фактическо съпружеско съжителство, като в случай на пряка и
непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде
молба за защита до полицейските органи, които изпращат в съда молбата за налагане на
мерките по чл.5 от Закона.
Видно от събраните доказателства по делото ответника е син на ответниците.
Така подадената молба за защита е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, от
надлежно легитимирано съгласно чл. 3 от ЗЗДН лице, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разглеждана по същество.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават
едно жилище, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
По делото са представени декларации по чл.9, ал.3 от Закона от молителите, в които
е декларирано, че на 07.11.2021г. около 20.30 часа в жилището им, находящо се на адрес гр.
Перник, **** ответника се на 07.11.2021г. около 20.30 часа в жилището им, находящо се на
адрес гр. Перник, **** се заканил на молителката с думите „Ето сега ще видиш“ и започнал
да нанася с ръце и крака удари на двамата молители. В резултат на нанесените удари
молителя получил кръвонасядания, а молителката отоци и подутини. В резултат на
нанесените удари молителя получил кръвонасядания, а молителката отоци и подутини.
Съгласно разпоредбите на ЗЗДН съдът може да основе решението си и единствено и
само на депозираната по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, и в случай, че по делото
не са ангажирани други доказателства.
По делото не бяха разпитани свидетели, както и не бяха ангажирани доказателства
от ответника за оборване на декларираните обстоятелства от молителката.
Ответникът М.П.Д. е неосъждан, което се установява от приложената по делото
справка за съдимост. Спрямо него не са налагани мерки по ЗЗДН. Признава, че е извършил
акта на домашно насилие, разкайва се и изразява съжаление.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Съдът намира молбата за допустима, доколкото актът на домашно насилие, който се
твърди, че е извършен от ответника, попада в рамките на преклузивния срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН. Молбата е подадена от процесуално легитимирано лице (чл.8, т.4 от ЗЗДН) и срещу
лице, което е пасивно процесуално легитимирано да отговаря по нея (чл.3, т. 5 от ЗЗДН).
Страните не са оспорили обстоятелството, че са съпрузи, поради което съдът приема,
че е налице изискващата се връзка на чл. 3 от ЗЗДН.
2
Съгласно дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се
определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В
закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице -
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
/крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице
Анализирайки събраните в хода на производстото доказателства – в т. ч. 2 броя
декларации по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН (която съгласно чл.13, ал.3 от същия закон съставлява
достатъчно доказателство за основателността на молбата и спрямо която, съдът намира, че
по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в
депозираната искова молба акт на домашно насилие под формата на физическо и
емоционално и психическо насилие спрямо тях, изразяващо се в закани и нанасяне да удари
с ръце и крака на двамата молители.
В хода на производството от ответника не бяха ангажирани никакви доказателства,
същия призна извършването на акта на домашно насилие, като това следва да се цени и
анализира в останалата доказателствена съвкупност, която в настоящия случай се заключва
единствено до представените от молителите декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, със заповедта за защита съдът налага
една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от
искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадена заповед за
незабавна защита, в случай че има такава. По отношение на срока за който се налагат
мерките за защита настоящия състав намира, че същите не следва да бъдат налагани за
максималния срок, а за срок по-близко до минималния предвид признанието направено от
ответника, разкаянието му и съжалението, което декларира в съдебно заседание. Предвид на
което и срока на мерките следва да бъде определен на 6 месеца.
С оглед императивната разпоредба на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН на ответника задължително
следва да бъде наложена и глоба, която съдът определя в минималния посочен в закона
размер от 200.00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и
дължимата за производството държавна такса в размер на 25.00 лева, определен в
съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, вносима по сметка
3
на Районен съд – гр. Перник.
Предвид горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита срещу АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник,
ул. *** за осъществено на 07.11.2021 г. ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на В. Т. М.
с ЕГН **********, действащ лично и като съпруг на ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и
двамата с адрес с адрес гр. Перник, ****, като
ЗАДЪЛЖАВА АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ***ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на В. Т. М. с ЕГН
********** и ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес с адрес гр. Перник, ****
ЗАБРАНЯВА на АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. *** ДА
ПРИБЛИЖАВА В. Т. М. с ЕГН ********** и ЮЛ. АНГ. М. с ЕГН ********** и двамата с
адрес с адрес гр. Перник, ****, както и жилището им, на адрес гр. Перник, ****, както и
всяко друго жилище в което се установят да живеят, местата за социални контакти и отдих
на молителите на по- малко разстояние от 100 /сто/ метра - за срок от 6 /шест/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и ОД на МВР -Перник.
ОСЪЖДА АНТ. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр. Перник, ул. ***да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка ВСС, чрез Районен съд гр. Перник, ГЛОБА
в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, държавна такса в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет
лева/ , като му УКАЗВА, че може да заплати така посочените суми в едноседмичен срок,
считано от влизане на решението в сила, като в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземането.
-мо
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в 7 /седмо /
дневен срок от обявяването му на страните в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4