Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260512 18.02.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3851 по описа на съда за 2020
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ПГК вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД
С молба, с вх. № 17223/10.03.2020г. от ищец Д.Н.Г.
е предявен иск срещу ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
В исковата молба се твърди, че между страните е подписан договор за паричен
заем № ****.
Твърди се, че договора е потребителски по смисъла на
чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Същият е недействителен на основание специалните сования предвидени в
чл. 22 ЗПК.
Заявява се, че договора е недействителен на основание по чл. 22, вр. С чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК. Счита, се че
договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави.
Заявява се, че в конкретния случай лихвата надвишава,
както двукратния така и трикратния размер на законната.
В исковата молба се твърди, че в нарушение на чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК в договора не е посочен начина на
изчисляване на годишния процент на разходите и липсва, каквато и да е била
яснота по какъв начин е формиран същия, респ.
общо дължимата сума по него.
Заявява, че
неустойката предвидена в договора
е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави е прекомерна. Клаузата по неустойката е недействителна на допълнителното основание
чл. 21, ал. ЗПК тъй като с не се създават задължения, които по своето същество
покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК- ГПР- не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Твърди се, че договора е недействителен на основания
предвидена чл. 22 ЗПК.
Твърди се, че договорената възнаградителна лихва е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Твърди се, че в договора не е посочен начина на
изчисляване на годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД да заплати на ищецът Д.Г., сумата от 242,70 лева
недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем № ****,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 36556/30.06.2020г. от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД.
В отговора на исковата молба се заявява, че предявения
осъдителен иск е процесуално допустим, но неоснователен. Оспорва се същия.
Твърди се в отговора на исковата молба, че са
неоснователни твърденията, че са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Твърди се, че липсвали нарушения на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения осъдителен иск от
ищеца Д.Н.Г..
Съдът след като се запозна със
становищата на страните и представените по делото писмени доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
Видно от погасителен план
месечни погасителни вноски и справка за извършени плащания ищеца е сключил
договор за потребителски кредит № ****като му е начислена неустойка за
непредставяне обезпечение по която са извършени плащания в размер на сумата от
общо 242.70 лева. Следователно, независимо че по делото не се представя нито от
ищеца, нито от ответника договора за потребителски кредит от 11.12.2014г., то
същият е възникнал поради факта, че ответникът е начислявал неустойка за
непредставено обезпечение за предоставената в заем парична сума.
Обстоятелството, че договорът за паричен заем не е наличен по делото не
означава, че с други доказателствен средства не може да бъде установено
възникването на правоотношението. А именно в случая на база косвените
доказателствени източници – погасителен план месечни погасителни вноски и
справка за извършени плащания водят до единствения възможен извод затова, че
между страните е възникнала облигационно правоотношение.
Липсата на представен по делото
договор за потребителски паричен заем не води до невъзможност настоящата
инстанция да прецени законосъобразността на клаузата за неустойка, тъй като
отново видно от погасителния план ответникът е начислил оскъпяване по кредита в
случай на непредставяне на обезпечение в размер именно на платената от ищеца
неустойа.
Според
настоящата инстанция неустойката
за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение е недействителна. Затова обстоятелство съдът следи служебно.
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Клаузата
за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на
обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договора.
Следователно,
ищецът има право да получи платените суми по недействителната клауза в размер
на 242,70 лева. Вземането не е погасено по давност, тъй като едва с
прогласяване нищожността на клаузата възниква основанието за възстановяването
на сумата, респ. нейната изискуемост. Дори да се приеме, че вземането е
изискуемо от момента на плащането, тъй като нищожността е изначална от
представената справка за извършени плащания не може да се установи кога са
платени сумите. Посочването на датата на операцията 10.01.2015г., 06.02.2015г.
и 24.02.2015г. не води до автоматичен извод затова, че именно на тези дата
ответникът е получавал плащания по нищожната неустойка. В тази връзка
ответникът нито изяснява, нито доказва кога е постъпило плащането, нито пък
изяснява какво е значението на дата на операцията – дали това е моментът на
осчетоводяването на погашението или друг момент.
Ето защо
възражението за погасяване вземането на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователно.
На основание
чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да му се присъдят разноските по делото в
размер на сумата от 50лева, а в полза на К.Й.К. сумата от 300 лева на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2,
да заплати на Д.Н.Г. с ЕГН **********
*** сумата от 242,70 лв. платена при начална липса на основание по клауза за
неустойка по 2204523/11.12.2014г., ведно със законната лихва от 10.03.2020 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру „ № 28,
Силвър център, ет. 2 да заплати на Д.Н.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 50 разноски
за настоящето производство – платена държавна такса;
ОСЪЖДА „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София , бул. „Дажавахарлал Неру „ № 28,
Силвър център, ет. 2 да заплати на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата в
полза на адв. К.Й.К.,*** № 1 сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/П/ ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
В.С.