Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 235
гр.Пловдив, 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и седми
юни…през…две хиляди и осемнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка
Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа
докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №286 по описа за 2018 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №472/06.10.2017г.,
постановено по търг. д. №771/2015г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ведно с
постановено по реда на чл.247 от ГПК решение №212/17.04.2018г., ответникът З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........ е осъден да заплати, на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП на 03.09.2015г., около
22:40ч. в село ........“, при което Р.О.Х., ЕГН **********, управлявайки лек
автомобил „....“ с рег. №...., в резултат на несъобразената скорост с плана и
профила на пътя губи контрол на МПС, излиза вляво извън пътното платно и се
преобръща, при което е причинена смъртта на П.И.П., ЕГН **********, както
следва:
-на Н.А.А., ЕГН ********** сумата
от 75 000лв.,
-на И. .... А., ЕГН ********** сумата от 90 000лв., която сума включва
75 000лв. дължимо обезщетение, като баща на починалата П.П. и 15 000лв. като наследник на починалата в хода на процеса
П. С. А./по отношение на тази част от диспозитива на решението е постановеното по реда на
чл.247 от ГПК решение №212/17.04.2018г., с което е поправена очевидната
фактическа грешка – сумата от „15 000лв.“ вместо първоначално изписаната
сума „15лв.“/,
-на М.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А., ЕГН ********** - сумата от 15 000лв.,
-на С.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А.сумата от 15 000лв.,
-на Г.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А.сумата от 15 000лв.,
-на Р.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А., ЕГН ********** сумата от 15 000лв., ведно със законната
лихва върху главниците начиная от увреждането
03.09.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, като са отхвърлени предявените искове до
пълните им претендирани размери – по 200 000лв.
Делото е разгледано при
участието на трето лице помагач на страната на ответника - прекия причинител на
вредите Р.О.Х. с ЕГН **********.
З. „Б.И.“ е осъдено да заплати по сметка на ПОС ДТ в
размер на 9 000лв. съразмерно на уважената част от исковете, както и да
заплати по сметка на ПОС сумата от 75лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, заплатени разноски от бюджета на съда
за назначаване на експертизи. З. „Б.И.“ е осъдено да заплати на ищците сумата
от 5 202лв.,
представляваща направените деловодни разноски съразмерно на уважената част от
исковете.
Н.А.А., И. .... А., М.И.П., С.И.П.,
Г.И.П. и Р.И.П. са осъдени да заплатят на З. „Б.И.“ АД сумата от 8 581.25лв., направени деловодни разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от
ищците в първоинстанционното производство в частта, с която исковете за
обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени. Считат, че в тази част същото е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени
са доводи за несъобразяване с принципите на справедливостта, както и доводи,
представляващи несъгласие с изводите на съда за наличие на съпричиняване.
По отношение на възприетото от първоинстанционния съд съпричиняване
от страна на загиналата – 50% от общо определеното обезщетение /150 000лв./
жалбоподателите се позовават на процесуално нарушение – неправилно приложение
на нормата на чл.176 ал.3 от ГПК по отношение на обяснения, изискани от третото
лице – помагач, което е следвало да отговори на въпрос – знаела ли е загиналата
П.П., че той е неправоспособен водач. Иска се отмяна
на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което претенциите
на ищците да бъдат уважени в пълен размер.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна – З. „Б.И.“ АД. С писмена молба страната е изразила
становище, че подадената от ищците в първоинстанвционното
производство въззивна жалба е неоснователна.
Решението е обжалвано и от ответника в
първоинстанционното производство – З. „Б.И.“ АД. Въззивната
жалба е срещу тази част на решението, с която исковете са уважени над сумата от
25 000лв. за ищеца Н.А. и над сумата от 20 000лв. за ищеца И.А., както и за
сумите от по над 4 000лв. за всеки от останалите ищци, конституирани на мястото
на починалата ищца – П. А.. Твърди се прекомерност на присъдените обезщетения и
неправилна преценка относно степента на съпричиняване
от страна на пострадалата, като се счита, че съпричиняването
следва да бъде определено на 75%, а не както е приел първоинстанционният съд –
50%. Отделно са изложени съображения, че размерът на обезщетението по отношение
на всеки един от ищците следва да бъде диференциран, доколкото претърпените
неимуществени вреди от лицето, живеещо при условията на фактическо съжителство
с пострадалия, не намират идентитет с тези на
родителите. Отделно са изложени съображения, че обезщетението за новоконституираните ищци следва да бъде в по-нисък размер,
с оглед обстоятелството, че починалата в хода на процеса ищца П. А., именно
поради настъпилата й смърт, като период е страдала по-малко от ищеца И.А..
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор на
подадената от З. „Б.И.“ АД въззивна жалба, насрещните страни /ищци в
първоинстанционното производство/ оспорват изцяло същата.
С въззивните жалби,
постъпили от двете страни, както и с отговора на подадената от З. „Б.И.“ АД
въззивна жалба, не се правят доказателствени искания.
Страните претендират сторените пред въззивната
инстанция разноски, като всяка от тях се позовава на прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
От третото лице – помагач - Р.О.Х.,
имащ и качеството на евентуален ответник по предявените искове, не е постъпил
отговор на подадените въззивни жалби. В съдебно заседание изразява становище,
че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният
съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон.
Въззивните жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявени субективно съединени
искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.
Ищците в първоинстанционното производство – Н.А.А., И. .... А. и П. С. А.са изложили фактически твърдения
за наличие на предпоставките по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: При
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.09.2015г. в село П. , общ. Б. е
причинена смъртта на П.И.П., ЕГН ********** - дъщеря на ищците И.А. и П. А. и
живуща в условията на фактическо съжителство с ищеца Н.А.. Пътнотранспортното
произшествие е предизвикано от Р.О.Х., който е неправоспособен водач и
управлявайки лек автомобил „....“ с рег. №...., в резултат на несъобразената
скорост с плана и профила на пътя, губи контрол на МПС, излиза вляво извън
пътното платно и се преобръща. Освен водача в автомобила са пътували и Н.А.А., и починалата П.И.П., която, возейки се на задна дясна
седалка на автомобила, вследствие на ПТП-то, получава крайно тежки наранявания,
несъвместими с човешкия живот и причина за леталния изход. Твърди се, че ищците
П. и И. А. , като родители на починалата
П.П., изключително тежко преживяват загубата на
дъщеря си и от деня на инцидента не могат да се съвземат от тази загуба. П.П. е била отговорна и грижовна дъщеря и емоционалната
връзка между родители и дете е била изключително силна. С настъпилата смърт на П.тази
дълбока връзка между родители и дете е прекъсната по един необратим начин.
Н.А.А. е живеел при
условията на фактическо съжителство със загиналата П.И.П.. Заедно са споделяли
радости и нещастия в своя живот. Н.А. изключително много е обичал загиналата П.И.
и е разчитал на нейната подкрепа. Взаимоотношенията между двамата са били
изцяло повлияни от духа на взаимната обич, подкрепа, уважение и разбирателство.
Смъртта на неговия другар в живота се е отразила изключително тежко на Н.,
който поС.но плаче и не може да намери утеха за
своята болка. Той все още не може да се адаптира към живота без своята спътница
– П.и смъртта й оставя трайно последици и в бъдеще.
Искът спрямо ответника З. „Б.И.“ АД се основава на
наличието на сключен между него и собственика на автомобил „....“ с рег.№ .... договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, обективиран в
Застрахователна полица №........, издадена на 08.04.2015г., валидна от
09.04.2015г. до 08.04.2016г.
Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът З. „Б.И.“ АД да заплати на Н.А.А., И. .... А. и П. С. А.обезщетение за неимуществени
вреди, виновно причинени от водача Р.О.Х., при управление на лек автомобил „....“
с рег.№ ...., в размер на по 200 000лв. за всеки един от ищците, ведно с лихва
за забава върху претендираното обезщетение за периода
от датата на увреждането - 03.09.2015г. до окончателното погасяване на
задължението
При условията на евентуалност, ако се приеме, че
предявеният срещу З. „Б.И.“ АД иск е неоснователен, претенциите са предявени срещу
втория ответник - деликвента Р.О.Х. в същите размери.
В
хода на процеса ищцата П. С. А.е починала, като на нейно място са
конституирани наследниците й - М.И.П., С.И.П., Г.И.П. и Р.И.П..
В постъпилия
в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника З. „Б.И.” АД се оспорват предявените
искове. Относимите за настоящето производство
възражения по основателността на същите, касаещи по-конкретно размера на
претенциите, се свеждат до прекомерност на претендираното
обезщетение. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредата от страна на починалата П.П. поради обстоятелството, че същата се е качила в
автомобил, управляван от неправоспособен водач, алкохолно опиянен и е пътувала
без предпазен колан. Счита, че обезщетението следва да се намали със 75%.
На
страната на ответника З. „Б.И.“ АД е привлечено трето лице - помагач - делинквентът Р.О. Х.. Същият – в качеството си на
евентуален ответник и трето лице – помагач, не е изразил становище по
предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установи
следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на
увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е
отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда
да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно
поведение, наличие на причинна връзка между противоправното
поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.226 ал.1 от КЗ
/отм./: Ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпилата смърт на П.П., която
е дъщеря на ищеца И.А. и починалата в хода на процеса ищца П. А. и е живеела
при условията на фактическо съжителство с ищеца Н.А.. Вредите са причинени
виновно, в резултат на противоправно поведение на неправоспособния
водач Р.О.Х., който на 03.09.2015г., около 22:40ч. в село ........“, при
управление на лек автомобил „....“ с рег. №...., в резултат на несъобразената
скорост с плана и профила на пътя губи контрол на МПС, излиза вляво извън
пътното платно и се преобръща, при което е причинена смъртта на П.И.П.. Извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския
съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила на
02.03.2017г. /в хода на първоинстанционното производство/ присъда
№62/15.06.2016г. по НОХД № 1019/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Със
същата Р.О.Х. е признат за виновен в това, че на 03.09.2015г. по общински път №
.......между с. М. С.и с. П. , при управление на МПС- лек
автомобил марка „......, с рег. № ...., собственост на „......“ ЕООД с. Д. П.,
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ч.21, ал.1 от ЗДвП
и по непредпазливост е причинил смъртта на П.И.П. с ЕГН **********, като е
управлявал без да има необходимата правоспособност – престъпление по чл.343
ал.3, б. Б от НК, като поради това е осъден на лишаване от свобода за 4 години.
Налице е
причинна връзка между противоправното поведение и
причинената вреда. Или установено е по безспорен начин наличието на причинена вреда,
представляваща предпоставка за настъпването на гражданските последици от
деянието. Такива граждански последици са претърпените от пострадалия или при
настъпила смърт – от неговите близки, неимуществени вреди, за които в
наказателното производство не е предявен граждански иск.
Установен е и специфичният
елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр.
с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ функционална отговорност на застрахователя,
обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност” – със
застрахователна полица №........, издадена на 08.04.2015г., валидна от
09.04.2015г. до 08.04.2016г.
Спорното в настоящото въззивно производство, с оглед доводите, изложени във въззивните жалби, е само досежно размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и дали е
налице съпричиняване, което да бъде отчетено при
определяне на обезщетението и в каква степен е то.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи
точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът
на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се
определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и
субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива
обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на
увредения, общественото му положение, а в случай на смърт – връзката между
пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера на претърпените
неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази
претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася
вредите.
Релевантни
в тази насока са депозираните по делото гласни доказателства. От показанията на свидетеля С. А. – племенник на ищците
А. , по безспорен начин се установява, че П. и И. А. и починалата им дъщеря са били в изключително
близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка, че родителите са
разчитали на подкрепата на дъщеря си и вследствие смъртта й са претърпели
значителни душевни болки и страдания. Според свидетеля, смъртта на П.е довела
до влошаване здравословното съС.ие
на майката – П. А., в която насока е представена и епикриза от 13.01.2017г. Неочакваната смърт се
отразила изключително неблагоприятно на физическото и психическо съС.ие на ищците, като
физическата и психическата нестабилност били непреодолими.
Свидетелят С. И.– съсед на
ищеца Н.А., установява, че последният и починалата П.П.
са живели на съпружески начала в дома на ищеца А. *** от 4 години. Помежду им
съществувала взаимна обич и разбирателство, възнамерявали да създадат
семейство. Смъртта на П.се отразила изключително негативно върху психоемоционалното съС.ие на ищеца А. – същият и понастоящем не е преодолял
загубата на любимия човек. Показанията на свидетелите, като непосредствени и убедителни, и незаинтересовани
от изхода на делото лица, съдът кредитира изцяло.
При преценка на изложените
обстоятелства, характеризиращи от субективна страна преките последици от
емоционален и психически характер по отношение на ищците А. от смъртта на дъщеря им, както и от обективна
страна – изключително младата възраст на пострадалата, която е била едва на 28
години и преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от
неговата възраст, е най-тежката загуба за родителя и съобразно разпоредбите на
чл.52 от ЗЗД, въззивната инстанция също намира, че ищецът И.А. и починалата в
хода на производството ищца П. А. са претърпели психически, морални болки и
страдания, представляващи неимуществени вреди, намиращи имуществено изражение в
размер на по 150 000лв. за всеки от тях. При определяне еквивалентното
парично изражение на претърпените неимуществени вреди се съобразява, както се
посочи по-горе, изключително младата възраст на пострадалата, както и
обстоятелството, че се касае за най-близката родствена връзка между пострадал и
претендиращ обезщетение – тази между дете и родител, вследствие на която връзка
претърпените вреди, имащи силно изразен морален и емоционален аспект, са от
непреодолим характер. В този смисъл несъстоятелна е тезата на жалбоподателя З.
„Б.И.“ АД, че поради настъпилата в хода на процеса смърт на майката П. А.,
интензитетът на моралните болки и страдания е занижен, доколкото скръбта от
загубата на дете е непреодолима за всеки родител и интензитетът й не е
обусловен от периода, през който е преживяна. При определяне размера на посоченото
обезщетение от друга страна /касателно отхвърлената
част от исковете/ се съобразява и обстоятелството, че починалата П.П. е била пълнолетна, не е живеела с родителите си и е
имала самостоятелен живот.
Кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост. С ППВС №5/24.11.1969г. и ППВС №2/30.11.1984г. е
признато право на обезщетение и на лицето, с което починалият е съжителствал
трайно на съпружески начала – в случая ищеца Н.А.. При отчитане на приетите за
доказани обстоятелства, че ищецът А. тежко е преживял смъртта на любимия човек,
променил се е в негативен аспект и не е могъл да приеме този факт, настоящата
инстанция намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за репарариране на търпените от него болки и страдания е
основателен до размера на сумата от 80 000лв. Този паричен еквивалент на
претърпените неимуществени вреди се определя, като се съобразява от една страна
фактът, че двамата млади хора са живели съвместно в условия на любов и
разбирателство, но от друга – обстоятелството, че съвместното им съжителство
датира от сравнително кратък период от време – четири години. В този смисъл
искът до останалия предявен размер, както определения от първоинстанционния съд
– 150 000лв., така и претендирания с исковата
молба – 200 000лв., се явява неоснователен.
В материалноправната норма - чл.51 ал.2 от ЗЗД, е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт,
но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка
между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. Както е посочено в
мотивите към т.7 от ТР №1/23.12.2015г. по тълк.д.
№1/2014г. на ОСТК, дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно.
Като
такова поведение от страна на пострадалата П.П. първоинстанционният съд
е възприел непоставянето от нейна страна на предпазен колан, както и че същата
сама се е поставила в съществена опасност, качвайки се в кола, управлявана от
неправоспособен шофьор, като е определено съпричиняване
– 50%.
Фактът,
че пострадалата е пътувала на задната седалка без поставен обезопасителен
колан е установен по делото. За да приеме, че увреждането се намира в пряка
причинна връзка с този факт, първоинстанционният съд е посочил, че липсва
еднозначно становище, изразено от вещите лица, относно релевантните за спора
факти, но е тълкувал техните констатации в аспекта, че по – скоро пострадалата
не би починала при наличие на поставен предпазен колан, посочвайки, че този
извод е по – вероятен. За да се приложи институтът на съпричиняването
обаче, обективното допринасяне от страна на пострадалия за вредоносния резултат
следва да е установено по категоричен начин, а не да се извежда от вероятни предположения.
За
изясняване на относимите и спорните факти в тази
насока по делото е допусната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, която е оспорена от ищцовата страна по въпроса по т.7 /касаещ възможността за настъпване на леталния изход при
поставен обезопасителен колан и без поставен такъв/,
поради което е назначена повторна така експертиза.
И
двете експертизи са идентични относно механизма на настъпилото ПТП – водачът на
лекия автомобил е навлязъл в завой със скорост над критичната и под действие на
центробежните сили автомобилът се е насочил наляво и е напуснал платното за
движение, след което се е преобърнал. Идентично е становището на експертите и
че пострадалата П.П. е получила тежка комбинирана
травма – открита черепно-мозъчна и гръдна травма и причината за смъртта е
несъвместимото с живота грубо анатомично увреждане – открито счупване,
размачкване на главата с разкъсване на мозъка. Съгласно първоначалното
заключение преобръщането на автомобила е породило сили, които са създали
условия за деформация на купето и отваряне на вратата на мястото на
пострадалата, и напускане на тялото й извън автомобила; Според вещите лица, ако
П. е била задържана с колан към автомобила, не би изпаднала от купето и не биха
настъпили посочените травми, т.е. – най – вероятно не би настъпил смъртен
изход. Последното вероятно предположение е аргументирано със запазената цялост
на купето.
Както
се посочи първоначалното заключение е оспорено, а освен това, същото е и
вътрешно противоречиво /от една страна се сочи, че преобръщането на автомобила
води до деформации на купето, а от друга – че купето е със запазена цялост в
отдела за пътници, като последното не явства от
съдържащия се в самото заключение снимков материал/.
По
детайлни и по-конкретни данни се съдържат в заключението от назначената по реда
на чл.200 ал.3 от ГПК комплексна експертиза. Съгласно заключението от същата травмите
са в резултат на удари с или върху твърд предмет. Най - тежките деформации на
автомобила са в задната дясна част на автомобила, където е установено, че е
седяла пострадалата. Според повторната комплексна експертиза, най-вероятно е
черепно-мозъчната травма да е получена вътре в автомобила /намерено биологично
вещество да е мозъчно вещество/, а гръдната травма да е получена при изпадането
от автомобила, като не може да се изключи и механизъм на притискане от
автомобила към терена. Вярно е, че и повторната комплексана
експертиза не дава категоричен отговор – къде са получени уврежданията – и
двете несъвместими с живота - т.е. –
дали същите биха били предотвратими, в случай че пострадалата е била с поставен
обезопасителен колан. Не се съдържа обаче и
категорично заключение, че при поставяне на обезопасителен
колан, тези увреждания не биха настъпили.
Според описания механизъм на процесното ПТП обаче, не
може да се приеме, че поставянето на обезопасителен
колан от страна на пострадалата би предотвратило леталния изход – както се посочи,
автомобилът се е преобърнал и е със силно деформирано купе. А съпричиняване е налице, когато се установи по категоричен начин,
че, освен с поведението на деликвента, увреждането се
намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Обезопасителният
колан има функцията да предпази тялото от летеж, но не може да предотврати
наранявания вследствие деформация на автомобила. Следователно дори и при
положение, че пострадалата е била с предпазен колан, то същата би могла да
понесе, както тежката черепно-мозъчна травма, така и гръдната травма предвид
механизма на процесното ПТП.
За да бъде успешно проведен
процесуалният способ за защита на пасивно легитимираната страна по иск за
репариране на вреди от непозволено увреждане посредством възражение за съпричиняване, следва да се установи, че крайният
вредоносен резултат би бил предотвратен при липса на поведението, сочено като съпричиняване – и само при установяването на този факт биха
били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до
увреждането като неблагоприятен резултат. В случая не е доказано, че и при спазване от страна на пострадалата на изискването на чл.137а от ЗДвП - при
поставянето на обезопасителен колан, крайният
вредоносен резултат би бил предотвратен – само при установяването на който факт
биха били приложими последиците на чл.51 ал.2 от ЗЗД и тежестта за
установяването на който факт носи ответната страна. /Следва да се посочи, че
фактът на съпричиняване е изследван и в наказателното
производство, като също е прието, че непоставянето на предпазен колан от страна
на пострадалата не е в причинна връзка с леталния изход/.
Не
могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване, поради обстоятелството, че пострадалата сама
се е поставила в съществена опасност, качвайки се в кола, управлявана от неправоспособен
шофьор. Както е прието в цитираното в мотивите на обжалваното решение – решение
№350/17.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 1382/2010г., ІV г.о. - съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач
на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с
оглед некомпетентността на шофьора, а рискът следва от знанието за липса на
квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи
основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Необоснован
обаче и несъответстващ на данните по делото е изводът на първостепенния съд, че
правнорелевантният факт – знанието у пострадалата, е
установен. В тази насока окръжният съд се е позовал на представено по делото
доказателство - лист 250, на съдържанието
на постановената присъда и е приложил процесуалните последици по чл.176 ал.3 от ГПК.
Доказателството
– лист 250 по делото, е писмено изявление, изходящо от началника на сектор
„Пътна полиция“, ОД на МВР – П. до началника на РУ гр. Р.. Този документ
съдържа данни, че Р.Х. не е правоспособен водач – факт, който не е спорен и е
установен. От този документ обаче не може да се направи извод за правнорелевантния факт – че пострадалата е знаела за
неправоспособността на водача, още повече, че данните по делото сочат, че
двамата са живели в различни населени места. В мотивите на съдебните актове,
постановени в рамките на наказателното производство, правнорелевантният
факт за настоящето – знанието на пострадалата, изобщо не е обсъждан.
За да
приложи визираните в чл.176 ал.3 от ГПК последици, окръжният съд е посочил, че
ответникът и пряк причинител на вредата Р.Х. е призован по реда на чл.176 от ГПК, за да отговори на въпроса - дали пострадалата е знаела, че същият е
неправоспособен водач. Поради неявяването на страната – евентуален ответник и
трето лице – помагач, съдът е приложил нормата на чл.176 ал.3 от ГПК и е приел,
че правно релевантните факти за знание у П. за това, че се качва в МПС,
управлявано от неправоспособен водач са установени по делото. Според чл.176
ал.3 от ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелство, за изясняването на
които страната не се е явила… . Цитираното правило предпоставя,
че съдът е отправил до страната въпроси, поставени от него или от противната
страна – а в случая въпросът е поставен от главния ответник спрямо евентуалния
ответник. Когато редовно призованата и задължена страна не се яви, законът
предполага, че с това свое поведение страната цели да се отклони от признание
на неизгодни за нея факти и затова овластява съда да
счете, че тези факти са доказани. Т.е. – поведението на страната, описано в
разпоредбата на чл.176 ал.3 от ГПК, може да бъде използвано срещу самата
страна, но не и в нейна полза. А в случая знанието на пострадалата за неправоспособността
на водача на МПС, причинил пътрнотранспортно
произшествие, чиято отговорност се цели да бъде ангажирана, би го ползвало, тъй
като ще намали неговата отговорност. Т.е. – установяването на това знание не е
неизгоден за страната – евентуален ответник и трето лице – помагач факт, за да
се приложат санкционните последици по чл.176 ал.3 от ГПК, а още по-малко извод
за този факт може да се направи и съпоставимо с други данни по делото. Или не е
установено проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредената,
обусловена от знание за факта, че водачът на МПС е неправоспособен, което да
съставлява обективен принос, който е противоправен и
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
пътно – транспортно произшествие.
За
пълнота следва да се отбележи, че неоснователно е твърдението, съдържащо се в
отговора на исковата молба за проява на съпричиняване
– че постарадалата е пътувала в автомобил, управляван
от водач след употреба на алкохол. Рисковото поведение от страна на пострадалия
в такава хипотеза се преценява на първо място - само ако водачът е употребил
алкохол на законосустановения минимум и на следващо
място – ако този факт е бил известен на пострадалия. В случая противоправността на деянието, осъществено от Х., не
включва управление на МПС при употреба на алкохол над законоустановения
минимум. Съгласно заключението от комплексната експертиза в кръвта на Х. е
установена концентрация на етилов алкохол 0.10 промила, което е в границите на
физиологичната норма – 0.20 промила.
По
изложените съображения и двете въззивни жалби се явяват частично основателни –
подадената от ищците – досежно неправилно възприетото от първоинстанционния съд
съпричиняване от страна на пострадалата, а подадената
от застрахователя – ответник – досежно определения от първоинстанционния съд общ
размер на обезщетението за ищеца Н.А., което от 150 000лв. следва да се
намали на 80 000лв.
При това положение обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната от З. „Б.И.“ АД част - с която исковете са уважени над сумата от 20 000лв. до
75 000лв. за ищеца И.А., както и за сумите от по над 4 000лв. до
15 000лв. за всеки от ищците, конституирани на мястото на починалата ищца –
П. А.. Следва да бъде потвърдено решението и в обжалваната част, с която искът
на Н.А. е уважен над сумата 25 000лв. до
75 000лв. /но по различни съображения от изложените от първоинстанционния
съд/.
Следва да бъде отменено
решението в частта, с която са отхвърлени исковете: на И.А. – за разликата над
75 000лв. до 150 000лв. – предявен на лично основание, като баща на П.П. и за разликата над 15 000лв. до 30 000лв. –
като наследник на починалата в хода на процеса П. А., както и за сумите от по
над 15 000лв. до 30 000лв. за всеки от останалите ищци, конституирани
на мястото на починалата ищца – П. А. /според припадащата им се наследствена
част, съобразно която претенцията на всяка от новоконституираните
ищци, както и на ищеца И.А., като наследник на П. А., е за по 40 000лв./.
Следва да бъде отменено решението в частта, с която искът на Н.А. е отхвърлен над
сумата над 75 000лв. до 80 000лв. Вместо това следва да се присъдят
допълнително съответните суми: за ищеца Н.А. – допълнително 5 000лв.; за ищеца
И.А. – допълнително 75 000лв. – като баща на П.П.
и 15 000лв. – като наследник на починалата в хода на процеса П. А.; за
всеки от останалите ищци, конституирани на мястото на починалата ищца – П. А. –
по 15 000лв.
Следва да бъде потвърдено
решението в частта, с която исковете са отхвърлени, както следва: за Н.А. за
сумата над 80 000лв. до 200 000лв.; за И.А. – за сумата над
150 000лв. до 200 000лв. – предявен на лично основание, като баща на П.П. и за сумата над 30 000лв. до 40 000лв. – като
наследник на починалата в хода на процеса П. А., както и за сумите от по над 30 000лв.
до 40 000лв. за всеки от останалите ищци, конституирани на мястото на
починалата ищца – П. А..
По разноските, сторени в
първоинстанционното производство:
Както се посочи, с
първоинстанционното решение ответникът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на
ищците сумата от 5 202лв. - разноски съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно представения от ищците списък на разноските
по чл.80 от ГПК същите са сторили разноски общо в размер на 20 508лв., от
които 600лв. за СМЕ и 19 908лв. – адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е установил само сумата от 13 272 лв., като
заплатена от ищците по представените договори за правна помощ, а не както е
посочено в списъка за разноски да са заплатени 19 908лв. и на тази база -
13 272лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, е разпределил разноските
по съразмерност. Доколкото от страна на ищците не е постъпило искане по чл.248
от ГПК – за изменение на решението в тази част на разноските, този размер на
адвокатското възнаграждение се възприема и от въззивния
съд. Или разноските следва да бъдат определени по съразмерност на база общо
сторени такива – 13 872лв. /13 272лв. - адвокатско възнаграждение +
600лв. за СМЕ/. С оглед изхода на спора
пред въззивната инстанция и съразмерно с уважената част от исковете, ответникът
следва да заплати на ищците разноски за първоинстанционното производство общо в
размер на 8 785,60лв. Или освен присъдените разноски в размер на 5 202лв. следва да се присъдят
допълнително разноски в размер на 3 583,60лв.
С обжалваното решение ищците
са осъдени да заплатят на ответника сумата от 8 581,25лв. - разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ищцовата
страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение /60 000лв./ и
го е намалил към минималния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- 13 530лв.,
като е отчел и заплатената сума за назначената СЕ – 200лв. Доколкото от страна
на ответника не е постъпило искане по чл.248 от ГПК – за изменение на решението
в тази част на разноските, този размер на адвокатското възнаграждение
13 530лв. се възприема и от въззивния съд. Или
разноските следва да бъдат определени по съразмерност на база 13 730лв.
/13 530лв. – адвокатско възнаграждение + 200лв. за СЕ/. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
съразмерно с отхвърлената част от исковете, ищците следва да заплатят на
ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 5 034,33лв.
Или първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски над 5 034,33лв. до 8 581,25лв.
С оглед изхода на делото
пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати държавна такса за първоинстанционното производство /освен присъдената
такава 9 000лв./ - допълнително ДТ 6 200лв.
По разноските, сторени във въззивното производство:
Представените договори за
правна защита и съдействие, сключени между всеки от жалбоподателите – ищци и
Адвокатско дружество „Я. и с.“, са за осъществяване на безплатно
представителство пред всички инстанции, по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.
Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК се претендират
разноски, както следва:
За Н.А.А. – 5 820лв.
За И. .... А. – 5 940лв.
За М.И.П. – 6 324лв.
За С.И.П. – 6 324лв.
За Г.И.П. – 6 324лв.
За Р.И.П. – 6 324лв.
Насрещната страна се позовава на прекомерност на така
посоченото адвокатско възнаграждение.
При извършване преценката за прекомерност следва да се
съобрази обжалваемият интерес по въззивната жалба на
ищците, както и този по въззивната жалба на ответника.
По отношение на Н.А. този интерес е 125 000лв. по
подадената от него въззивна жалба и 50 000лв. по подадената от З. „Б.И.“
АД въззивна жалба – общо 175 000лв.
По отношение на И.А. този интерес е 165 000лв. по
подадената от него въззивна жалба /в лично качество и като наследник на П. А. и
55 000лв. по подадената от З. „Б.И.“ АД въззивна жалба – общо
220 000лв.
По отношение на М.П., С.П., Г.П. и Р.П. този интерес
по подадената от ищците въззивна жалба е по 25 000лв. и по 11 000лв.
по подадената от З. „Б.И.“ АД въззивна жалба – общо по 36 000лв. за всяка
от тях.
Съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение при обжалваемия интерес за Н.А. е
4 030лв., а за И.А. – 5 930лв.
Съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредбата минималното
адвокатско възнаграждение при обжалваемия интерес за
жалбоподателите М., С., Г. и Р. ....и е 1 610лв.
При това положение не следва да бъде намалено само претендираното по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за жалбоподателя И.А., тъй като същото е към минималния
предвиден от Наредбата размер. Това обаче не се отнася до адвокатското
възнаграждение за останалите жалбоподатели, като следва да се отбележи, че това
– за жалбоподателите М., С., Г. и Р. ....и надвишава почти трикратно
предвиденото минимално такова, а за Н.А. – с 1 790лв. Следва да се
отбележи и че делото, макар и отличаващо се с фактическа сложност, не се отличава
със съществена правна такава. Преди всичко осъщественото процесуално
представителство по отношение на всички жалбоподатели е в защита на идентични
техни интереси. Ето защо адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено
към минималното такова – за Н.А. - 4 030лв. и за М., С., Г. и Р. ....и -
по 1 610лв.
При това положение, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, З.
„Б.И.“ АД следва да заплати в полза на Адвокатско дружество „Я. и с.“ адвокатско
възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция,
съразмерно с уважената част от исковете, както следва: за Н.А.А. – 1 842,28лв.; за И. .... А. – 4 860лв.; за М.И.П.,
С.И.П., Г.И.П. и Р.И.П. – по 1 341,67лв.
В представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от
жалбоподателя – ответник З. „Б.И.“ АД, са включени разноски в размер на
3 280лв. – ДТ за въззивно обжалване и в размер
на 11 250лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС /общо
разноски в размер на 14 530лв./. Представен е договор за правна защита и
съдействие и платежно нареждане, удостоверяващо извършено плащане.
Насрещната страна предявява възражение по чл.78 ал.5
от ГПК за прекомерност на така уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение. При общия обжалваем интерес –
539 000лв. /сбор от обжалваемите интереси,
посочени по-горе/, така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не
надвишава минимално предвиденото такова съгласно чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/2004г. /което е 12 310лв./. Ето защо възражението на жалбоподателите –
ищци по чл.78 ал.5 от ГПК се явява неоснователно.
С оглед изхода на спора жалбоподателите – ищци следва
да заплатят на жалбоподателя – ответник разноски за въззивната инстанция
съразмерно с отхвърлената част от претенциите – 5 930,61лв.
Тъй като жалбоподателите – ищци са освободени от
заплащане на ДТ и такава не е внесена по подадената от тях въззивна жалба, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК З. „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати ДТ
за въззивно обжалване, съобразно уважената част от
претенциите – в размер на 3 100лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №472/06.10.2017г., постановено по търг. д. №771/2015г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, ведно с постановено по реда на чл.247 от ГПК решение
№212/17.04.2018г., в обжалваната от З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........ част, с която З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........ е осъдено да заплати,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП на 03.09.2015г., около
22:40ч. в село ........“, при което Р.О.Х., ЕГН **********, управлявайки лек
автомобил „....“ с рег. №...., в резултат на несъобразената скорост с плана и
профила на пътя губи контрол на МПС, излиза вляво извън пътното платно и се
преобръща, при което е причинена смъртта на П.И.П., ЕГН **********, на:
Н.А.А., ЕГН **********
сумата над 25 000лв. до 75 000лв.;
-на И. .... А., ЕГН ********** сумата над
20 000лв. до 75 000лв. - дължимо обезщетение, като баща на починалата
П.П. и над 4 000лв. до 15 000лв. като наследник
на починалата в хода на процеса П. С. А.с ЕГН **********;
-на М.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А., сумата над 4 000лв. до 15 000лв.;
-на С.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А.сумата над 4 000лв. до 15 000лв.;
-на Г.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А.сумата над 4 000лв. до 15 000лв.;
-на Р.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А., сумата над 4 000лв. до 15 000лв.,
ведно със законната лихва върху главниците начиная от увреждането 03.09.2015г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОТМЕНЯ решение №472/06.10.2017г., постановено по търг. д. №771/2015г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, с постановено по реда на чл.247 от ГПК решение №212/17.04.2018г.,
в частта,
с която са отхвърлени предявените от Н.А.А., И. .... А., М.И.П., С.И.П., Г.И.П., Р.И.П. срещу З. Д.„Б.
И.“ АД с ЕИК ........, искове за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
- болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП на 03.09.2015г., около
22:40ч. в село ........“, при което Р.О.Х., ЕГН **********, управлявайки лек
автомобил „....“ с рег. №...., е причинил смъртта на П.И.П., ЕГН **********,
както следва:
- за Н.А.А. за сумата над 75 000лв.
до 80 000лв.;
- за И. .... А. за сумата над 75 000лв. до 150 000лв.
- дължимо обезщетение, като баща на починалата П.П. и
над 15 000лв. до 30 000лв., като наследник на починалата в хода на процеса
П. С. А.;
- за М.И.П., в качеството й на дъщеря на починалата в
хода на процеса П. С. А., за сумата над 15 000лв. до 30 000лв.;
- за С.И.П., в качеството й на дъщеря на починалата в
хода на процеса П. С. А.за сумата над 15 000лв. до 30 000лв.;
- за Г.И.П., в качеството й на дъщеря на починалата в
хода на процеса П. С. А.за сумата над 15 000лв. до 30 000лв.;
- за Р.И.П., в качеството й на дъщеря на починалата в
хода на процеса П. С. А., за сумата над 15 000лв. до 30 000лв.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от
увреждането 03.09.2015г. до окончателното изплащане на обезщетението, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........, да заплати на
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 03.09.2015г., около
22:40ч. в село ........“, при което Р.О.Х., ЕГН **********, управлявайки лек
автомобил „....“ с рег.№ ...., е причинил смъртта на П.И.П., ЕГН **********,
както следва:
-на Н.А.А., ЕГН ********** ***
допълнително сумата от 5 000 лева,
-на И. .... А., ЕГН: ********** *** допълнително сумата
от 75 000
лева, дължимо обезщетение, като баща на починалата П.П. и допълнително сумата от 15 000 лева, като
наследник на починалата в хода на процеса П. С. А.с ЕГН **********,
-на М.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството
й на дъщеря на починалата в хода на процеса П. С. А.допълнително сумата от 15 000
лева,
-на С.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството
й на дъщеря на починалата в хода на процеса
П. С. А.допълнително сумата от 15 000 лева,
-на Г.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството
й на дъщеря на починалата в хода на процеса
П. С. А.допълнително сумата от 15 000 лева,
-на Р.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството
й на дъщеря на починалата в хода на процеса и П. С. А., допълнително сумата от 15 000
лева,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от
увреждането 03.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение №472/06.10.2017г., постановено по търг. д. №771/2015г. по описа на Окръжен
съд Пловдив, ведно с постановено по реда на чл.247 от ГПК решение
№212/17.04.2018г., в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП на 03.09.2015г., около 22:40ч. в село ........“, при което Р.О.Х.,
ЕГН **********, управлявайки лек автомобил „....“ с рег. №...., е причинил
смъртта на П.И.П., ЕГН **********, както следва:
-от Н.А.А., ЕГН ********** за сумата над 80 000лв. до
200 000лв.,
-от И. .... А., ЕГН ********** за сумата над
150 000лв. до 200 000лв., дължимо обезщетение, като баща на
починалата П.П. и за сумата над 30 000лв. до
40 000лв., като наследник на починалата в хода на процеса П. С. А.с ЕГН **********,
-от М.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А., за сумата над 30 000лв. до
40 000лв.,
-от С.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А.,
за сумата над 30 000лв. до 40 000лв.,
-от Г.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса П. С. А.,
за сумата над 30 000лв. до 40 000лв.,
-от Р.И.П., ЕГН **********, в качеството й на дъщеря
на починалата в хода на процеса и П. С. А., за сумата над 30 000лв. до
40 000лв.
ведно със законната лихва върху главниците, считано от
увреждането 03.09.2015г. до окончателното изплащане на сумите.
Делото е разгледано при
участието на трето лице помагач на страната на ответника, а именно прекия причинител на вредите Р.О.Х. с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ решение №472/06.10.2017г., постановено по търг. д. №771/2015г. по описа на Окръжен
съд Пловдив в частта, с която Н.А.А. с ЕГН **********, И. ....
А. с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********, С.И.П. с ЕГН **********, Г.И.П. с
ЕГН ********** и Р.И.П. с ЕГН **********, са осъдени да заплатят на З. Д.„Б. И.“
АД с ЕИК ........ разноски за първоинстанционното производство за сумата над 5 034,33лв. до 8 581,25лв.
ОСЪЖДА З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........ да заплати на Н.А.А. с ЕГН **********, И. .... А. с ЕГН **********, М.И.П. с
ЕГН **********, С.И.П. с ЕГН **********, Г.И.П. с ЕГН ********** и Р.И.П. с ЕГН
********** допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер
на 3 583,60лв.
ОСЪЖДА З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........ да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 6 200лв. – държавна такса за
производството пред окръжния съд – Пловдив, както и сумата от 3 100лв. -
държавна такса за производството пред Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК ........ да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на Адвокатско дружество „Я. и с.“, със
седалище и адрес на управление ***, оф. 10-11,
БУЛСТАТ ........, адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред
въззивната инстанция, както следва: за Н.А.А. с ЕГН **********
– 1 842,28лв.; за И. .... А. с ЕГН ********** – 4 860лв.; за М.И.П. с ЕГН **********
- 1 341,67лв.; за С.И.П. с ЕГН ********** - 1 341,67лв.; за Г.И.П. с
ЕГН ********** - 1 341,67лв.; за Р.И.П. с ЕГН ********** –
1 341,67лв.
ОСЪЖДА Н.А.А. с ЕГН **********, И.
.... А. с ЕГН **********, М.И.П. с ЕГН **********, С.И.П. с ЕГН **********, Г.И.П.
с ЕГН ********** и Р.И.П. с ЕГН ********** да заплатят на З. Д.„Б. И.“ АД с ЕИК
........ разноски за въззивното производство в размер
на 5 930,61лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: