№ 26
гр. П., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230101655 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищецът Б. Т. П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, е предявил срещу
ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ №
25, ет. 5, ЕИК ***, искове, както следва:
- главен иск за присъждане на недължимо платена сума, включваща
възнаградителна лихва и такси за допълнителни услуги по договор за потребителски
кредит, сключен помежду им;
- евентуален иск за присъждане само на недължимо платените такси за
допълнителните услуги по кредита.
Ищецът пояснява, че на 30.08.2022 г. между него (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен договор за кредит с № МАХ_300819653,
с главница от 1 000 лв. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Допълва, че съгласно чл. 10 от самия
договор, трябва да заплати на кредитодателя и такси за допълнителните услуги „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ – 286,80 лв., както и „Експресно обслужване по
кредита“ – 430,20 лв. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен по чл.
22 ЗПК, то тогава нищожна е уговорката за допълнителните услуги, тъй като тя влиза
в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената
част на исковата молба) и противоречи на повелителни норми на ЗПК и на ЗЗП (също
1
визирани в исковата молба). Изтъква, че е платил на ответната страна цялата главница
по кредита, както и още 300 лв., от които 20 лв. – за договорната лихва, и по 140 лв. –
за всяка от двете допълнителни услуги. Счита, че при признаване на договора за
недействителен така платената сума от 300 лв. трябва да му бъде възстановена, а при
на нищожност само на клаузата за допълнителните услуги – да му бъдат върнати 280
лв., които е заплатил за тях. Претендира законна лихва за забава върху исковите суми
от датата на образуване на делото (15.10.2024 г.) до погасяването, както и съдебни
разноски. Предлага в полза на адвоката, който му е оказал безплатна правна помощ в
производството, да бъде определено съответно възнаграждение.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора:
Предявените искове са с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Поначало уважаването на искова претенция с такава юридическа квалификация
е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от
ищеца и съответно получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на
иска, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък
(вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). Даденото по
нищожна сделка, респ. по нищожна клауза от сделка, е типичен пример за хипотезата
на неоснователно обогатяване, получила нормативна регулация в разпоредбата на чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (вж. Решение № 211/26.11.2013 г. по т.д. № 1082/12 г., II т.о. на
ВКС).
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на
процесната сделка помежду им, включително и по отношение на клаузата й, касаеща т.
нар. допълнителни услуги.
От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на кредитното
правоотношение, а именно:
- главница – 1 000 лв.;
- годишен процент на разходите – 42,80 %;
- годишен лихвен процент – 36,30 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 1 108,50 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 108,50
лв.;
- срок – 6 месец;
- погасяване – чрез 6 месечни вноски, разписани в погасителен план, който
2
е инкорпориран в договора.
Според справка, отразяваща погасяванията относно задълженията на
кредитополучателя по процесния договор (предоставена от ответника по реда на чл.
190 ГПК), ищецът е платил по кредитния дълг само сумата за главницата от 1 000 лв.
Обсъжданата справка е приобщена към доказателствения материал по инициатива на
ищеца, не е оспорена от него и същият не е ангажирал доказателства за други
плащания по кредита.
В обобщение на казаното дотук се налага изводът, че не е изпълнено първото от
кумулативните условия на фактическия състав, формиращ основанието на
разглежданите искове. Това е така, защото не се доказва от патримониума на ищцовата
страна да са преминали към този на ответното дружество имуществените блага
(паричните суми за възнаградителната лихва и за допълнителни услуги по кредита),
предмет на релевираните искове.
Ето защо както главният, така и евентуалният иск подлежат на отхвърляне, като
отхвърлянето на първия води до сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, при
което се дължи произнасяне по същество и по втория.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само на ответника (чл.
78, ал. ал. 3 ГПК).
Те възлизат на 100 лв. и представляват юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от Б. Т. П., с
адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ЕИК ***, с който се претендира
присъждане на сумата от 300 лв. – сбор от недължимо платени възнаградителна
лихва (20 лв.) и такси за допълнителни услуги (280 лв.) по Договор за кредит с №
МАХ_300819653/30.08.2022 г., сключен между първия (като кредитополучател) и
второто (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата на
подаването на исковата молба – 15.10.2024 г., до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от Б. Т.
3
П., с адрес в с. Д., общ. П., ЕГН **********, срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище
и адрес на управление в гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ЕИК ***, с който се претендира
присъждане на сумата от 280 лв. – недължимо платени такси за допълнителни
услуги по цитирания кредитен договор, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба – 15.10.2024 г., до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. Т. П., с адрес в с. Д., общ. П.,
ЕГН **********, да заплати на „Б. Е. Д. К.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Н.“ № 25, ет. 5, ЕИК ***, сумата от 100 лв. – съдебни
разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4