ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209
гр. гр. София, 13.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети октомври, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600367 по описа за 2021 година
Производството по чл.249 ал.3 НПК.
Делото е образувано по частни жалби против мерките за процесуални принуда,по
които СНС се е произнесъл с определение в РЗ на 20 септември 2021г. по НОХД 1999/21г.
по описа на СНС 12 състав както следва:
От адв. Й. Н. против определението в частта, в която СНС е отказал да намали
размера на паричната гаранция по отношение на подс. Р.Н..В жалбата се излагат
съображения за необоснованост на съдебния акт, поради обстоятелството че неправилно
първата инстанция е преценила визираните в чл. 56, ал. 3 условия за размера на паричната
гаранция. Иска се отмяна на това определение и постановяване на ново, с което паричната
гаранция да бъде определена под 50000 лева, тъй като семейното и имотно състояние на
този подсъдим не му позволява такава голяма сума да бъде отделена от бюджета му.
От адв. И. В., като защитник на подс. С.Ж., против определението в частта, в която
СНС е отказал да отмени процесуалната принуда по чл. 68 от НПК – забрана за напускане
пределите на Р България. Също се излагат съображения за необоснованост на съдебния акт,
твърди се че тази принуда е изиграла своята роля в ДП и до момента и същата се явява
излишна, с оглед обезпечаване края на съдебния процес.
Прокурорът в законоустановения срок не е представил възражения против частните
жалби. Уведомен по надлежния ред.
АСНС като се занима с оплакванията в жалбите и при извършената служебна
проверка приема за установено следното:
Частните жалби са неоснователни.
СНС е изложил пестеливи мотиви по направените пред него искания от
1
защитниците на двамата подсъдими – първият за намаление на размера на паричната
гаранция, а вторият за отмяна на мярката по чл. 68 от НПК. Въпреки това става ясна волята
на първата инстанция.
Настоящата инстанция намира за неоснователно намалението на размера на
паричната гаранция по отношение на подс. Н.. СП е внесла обвинителен акт за поредица от
тежки умишлени престъпления като първото от тях е по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр.
ал. 2 от НК. Останалите две обвинения са по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 4 вр. ал. 2, т. 4 и т. 5 за
първото обвинение и т. 2, т. 4 и т. 5 за второто. Обвиненията ЗА ИЗНУДВАНЕ по чл. 213а са
за това, че са извършени в съучастие с други подсъдими по делото, а второто обвинение и
при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Установените до настоящия момент на ДП факти и
обстоятелства дават основание да се възприеме извода за наличие на голяма степен на
категоричност относно обоснованото предположение. Става реч за престъпна дейност
извършвана в продължение на дълъг период от време и от лица, които системно са се
занимавали ИЗНУДВАНИЯ. Макар първоинстанционният съд да е постановил прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата то това определение не е
влязло в сила към настоящи момент. Целта на мярката за неотклонение е да осигури
присъствието на подсъдимия до приключване на наказателния процес със окончателен
съдебен акт. Фактите установени от събраните до момента на ДП доказателства водят до
извод, че в случая се налага размерът на паричната гаранция да бъде в достатъчно висок , за
да изпълни целите предвидени в чл. 57 от НПК.
За преценка на размера на паричната гаранция е ирелевантен факта на
продължителността на предварителното задържане с по-тежката мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража“. Впрочем следва да се отбележи, че с определение по ЧНД
№ 326/2021 г. на АСНС на 23.08.2021 г. е намалил вече веднъж размера на паричната
гаранция на този подсъдим от 100000 лв. на 50000 лв. От онзи момент до настоящия няма
промяна на обстоятелствата или поне липсват доказателства за промяна на обстоятелствата,
свързани с предвидените в чл. 56, ал. 3 от НПК факти относими към размера на мярката за
неотклонение „Гаранция в пари“, т.е. АСНС в настоящия състав преценява, че правилно
първата инстанция е отказала намаление размера на паричната гаранция и в тази част
определението следва да се потвърди.
Жалбата на подс. Ж. и нейният защитник също са неоснователни. Данните по
делото до момента също сочат наличие на опасности, които са били налични и към момента
на постановяване на тази процесуална принуда, а именно забрана за напускане пределите на
Р България. Подс. Ж. е с обвинение за участие в ОПГ като нейните функции са били
свързани според обвинението с събиране на такса „спокойствие“ от таксиметрови шофьори.
Касае се за тежко умишлено престъпление, в което Ж. е обвинена. Същата разполага с
паричен ресурс,който и позволява да се отклони от наказателно преследване преди делото
да е приключило. Мярката й за неотклонение е„Гаранция в пари“.Средата в която същата
живее са част от обвиняемите по настоящото дело, т.е. Д.Ж., екстрадиран от Р.Турция е неин
баща. Всички тези обстоятелства по преценка на АСНС налагат продължаване на
действието на процесуалната принуда по чл. 68 ал.1 от НПК. Не са налични нови
обстоятелства,които да обосноват извод за отмяна на ограничителната мярка.Законът
предвижда разрешителен режим при наличие на това ограничение от съответния орган в
зависимост от фазата на наказателния процес.
С оглед на изложеното АСНС намира за законосъобразно определението на СНС
постановено по НОХД № 1999/2021 г., 12 състав, в частта, в която е оставил без уважение
искането на подс. Р. Я. Н. за намаление на размера на паричната гаранция като мярка за
неотклонение и искането на подс. С. Д. Ж. за отмяна на ограничителната мярка по чл. 68, ал.
1 от НПК – забрана за напускане пределите на Р.България, поради което и тези части
2
определението постановено на 20.09.2021 г. следва да бъде потвърдено и водим от горното
АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение постановено от СНС на 20 септември 2021г. по
НОХД 1999/2021г. 12 състав в ЧАСТТА ,в която е оставил без уважение искането на
подсъдимия Р.Н. за намаление размера на мярката за неотклонение „Гаранция в пари „ и
искането на подсъдимата С. Д. Ж. за отмяна на ограничителната мярка по чл.68 ал.1
НПК“Забрана за напускане пределите на Република България.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3