№ 25002
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110102808 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
По искането на ответниците за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с
въпросите, посочени в отговора на исковата молба, съдът ще се произнесе след като
взема становището на ищцовата страна.
Неоснователно се явява искането за изискване на ч.гр.д. № 23179/2018 г. по
описа на СРС, 164 с-в.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.07.2024 г., 10:50 часа, за когато да
се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 53982/2023 г. по описа на СРС, 140 с-в.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, за първото по
делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от уведомяването си, следва да
вземе становище по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, в т.ч.
ако счита, че искането следва да бъде уважено, да формулира въпроси към вещото
1
лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за изискване на ч.гр.д. №
23179/2018 г. по описа на СРС, 164 с-в.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба. С оглед кратките процесуални срокове до
провеждане на откритото съдебно заседание, на основание чл.42, ал.3 ГПК,
страните да се уведомят и по телефона за датата и часа на провеждане на
откритото съдебно заседание по делото, като настоящото определение се връчи
и по ел.път, на основание чл.41а ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД.
Ищецът – „******************” ЕООД, твърди, че на 29.09.2010 г. е сключен
Договор за револвиращ заем № ************ между „******************“ ЕООД
като кредитор, от една страна и В. Ч. Н., като длъжник и П. В. Н.,като солидарен
длъжник, от друга страна. Съгласно договора на ответника В. Ч. Н. е отпуснат заем в
размер от 3000лв., който следвало да бъде върнат в срок от 36 месеца, при размер на
месечната погасителна вноска от 246 лв. и падеж – всяко 15-то число на месеца.
Посочва, че била уговорена дължимостта на възнаградителна лихва в размер на 91,86%
годишно, а ГПР възлизал на 123,55%. Общото задължение по кредита било в размер на
8 984,35 лв. Твърди, че кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя. Излага, че на
27.01.2011 г. бил сключен анекс № 1 към договора, съгласно който били отложени
погасителни вноски № 2 и 3, като в тази връзка е договорено заплащане на
възнаграждение за отлагане на вноските в размер на 492 лева, което следвало да бъде
заплатено в края на погасителния план. Бил договорен и нов коригиран погасителен
план, съгласно който погасителните вноски се променяли от 36 на 40 броя, като
годишният процент на разходите бил променен на 11.57 %. Сочи, че към момента на
настъпване на крайния срок за погасяване на кредита – 15.12.2014 г., ответниците не са
погасили в цялост задълженията си, поради което вземанията на банката са станали
изискуеми. Непогасените задължения възлизат на сумите, както следва: 2 826,81 лева
(двe хиляди осемстотин двадесет и шест лева и 81 стотинки), представляваща
главница, ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 5 033,57 лева (пет хиляди тридесет и три лева и 57 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.02.2014 г. до 28.09.2023 г., 4 495,03
лева (четири хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и 03 стотинки),
представляваща дължима възнаградителна лихва за период от 15.09.2011 г. до
15.02.2014 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2023 г. по ч.гр.д. № 53982/2023 г. по описа на
СРС, 140 с-в., като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражение
срещу заповедта за изпълнение. Ето защо и с оглед указанията на съда заявителят
предявява искове по чл. 422 ГПК. Претендира разноските по производството, в това
число и разноските в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявените искове. Релевират
възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че процесния договор за кредит и
анекс към него били нищожни, евентуално нищожни били клаузите, предвиждащи
2
ГЛП и ГПР по кредита, доколкото същите били неравноправни клаузи, които не са
индивидуално договерени. Твърдят, че договорът не отговарял на изискванията на
чл.11, ал. 1, т. 9, т. 11 и т. 12 ЗПК. Ето защо молят за отхвърляне на исковете, като
претендират и разноски по производството.
Предвид становището на страните, съдът намира, че безспорни и ненуждаещи се
от доказване са следните обстоятелства – че между ищеца и ответниците е било налице
облигационно отношение по силата на сключения между тях договор за револвиращ
заем ************ от 29.09.2010 г., изменен с анекс № 1 към договора от 27.01.2011 г.
с посоченото в исковата молба съдържание; че кредитодателят е предал на
кредитополучателя заемната сума, като целият кредит е бил усвоен на 30.09.2010 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
С оглед отделените за безспорни обстоятелства, за основателност на предявените
искове в тежест на ищеца е да установи настъпване на изискуемостта на задълженията
за заплащане на главница и възнаградителна лихва.
В тежест на ответниците и при доказване на посочените обстоятелства е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва, релевирано с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, има
акцесорен характер, като за основателността му в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – изтичане на срока за
изпълнение на задължението по договора за заем, сключен между страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3