РЕШЕНИЕ
№ 4302
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330104946 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от П. И. К. срещу Д. И. О., с която се иска да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лева, дължима по
договор за заем от ***, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба и допълнителна молба от 19.05.2022 г. се излагат твърдения, че
ищеца е предоставил на ответницата сума в размер на 5 000 лева с договор за заем от ***, с
който се удостоверява получаването на сумата и се задължава да я върне най-късно до
31.12.2019 г. Предвид настъпване падежа на задължението по договора за връщане на
заемната сума и неплащане на същата от ответницата ищеца предявява настоящия искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Признава, че е сключила договор за заем с ищеца на ***, по силата на който последният й е
предоставил сума в размер на 5000 лева със задължението ответницата да я върне до края на
2019 г. Твърди се, че ищецът е поискал връщането на заемната сума преди падежа, а именно
през лятото на 2019 г., защото му предстояло закупуване на жилище. Ответницата заедно с
мъжа, с когото живее на семейни начала, тъй като нямали свободни пари, поискали заем от
своя приятелка, за да могат да върнат парите на ищеца. От получените в заем от трето лице
пари ответниците заплатили на ищеца сумата в размер на 5000 лева в брой, от която
последният заплатил комисионна и такси пред нотариуса. Ищецът не издал разписка за
върнатата сума, но им предоставил бележката, с която бил заплатил комисионната и таксите
пред ***. С оглед изложеното твърди, че е изпълнила задължението си по договора за заем,
върнали е на ищеца заемната сума в срок и се иска отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.240, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие валидно сключен договор за заем, в това число
предоставяне на заемната сума на заемателя, поемане на задължение на последния да върне
сумата, размер и падеж на вземанията. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок задължението си, възраженията си за
нищожност.
С Определение от 21.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили писмен договор за заем от ***, по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата сума в размер на 5000 лева със задължението ответницата да я върне до
31.12.2019 г., което се установява и от приложения по делото договор за заем от *** /л.22/
Спорно по делото е върната ли е заемната сума от ответника на ищеца.
За установяване на това обстоятелство ответникът е поискал допускане на свидетел
при режим на довеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.4 ГПК е недопустимо да се установява със
свидетелски показания погасяване на установени с писмен акт парични задължения, освен
при наличие на съгласие на противната страна за това.
Ищецът чрез процесуалния си представил, в открито съдебно заседание, проведено на
02.12.2022 г., категорично се противопостави на разпит на свидетел за установяване на това
обстоятелство.
Наред с това с искането на ответника за разпит на свидетел относно установяване на
допълнителните уговорки между страните, отново се цели да се установи погасяването на
задължението по писмения договор за заем със свидетелски показания, поради което съдът
не допусна свидетел и за тези обстоятелства.
От представените от ответника фактури от 19.09.2019 г. /л.36 и л.37/ не се установява,
че по тези фактури е заплатената посочената в тях сума, съответно в размер на 2816 лева по
първата фактура и сумата в размер 2246.70 лева, както и че ищцата ги е заплатила в полза на
ответника в изпълнение на задължението си по процесния договор за заем от 12.10.2016 г.
По никакъв начин не може да се свърже и сключения договор за заем между трети
лица от 07.12.2021 г. /л.38/ със сключения между страните и предмет на настоящото дело
договор за заем от ***, още повече да се установи изпълнение на последния от ответника.
Страните са различни, уговорките са различни, сумите са различни.
С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не доказа, че е върнал заемната сума
в уговорения срок, който към датата на подаване на исковата молба е настъпил, поради
което искът ще се уважи изцяло, като доказан по основание и размер.
Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се присъди и законната
лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2022 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още с исковата молба.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане в тази насока. Ищецът доказа следните разноски – 200 лева, платена
държавна такса /л.24 - гръб/, които ще се присъдят изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.3/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от Адвокатско
дружество „***". Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.3, вр. с пар.2а от ДР от Наредбата, съдът определя
2
адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество „***“ в размер на 696 лева с ДДС
лева. Представени са доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ДДС.
В случая е приложима Наредбата в редакцията й към датата на сключване на
договора за правна помощ и съдействие.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. О., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА П. И. К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 5 000 лева, дължима по договор за заем от ***, ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.04.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 200 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА Д. И. О., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско дружество „***“,
БУЛСТАТ ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 696 лева с ДДС- адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3