РЕШЕНИЕ
№ 461
град Плевен, 13.10.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНАКЪНЕВА
2. СНЕЖИНА
ИВАНОВА |
при секретар Венера Мушакова и с участието
на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия Дилова касационно
административно дело № 437/2022 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 63 в от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба подадена от Л.А. чрез
адв. М. Г., срещу решение № 18/18.04.2022 г., постановено по а.н.д. № 188/2021г. по описа на РС Никопол, с доводи, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че извършеното
деяние е несъставомерно, с оглед
разпоредбата на чл. 2 ал.3 от ЗГорите, според която норма разпоредбите на
Закона за горите не се прилагат за дървета от горскодървесни видови в
земеделски територии, които не притежават характеристиките на гора по чл.1 .
Твърди се, че РС Никопол не е изложил мотиви по възражението относно
компетентността на Директора на РДГ по чл. 270 от Закона за горите.Твърди се,
че по делото е установено, че транспортираната от Л. А. дървесина е имала
произход и превоз от и през негорска територия, поради което Директорът на РДГ
Ловеч по силата на чл. 275 ал.1 т.2 от ЗГ, съгласно чл. 2 ал.2 от ЗГ не е имал законови компетенции и основание да глобява Л.А.. В
тази връзка излага становище че доводите на НРС, относно законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление са неправилни. Твърди, че по делото не е
доказано че дървата са били добити от гора по смисъла на чл.2 от Закона за
горите, което е било в тежест на административно наказателния орган. Твърди, че
отчитайки разрешително и документите за собственост за п.и.№51723.117.5
представляващ селскостопанско имущество по смисъла на чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОСИ
изразява становище, че ако може да се търси отговорност на жалбоподателя за
негови действия с изсечени и превозвани дървета от негорска територия, то
такива компетенции имат органите, които извършват контрол и опазване на
дърветата извън горските територии.Излага доводи, че директорът на РДГ не е от
органите, които извършват контрол върху дърветата в земеделски земи, поради
което наказателното постановление е издадено от материално некомпетентен орган.
На последно място твърди, че решението на НРС е необосновано, тъй като съдът не
е изследвал въпросът би ли е собственик на управляваното МПС жалбоподателят.
Моли съда да отмени решението на НРС като неправилно и да осъди ответника да му
заплати направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се
явява, не се представлява .
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се
явява и не се представлява. В представена по делото молба излага доводи за
незаконосъобразност на решението, развити в касационната жалба. Представено е
възражение срещу касационната жалба, в която оспорва твърденията за
незаконосъобразност изложени в касационната жалба.Прави искане обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен , дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 797 от 21.12.2020г.
на директора на Регионална Дирекция по горите – гр. Ловеч, с което на Л.Ц.А. на осн. чл. 275 ал.1 т.2 от Закона за горите, чл. 270
ЗГ и чл. 53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл. 148 ал.12 от
Закона за горите във вр. с чл. 14 б ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрол
и опазване на горските територии е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лв , като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено след като с решение № 540
/15.10.2021г. по к. адм дело № 630 по описа на АС Плевен, съдът е отменил решение № 7/27.04.2021 г. на Районен съд –
Никопол, постановено по н.а.х.д. № 10/2021 г. по описа на съда и е върнал делото
за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Никопол при съобразяване със задължителните указания
по тълкуването и прилагането в закона, дадени в мотивите на решението. Дадени
са указания, че тъй като в случая Л. А. е
санкциониран в качеството си на водач за нарушение на чл. 148 ал.12 ЗГ вр. чл.
14б ал.1 от Наредба № 1/2012г., а липсват доказателства за собствеността на
автомобила, съдът да събере такива, дали същият е собственик или ползвател на
товарното превозно средство и на какво правно основание е превозвал
дървесината, за да се изясни обективната истина по делото .
При новото разглеждане на делото съдът е потвърдил
НП, но не е изпълнил указанията на съда
и не е установил, кой е собственикът на лекия автомобил. За да
потвърди наказателното постановление районния съд е изложил мотиви, които се
споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В
производството пред касационната инстанция съдът изиска доказателства за
собствеността на МПС и от представената от ОД на МВР сектор ПП КАТ справка се
установява, че автомобилът е регистриран като товарен автомобил и е
собственост на Л.Ц.А. ***.
Настоящата инстанция намира, че решението
е валидно, допустимо, постановено при правилно прилагане на закона.
Отговорността на А. е реализирана за
нарушение на чл. 148, ал. 12 от ЗГ вр. чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г. Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗГ товарните
превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както
и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и
функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS),
като нормата на чл. 14б , ал. 1 от Наредбата е със същото съдържание.
Субект на нарушението по чл. 148 ал.12
ЗГ е собственикът или ползвателят на
товарното превозно средство, чието е и задължението съгласно чл. 14б ал.1 от Наредба № 1/2012г. да оборудва
автомобила с устройство за позициониране и проследяване на движението му от
натоварването на дървесината от временен склад в горските територии, където е
добита до местоназначението й. Указанието на закона е ясно, конкретно и
небудещо никакво съмнение относно неговото приложение. Задължението за
снабдяване с GPS устройство е относно всички товарни превозни средства, които
транспортират дървесина и недървесни горски продукти, независимо на каква
територия, по какви пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява
превоза и ако законодателят е искал това задължение да възниква само и
единствено по отношение на транспортиране на дървесина и недървесни горски
продукти в рамките на горските територии, то това щеше да бъде изрично указано
в нормативния текст. В случая такова указание липсва и задължението за наличие
на GPS устройство обхваща и движението на превозното средство извън горските
територии с цел проследяване на движението и установяване на произхода на
добитата дървесина при упражняване на контрола за опазване на горските територии,
който се простира върху територията на цялата страна, а не само в рамките на
горските територии. В този контекст, следва да се съобрази и изискването,
възведено в чл. 14б, ал. 2 от Наредбата, според което GPS устройството по ал. 1
следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и
маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ,
съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите,
като съхранява данните за последните 90 календарни дни. В нарушената норма се вменява задължение за
наличие на GPS устройството в товарните автомобили, а съгласно §6, т. 12 от ДР
на ЗДвП "Автомобил" е недвуколесно безрелсово моторно превозно
средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на
други пътни превозни средства, а по т.б)
товарни - за превозване на товари и/или за теглене на ремарке. С оглед свидетелство за регистрация на л.57 по делото
пред Адм. съд Плевен автомобилът е регистриран като „товарен автомобил“.
Нарушената норма предвижда задължение за собственици или ползватели на
товарните автомобили, като това задължение не зависи от обстоятелството, каква
е допустимата техническа маса, а кореспонденцията между
административно-наказващите органи относно
тълкуване на законовите разпоредби няма задължителен характер за съда.
С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния
закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради
което не са налице твърдените от оспорващия основания за отмяната му.
Решението на РС - град Никопол, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 в вр.
чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Административен съд Плевен, втори
касационен състав:
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 18/18.04.2022 г. постановено по АНД № 188 по описа
за 2021 на Районен съд – Никопол.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.