Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 11.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 66/2021г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 5/18.02.2021г., постановено по а.н.д. № 297/2020г.,
Троянски районен съд, пети състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 436663-F482131 от 20.06.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Гид-17” ЕООД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Мизия” № 4,
представлявано от управителя И.С.М., е наложено на основание чл.185, ал.2,
изр.1, предл.2 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за извършено нарушение по
чл.7, ал.1, чл.8, ал.1, т.1 във вр. с §71 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на финансите.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел „Оперативни дейности” –
Велико Търново в ЦУ на НАП, страна по а.н.д. № 297/2020г. по описа на Троянски
РС.
Съдебният акт на Троянски районен съд се обжалва с
твърдения за неговата незаконосъобразност. Поддържа се, че
административно-наказателното производство по установяване на административното
нарушение е протекло правилно и законосъобразно; административното нарушение е
доказано със събраните в производството пред районния съд доказателства;
установен е нарушителя, съобразена е и целта на закона; санкцията е определена
правилно, след преценка от страна на административнонаказващия орган на
тежестта на нарушението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Иска
се отмяна на решението на Троянски районен съд и потвърждаване на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище. В представения отговор на касационната
жалба се излагат подробни доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното
съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 07.04.2019г.
е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр. Велико Търново в търговски
обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил
Левски” – Малък пазар, стопанисван от „ГИД-17“ ЕООД гр. Троян. При проверката
бил съставен Протокол за извършена проверка № 0373291/07.04.2019г., в който
били отразени констатациите на проверяващите. Посочено било, че „ГИД-17“ ЕООД
гр. Троян е регистрирано по ЗДДС и не използва в търговския обект система за
управление на продажбите. Отразено било още, че издадения фискален касов бон №
0003301 от 07.04.2019г. не съдържа QR код, който е задължителен реквизит съгласно
Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Проверката била извършена в присъствие на
работещия в обекта продавач-консултант. На 17.04.2019г. против дружеството бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 482131 за това, че при
извършена проверка на 07.04.2019г. в 12:40 часа в търговски обект Павилион за плодове
и зеленчуци, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил Левски” – Малък пазар, експлоатиран
от „ГИД-17“ ЕООД, гр. Троян, е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС
и не използва в търговския обект система за управление на продажбите. Отразено било
в акта, че в търговския обект е монтирано и се използва фискално устройство модел
„DATEСS DP 150-KL“, вписано в регистъра на одобрените типове електронни касови апарати
с фискална памет (ЕКАФП) и фискални принтери на БИМ под № 731/13.11.2015г. с номер
на фискалното устройство DT555167 и ФП № 02555167, регистрирано в НАП под №
3983769. В акта било отразено още, че задълженото лице не е изпълнило задължението
си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да
отговаря на функционалните и техническите изисквания, съгласно приложение 1 и
приложение 2 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, в законоустановения срок до
31.03.2019г. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от дружеството било подадено
възражение с изложени съображения срещу констатациите по акта. Въз основа на
цитирания АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл.185, ал.2, изр.1,
предл.2 от ЗДДС за нарушение по чл.7, ал.1, чл.8, ал.1, т.1 във вр. §71 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
При така установеното от фактическа страна решаващият
състав приел, че АУАН и НП са подписани от компетентни за това лица, съгласно
представените по делото заповеди, издадени са в законоустановените срокове по
чл.34 от ЗАНН, при издаване на АУАН е спазена съответната процедура. За да
отмени НП, въззивният съд изложил, че при така отразеното в АУАН и НП текстово
описание на нарушението и неговата цифрова квалификация, не може да се установи
на кое конкретно функционално и техническо изискване съгласно Приложение № 1 и
Приложение № 2 към Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, не е отговаряло
фискалното устройство в търговския обект, експлоатиран от дружеството. Поради
горното районният съд приел, че е допуснато нарушение на процесуалните правила
от категорията на съществените. На второ място съдът приел, че в хода на
административнонаказателното производство от страна на АНО не е изследвано дали
констатираното от него нарушение води или не до неотразяване на приходи, тъй
като това влияе както на правната квалификация на нарушението, така е и от
значение за основанието за определяне на санкцията.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Извършвайки своята проверка в рамките на
приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд Ловеч в настоящия състав приема, че доводите на касационния
жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в
жалбата отменителни основания не са налице.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение
към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.
Касационната инстанция споделя извода на районния съд,
че при така отразеното в АУАН и НП текстово описание на нарушението и неговата
цифрова квалификация, не може да се установи на кое конкретно функционално и
техническо изискване не е отговаряло фискалното устройство в търговския обект,
експлоатиран от „ГИД-17“ ЕООД гр. Троян. Текстовото описание на нарушението е
следното: „При извършена проверка на 07.04.2019г. в 12:40 часа в търговски
обект павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Троян, ул. „Васил
Левски” – Малък пазар, експлоатиран от „ГИД-17“ ЕООД, с ЕИК ********* е
регистрирано по ЗДДС и не използва в търговския обект система за управление на
продажбите. В търговският обект е монтирано и се използва фискално устройство
модел DATEСS DP 150-KL, вписан в регистъра на одобрените типове електронни
касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) и фискални принтери (Фпр) на БИМ под №
731/13.11.2015г. с номер на фискалното устройство DT555167 и ФП № 02555167,
регистрирано в НАП под № 3983769. Задълженото лице не е изпълнило задължението
си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да
отговаря на функционалните и техническите изисквания, съгласно приложение 1 и
приложение 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, в законоустановения срок до
31.03.2019г.” Посочените в НП като нарушени норми на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не визират конкретни изисквания към ФУ, посочените
приложения 1 и 2 пък визират множество изисквания към фискалните устройства,
като приложение 2 касае чл.8, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, която
не е посочена като нарушена разпоредба. Последното води и до неяснота дали
фискалното устройство е следвало да покрие и изискванията на приложение 2 и
какви точно, предвид изричното посочване само на т.1 от ал.1 на чл.8, но не и
т.2 от тази разпоредба на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. До повече яснота не
води и §71 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Волята на АНО относно правилната
правна квалификация на нарушението следва да бъде ясна и категорична, а не да
се презюмира, за да се гарантира правото на защита на нарушителя, което в този
случай съдът правилно е приел за ограничено.
Отделно от горното, нормата на чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. изисква в обекта да има монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП фискално устройство и никъде в АУАН и НП не се твърди в
процесния обект да не е имало регистрирано в НАП въведено в експлоатация ФУ.
Напротив – в акта и наказателното постановление изрично е посочено, че в
павилиона е монтирано и се използва ФУ, регистрирано в НАП, следователно не се
установява да има извършено нарушение на чл.7, ал.1 от наредбата – противно на
посоченото в обжалваното НП.
На следващо място, на „ГИД-17“ ЕООД гр. Троян е
наложена санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС в размер, съответстващ на нарушения,
които водят до неотчитане на приходи, но в НП не са изложени мотиви дали такива
в случая са налице. Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде
документ по чл.118, ал.1, се налага глоба – за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размел от 500 до 2000 лв. Съгласно ал.2 на
чл.185 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Последното изречение
на чл.185, ал.2 от ЗДДС обаче гласи, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Никъде в хода на АНП и в
съдебната фаза на производството не са документирани неотразени приходи –
такива не са посочени и в НП. Разпитаните по делото свидетели, лицата извършили
проверката, застъпват становище, че не са извършвали проверка за неотразяване
на приходи от страна на дружеството в проверявания обект. Заявяват, че по
принцип това е обект на друга проверка. Административнонаказващият орган не е
ангажирал становище, респективно не е представил доказателства дали вмененото на
дружеството нарушение е довело до неотразяване на приходи. По делото не са
налични доказателства за това. Независимо от горното, в нарушение на
материалния закон санкцията е наложена на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС
и в размер, съответстващ на нарушение, довело до неотразяване на приходи.
Предвид липса на такива в конкретния случай, законосъобразното налагане на
санкцията следва да е на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. ал.1 от ЗДДС, т.е.
на нарушителя е следвало да бъде наложена санкция в размер от 500 лв. до 2000
лв. В случая санкцията е наложена за нарушение, за което няма доказателства да
е извършено, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, както
правилно е констатирал и районния съд.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/18.02.2021г., постановено по
а.н.д. № 297/2020г., по описа на Троянски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.