№ 41
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600410 по описа за 2022 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Инициативата за образуването му принадлежи на упълномощен защитник на
осъдения М. П. К., който в подробно обосновано искане поддържа
съществени нарушения по чл.348, ал.ал.1 и 2 от НПК, допуснати най-вече във
въззивния стадий от съдебната фаза на наказателно дело от общ характер под
№679/2020година по описа на Районен съд-Варна. В резюме, защитникът
атакува процесуалната дейност на окръжния съд, която намира за проведена в
нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК, оспорва
законосъобразността на въззивното решение поради колизия с чл.339, ал.2 от
НПК, отделно изразява несъгласие и с материалното правоприлагане при три
групи съображения – недоказаност на обвинението спрямо осъдения,
несъставомерност на деянието по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК или само по
квалифициарния състав на престъплението. С претендираните нарушения на
закона се обосновава воля за възобновяване на наказателното дело, отмяна на
постановеното въззивно решение с последицата по чл.425, ал.1, т.2, пр.2 или
при друга възможност по чл.425, ал.1, т.1 от НПК.
В съдебно заседание пред апелативната инстанция искането за
възобновяване на наказателното дело и мотивите му се поддържат от адв.С..
В лична защита и при правото да говори последен, осъденият потвърждава
желанието си за възобновяване на наказателната процедура, в която да бъде
1
оправдан. Заявява, че не разбира причината да е подсъдим, при положение че
само се интересувал от състоянието на съпругата си, без да е буйствал.
Становището на представителя на Апелативна прокуратура-Варна по
предметното искане е за отсъствие на предпоставки за намеса на настоящия
съд, т.к. в наказателното дело спрямо осъдения нито процесуалният, нито
материалният закон са били нарушени.
Варненският апелативен съд, след като провери изцяло доказателствата
по делото и след като съобрази становищата на страните, в пределите на
своите правомощия намери за установено следното:
С присъда №260168/18.11.2021 година, постановена по НОХД
№679/2020г. по описа на Районен съд-Варна, М. П. К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, защото на
24.05.2016 година в гр.Варна извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта и осъден при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК на наказание
пробация със съдържание на мерките за контрол и въздействие по чл.42а,
ал.2, т.т.1 и 2 от НК за срок от по шест месеца. На дееца са възложени
разноските по делото.
По въззивна жалба на защитника - с оплакване за нарушение на
материалния и на процесуалния закон, първоинстанционната присъда е
проверена в процедура по Глава двадесет и първа от НПК. Във въззивното
производство е проведено съдебно следствие, след изслушване на пренията и
след проведено тайно съвещание, въззивният съд произнесъл решение
№112/17.06.2022 година, с което на основание чл.338 от НПК потвърдил
атакувания съдебен акт.
Отразената процесуална хронология на съдебните актове по НОХД
№679/2020 година по описа на Районен съд-Варна е приведена с цел да се
илюстрира допустимостта на искането за възобновяване на наказателното
дело, доколкото същото е подадено от осъдения М. К. чрез упълномощен
защитник, засяга съдебен акт - непроверен по касационен ред, направено е в
срока по чл.421 ал.3 от НПК (искането датира от 16.12.2022г.). Обмислено по
същество, искането е неоснователно.
С оглед поддържаните касационни основания за възобновяване на
наказателното дело, с приоритет настоящият съдебен състав разгледа
претенцията за оправдаване на осъдения. Известно е, че в процедурата по
Глава тридесет и трета от НПК контролният съд не може да установява нови
фактически положения, т.к. не провежда съдебно следствие, т.е. не би могъл
да промени и фактическата обстановка по делото. Оттук произтича и
процесуалната възможност за приложение на чл.24, ал.1, т.1 от НПК само във
фактическите констатации на влязлата в сила присъда (Р 531-11-2н.о., Р 216-
2010-2н.о., Р 214-2010-2н.о.), които би следвало да налагат извод, че деянието
не съставлява престъпление, какъвто не е случаят по предметния казус. В
самото искане се обосновава становище за недоказаност на инкриминираната
проява, което е друг вид констатация, извлечима чрез процесуалното
2
познание, като апелът за доказателствена оценка към настоящия съд в
контекста на принципа по чл.303, ал.1 от НПК не представлява нещо
различно от искане за промяна на фактическите обстоятелства на влязлата в
сила присъда, превръщайки съда в процедурата по Глава тридесет и трета от
НПК в съд по фактите, каквото правомощие той не притежава.
Продължавайки с разискване на съображенията в искането за
възобновяване на наказателното дело, настоящият съдебен състав не споделя
доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция. За
да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка
на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на
доказателствата и източниците им е потвърдил валидността на установените
от първата инстанция фактически и правни положения. Вярно е, че
оповестяването на анализа във въззивното решение е пестеливо, но
преценката му не оставя съмнение, че окръжният съд по същество е изразил
съгласие с доводите на първоинстанционния съд, оставяйки без уважение
възраженията на защитата, изложени във въззивната жалба и в защитната реч
в тази инстанция. Отпращането към процесуалната дейност на
първостепенния съд неминуеми предполага и преценка за нейната
законосъобразност, в която настоящият съдебен състав констатира правилно
прилагане на процесуалните правила по събиране, проверка и оценка на
доказателствата и техните източници в предмета на доказване. Видно от
мотивите към присъдата на Районен съд-Варна е, че събраните гласни
доказателства в съдебното следствие, от една страна са възприети за
еднопосочни, а от друга за корелиращи с други преки доказателства от
материален характер, както и със заключението на назначена по делото
съдебно-техническа експертиза в областта на идентификацията. Основателен
упрек към подобен извод не би могъл да се отправи, доколкото показанията
на свидетелите са оценени по действителното им съдържание, без да бъде
допуснато придаване на несъответстваща доказателствена стойност. По-
конкретно и по повод на доводите в искането за възобновяване, не може да
има спор, че с показанията на св.М. – портиер в болничното заведение
(НОХД, л.46), доказателствената съвкупност по делото е била снабдена с
преки данни за началото на противоправната проява на искателя, развила се
по повод постъпване на съпругата му в условията на спешност в МБАЛ
„Св.Марина“ на 24.05.2016 година. Става въпрос за викове и крясъци на дееца
към работещи в спешното отделение на болницата, заплахи, че ще ги убие и
унищожи, включително викове към свидетелстващия, съпроводени с бутане
за рамото при опит за извеждане на искателя извън помещението на
лечебното заведение, за обиди и агресивно поведение спрямо служители на
охранителна фирма, ескалирали до съпротива спрямо действия на полицейски
служители. Точна е оценката на инстанционните съдилища, че показанията на
св.М. са фактически съзвучни с гласни доказателства, събрани при разпита на
св.Л. (НОХД, л. 47гръб и ДПр, л.22) и на св.Д.Г. (НОХД, л.62), доказващи
вербална агресия спрямо служителите на охранителната фирма. Неправилно в
искането за възобновяване, от показанията на св.Василев се черпят аргументи
3
за противоречивост на доказателствената основа по проявата на дееца спрямо
служителите от охранителната фирма, повикани с паник-бутон в болничното
заведение, доколкото по същността си доказателственият източник се явява
частично изолиран от останалата доказателствена съвкупност. Породеното
противоречие е било преодолимо по реда на чл.281 от НПК - съдебно-
следствено действие останало без процесуална реализация при бездействие
на окръжния съд да изпълни задължението си по чл.107, ал.2 от НПК,
допускайки по този начин несъществено процесуално нарушение, което не
влияе нито на законосъобразността на доказателствения процес по делото,
нито на изводите относно деянието и авторството.
По-нататък, единността на доказателствената съвкупност по
съдържанието на инкриминираната проява е утвърдена с преки доказателства
в показанията на св.св.П.Г. и Д.Г. – служители на ІІ РУ на МВР-Варна
(НОХД, л.л.45, 62), които доказват, че при пристигането им в МБАЛ
„Св.Марина“ предприели действия за преустановяване на непристойното
поведение на осъдения, изисквайки от него да легитимира самоличността си и
пристъпвайки към задържането му. Последното било осуетено от действие на
М.К. по избиване на белезниците от ръката на св.Д.Г., преодоляно по
допустим от закона принудителен начин. С показанията на всички посочени
свидетели е доказано буйството на дееца в полицейския автомобил чрез удари
с глава по стъклото.
Не се набелязва претендираната с искането за възобновяване
противоречивост в доказателствената основа по делото и на плоскостта на
съпоставяне на гласните доказателствени средства с видеозаписа от камера в
болничното заведение, предявен на страните по реда на чл.284 от НПК от
въззивната инстанция в условията на съдебно следствие, както и със
заключението на приобщената от районния съд видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза (НОХД, л.76), напротив същите убедително са
оценени от инстанционните съдилища за изцяло интегрирани с показанията
на свидетелите досежно времето, деянието и авторството. Доколкото с
искането за възобновяване се атакува отказът на въззивната инстанция да
назначи допълнителна/повторна видео-техническа експертиза, то настоящият
състав отбелязва, че нито оспорването на правилността на експертизата,
релевирано в първата инстанция (НОХД, л.89), нито мотивацията на искането
по чл.153 от НПК с въззивната жалба (ВНОХД, л.14, л.31) са били годни да
породят желаните от защитата последици, защото: 1)заключението на
назначената и приета от първоинстанционния съд видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза верифицира научните и техническите методи,
чрез които е изведено експертното становище по поставената задача, без да
оставя съмнение в обосноваността и правилността си; 2)претендираният от
защитата предмет на повторна съдебна експертиза е от фактическо естество
(ВНОХД, л.31) и за него не са били необходими специални знания, т.е.
способът по чл.144 от НПК не е бил приложим.
Или в обобщение, изцяло неоснователно е твърдението, че е допуснато
нарушение от категорията на съществените при формиране на вътрешното
убеждение на съда съгласно принципа на чл.14 от НПК. Не се откриват
4
никакви нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата
на които инстанциите по същество са приели обвинението спрямо искателя за
доказано. По въпроса за действията на осъдения - буйствал, викал, отправял
обидни реплики към работещи в МБАЛ „Св.Марина“-Варна и към служители
на охранителна фирма, отказал да предостави документ за самоличност на
полицаи при ІІ РУ на МВР-Варна и направил опит да осуети действия по
задържането му, доказателствената съвкупност като цяло е непротиворечива.
На фактическия контекст на същата се противопоставят обясненията на
осъдения, с които отрича деянието и които правилно са били ценени от
инстанционните съдилища единствено като средство за защита. С оглед
съвкупната преценка на всички доказателства и демонстрираното поведение
от подсъдимия, изяснено в детайли въз основа на анализ на показанията на
посочените свидетели и приобщения видеозапис, е било изградено и
заключението за точните действия, чрез които се е изразило участието на
подсъдимия в изпълнителното деяние на престъплението. При това
положение, след като въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ
на всички доказателствени източници, като е изложила съображения за това,
поради какви причини намира установените от първата инстанция факти за
потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни, настоящият състав
на апелативния съд намира, че липсва каквото и да е основание да се счита, че
вътрешното й убеждение е било опорочено. Без основание за критика е и
мотивираността на въззивното решение в насоката по чл.339, ал.2 от НПК,
т.к. втората съдебна инстанция е отговорила на всички възражения на
защитата, направени с въззивната жалба и допълненията към нея (стр.4-стр.6
от решението на ВОС).
На основата на установените фактически обстоятелства правилно е
прието, че искателят е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК. Няма и не може да има
спор, че деятелността му в медицинското заведение представлява
недвусмислена и дръзка проява на неуважение към общественото
спокойствие и реда, установен в страната. Следвайки указанията на ТР 1-
2017-ОСНК и ППлВС 2-1974, за правилна се намира преценката на въззивния
съд, утвърдила правоприлагането с първоинстанционната присъда, че
хулиганските действия на М.К. са започнали преди намесата на орган на
властта в лицето на двама полицейски служители от ІІ РУ на МВР-Варна,
продължили са въпреки тяхната намеса и са прераснали в съпротива срещу
издадените полицейски разпореждания, накърнявайки с това властнически
обществени отношения, носител и изразител на който е съответния орган на
власт. Опровергаващият подход по приложението на материалния закон,
развит в т.4 от искането за възобновяване, почива на недопустимо разкъсване
на връзката между отделните прояви на осъдения. Поддържаните в т.1 от
сезиращия процесуален документ пропуски за установяване и разпит на
медицинските лица, спрямо които първоначално е била насочена вербалната
агресия на дееца са несъстоятелни, доколкото за съставомерността на
деянието по чл.325, ал.1 от НК има значение публичността на проявата и
нейната насоченост към грубо накърняване на обществените отношения,
5
гарантиращи публичното спокойствие и установения в страната ред, каквато
негативна характеристика, без съмнение, носи инкриминираното поведение
на М.К., установено изцяло с преки доказателства.
В искането за възобновяване се повдигат въпроси за преквалификация
на деятелността по чл.1 от УБДХ и/или приложение на чл.9, ал.2 от НК, които
в идентичен контекст са стояли на вниманието на въззивната инстанция. По
тях окръжният съд законосъобразно е разсъждавал, прилагайки точно
разграничителния критерий между дребното и едрото хулиганство, посочен в
ППлВС 2-1974, а именно степента на обществената опасност на
противоправната проява. Обидите и агресията на дееца в точно очертания от
присъдата и въззивното решение обем, прераснала в съпротива срещу орган
на власт, не са маловажни постъпки, за каквито претендира защитата. Що се
касае до волята за приложение на чл.9, ал.2 от НК, то известно от
последователната съдебна практика е, че нормативната хипотеза е относима
към деянието и в значително по-малка степен към дееца, иначе казано
действията на искателя съвсем не са малозначително деяние както предвид
мястото на проявата, така и при естеството на фактическите действия,
правилно охарактеризирани от инстанционните съдилища като ескалиращи и
упорити.
По изложените съображения, настоящият състав на Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на адв.С.- упълномощен защитник на
осъдения М. П. К. за възобновяване на наказателното дело от общ характер
№679/2020година по описа на Районен съд-Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6