№ 388
гр. Русе, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520102411 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
Постъпила е искова молба от А. Л. К. срещу „Фератум България“ ЕООД,
в която се твърди, че на 16.09.2022г. между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в съответствие със
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно
договора дружеството му е предоставило сумата от 6000 лева, а съгласно чл. 3
от договора трябвало да върне обща сума от 8100,00 лева, която представлява
сбор от главница в размер на 6000лв. и лихва в размер на 2100лв., при посочен
лихвен процент 35%. Плащанията по договора следвало да бъдат извършени
на 18 вноски съгласно погасителен план към договора. Падежът на първата
вноска бил на 16.10.2022г., а на последната на 09.03.2024г. Съгласно договора,
годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 49,66%, изчислен
по реда на чл. 8, т.4 от Общите условия на дружеството. Според чл. 5 от
договора, същият се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude
Bank в полза на дружеството. Кредиторът бил декларирал, че е запознат с това
изискване, но се оспорва това обстоятелство да е обективно вярно.
Въз основа на тези обстоятелства, ищецът счита, че има качеството на
потребител и като такъв претендира, че процесният договор е нищожен на
1
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В договора липсвало посочване на начина,
по който е формиран годишният процент на разходите. Позовавайки се на
посочена в исковата молба съдебна практика на Съда на Европейския съюз
(СЕС) счита, че като потребител е поставен в положение да не знае точно
колко се оскъпява кредитът му и в конкретния случай това оскъпяване е
значително по-високо от посоченото в договора като размер на годишен
процент на разходите. Това представлявало нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на основание чл. 22 от същия, договорът се явявал недействителен.
Също така се излагат и аргументи, че и самият договор за поръчителство е
нищожен. Твърди се, че е налице свързаност между „Фератум България“
ЕООД и „Фератум Банк“, като банката поръчител в случая била
правоприемник на Фератум Банк. Поръчителството се явявало и
недействително, тъй като договорът не можел да съществува без него, поради
което и целият договор следвало да се обяви за недействителен. Също така в
процесният договор за потребителски кредит нямало посочен лихвен процент
на ден, което било допълнително основание за недействителност на договора.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът бъде
обявен за недействителен, потребителят следвало да върне само чистата
стойност на кредита, без лихви и други разходи. Чистата стойност на кредита
възлизала на 6000лв.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
договор за потребителски кредит N:1197073/16.09.2022г. и договор за
гаранция с Фератум Банк. В случай, че съдът уважи иска, то моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А. Л.
К., ЕГН ********** от гр. Русе, че не дължи на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к."Младост" 3, бул."Александър Малинов" 51, вх."А", ет.9, офис 20,
представлявано от Десислава Николова сумата от 7 940,00 лева
представляваща направени недължими разходи по договор за потребителски
кредит над предоставената й главница в размер на 6000,00 лева,
представляващи чистата сума по кредит и да осъди „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД с ЕИК:********* да заплати на А. Л. К. сумата от 7 940,00 лева,
представляваща направени недължими разходи по договор за потребителски
кредит над предоставената й главница в размер на 6000,00 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
2
молба. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с
ЕИК:********* е подал писмен отговор на исковата молба, с който са развити
съображения за неоснователност на предявените искове.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 16.09.2022г. между ищеца и ответното дружество е
сключен договор за предоставяне на потребителски кредит в съответствие със
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно
договора дружеството му е предоставило сумата от 6000 лева, а съгласно чл. 3
от договора трябвало да върне обща сума от 8100,00 лева, която представлява
сбор от главница в размер на 6000лв. и лихва в размер на 2100лв., при посочен
лихвен процент 35%. Плащанията по договора следвало да бъдат извършени
на 18 вноски съгласно погасителен план към договора. Падежът на първата
вноска бил на 16.10.2022г., а на последната на 09.03.2024г. Съгласно договора,
годишният процент на разходите по кредита бил в размер на 49,66%, изчислен
по реда на чл. 8, т.4 от Общите условия на дружеството. Според чл. 5 от
договора, същият се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude
Bank в полза на дружеството.
От представените по делото разписки от ИзиПей се установява, че
ищцата е извършила плащания по кредита в общ размер на 12 490,00 лева.
От заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ се
установява, че сумата по договор за потребителски кредит № 1197073 от
16.09.2022г., получена от А. К. е 6000 лева. Съгласно т.3 от договора за
потребителски кредит общата сума, която следва да върне кредитополучателя
е в размер на 8100 лева. Сумата представлява сбор от следните суми: 6000 лв
– сумата на отпуснатия кредит и 2100 лв – възнаградителна лихва. В договора
за потребителски кредит е посочен 35 % лихвен процент, без да е уточнено
дали е годишен лихвен процент. В отговора на исковата молба е посочено, че
съгласно т.2 от договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне
главницата и да заплати лихвите по кредита с еднократно плащане, което не
кореспондира с приложения договор за кредит и погасителния план.
3
Приложеният погасителен план е индивидуален, определените месечни
вноски не са анюитетни, не са и намаляващи. Като се взема предвид
абсолютната стойност на посочената в договора лихва в размер на 2100 лв и
отпуснатата кредитна сума в размер на 6000 лв, експертизата изчислява, че е
приложен фиксиран лихвен процент на база изчисляване на проста лихва: 6
000 лв х 35% = 2 100,00 лв. Изчисляването на годишният процент на
разходите, чрез използване на web кредитен калкулатор за изчисляване на
годишния процент на разходите при посочените параметри на кредита е ГПР =
41,19%. При използване на по-опростена математическа формула на основата
на концепцията за стойността на парите във времето , т.е. определяне на
бъдеща стойност и ефективен лихвен процент: ГПР се изчислява в размер на
41,43 %.
Вещото лице установява, че общият размер на платената от ищеца сума
е 12 490,00 лева.
При установената по този начин фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.11 т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора. В решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС се
приема, че „когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.“ Съгласно цитирания член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008г. относно договорите за потребителски кредити, „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също
се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
4
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия“. Цитираното разрешение касае договор за застраховка
на кредита, но фунцията на гаранта в случая е идентична с тази на
застрахователя, като при неизпълнение от страна на кредитополучателя
задължението за плащане се поражда съответно задължение за
застрахователя/гаранта. По делото не се установява, че кредитополучателят е
можел без да сключва договора за гаранция да получи кредита при същите
условия (срок за получаване, размер на лихви и такси и др.) Предвид
изложеното плащането на възнаграждение по договора за гаранция е част от
разходите по кредита. В този смисъл са и мотивите на Решение
№133/07.04.2024г. по в.гр.д.№184/2024г. на ОС – Русе, постановено по
идентичен спор като настоящия. Съобразявайки свързаността на кредитора и
гаранта (по който въпрос няма спор по делото) би могло да се приеме, че
включването на клауза от договора няма за цел да обезпечи вземането на
кредитора, а единствената цел да създаде допълнително оскъпяване на
кредита и всъщност представлява предварително, недобросъвестно и
незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорени между
страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава
максимално допустимия ГПР по чл. 19 от ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля
императивното изискването за максимален ГПР чл.19, ал.4 ЗПК).
Възнаграждението по гарантиращата сделка с оглед изложените по-горе
особености следва да бъде включено в ГПР по процесния договор, в който
случай ще е налице очевидно превишава законовото ограничение от пет пъти
размера на законната лихва, което е основание за нищожността на клаузата на
чл. 5 от договора. На следващо място основателни са възраженията на
ищцовата страна, че в договора липсва посочване на разходите, които
формират ГПР освен договорната лихва. Напълно непонятно е кои са тези
„допълнителни разходи“, които дори надвишават договорната лихва, за да
бъде достигнат посочения в договора ГПР. Непосочването на тези други
преки и косвени разходи за потребителя не дава възможност за проверка дали
в тях не са включени изрично изключените от законодателя такива по чл. 19,
ал.3 ЗПК. Изложеното дава основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК - поради посоченото по-горе
нарушение на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК при неговото сключване. Основателно е
и възражението на ищцовата страна за нищожност на процесния договор
5
поради нарушение на чл. 11, ал.1 т.20 ЗПК – не е посочен лихвения процент по
договора на ден. По изложените съображения предявеният иск за
прогласяване недействителността на договора за кредит сключен между
страните следва да бъде уважен като основателен.
След като е прогласен за недействителен процесния договор,
несправедливо би било кредитополучателят да търпи само негативи от това,
че е платил в повече от дължимата главница от 6000 лева, а именно 12490,00
лева. Ето защо съдът приема за основателна претенцията на ищеца да бъде
осъден ответника да му заплати надплатената над дължимата главница от
6000 лева сума, която в настоящия случай е в размер на 6490 лева. В
останалата му част до пълно предявеният размер от 7940 лева, искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С представения списък по чл.80 от ГПК се претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лева и заплатена д.т. в размер на 317,60 лева.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса в размер на
317,60 лева, както и сумата от 1100 лева за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, районният съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА недействителността на Договор за предоставяне на
потребителски кредит N:1197073 сключен на 16.09.2022г. между „Фератум
България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9, офис №20,
представлявано от управителя Десислава Николова и А. Л. К. с
ЕГН:**********, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20, представлявано от Десислава Николова да заплати на А. Л. К. с
ЕГН:********** сумата от 6490 лева по Договор за предоставяне на
потребителски кредит N:1197073 сключен на 16.09.2022г., като отхвърля иска
6
в останалата му част до пълно предявения размер от 7940 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20, представлявано от Десислава Николова да заплати на А. Л. К. с
ЕГН:********** сумата от 1417,60 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД ЕИК200599406 със седалище и
адрес на управление гр.София, бул. „Александър Малинов“ №51, вх.А, ет.9,
офис №20, представлявано от Десислава Николова да заплати в полза на
Русенски районен съд сумата от 400,00 лева платен от БС депозит за вещо
лице по назначената и приета ССчЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7