Р Е
Ш Е Н И Е
№1763
гр. Перник, 05.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в откритото съдебно заседание на 05.11.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
при секретаря Л Добрева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 03250/2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за разглеждане при условията на
субективно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД вр. с чл. 535 ТЗ за
установяване съществуването в полза на ищеца
М.Р.Б. ЕГН ********** ***
на
вземане, произтичащо от запис на заповед, по която ищецът е поемател, ответникът
Д.С.С. ЕГН ********** *** –
- издател, като записът на заповед е издадена
на 04.08.2016г.
за сумата 11 000 лева
за което е налице Заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК на 11.09.2018г. по чгд № 6219/ 20198г.ПРС
ведно със законната лихва върху тази сума от
10.09.2018г. до окончателното изплащане на сумите
както и разноски 220лв. –д.такса по
заповедното производство.
Претендира и разноски по УИ.
С отговора на исковата молба ответникът
навеждат възражения за недължимост на процесното вземане със следните съображения
-записът на заповед е менителнична сделка, която има сложен ФС,
като най-съществено е каузалното правоотношение във връзка с което възниква и
тази сделка.
То разкрива и икономическите причини за
възникване на тази сделка.
В настоящия случай ответницата е счетоводител
на търг.дружество на което собственик е съпругът на ищцата – Б.Т.Б.
При дейността на ответницата като
счетоводител на това дружество възниква проблем при възстановяване ДДС за
периода 2015-2016г. по фактури за закупено гориво в чужда държава-чл. на ЕС.ДДС
не е било възстановено, последвали са ревизии и доклади , като отказът е с
мотиви, че искането за възстановяване на ДДС се прави до съответната чужда държава-членка
на ЕС.
Дружеството е решило, че ответницата като
счетоводител е виновна, по тяхно настояване тя им предава цялата документация и
ищцата и съпругът –собственик на търг.дружество се местят да работят в Испания.
На 04.08.2016г. ответницата е „ посетена“ от
собственика на дружеството и негови „придружители“ и е накарана да подпише
документи- които впоследствие се оказват процесната запис на заповед.
Ответницата няма взаимоотношения с ищцата,
която е съпруга на собственика на дружеството.Поради това оспорва подписаната
запис на заповед като е налице опорочена воля по см. на чл.30 ЗЗД вр.чл.465 ТЗ.
Прави възражение по см. на чл.465 ТЗ
т.н.“безпричинност на записа на заповед“, както и по чл.30 ЗЗД – заплаха при
сключването на сделката, което я прави унищожаема.
На следващо място, прави възражение, че в ИМ
липсват твърдения на ищеца, че записът на заповед е издаден във връзка с
конкретно каузално правоотношение.
Районен
съд-Перник, след като прецени
събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д., се установява, че по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответницата.
Срещу заповедта изпълнение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, като след това в указания едномесечен ищцовото дружество е предявен иск
по чл. 422 за установяване на вземанията .
От представения по ч.гр.д. №4046/2016г. по
описа на Районен съд-Пенрик запис на заповед се, че установява, че ответницата
е издател, а ищцата – поемател, по запис
на заповед, издаден на 04.08.2016г. за сумата 11 000 лева с падеж 04.08.2018г. с място на плащане гр.Перник
Записът на заповед е заверена пред нотариус М.М. на 04.08.2016г. рег.№
4049
По делото са представени писмени доказателства и са разпитани свидетели на двете страни.От свидетелските показания се установява, че ответницата е счетоводителка на фирмата на съпруга на ищцата, както и че последната си е търсила парите на обществено място.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в
издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните в
заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в
двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
същият се явява процесуално допустим.
По същество:
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед /т. 17 от Тълкувателно решение №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГКТ/.
Съдът намира, че представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна.
Наведеното от ответниците възражение, че същият е нищожен, поради предявяването му за плащане в деня на издаването му, е неоснователно.
Запис на заповед с падеж на предявяване трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимо условие за определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението за плащане.
Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със самото му подписване, но това не го прави изискуемо от този момент; издателят отлага изпълнението на задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за плащане.
С извършването на предявяването, до знанието на издателя се довежда и на кого трябва да плати - преди плащането записът на заповед може да е джиросан на друго лице / в този смисъл е Решение № 112 от 23.06.2016 г. по т. д. № 1556 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/.
С предявяването на записа на заповед в деня на издаването му вземането по него става изискуемо в същия ден, което не е забранено от закона, и не прави записа на заповед нищожен, доколкото не внася неустановеност в датата на падежа като задължителен реквизит в съдържанието на менителничния ефект.
По делото ищцата в исковата молба не навежда НИКАКВИ твърдения, че вземането му по записа на заповед произтича от конкретно каузално правоотношение .
В същото време ответницата доказва със свидетелски показания, че :
-работила като счетоводител в търг.дружество, на което собственик е съпругът на ищцата
Водила е счетоводството, вкл. и за ДДС
-за посочения период не е възстановено ДДС поради опр.причини- че това се прави от органите на чуждата държава-членка на ЕС
-при конфликт по повод това невъзстановяване на ДДС е била принудена да подпише Записа на заповед
-в Записа на заповед не фигурира нейният работодател / който е съпруг на ищцата /, а трето лице, с което ответницата няма финансови или служебни взаимоотношения – ищцата.
По делото не се доказа ответницата дали има трудов договор,граждански договор или работи на хонорар / свободна практика, както тя посочва в отговора / като счетоводител в търг.дружество на съпруга на ищцата.
При това положение, освен че тя е и МОЛ по силата на длъжността която е изпълнявала, процесната запис на заповед се явява ОБЕЗПЕЧАВАНЕ на неосъществено вземане, по вина на ответницата-счетоводител.
Това обезпечение обаче не е в полза на ощетения работодател – собственикът на търг.дружество / съпругът на ищцата / а е в полза на трето неучаствуващо в трудовото или каквото е там правоотношение между ответницата-счетоводител и собственикът на дружеството.
Установи се, че същият дори не бил в България за известен период, т.е. ищцата влизала в преговори с ответницата-счетоводител.
По делото не е представено пълномощно от съпругът на съпругата-ищцата в подобен смисъл, за да се установи какви права има същата по отношение фирмени отношения.
На следващо място- подписването на записа на заповед се свързва с някаква „вина“, т.е. виновно поведение, което би обосновало ФС по друг вид отговорност, но не и по този вид менителнична сделка.
Отделен е въпросът, че отказът в България да се възстанови ДДС би могъл да се „санира“ с подаване съотв.документи в съответната друга държава-членка в ЕС в съответната форма и срокове.
Не на последно място – в Закона за счетоводството са установени принципи и изисквания за водене на счетоводството и съответните извлечения, при представяне по см. на чл.417 ГПК могат да удостоверят източника на едно задължение, размер, дата на дължимост и т.н. / Опр. 162 от 09.02.2010г. чтд66 / 2010 първо т.о. ВКС /т.е. ощетеното дружество е могло да подаде по реда на чл.17 ГПК посочените извлечения като основание за снабдяване със Заповед за изпълнение и ИЛ, демсто да пристъпва към подписване под принуда на запис на заповед и то между лицето-евентуален длъжник и трето лице –съпруга на ощетения субект.
Следователно, каузалното отношение „ издиша“.
В този смисъл е и съответното ТР на ОСГК, а именно – че в УИ ищецът следва да докаже причините за възникване на менителничната сделка.
В този смисъл е и съд.практика.
На второ място, доказва се, че записът на заповед е подписана именно под натиск, във връзка с неосъществените вземания – заради невъзстановеното ДДС за съотв.период.
При това положение възражението по чл.30 ЗЗД се явява основателно.
По изложените съображения съдът споделя доводите
на ответницата за унищожаемост на каузалното правоотношение поради наличието на хипотезата на чл.30 ЗЗД
При горните съображения съдът достига до извод, че така предявеният УИ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът дължи на ответника разноски в размер860лв. за адв.пълн.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ субективно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал. 1 вр. с
чл. 44 ЗЗД вр. с чл. 535 ТЗ за установяване съществуването в полза на ищеца
М.Р.Б. ЕГН ********** ***
на
вземане, произтичащо от запис на заповед, по която ищецът е поемател, ответникът
Д.С.С. ЕГН ********** *** –
- издател, като записът на заповед е издадена
на 04.08.2016г.
за сумата 11 000 лева
за което е налице Заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК на 11.09.2018г. по чгд № 6219/ 20198г.ПРС
ведно със законната лихва върху тази сума от
10.09.2018г. до окончателното изплащане на сумите
както и разноски 220лв. –д.такса по
заповедното производство.
ОСЪЖДА М.Р.Б. ЕГН ********** ***
ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
Д.С.С. ЕГН ********** *** – в размер 860лв.
адв.разноски
След влизане на решението в сила заверен препис от
него да се изпрати за прилагане по ч.гр.д.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: