Решение по дело №2823/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1593
Дата: 16 април 2019 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Деница Димитрова Славова
Дело: 20183110102823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

по чл. 238 и сл. от ГПК

 

№…

гр. Варна, 16.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при участието на секретаря Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр. дело № 2823 по описа за 2018 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявения от „Е.-П.П.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес: *** против С.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. ****за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 9196/6.11.2017г. по ч. гр. д. № 16873/2017 г., на ВРС, а именно сумата от 387.24 лв. (триста осемдесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница по фактури за неплатена ел.енергия, издадени в периода 20.02.2017 г. - 20.07.2017 г., както и сумата от 19.12 лв. (деветнадесет лева и 12 стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за неплатена ел. енергия от падежа й до 20.09.2017 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ ***** към същата дата, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените в производството разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата ищецът твърди, че е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 16873/2017 г., на ВРС. Издадена е заповед за изпълнение № 9196/6.11.2017г.

Вземането, конкретизирано по размер с фактури, издадени в периода 20.02.2017 г. - 20.07.2017 г., представлява цената на потребената електроенергия по редовни отчети за периода 05.01.2017г. до 03.072017г.

„Е.-П.П." АД и ответника са страни по облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяната от ищцовото дружество електрическа енергия.

Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

По делото НЕ е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239 от ГПК. Ответникът не е представил отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не се представлява в с.з. и не представя искане за гледане на делото в негово отсъствие, като на същия са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание. Ищецът в с.з. моли за постановяване на неприсъствено решение, а предвид представените доказателства, искoвете /главен и акцесорен/ се  явяват  вероятно основателни.

Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за разноски, съдът намира, че следва да присъди такива както за заповедното производство, съгласно ТР 4/2013г. и ЗИ, в размер на 25лв. - заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, така и извършените в настоящото производство в размер на 75лв., представляващи внесена д.т. за производството и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за представителство в исковото производство.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. *****, ДЪЛЖИ НА „Е.-П.П.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес: ***, сумите по издадената Заповед за изпълнение № 9196/6.11.2017г. по ч. гр. д. № 16873/2017 г., на ВРС, а именно: сумата от  387.24 лв. (триста осемдесет и седем лева и 24 стотинки), представляваща главница по фактури за неплатена ел.енергия, издадени в периода 20.02.2017 г. - 20.07.2017 г., както и сумата от 19.12 лв. (деветнадесет лева и 12 стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за неплатена ел. енергия от падежа й до 20.09.2017 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ ***** към същата дата, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.11.2017г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415 от ГПК.

 

ОСЪЖДА С.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. *****, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.-П.П.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес: ***, сумата от 25лв. /двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса и 50 лв. /петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение № 9196/6.11.2017г. по ч. гр. д. № 16873/2017 г., на ВРС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА С.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес ***. *****, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.-П.П.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес: ***,  сумата от 75лв. седемдесет и пет лева/, представляващи внесена д.т. и сумата от 100 лв. /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за представителство в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: