Определение по дело №1388/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№        /07.08.2020год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в разпоредително съдебно заседание, проведено на 06.08.2020 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

  Лазар Василев – мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №1388 по описа за 2020 година,

произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258  сл. ГПК.

С решение №927/24.02.2020г., постановено по гр. дело №6085/2017г.,  ВРС е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В.Ц.Н., ЕГН: ********** срещу С.Й. Анастасова, ЕГН: **********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е изключителен собственик на 75% ид. ч. от 1/2 ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41, ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 – югозападен близнак на два етажа, на основание чл. 23, ал. 1 СК. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от С.Й. Анастасова, ЕГН: ********** срещу В.Ц.Н., ЕГН: ********** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че тя е изключителен собственик на 37.37 % ид. ч. от ПИ № 10135.2575.161 по КК на гр. Варна, целият с площ от 470 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Обзор“ № 41 ведно с изградената в него жилищна сграда с идентификатор № 10135.2575.161.1 – югозападен близнак на два етажа на основание чл. 23, ал. 1 СК.

  Срещу решението, с която е отхвърлен искът му с правно осн. чл. 23, ал.1 СК е постъпила жалба вх. №23490/27.02.2020г от В.Ц.Н. и  „Допълнение към въззивна жалба“ вх.№ 28188/20г срещу решение №927/24.02.2020г. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно в тази част поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В допълнението към жалбата оспорва извода на съда относно произхода на средствата, вложени в  придобиването на имота, находящ се на адрес: ул. Разлог, както и извода, че всяка от страните е получила от своите родители помощ от по 5000лв., без да се установи по какъв точно начин тази сума е била разходвана. Счита, че съдът не е обсъдил свидетелските показания достатъчно задълбочено и обективно предвид което е извел и неправилни изводи досежно произхода на вложените в закупуването на процесния имот средства. Счита, че от събраните по делото доказателства може са се приеме, че той е вложил в придобиването на имота на ул. Разлог  най-малко сумата от 5000лв, дарени от майка му, равняващи се на 364 268, вложени в закупуването на процесния         имот, както и 300 000лв. дарени от баща му, или е вложил лични средства в общ размер на 664 268 лв., равняващи се на 41,05 %., като след прекратяване а СИО е придобил още 29.25 % и по такъв начин се легитимира като собственик на 70.75  ид. части. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част, като на негово място бъда постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен за 75% от процесния имот. С уточняваща молба вх. 262955/30.07.2020г., ищецът посочва, че процесният имот, представляващ 1/2 идеална част от ПИ 10135.2575.161 по КККР на гр. Варна, ведно с изградената в него жилищна сграда близнак с идентификатор № 10135.2575.161 - югозападен близнак на два етажа, е придобит срещу продажна цена в размер на 1 600 000 неден. лева. Първоначално страните са договорили продажна цена в размер на 1 000 000 неденоминирани лева, като в последствие с анекс от 08.12.1994 г., сключен единствено с продавача Любомир Сапунджиев продажната цена е завишена на 1 600 000 неден.лева. Продажната цена е била заплатена на части и в брой, както следва: -  150 000 неден. лева - в деня на сключване на предварителния договор с продавачите Любомир Димитров Сапунджиев и Анелия Христова Сапунджиева - 07.12.1994 г. ; -1 350 000 неден.лева - са платени в деня на сключване на окончателния договор - 16.01.1995г. и -     100 000 неден.лева - са платени след сключване на окончателния договор до кроя на месец февруари, както това е било договорено с анекс от 08.12.1994г. 3.        Ищецът претендира да бъде признат за изключителен собственик на 75 % идеални части от процесиите имоти, като твърди, че вложените в покупката на имотите парични средства са лична негова собственост със следния произход:-  1 300 000 неден. лева имат за произход получена продажна цена от недвижим имот / 23.12.1994 г./, придобит по време на брака на страните, но изцяло със средства на ищеца. Касае се за жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „ Разлог“, който е придобит срещу цена от 17 844 лева, изплатени както следва: 5000 лева, лични средства на ищеца, получени от него по дарение от майка му чрез прехвърляне на жилищно спестовен влог на 24.08.1984 г. в общ размер от 10 000 лева; получил ги от майка си през 1990г. и с тях е заплатил първоначалната вноска за закупуване на жилището;  банков заем от 02.11.1990 г. от банка ДСК в размер на 12 840 лева, от които са били опростени по силата на Постановление на МС 5 000 лева, а остатъкът от 7840 лева е бил погасяван чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца до края на 1992 г., както и с 600 щатски долара, получени от бащата на ищеца по дарение лично за него; - 300 000 неденоминирани лева са получени от ищеца по дарение от неговите родители чрез предаване на сумата на 16.01.1995г. целево за погасяване на продажната цена на имотите с дарствено намерение. В същия ден на ищеца са били дарени и други 200 000 лева за целите на нотариалното производство /такси и др./, ремонт и дообзавеждане на жилището. Суми по представения от ответницата предварителен договор за покупко продажба със страни родителите на ищеца, от една страна и страните по делото, от друга страна, не са били предавани. Доказателствени искания не са направени.

Срещу първоинстанционното решение е постъпил жалба и от С.Й. Анастасова. Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, неправилно, постановено при недостатъчно обсъждане на гласните и писмени доказателства, при пренебрегването на твърдения от гласните доказателства, събрани от свидетелите на С.Анастасова, които са довели и до необоснованост на възприетото със съдебното решение. Твърди се, че не става ясно защо ако показанията на св.Анастасова, Манасиева и Парашкевова са кредитирани, като последователни, непротиворечиви, отразяващи преки и непосредствени впечатления и се приема за установено даването на сумата от 5000 лева с цел покупка на имот, както и че средствата са дадени на С.Анастасова и майката Анастасова не е поискала разписка, „защото ги дава на детето си" за жилището на ул. Разлог, съдът не е уважил искането за преобразуване на лично имущество. Излага се, че като е възприел наличието на съвместен принос при заплащането на вноската от 5000 лева, съдът е изградил една своя собствена хипотеза, която не е свързана с твърдения на нито една от страните, нито кореспондира с доказателства, включително и писмени такива по делото - представената спестовна книжка на бащата на С.Анастасова от ДСК, от която е видно, че два дни преди пътуването на майката до Варна и предаването на сумата от 5000 лева, бащата е изтеглил сума в размер на 3000 лева и тази сума, допълнена със средства от продажбата на тютюн, който родителите са отглеждали в Странджа Сакар, е била предадена на С.Анастасова, като отговор на молбата й да й дарят пари, с които да бъде закупено жилище, тъй като е изгодно, а семейството не разполага със средствата. Отделно от това се твърди, че семейството на В. Н. не е разполагало с каквито и да било средства, които да може да даде през 1990 година, както и през 1995 година в съответствие с показанията на всички разпитани свидетели, и най-вече на св. Иванова и св. Н.. Счита, че изложеното обосновава изводите, че никакви лични средства на В.Н. не са били вложени при придобиването на апартамента на ул. Разлог град Варна през 1990 година и всичко изложено не представлява истина по фактите, а стъкмистика на дати и цифри, различаващи се с шест, седем години, спрямо датата на придобиване на имота. Аналогично могат да бъдат направени и изводите за липса на каквито и да било дарени средства през 1995 година. Има само 100 000 лева, които са платени като капаро за закупуване на партерен етаж от родителите на ищеца и за тях е съставен предварителен договор, представен като доказателство по делото. Моли се за отмяна на решението като недопустимо, респективно-  като незаконосъобразно, необосновано и неправилно и с решение по същество да бъде уважен насрещния иск.

  Чрез депозирания писмени отговор, В.Н. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Доказателствени искания не са направени.

Съдът, като взе предвид, че жалбите са подадени в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване, изхождат от легитимна страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговарят на изискванията чл. 260, ал. 1, т. 1, т. 2, 4 и 7 и 261 ГПК, и като съобрази, че не съдържат доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№23490/27.02.2020г., и Допълнение към въззивна жалба“ вх.№ 28188/20г на В.Н. срещу решение №927/24.02.2020г. постановено по гр. дело № 6085/2017г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно осн. чл. 23 СК.

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. № 23310/25.03.2020г. на С.Й. Анастасова срещу №927/24.02.2020г, постановено по гр. дело № 6085/2017г.

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателката С.Й. Анастасова в срок до о.с.з. да уточни дали обжалва цялото първоинстанционно решение, или само определена негова част, както и да посочи какво е искането ѝ към съда в тази връзка, на осн. чл. 260, ал.1, т. 4 ГПК.

            На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателката С.Й. Анастасова- и копие от уточняваща молба вх. №262955/30.07.2020г.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.