Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 30.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в
публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар К.Г., като разгледа докладваното от председателя гражданско дело
№ 5748 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e от Д.Г.Г. против “Б.и.”
ЕООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 29.02.2008г.
заплатила на ответника сумата от 30 832лв., като депозит/гаранция/, за
сключване на предварителен договор за изграждане и продажба на апартамент и
гараж при договорена от страните цена. На 14.03.2008г. страните сключили
предварителен договор за построяване и продажба на апартамент № 19 и гараж № 6.21 в гр.Варна,
ж.к.”*********срещу заплащане на сумата от 105 986.30лв. за апартамента и 13
915.73лв. за гаража. Ищцата заплатила изцяло стойността на апартамента и гаража
чрез плащания, извършени през периода 10.06.2008г.-25.03.2014г. и чрез
принудително изпълнение по изп.дело № 20157120400110 на ЧСИ И.Н.с район на
действие – районът на РС – Варна. Тъй като сумата от 30 832лв. била
заплатена, като депозит/гаранция/ за сключване на предварителен договор от
14.03.2008г., а ищцата изпълнила задължението си за сключване на предварителния
договор, отпаднало основанието, на което била заплатена сумата, поради което
ответникът следвало да я върне. С оглед на изложените доводи, моли съда да
осъди ответника да й заплати сумата от 30 832лв., ведно със законната
лихва, считано от 30.03.2015г. до окончателното изплащане./допуснато изменение
на иска с определение от 07.04.2016г. по гр.д. № 56804/2015г. на СРС, ГО, 143
състав/.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните възражения: оспорва твърдението на ищцата, че е получил сумата от
30 832лв. на 29.02.2008г.; оспорва плащането да представлява
депозит/гаранция/ за сключване на предварителен договор. Моли съда да отхвърли
иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 14.03.2008г. страните са сключили
предварителен договор, с който ищцата е възложила на ответника да извърши
строителство и да прехвърли правото на собственост върху недвижими имоти в
жилищна сграда – тяло „Г” и подземен паркинг 2, които ще бъдат построени в
гр.Варна, ж.к.”********, в парцел, представляващ УПИ VІІІ -252 в кв.38 по плана
на гр.Варна, съгласно одобрен архитектурен проект, а именно: гараж /паркомясто/
№ 6.21 на сутеренен етаж в подземен гараж № 2 с площ от 22.72 кв.м. и
апаратмент № 19 на шести етаж с площ от 107 кв.м. срещу заплащане на цена от
105 986.30лв. за апартамента и 13 915.73лв. за гаража. Страните са
уговорили сроковете и начина на плащане на цената на недвижимите имоти в чл.5
от договора – 35 970.60лв., платими в деня на сключване на договора;
17 985.31лв., платими при достигане на изграден втори етаж на сградата;
17 985.31лв., платими при изграждане на покрив на сградата;
35 970.61лв., платими при полагане на дограмата на сградата, и
11 990.20лв. при снабдяване на сградата с разрешение за ползване.
С нот.акт № 90/16.05.2013г., том
първи, рег.№ 2037, дело № 64/2013г. на нотариус Янакиева с район на действие -
районът на РС-Варна, ответникът е прехвърлил правото на собственост върху
недвижимите имоти, описани в предварителния договор от 14.03.2008г. на ищцата,
при цена от 119 902.03лв. за двата имота/апартамент и гараж/. В
нотариалния акт е посочено, че сумата от 107 912.79лв. е заплатена преди
подписването на нотариалния акт, а остатъкът от 11 989.24лв. ще бъде заплатен
при въвеждане на блок Г в експлоатация.
С влязло в сила решение №
26/05.01.2016г. по гр.д. № 1/2015г. РС-Добрич е приел за установено по
отношение на Д.Г.Г., че дължи на „Б.и.” ЕООД сумата от 10 289.24лв.,
представляваща неплатена част от продажна цена
по договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот.акт
№ 90, том първи, рег.№ 2037, дело № 64/16.05.2013г. на нотариус № 561 от НК с
район на действие – районът на РС-Варна, ведно със законната лихва, считано от
12.03.2014г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 86.42 лв. за периода
12.02.2014г.-10.03.2014г.
Видно от квитанция от 29.02.2008г.,
издадена от ответника, ищцата е
заплатила на ответното дружество сумата от 30 832лв. В квитанцията не е
посочено основание за плащането./л.23/
Представени са и платежни документи,
издадени след сключване на предварителния договор през периода 10.06.2008г. до
18.02.2014г., които установяват извършени от ищцата плащания по предварителния
договор от 14.03.2008г. и по договора за продажба на недвижими имоти от
16.05.2013г., обективиран в НА № 90, том първи, рег.№ 2037, дело № 64/2013г. на
нотариус с район на действие - районът на РС-Варна на обща стойност от
109 611.84лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищцата твърди, че е предоставила на
ответника сумата от 30 832лв. на 29.02.2008г., като депозит/гаранция/ за
сключване на предварителен договор за изграждане и продажба на апартамент и
гараж. Поддържа становището, че след като е изпълнила задължението си да сключи
предварителния договор, ответникът следва да й върне сумата от 30 832лв.
При така изложените твърдения,
предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
За да бъде уважен иска ищцата трябва
да докаже настъпването на следните юридически факти: 1/да е заплатила
30 832лв. на ответника; 2/сумата да е заплатена, като гаранция, че ще бъде
сключен бъдещ предварителен договор за построяване и прехвърляне на правото на
собственост върху недвижими имоти срещу заплащане на договорена от страните
цена; 3/да е отпаднало основанието за заплащане на сумата.
Страните не спорят, че на 14.03.2008г.
между тях е сключен предварителен договор за построяване и продажба на
апартамент и гараж срещу заплащане на посочена в договора цена.
Спорен въпрос е дали ищцата е
заплатила на ответника сумата от 30 832лв. на 29.02.2008г.
От представената по делото квитанция
от 29.02.2008г./л.23 от делото/, издадена от ответника, се установява, че
ищцата действително е заплатила на ответното дружество сумата от 30 832лв.
на посочената в квитанцията дата.
Автентичността на
квитанцията не е оспорена своевременно от ответника в срока по чл.193, ал.1 от ГПК. Квитанцията е представена от ищцата по настоящото дело с молба от
29.06.2016г., която е докладвана в открито съдебно заседание на 22.02.2017г. и
е приета, като доказателство, в същото съдебно заседание. Оспорване на
квитанцията е направено едва във второто съдебно заседание по делото, поради
което съдът прие, че същото е преклудирано.
Спорен въпрос е какво е основанието за
плащането на сумата от 30 832лв.
Ответникът поддържа възражението, че
изобщо не е получил посочената сума, респ. не сочи основание за получаването й.
В самата квитанция от 29.02.2008г. не е отразено основание за извършеното
плащане. Сумата не е посочена от
страните, като част от цената на недвижимите имоти по предварителния договор. В
чл. 5 от предварителния договор от 14.03.2008г., при определяне на начина на
плащане на цената на недвижимите имоти, са уредени следните срокове и размери
на отделните плащания: 35 970.60лв., платими в деня на сключване на
договора; 17 985.31лв. – при достигане на изграден втори етаж на сградата;
17 985.31лв. – при изграждане на покрив на сградата; 35 970.61лв. при
полагане на дограмата на сградата и 11 990.20лв. при снабдяване на сградата с
разрешение за ползване.
С тази сума не са погасени и
задължения на ищцата към ответника за заплащане на цената на недвижимите имоти,
посочена в предварителния договор от 14.03.2018г. и в договора за продажба на
недвижимите имоти от 16.05.2013г. Според НА № 90/16.05.2013г., том първи, рег.№
2037, дело № 64/2013г. на нотариус с район на действие – районът на РС-Добрич,
общата цена на недвижимите имоти е 119 902.03лв., като в нотариалния акт
страните са посочили, че е заплатена част от тази сума в размер на
107 912.79лв. и остава неизплатен остатък от 11 989.24лв. С влязло в
сила решение №26/05.01.2016г. по гр.д. №1/2015г. на РС-Добрич е прието за
установено по отношение на Д.Г.Г., че дължи на „Б.и.” ЕООД сумата от 10
289.24лв. – неизплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, обективиран в НА № 90/16.05.2013г., том първи, рег.№ 2037,
дело № 64/2013г. Съдът е достигнал до този извод, тъй като е приел, че ищцата
след сключване на договора за продажба на недвижими имоти от 16.05.2013г. е
заплатила 1700лв. с платежни нареждания от 18.02.2014г. и 25.03.2014г. От
мотивите към решението става ясно, че съдът не е разгледал в това производство
направеното възражение от Д.Г.Г. за прихващане със сумата от 30 832лв.,
платена на 29.02.2008г., като депозит-гаранция за сключване на бъдещ
предварителен договор за построяване и продажба на апартамент и гараж.
От представените от ищцата платежни
нареждания за периода 10.06.2008г. -05.06.2009г. се установява, че е заплатила
по предварителния договор общо сумата от 107 911.84
лв., а с платежни нареждания, издадени след нотариалния акт от 16.05.2013г.
още 1700лв./платежни нареждания от 18.02.2014г. и от 25.03.2014г./. В
нотариалния акт от 16.05.2013г. страните са приели, че до 16.05.2013г. са
заплатени 107 912.79лв. Съпоставянето
на сумата, която страните са приели за платена в договора за проджба от
16.05.2013г., със сумите по платежните нареждания, издадени до 16.05.2013г.,
дава основание да се направи извода, че сумата от 30 832лв., платена на
29.02.2008г., не е послужила за погасяване на задължения по предварителния
договор. Тя не е послужила и за плащане на остатъка от задължението, посочен в
договора от 16.05.2013г. Както вече бе посочено, не е разгледано възражение за
прихващане с тази сума по грд. №1/2015г. на РС – Добрич.
Тъй като сумата от 30 832лв. е
заплатена на 29.02.2008г., преди да
бъде сключен предварителния договор от 14.03.2008г., и същата не е включена в цената на недвижимите
имоти по предварителния договор и нотариалния акт от 16.05.2013г., съдът
приема, че тази сума е платена, като гаранция, за сключване на предварителния
договор.
Не се твърди от ответника, нито са ангажирани
доказателаства за друго основание за заплащането на сумата. Ищцата е изпълнила
задължението си да сключи предварителен договор за изграждане и продажба на
апартамент и гараж при договорена между страните цена, поради което е отпаднало
основанието, на което е заплатена сумата. С нея не са погасени и задължения по
предварителния договор и по нотариалния акт от 16.05.2013г., поради което
същата подлежи на връщане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1232.68лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителяС.Н.С., седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********,***, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, сумата от 30 832лв., заплатена с квитанция от 29.02.2008г., като депозит/гаранция/ за сключване на предварителен договор от 14.03.2008г. за построяване и продажба на апартамент и гараж, ведно със законната лихва, счита но от 30.03.2015г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Б.И.”ЕООД да заплати на Д.Г.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1232.68лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: