Присъда по дело №817/2023 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ
Към Присъда № 25 от 11.07.2024г. по НЧХД № 817/2023г.
по описа на РС-Несебър

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод
постъпилата в съда тъжба от Д. Г. И. с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр.********, ул.“****** I“ № 1*** /чрез адв.Д. В. от АК-********/ против А. Т. Т. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.С., обл.********* и със съдебен
адрес: гр.С., ул.****** /чрез адв.С. М. от АК-******/. С тъжбата е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия Т. ЗА ТОВА, ЧЕ
На 25.06.2023г., около 14.00 часа, в гр.Несебър, на ул.“*********“, пред дом
****, нанесъл лека телесна повреда на Д. Г. И. с ЕГН **********, изразяваща се в
драскотини в ляв горен крайник, оток в лявата половина на шията, болки в лява
мишница и ляво бедро в горна трета на външна повърхност, с което причинил на
пострадалия И. болка, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от
НК.
Повереникът на тъжителя в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия Т.. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи както
от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия по реда на чл.78а, ал.1 от НК, чрез освобождаване на
Т. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание - глоба на
същия, към средата на предвидения в закона размер. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
Подсъдимият Т. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Заявява, че в конкретният случай е защитавал жена си.
Защитникът на подс.Т. пледира за оневиняване на подзащитния му, поради
недоказаност на изложените в тъжбата факти и обстоятелства. Заявява, че воденият от
тъжителят свидетел М. е предубедена от изхода на делото. Излага твърдения, че
реакцията на подсъдимия е била защитна спрямо жената, с която живее във фактическо
съжителство и спрямо себе си. В тази връзка сочи, че доверителят му е действал при
условията на неизбежна отбрана. При условията на евентуалност, защитата пледира за
приложение на института на реторсията, като сочи, че не е тяхно задължението да
ангажират доказателства за това. Отделно от горното, защитата заявява, че при
развилия се инцидент, подзащитният му е действал в условията на патологичен афект.
Съдът прикани страните към помирение, но до приключване на производството
по делото, такова не бе постигнато.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО
ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият А. Т. Т. е със средно-специално образование. Неженен.
Неосъждан. Работи, като охрана.
Частният тъжител Д. И. и неговата съжителка – свид.Р. М. живеели в КК
********. На 25.06.2023г., около 14.00 часа, двамата отишли до гр.Несебър с личният
1

автомобил на тъжителя, за да изпият по едно кафе. Автомобилът бил управляван от
тъжителя. При търсене на място за паркиране видяли, че на ул.“*********“ в
гр.Несебър има инвалидно място, което било свободно и не било обозначено по
никакъв начин, и тъй като тъжителят имал инвалиден стикер, решили да спрат там. В
момента, в който последният паркирал автомобила си, към тях се приближили млада
жена и мъж, впоследствие установени, като подсъдимия Т. и жената, с която живее на
съпружески начала – П. Ч.. Още докато тъжителят и съжителката му били в
автомобила, Ч. им обяснила, че местото е предназначено за нейния баща, който е
болен и че след малко ще се върне брат й, който бил отишъл за лекарства и няма да
има къде да паркира. На въпроса на свид.М. къде е написано, че паркомястото е
предназначено за бащата на Ч., последната обяснила, че има подадена молба в Община
Несебър и много скоро предстои издаване на съответния документ за това. Свид.М.
обаче не възприела казаното от Ч., слязла от колата, затворила вратата, казала на
тъжителят да постави инвалидния си стикер на предното стъкло на автомобила и
тръгнала. В същият момент обаче била спряна от Ч., чийто тон вече станал по-рязък,
при което М. замахнала към Ч. да я удари през лицето. В този момент, подс.Т., който
до този момент стоял безучастно, застанал между двете жени и започнал да избутва с
ръце свид.М.. Виждайки това, тъжителят в опит да защити съжителката си посегнал
към подсъдимия, в резултат на което получил шамар по лицето от последния.
Непосредствено след това, подсъдимият продължил да напада тъжителят, като
започнал да му нанася удари с юмруци по лицето и с ритници по тялото, докато
тъжителят вървял назад и пазел с ръце лицето си. След като приключил с атаката си
спрямо тъжителят, подсъдимият му нанесъл един последен удар в лицето с юмрук, в
резултат на което тъжителят се олюлял.
От нанесените на тъжителят удари, същият получил наранявания по тялото,
както следва: драскотини по ляв горен крайник. Оток в лявата половина на шията.
Болки в лява мишница и ляво бедро в горна трета външна повърхност. В резултат на
нараняванията, на тъжителят била причинена болка /вж. съдебномедицинско
удостоверение № 230/23г. /л.8/.
След приключване на инцидента, както П. Ч., така и тъжителят И. подали сигнал
за случилото се на ЕЕН 112. След около 10 минути на место се отзовали свид.И. Х. Г.,
който към онзи момент заемал длъжността полицай в РУ на МВР-Несебър, и неговата
командирована колежка – А. М.. От показанията на свид.Г. /л.126-127 вкл./ се
установява, че при пристигане на место, същият снел сведения от лицата за случилото
се и изискал документ, разрешаващ личното ползване на инвалидното паркомясто,
върху което нямало обозначение да е предназначено за конкретен автомобил или лице,
но такъв не му бил представен. От младото семейство разбрал, че в момента чакат да
им бъде издаден такъв документ от Община Несебър.
В обясненията си пред съда, подс.Т. заявява, че в деня на инцидента тъжителят
пръв му е посегнал, като го ударил в гръб, на което подсъдимият му отвърнал с
плесник. Твърди, че е нанесъл ударите на пострадалия, тъй като последният пръв
започнал да го налага с юмруци и ритници, което не се виждало на записа от камерата,
в резултат на което Т. политнал и се опрял в един стълб, след което станал и нямал
друг избор.
Гореизложеното се подкрепя от събраните по показанията на разпитаните по
делото свидетели, изгледаният в съдебно заседание в присъствието на страните и
приобщен към доказателствения материал - видеозапис, предоставен на полицейските
2

органи от съжителката на подсъдимия – П. Ч., от изслушаните звукозаписи на
подадени сигнали по ЕЕН 112 от П. Ч. и тъжителят И., и представеното
съдебномедицинско удостоверение № 230/23г.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установено, че на инкриминираната дата – 25.06.2023г., с
противоправното си поведение подсъдимият Т. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, като нанесъл удари по
лицето и тялото на Д. Г. И., в резултат на които причинил на същия следните
наранявания: драскотини по ляв горен крайник. Оток в лявата половина на шията.
Болки в лява мишница и ляво бедро в горна трета външна повърхност, довели до
болка. Така възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и
безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели, от събраните и
приети по делото писмени доказателства –съдебномедицинско удостоверение, както и
от изисканите и представени по делото видеозапис на местопроизшествието и
звукозаписи на подадените два сигнала до ЕЕН 112, приобщени като доказателства по
делото.
От обективна страна на състава на описаното престъпление са настъпили
общественоопасни последици, които са в пряка причинна връзка с противоправното
поведение на подсъдимия Т.. От субективна страна на престъпния състав, съдът
приема наличие на форма на вина – „пряк умисъл”, съгласно чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Съдът счита, че причина за основна причина за възникването на инцидента е
поведението на свид.М., която не се е съобразила с обясненията на П. Ч., че мястото
им е предоставено за ползване от баща й, който в случай на нужда би се нуждаел от
спешно придвижване с автомобил до медицински център. По делото няма спор, че към
датата на инцидента, тъжителят И. е имал издадена карта за паркиране на хора с
трайни увреждания /л.6/, както и че върху процесното инвалидно паркомясто е нямало
обозначение, че е предназначено за конкретен автомобил или лице, нито пък е
предоставен документ за това на посетилите сигнала полицейски органи. Независимо
от това, видно от приобщения по делото видеозапис, П. Ч. подхожда съвсем спокойно
към автомобила, в който се намират все още тъжителят и неговата съжителка, и с
нормален тон започва да им обяснява, че следва да потърсят друго място за
паркиране. С оглед на това, съдът намира за недоказани твърденията на подсъдимия,
че не му било обяснено човешки, че конкретното инвалидно място е предоставено на
фамилията, живееща на адреса и ако му било казано нормално, щял да премести
автомобила. Недоказано остана по делото и твърдението на тъжителя, че веднага след
като паркирал автомобила си на инвалидното паркомясто, младото семейство
започнали да се държат арогантно с тях и да ги обиждат. Ситуацията ескалира в
момента, в който свид.М. слиза от автомоила и заявява на П. Ч., че няма да преместят
автомобила, въпреки отправената молба към тях от П. Ч.. Видно от видеозаписа,
свид.М. най-демонстративно затваря вратата на автомобила и потегля към
набелязаната от тях цел, при което е спряна от П. Ч.. Недоказани останаха и
твърденията на повереника на тъжителят, че според показанията на свид.М., двамата с
тъжителя спрели само, за да вземат кафе и веднага си тръгвали. Такива данни липсват
по делото. Видно от показанията на последната, двамата с тъжителя дошли в Несебър
3

да изпият по едно кафе набързо, което предполага, че за целта същите са имали
намерение да седнат в някое заведение.
Гореизложеното не оправдава проявената от подс.Т. неконтролирана агресия
спрямо свид.М. и най-вече спрямо тъжителят, нанасяйки на последния редица удари с
юмруци и ритници по лицето и тялото. Вместо проявената от Т. саморазправа, същият
е следвало незабавно да се обади на органите на полицията, а не както е сторила
неговата съжителка след приключване на инцидента.
Съдът намира за неоснователни твърденията на защитата, че по време на
инцидента, доверителят му е бил под патологичен афект и е действал в условията на
неизбежна отбрана. По делото не се събраха доказателства, тъжителят да е нанасял
каквито и да е удари на подсъдимия, както твърди последния, с които да е предизвикал
ответната му реакция. Нещо повече, разликата във възрастта и телосложенията между
подсъдимия и тъжителят, както и поведението на двамата по време на инцидента
налагат извода, че тъжителят не е бил никаква заплаха за подсъдимия, за да се налага
последният да се защитава от него нанасяйки му поредица от удари, докато накрая
самият тъжител се олюлява стоейки на краката си. Недоказано остана по делото и
твърдението на защитата, че подсъдимият е действал в условията на патологичен
афект. Патологичен или физиологичен афект представлява силно чувство с характер на
краткотрайно избухване, при което волята и поведението на дееца са изцяло подчинени
на това чувство, придружени със зачервяване на лицето, изпотяване и
безпокойство. Липсата на данни за патологичен афект в психичното състояние
на подсъдимия по време на инцидента, се потвърждава от показанията на
свид.Г., без родство и отношения между страните, който заявява, че при
пристигане на место след 10 минути, Т. бил спокоен, стоял в двора на една
маса. В същото време, свид.Г. описва психическото състояние на пострадалия,
като сочи, че същият бил стресиран, видимо притеснен и възмутен от
поведението на подсъдимия. Последното обяснява и по-късното
освидетелстване на тъжителят, тъй като очевидно същият не е бил в състояние
да стори това незабавно след приключването на конфликта.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, към датата на
инкриминираното деяние, подсъдимият Т. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от Наказателния
кодекс. За извършеното от него престъпление се предвижда наказание - лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Отчитайки гореизложеното, съдът намери, че са налице предпоставките на
чл.78а от НК за освобождаване на подс.Т. от наказателна отговорност, като за
извършеното от него деяние му бъде наложено административно наказание “глоба”.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне размера на предвидената в текста на чл.78а, ал.1 от НК санкция
на подс.Т., съдът съобрази от една страна ниската степен на обществена опасност на
извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя
наказание и разновидността на формата на вината – „пряк умисъл”. От друга страна,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца – младата
му възраст и чистото му съдебно минало, както и изразеното от него желание да
поднесе извиненията си към тъжителя. Предвид тези данни, съдът счете, че на подс.Т.
следва да се наложи наказание – “глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
4

Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява
адекватно на степента на обществена опасност на престъплението като деяние,
степента на обществена опасност на подсъдимия като личност и напълно достатъчно
по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и
генералната превенция, залегнали в чл.36 от НК.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на производството
разноски, които с оглед изхода по делото, възложи в тежест на подсъдимия.
МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	25
Дата:	11 юли 2024 г. (в сила от 27 юли 2024 г.)
Съдия:	Мария Маркова Берберова Георгиева

Дело:	20232150200817
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	27 ноември 2023 г.

Присъда по дело №817/2023 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите