№ 381
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Частно
наказателно дело № 20215330204118 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по Жалба вх. № 10688/20 от 15.06.2021 т. по описа на
Районна прокуратура – Пловдив, депозирана от Е. А. Н. срещу Постановление
на Районна прокуратура Пловдив от 07.06.2021 г., с което производството по
ДП № 154/2021 г. по описа на Първо РУ на МВР – Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е било прекратено.
С жалбата се изразява несъгласие с доводите на прокурора, като по
същество се аргументира тезата, че същият е постановил необоснован,
незаконосъобразен и неправилен акт. В тази връзка се акцентира, че анализа
на събраните в хода на разследването доказателства е неправилен, поради
което се налага по – задълбочено и детайлно разследване, проверка на
обстоятелствата и материалите по делото. Формулирано е искане атакуваното
Наказателно постановление да бъде отменено, а делото да се върне на
прокуратурата за събиране на доказателства и повдигането на обвинение по
отношение на свид. Т..
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира, че жалбата изхожда от легитимирана страна, разполагаща с
правен интерес да обжалва посочения прокурорски акт, подадена е в
законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Допълнително по отношение на
допустимостта на жалбата, като подадена в законоустановения срок, следва
1
да се посочи, че видно от приложената по делото разписка, прокурорското
постановление е връчено лично на жалбоподателя на 09.06.2021г.
Седемдневния срок за обжалване изтича на 16.06.2021г. От клеймото върху
приложения по делото пощенски плик се установява, че жалбата е подадена
на 11.06.2021 г., като е входирана в прокуратурата на 15.06.2021 г.
По основателността на жалбата:
В доктрината и практиката последователно се поддържа разбирането, че
наказателното производство би могло да бъде прекратено само ако по делото
е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства. Последното означава, че е необходимо да бъде извършен
задълбочен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства,
като в хипотеза на неизяснена, непълна и противоречива фактическа
обстановка следва да бъдат събрани допълнителни доказателства.
Безспорно, естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява
на съда да допълва или подменя суверенната преценка на прокурора, при
положение, че същата е изведена обосновано на базата на събрания
доказателствен материал.
В случая, настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Правните изводи на наблюдаващия прокурор са базирани на следната
приета за установена фактическа обстановка:
Свидетелят Е. А. Н. притежавал наследствен недвижим имот в района на ***,
парцел ** *. Този имот бил ползван още от 1992 г., узаконен изцяло 2005 г. и
в рамките му, според Н. бил изграден от родителите му кът за почивка,
състоящ се от две циментирани пейки, дървена маса и циментирани каменни
тикли /от гората/, както и метален бидон - 10 л. с кранче/канелка. Въпросните
вещи били поставени още около 1992 г. и се ползвали понякога и от роднини
на Н., сред които и свид. А. И. Т. - * на Н.. Гореспоменатите вещи св. Н. ги
получил по наследство, като периодично извършвал поддръжка. Св. Т.
притежавала имот съседен на този на Н., като кътът бил на границата на двата
имота, без да е абсолютно ясно точно в границите на кой имот се съдържал.
През месец ноември, 2020 г. Н. посетил имота си и установил, че всички
компоненти от къта били унищожени, захвърлени настрани и съответно
2
неизползваеми. От негов съсед - св. С. Г. разбрал, че Т. била преместила
вещите. В показанията си Г. и съпругът й Г. заявили, че не знаят кой е
преместил и захвърлил настрани вещите. В показанията си Т. заявила, че
имала конфликт с Н. през месец октомври, 2020 г., за който обаче отказва да
дава подробности и се надявала съседът й да си поправи поведението. Тя
решила да премести вещите от разследвания кът за почивка, тъй като според
нея се намирали в нейния имот и вече, предвид влошените отношения с Н. й
пречели, тъй като не искала на това място да се събират хора. Поради което
според Т. преместила предметите от къта за почивка в рамките на имота на Н.
и ги покрила с найлон - отрича да е унищожавала вещите, а само ги била
преместила.
Въз основа на гореизложеното, представителят на Районна прокуратура
Пловдив формирал извод, че с действията си свид. Т. осъществила от
субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 216, ал. 1
НК. Доколкото обаче същата не била осъждана, няма криминални прояви и с
оглед механизма на извършване на престъплението, както и размерът на
причинените вреди, прокурорът е приел, че в случая е налице явна
незначителност на вредните последици, поради което извършеното от дееца е
с явно незначителна степен на обществена опасност в сравнение с други
случаи на престъпления от този вид. В тази връзка допълнително е посочил,
че вещите са много стари и със съвсем незначителна стойност, поради което
каквато и поддръжка да е имало на тези вещи през годините, различна от
подмяната им с нови, като за последното нямало никакви данни, то
несъмнено стойността на унищожените вещи е много под размерите на две
минимални работни заплати за страната, валидни към м. ноември, 2020 г.,
равняващи се на 1220 лв. Така е стигнал до извода, че в процесния случай
приложение следва да намери института на чл. 9, ал. 2 от НК, поради което и
на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК прекратил
наказателното производство по ДП № 154/2021 г. по описа на Първо РУ към
ОД на МВР Пловдив.
Отделно от горното, в постановлението са изложени и съображения за
липсата на престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и чл. 323, ал. 1 НК.
Настоящата съдебна инстанция, като анализира събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, намира, че атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено, макар и по различни от
3
изложените в същото мотиви. В тази връзка, съдът намира и че възприетата
от прокурора фактическа обстановка не може да бъде споделена в нейната
цялост, доколкото в някои части същата се явява необоснована, поради което
се нуждае от прецизиране и корекция.
Така, както и прокурорът е посочил, по делото в качеството на свидетели са
били разпитани жалбоподателят Н., С. Г., В. Г. и А. Т.. Единствено и само в
показанията на свид. Н. /л. 28 – гръб от ДП/ се съдържа твърдение за това, че
свид. Г. го посрещнала притеснена и му заявила, че свид. Т. е разбила
въпросния кът за хранене, без никаква причина, просто била полудяла.
Отново единствено и само жалбоподателят Н. в качеството си на свидетел, в
показанията си посочва, че заварил напълно унищожен кът за хранене, като
всичките му компоненти били отстранени от мястото им и захвърлени на
купчина на поляната, като според него това било „вандалски акт и всички
вещи били напълно унищожени и неизползваеми“. Заявеното от свид. Н.
се намира в пълно противоречие със заявеното от свид. С. Г., В. Г. и свид.
Т.. Така, първите двама в показанията си /съответно л. 29 и л. 30 от ДП/ с
абсолютна категоричност заявяват, че, есента на 2020 г., когато се прибрали
от екскурзия до *** забелязали, че въпросните пейка и маса били преместени
от обичайното им място и били поставени близо до вилата на
жалбоподателя Н. - до вратата му, като били покрити с найлон. По
отношение на плочките, които били под пейката, те също били поставени и
завити, заедно с пейката и с масата. И двамата свидетели са категорични, че
не са видели кой и кога е преместил описаните вещи. Свид. Т. в своите
показания споделя за конфликтни отношения между нея и Н., поради които
решила да премести процесните движими вещи, като ги поставила в имота на
Н. и ги покрила с найлон. Лейката също поставила при тях, а тиклите ги
извадила и изхвърлила в близост на купчина тъй като не й били необходими.
При анализа и съпоставката на горекоментираните доказателствени
източници за съда остава единствено възможния извод, че показанията на
жалбоподателя Н. се явяват изолирани от останалите гласни
доказателства, доколкото само и единствено той говори за унищожаване на
процесните движими вещи. Останалите свидетели говорят единствено и само
за тяхното преместване, включително покриването им с найлон, така че да са
предпазени от въздействието на околната среда. Нещо повече - от
показанията на свидетелите дори не могат да се изведат данни за повреждане
4
на вещите, така че да се стигне до извод за реализиране на другата форма на
изпълнително деяние на чл. 216, ал. 1 НК. Ето защо напълно неясно остава за
настоящия съдебен състав въз основа на какви доказателствени източни,
освен показанията на Н., прокурорът изобщо е формирал извод, че
процесните движими вещи са били унищожени, макар и в процес на
демонтирането им. Изцяло необоснован е този извод от фактическа страна,
поради което и необоснован е извода, че в случая се касае за деяние,
разкриващо белезите на чл. 9, ал. 2 НК. За приложението на последно
цитираната разпоредба е необходимо деянието макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, но поради
своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена
опасност да е явно незначителна. Доколкото в случая се касае единствено да
преместване, не и до унищожаване или повреждане на процесните движими
вещи, то няма и как да се приеме, че деятелността на свид. Т. макар и
формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление. Все
в тази насока и предвид спецификите на настоящия казус, следва да се
подчертае, че простото преместване на движими вещи, по отношение на
чиято собственост не се спори, не съставлява престъпление включително на
плоскостта на чл. 323, ал. 1 НК.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че е укоримо процесуалното
бездействие на наблюдаващия прокурор доколкото, същият, след като е
преценил, че са налице предпоставките за образуване на досъдебно
производство, в рамките на своите правомощия е следвало да прояви
активност като разпореди извършването или сам извърши оглед на
процесните движими вещи, така щото да придобие непосредствено
впечатление от състоянието на същите. Доколкото от тогава до настоящия
момент, включително до момента на постановяване на атакувания прокуроски
акт е изминал значителен период от време, посоченото процесуално –
следствено действие, се явява изцяло безпредметно и неспособно да
допринесе за изясняване на фактите по делото.
Споделими са доводите на представителя на Районна прокуратура в
насока, че не е налице извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, както и
такова по чл. 323, ал. 1 НК, поради което и съдът не намира за нужно да ги
преповтаря. Въпреки разминаването в мотивите на представителя на Районна
прокуратура Пловдив и настоящата съдебна инстанция по приложението на
5
чл. 9, ал. 2 НК то не са налице основанията за изменение на постановлението
относно основанието за прекратяване на наказателното производство,
доколкото съдът формира извод, че в случая производството следва да се
прекрати на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като извършеното не
съставлява престъпление.
В аспект на горното и за пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да посочи, че дори и в хипотеза при която при демонтирането на
процесните вещи се е стигнало до някаква повреда, въпреки че данни в тази
насока изцяло липсват, то пътят на защита на жалбоподателя Н. би
могъл да се реализира по частноправен път, чрез възбуждането на
производство по тъжба на пострадалия пред съответния
първоинстанционен съд за престъпление по 216, ал. 4 НК. Подаването на
частна тъжба е необходимо да се извърши в шест месечен срок от узнаването,
че престъплението е извършено или от деня в който пострадалия е получил
съобщение за прекратяване на досъдебното производство. В случай, че в
рамките на този шестмесечен срок е депозирана тъжба, то жалбоподателят ще
има възможност да ангажира доказателства за обосноваване на
обвинителната му позиция, че именно свид. Т. е извършила престъпление.
Предвид гореизложеното, атакуваното постановление на РП- Пловдив за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 6, т. 1
НПК следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 243, ал. 7 НПК, настоящото определение подлежи на
обжалване и протест в седемдневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, пред Окръжен съд- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от
07.06.2021г., с което наказателното производство по досъдебно производство
№ 154/2021 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР – Пловдив, образувано за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е било прекратено.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съдПловдив.
6
ПРЕПИС от Определението да се изпрати на Районна прокуратура
Пловдив, както и на Е. А. Н..
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7