Р Е
Ш Е Н
И Е №260037
гр. Кюстендил, 04.03.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
четвърти февруари
през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при
секретаря Вергиния Бараклийска
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 546
по
описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е
образувано по постъпила въззивна жалба от адв. М.Б.от САК, в качеството на
процесуален представител по пълномощие на Г.Х.М., с адрес за съобщения и
призоваване: гр. София, кв. Л., ул. „*******“ № **, партер, офис**, насочена
срещу решение № 260023 от 25.09.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
545/2020 г. по описа на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е отхвърлил предявения от Г.Х.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „***“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. „Шипчински проход“ № 63, представлявано от В.Н.к.– изпълнителен директор, иск с правно основание чл.7, т.1, б. „Б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за причинени от забавено с повече от три астрономически часа изпълнение на полет № VBB6005 от 22.04.2017 г. с дестинация: София /SOF/ - Хургада /HGR/, ведно със законната лихва върху посочената сума от предявяване на иска до окончателното изплащане, като неоснователен. Възложил е в тежест на ищцата сторените от ответното дружество деловодни разноски, възлизащи на сумата от 834 лева.
Въззивницата обжалва постановения от районния съд съдебен акт, релевирайки доводи за неговата неправилност, породена от незаконосъобразността му – постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа искане за отмяната му и уважаване на исковата претенция. Излага, че при постановяване на съдебния акт, районният съд не бил взел под внимание обстоятелството, че с отговора от 04.07.2017 г. по водената между страните кореспонденция, ответникът е направил извънсъдебно признание на исковата претенция досежно случилото се закъснение на самолетния полет и факта, че ищцата е била част от същия. Твърди, че по искови претенции на други пътници от процесния казус били постановени осъдителни решения, които цитира с въззивната жалба. Сочи, че ищцата, с оглед възложената й доказателствена тежест, е доказала наличието на фактическия състав, обуславящ основателността на иска. Твърди, че въпреки противопоставянето от тяхна страна, районният съд е допуснал исканата от въззиваемото дружество съдебно – счетоводна експертиза. В тази връзка акцентира, че отговорността на авиопревозвача по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. не зависи от това кой е закупил самолетния билет, а единствено от наличието на пътник, посочен в самолетния билет/бордовата карта. Твърди, че въззивницата е била част от туристическа група на „Тез Тур България“ ООД, което дружество е закупило самолетните билети. Поддържа, че от представената по делото бордова карта се установява наличието на договорни отношения между страните, явяването на въззивницата за изпълнение на полета, както и че същата е била в списъка на пътниците за процесния полет. От друга страна сочи, че въззиваемото дружество не е ангажирало никакви доказателства за точното му изпълнение на договора за въздушен превоз. Допълнително излага и обстоятелството, че приложения по делото отговор касае съвсем различен полет, при което направените със същия оспорвания и доказателствени искания са неотносими към настоящия правен спор. Твърди, че представения документ от МВР- ГД „Гранична полиция“ не може да представлява доказателство за това, дали въззивницата се е явила за полета, тъй като съгласно Регламент /ЕО/ № 562/2006 г. тази дирекция няма задължение да съставя списъци на пътниците, преминали границите на Р. България. Твърди, че районният съд също така не е обсъдил направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответното дружество.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. По същество въззиваемото ТД, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. В. Милано изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на ДнРС да бъде потвърдено.
КнОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В полза на ищцата е била издадена бордна карта в качеството й на пътник в осъществения на 22.04.2017 г. от ответното ТД в качеството му на опериращ въздушен превозвач, полет № VВВ 6005 с дестинация: София /SOF/ – Хургада /HGR/.
Видно от съдържанието на приетите като доказателства заверени ксерокопия от бордна карта същата е издадена на името на ищцата, посочен авиопревозвачът – ответното ТД, ,номер на полета, дата, час на излитане и дестинация. Като час на излитане е посочен първоначално обявения - 10. 00 ч.
Ищцата твърди, че е страна по договор за въздушен превоз, сключен със закупуването на самолетен билет за превозването й като пътник от София / България/ до Хургада/Египет/ с горепосочения полет. Не са изложени твърдения за начина, по който е закупен билета – кой е закупил, респективно резервирал същия, кой е извършил плащане на превозната цена и др. По повод поддържаното от ответника в производството по делото отричане на факта на сключен договор, респективно, че ищцата не е страна по договора, от последната е уточнено, че билетът е закупен чрез туристическа агенция.
- 2 -
Вместо обявения начален час на излитане – 10. 00 часа, часът на излитане на горепосочения полет е 14. 30 часа, т.е. налице е закъснение при излитането с 4 часа и 30 минути или това е повече от три часа закъснение по смисъла на чл. 7, т.1 б. „Б“ от Регламент ЕО 261/2004
Преди предявяване на иска с подадена на 17.09.2019 г. чрез пощенска пратка искова молба, между страните по делото е водена кореспонденция с цел извънсъдебно уреждане на спора.
От името на ищцата и други пътници, пътували с горепосочения полет поименно посочени е заявено искане до ответника за заплащане на обезщетение с лимитиран размер от 400 евро на основание чл. 7т. 1, б. „Б“ от горепосочения регламент, за това, че процесния полет е осъществен със закъснение и неспазване на обявения час на излитане. До ищцата от ответната авиокомпания е изпратен отговор на 07.07.2017 г., в който е посочено, че експерти на компанията са извършили задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата свързани с посоченото закъснение, в резултат на която проверка било установено, че същото попада в обсега на действащата нормативна уредба а международния въздушен превоз, където задълженията им на опериращ въздушен превозвач следва да бъдат отменени поради факта, че даденото събитие довело до въпросното закъснение е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати или предвидени. Конкретни факти и обстоятелства с извънреден характер не са посочени в осъществената между страните кореспонденция, такива не се твърдят, съответно не са установени и в производството по делото. В извънсъдебно осъществената кореспонденция не се отрича факта за съществувало между страните правоотношение, нито че ищцата е била пътник в горепосочения полет, нито относно закъснението при излитане.
Не се спори между страните, че обезщетение на горепосоченото основание на ищцата не е заплатено от ответника, включително и след отправената покана за доброволно изпълнение от името на ищцата и други лица – пътници участвали в процесния полет.
Съдът намира, че не следва да бъде обсъждано събраното в първоинстанцционното производство доказателство – заключение на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като съдържащите се в него отговори на поставените от ответника въпроси са илеревантни за правния спор между страните.
В първоинстанционното производство въпреки надлежно заявено искане от ищцата по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК от ответника да бъдат изискани съставените за процесния полет – поименен списък на пътниците и технически и полетен дневник / ксерокопия/, по твърдения на ответника за това, че същите се съхранявали от други ЮЛ, същите са изисквани от „Летище София“ ЕАД и от РДГП – АЕРОГАРА СОФИЯ.
Тъй като исканите документи не се съхраняват от съответното ТД и институция, същите със служебни писма са уведомили за това съда което със служебно писмо е уведомило съда, както и че документите се съставят и съхраняват от авиопревозвача. В служебното писмо на ГДГП са посочени имена на лица излизащи от РБ през ГКПП АЕРОГАРА СОФИЯ с цел пътуване с процесния полет, сред които не е ищцата и с изричното отбелязване в това служебно писмо, че списъкът не съдържаданни за всички лица от процесния полет, както и че исканите документи следва да се изискат от авикомпанията – превозвач.
Други процесуални действия по изискване на документите в първоинстанционното производство не са извършвани.
При изискване на документите от въззиваемото ТД във въззивното производство същите не са представени с обяснението, че се съхранявали за срок от три месеца.
С обжалваното решение предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказан фактът на сключен между страните договор за въздушен превоз, както и че ищцата е била на самолета осъществил горепосочения полет, като съдът е извел този си фактически извод въз основа на заключение на в. л. по СЧЕ и писмото на ГДГГ – АЕРОГАРА СОФИЯ. Решението е обжалвано от ищцата.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Правилата относно отговорността на въздушния превозвач при превоз на пътници във вътрешното ни право се съдържат в Закона за гражданското въздухоплаване, Глава шеста, "Договор за превоз на пътници", чл. 65 - чл. 81а, Наредба № 261 от 13.07.2006 г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет издадена от министъра на транспорта. Приложение към уреждането на този вид отговорност намират и правилата на Закона за задълженията и договорите, относно сключването на договор при общи условия, правилата за определяне на размера на неимуществените вреди и неизпълнение на задълженията по договора, а също и разпоредбите на Търговския закон, относно търговски сделки при общи условия и договора за превоз.
Като страна-членка на Европейския съюз, на територията на Република България действа Регламент (ЕС) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Съгласно чл. 288, ал. 2 от Договора за функциониране на ЕС. Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Регламентът има силата на закон и може да се прилага от съда на държавата-членка пряко без да е нужно неговото транспониране във вътрешното законодателство.
В настоящия случай българският е компетентния съд, съгласно Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., предвид това, че се касае за полет от държава членка до държава извън ЕС, осъществяван по силата на договор, сключен с въздушен превозвач, който е опериращият въздушен превозвач със седалище в РБ, а предмет на разглеждане е иск за обезщетение съгласно регламента и същият е предявен пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на излитане.
Предвид горното следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е валидно. Същото е и допустимо – постановено по допустим и надлежно предявен иск.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
- 3 -
Искът е с правно основание чл. 7, т. 1, б. "б", вр. с чл. 6, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на обезщетение в размер на 400 евро за закъснелия полет с повече от три часа за полет между 1 500 и 3 500 км.
Регламент /ЕО/ № 261/2004 се прилага по отношение на закъснели полети на пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка – чл. 1, т. 1, б. "в" и чл. 3, т. 1, б. "а" от Регламента. Всеки пътник има право на обезщетение при закъснение на полета с три или повече часа на територията на Общността над 1500 километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра, като обезщетението е определен в конкретен размер на 400 евро – чл. 6, т. 1, б. "б", вр. с чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
По делото се установява, че между ищците и ищцата и ответното ТД е бил сключен валиден договор за въздушен превоз на пътници, съгласно чл. 65 от ЗГВ, по силата на който превозвачът „***“АД се е задължил да превози ищцата от гр. София до гр. Хургада с полет полет № VВВ 6005 срещу заплащане на превозна цена. Облигационното правоотношение между страните се установява от представените по делото писмени доказателства – извънсъдебно водена между страните кореспонденция – включаваща запитване от пътници, включително и ищцата до ответника, отговор на ответника до ищцата и покана за доброволно плащане, както и от бордната карта. Надлежно оспорване на съдържанието на тези писмени документи не е извършено. Именно в случая бордната карта съдържаща всички реквизити на пътническия билет установява сключения договор за превоз и обстоятелството, че именно ищцата е била пътник на борда на самолета, с който е осъществен процесния полет. Именно в тази бордна карта, която е документ, който се издава от превозвача и на пътници явили се в регламентираното за това време за полета се съдържат и съответно установяват всички реквизити на сключения неформален договор – имената на страните-пътника и въздушния превозвач, предмета на договора-начална точка и крайната точка, началната дата и час на полета.
Предвид изложеното съдът намира този факт за доказан, същият не е бил спорен преди предявяване на иска. Неоснователни са доводите на ответника, сега въззиваем за недоказване на правоотношение между страните, поради липса на представен договор, включително като илеревантни се приемат твърденията за липсата на данни, че ищцата е закупила билет, счетоводните отразявания и др. Кой е извършил съответно плащане на самолетен билет, по какъв начин и от кого е направена резервация са обстоятелства,не обуславят извод за наличието или не на договор за въздушен превоз.
Особено съществено в случая е обстоятелството, че този факт не е оспорен от превозвача, който е изпратил отговор до ищцата в качеството й на пътник – част от процесния полет. Освен това от съдържанието на този отговор е видно, че не е бил спорен и факта на закъснението при излитане, неговата продължителност, като предмет на извършената от експерти на превозвача проверка са били само причините за това.
Предвид това съдът приема за доказан и факта, че горепосочения полет е закъснял с повече от три часа от предвидения час на излитане – 14, 30 часа, вместо обявения 10, 00 часа. Този факт не е оспорен изрично от ответника в производството по делото.
Едва в представените писмени бележки о въззиваемата страна във въззивното производство се правят възражения за процесуална недопустимост при предявяване на иска, свързани с липсата на представителна власт за процесуалния представител по пълномощие на ищцата адв. Белчева за предявяване на иск. Видно от ясното и точно съдържание на представеното още с исковата молба пълномощно в обхвата на представителната власт изрично е включено и правомощие за това действие, предвид което възражението е неоснователно.
Предвид изложеното налице са всички предпоставки за уважаване на иска, поради което ответникът следва да заплати на ищцата обезщетение в размер на 400 евро.
Решението на ДнРС, с което искът е отхвърлен е неправилно и следва да бъде отменено. Същото е неправилно като незаконосъобразно, постановено в противоречие с горепосочените материалноправни разпоредби на ЗГВВ и Регламент /ЕО/ № 261/2004, а също така и необосновано, поради неправилно установена фактическа обстановка.
По разноските:
Предвид
основателността на иска в пълен размер,
както и на въззивната жалба на ищцата се следват разноски по водене на
делото в размер на 450 лева за първата инстанция, от които 50 лева заплатена д. т. и 400 лева заплатено
адвокатско възнаграждение, както и
сумата от 425 лева за разноски сторени във въззивното производство, от които 25
лева заплатена д. т. и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение. На
ответника, сега въззиваем не се дължат
разноски, поради и което съдът не дължи произнасяне по възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Воден от горното,
КнОС
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 260023 от 25.09.2020 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 545/2020 г. по описа на същия съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „***“АД, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: адрес: гр. София, район Слатина, ул. „Шипченски
проход“ № 63 да заплати на Г.Х.М., с
адрес: ***, ЕГН ********** основание
.чл. 7, т. 1, б. „Б” във вр. чл. 6, т.1, б. „Б“
от Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 295/91във вр. чл. 82 от ЗЗД сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за причинени вреди от забавеното с повече от три астрономически
часа изпълнение на полет № VВВ
6005 на 22.04.2017 г. по дестинация:
София /SOF/
– Хургада /HGR/, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от17.09.2019 г.- датата на подаване на и.м. в съда до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „***“АД, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: адрес: гр. София, район Слатина, ул. „Шипченски
проход“ № 63 да заплати на Г.Х.М., с
адрес: ***, ЕГН **********, както следва:
сумата от 450 лева
представляваща сторени разноски по
водене на делото в първоинстанционното производство, както и сумата от 425
лева, представляваща сторени разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: