Присъда по дело №4829/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по НОХД № 4829/2022год., ПРС - ХІV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия И. Г. Л., в това че в периода от месец април 2015г. до месец
април 2021г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
738/05.03.2015г. по гр. д. № 16599/2014г. на Районен съд-гр. Пловдив, II бр. с.,
влязло в законна сила на 07.04.2015г., да издържа свой низходящ – сина си Г.
И. Л. ЕГН **********, като му заплаща чрез неговата майка и законен
представител М. В. Г. месечна издръжка в размер на 200 лв., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 73 месечни вноски в размер на 200 лв. всяка или всичко на обща
стойност 14600 лв - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на подсъдимия
обвинение. Предлага да му бъде наложено наказание Глоба при условията на
чл.55 ал.1, т.2, б.В НК.
По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.
Подсъдимият Л. дава подробни обяснения по делото. Пледира за
минимално наказание.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият И. Г. Л. е роден на ******* г. в гр. П., живущ в с. К., обл.
П., ул. „****” №*. Той е б., български гражданин, с основно образование,
работещ, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К. и свид.А. Ш. имали граждански брак като на
20.02.2005год им се родило дете – свид.Г. И. Л. Бракът между родителите
обаче бил прекратен чрез развод с Решение №738/05.03.2015г., което влязло в
законна сила на 07.04.2015г. Така се стигнало и до присъждане на издръжка
за детето Г., която подсъдимия следвало да плаща в размер на 200 лева
месечно чрез свид.Г. Последната живеела в гр.П., където била дължима тази
издръжка. Още по време на брака обаче бил изтеглен банков кредит от
подсъдимия, по който солидарен длъжник била свид.Г.. Между двамата била
постигната договорка подсъдимия да не плаща издръжка, а вместо това да
погасява кредита. Въпреки това на 15.04.2015г. кредита бил обявен за
предсрочно изискуем поради липса на погасявяне на месечни вноски. Скоро
след това било образувано и изпълнително дело за събирането му. Скоро след
това вземането по този кредит било цедирано на „Гетбек България“ЕООД, а
това ЮЛ на свой ред го прехвърлило на „ЕОС Сървисис“ЕООД. Последното
пък го прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ЕООД. Като краен резултат по
възнаграждението на свид.Г. било наложен запор и започнали от м.1.2020г. да
и удържат месечно по 177лв. Ето защо същата се обърнала към органите на
1

МВР за дължимата издръжка от страна на подсъдимия. От месец май 2021г.
подс.Л. започнал всеки месец да превежда по 300 лева, от които 200лв била
дължима за месеца издръка, а по 100лв за минали периоди. Освен това в
периода април 2017г. до 11.03.2020г. той давал на ръка на свид.Г. сумата от
общо 4300лв, които последната внесла по сметка за погасяване на кредита.
Освен това подсъдимия редовно осъществявал контакти със сина си, давал му
пари на ръка – по около 20 лв на седмица, а така също му закупил и спортен
екип за бокс, тъй като такъв спорт тренирал синът му.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и
категорично установена от обясненията на подсъдимия Л. дадени пред
настоящия състав на съда, както и от показанията на свидетелите М. В. Г. и Г.
И. Л. дадени в съдебното поризводство. Горното е видно и от приложените
писмени доказателства, които Съдът кредитира като логични,
безпротиворечиви и съответстващи на помежду си. Подсъдимият в
обясненията си признава, че не е давал на свид.Георгиева ревдовно суми за
издръжка, като оправдава това с влошеното си здравословно състояние, в част
от периода и рлипсата на постоянна работа.
При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира
от правна страна, че с деянието си подсъдимият Л. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това
че в периода от месец април 2015г. до месец април 2021г. включително в гр.
Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 738/05.03.2015г. по гр. д. №
16599/2014г. на Районен съд-гр. Пловдив, II бр. с., влязло в законна сила на
07.04.2015г., да издържа свой низходящ – сина си Г. И. Л. ЕГН **********,
като му заплаща чрез неговата майка и законен представител М. В. Г. месечна
издръжка в размер на 200 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 73 месечни вноски в
размер на 200 лв. всяка или всичко на обща стойност 14600 лв .
От обективна страна – след влизане на решението на РС-Пловдив в сила
подсъдимият е следвало, включително под страх от наказателна отговорност
за всеки календарен месец да изплаща определената издръжка на детето си
чрез неговата майка и законен представител. По начало тази издръжка е
дължима още с настъпване на месеца, тъй като това е нейното предназначение
– да осигури следства за живот през текущия месец. Въпреки това подс.Л. не
правел това, нито плащал месечните вноски по кредита, каквото
споразумение имал със свид.Г. Същият е бил трудоспособен в този период,
макар да боледувал от време на време. Следва да се посочи, че за разлика от
него малолетното дете е 100 % неработоспособно. Интересите на детето са
преди тези на пълнолетния, като дори присъдените суми за издръжка са
секвестируеми от всеки друг източник на доход и не попадат под защита на
закона, тъй като се предполага, че издържаният е в по-неблагоприятно
положение от осъдения да го издържа. Факт е че след настъпване на
инкриминирания период с неплащане на две вноски за издръжка, започнал да
2

заплаща относително регулярно суми от по 150 лв. на свид.Г., но сумата от
4300 лева не е достатъчна да покрие целия размер на задължението от една
страна и не може да се приложи нормата на чл.183, ал.3 НК. От друга
престъплението е реализирано с неплащане на първите две вноски, а в
последствие се явява продължено такова за останалия период.
От субективна страна деянието е било извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Л., като се съобрази с целите по чл.36 от НК и
взе в предвид наличието на многобройни смекчаващи обстоятелствата, които
водят до извод , че и най-лекото предвидено в закона наказание ще бъде
несъразмерно тежко с приложение нормата чл.55, ал.1, т.2, б.В от НК. Съдът
преценя, че наказанието на същия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Нормата на чл.183, ал.1 НК
предвижда наказание лишаване от свобода или пробация. В процесния казус
второто следва да се замени с Глоба, тъй като от една страна налице е чисто
съдебно минало, признание на вината, наличие на значително плащане от
4300лева, макар след извършване на престъплението с изтичане на два
месечни периода без плащане. Също така се установи, че подс.Л. не е
неглижирал връзките си с детето Г., а напротив – вижда се редовно с него,
дава му дневни пари, както и му купил спортен екип. Последното не замества
задължението за издръжка, защото е налице изпълнение на т.нар. „естествени
задължения“ от страна на родител към дете. Настоящата инстанция отчита
горното като смекчаващи вината обстоятелства, които водят до извод , че
настоящия случай не е типичен за този вид престъпления, а дори
минималното наказание пробация би се явило несъразмерно тежко.
Доколкото все пак продължилия период на неплащане е доста дълъг, то
настоящата инстанция налага гроба в размер на 250лева, а не минимума от
100лева. В този смисъл на подс.Л. следва да се наложи наказание „Глоба“
съответен на извършеното. Същият е работоспособен, понастоящем работи
като шофьор в куриерска фирма, а изплаща издръжка текуща и за минало
време. Така глоба от 250лева в полза на държавата няма да изземе прекалено
много средства от неговото домакинство.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред.
Подбуди – лични.
По делото не са направени разноски, които да се възложат в тежест на
подс.Л.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	215
Дата:	4 ноември 2022 г.
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20225330204829
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 септември 2022 г.

Присъда по дело №4829/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите