Присъда по дело №178/2021 на Окръжен съд - Видин

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №2/08.12.2021Г. ПО НОХД №178/2021 Г. ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД - ВИДИН.

В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 Съдът изготви
следните мотиви по НОХД №178 по описа за 2021 година на Видински
окръжен съд, както следва:

Делото е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура –
Видин, с който е повдигнато обвинение на АЛ. М. К., ЕГН**********, роден
на 17.04.1976 г., на 44 години, за това, че на 26.01.2021 г., в село Ружинци,
община Ружинци, област Видин, причинил на П. М. А., ЕГН **********,
роден на 26.05.1952 г ., на 68 години, смърт по непредпазливост, вследствие
на умишлено нанесена тежка телесна повреда, причинена от пострадалия на
21.01.2021 година в село Ружинци в имот с адрес ул.“*.“№*, изразяваща се в
загуба на вътрекоремен орган – загуба на слезка, чрез нанасяне на множество
удари с юмруци и крака по тялото и последвали от тях падания на А. –
престъпление по чл.124, ал.1, предл.1, във вр. с чл.128, ал.2 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в съдебно заседание
заяви, че поддържа обвинението така както е повдигнато с обвинителния акт
и поддържа на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на шест
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Подсъдимият, представляван от служебния защитник – адвокат И.И. –
АК – Видин, поддържат, че обвинението не е доказано така както е
формулирано в този вид по безспорен начин вт обективна и субективна
страна, поради което молят да бъде оправдан.
В последната си дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.
По делото няма искания от наследниците на пострадалия за
конституиране като страна в процеса.
От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следната фактическа обстановка:
Подсъдимият АЛ. М. К. от около пет години работил при свидетелят Д.
Н. Т. от с.Ружинци, като живеел в с.Ружинци, област Видин на адрес ул.“*“
№*, на който адрес се намира къща, собственост на Д.Т., който се занимавал с
животновъдство и търговия. К. бил нает от Т. да се грижи за отглеждането на
животните.
Пострадалият П. М. А. живеел в с.Ружинци, област Видин на адрес на
ул.“*“ №*, тоест на същия адрес, заедно с подсъдимия. Той също работел при
Д.Т. от началото на 2020 година и се грижил също за животните. Хората от
селото го познавали като добър човек. Пострадалият А. има двама сина С. П.
1

М. и ЕМ. П. М., с които не подържал никакви взаимоотношения отдавна. В
производството по делото не са предявили молба за конституирането им като
частни обвинители или граждански ищци.
ищци.
Подсъдимият и пострадалият живеели заедно в една къща, и се грижили
заедно за животните на Д.Т., част от които се намирали в този имот, а друга
част от тях от се намирали в друг имот, в който живеел Т. със семейството си,
като съответно пострадалият работел по-бавно поради възрастта си, което
било повод подсъдимият да му се кара, а понякога видно от показанията на
разпитаните свидетели да го бие. Съответно получавали храна и алкохол от
съпругата на Т., както и месечно възнаграждение.
На 21.01.2021 г. около 20.00 часа подсъдимият К. отишъл на гости при
АВР. ИЛ. К. по повод на това, че съпругата и сина на последния се били
прибрали от Англия. Там К. консумирал уиски и бира и си тръгнал около
22.00 часа. Когато се прибрал установил, че А. е легнал в своята стая в
къщата на ул.“*“ №*, както и това, че липсвала храната и бирата му, за което
събудил А., за да го попита къде са. Първоначално пострадалият не отговорил
нищо по отношение на липсващата храна и бира, поради което подсъдимият
К. се ядосал и започнал да бие А., който бил седнал на стол между печката и
вратата в стаята където спял подсъдимия. Първо го ударил с ръка по лицето, в
горната част на главата. От силния удар А. залитнал към намиращата се в
близост печка и се ударил в стената. При следващ удар в областта на лявото
рамо А. паднал от стола на който седял и ударил главата си. Станал и излязъл
пред къщата. Подсъдимият тръгнал след него, спрял го и започнал да го дърпа
и продължил да го бие, като го удрял първоначално в областта на главата, а
след това и по цялото тяло. Докато А. бил на земята, К. го ритал където свари,
след което го изправил и продължил да му нанася удари с юмруци в областта
на гърдите и корема. Подсъдимият викал като го псувал и го биел, а А. викал
„...Ти ме преби Сандо...“. Виковете били чути от свидетеля М.М., живущ в
съседство, който се прибирал в дома си, а след като спрял да бие
пострадалия, подсъдимият го вкарал вътре в къщата.
На сутринта на 22.01.2021 г. пострадалият П. А. отишъл на работа. При
среща с Д.Т. му разказал случилото се предишната вечер за побоя, нанесен
му от А.К., след като се върнал от гости при А.К., като описал как го е бил с
юмруци и шамари по лицето и нанасял удари по цялото му тяло. Обяснил, че
причината била липсата на яденето и бирата. Видно от показанията на
свидетеля Т./л.93 от ДП и от делото/ същият установява, че А. имал синини
около двете очи. Същият ден на 22.01.2021 г. Т. разговарял с подсъдимия
потърсил му сметка за побоя над А. и поради каква причина го е направил.
Подсъдимия потвърдил, че причината поради която е нанесъл побой на А. е
била липсващата храна и пиене. През следващите дни А. продължил да ходи
на работа, но на 25.01.2021 г. при среща със свидетеля К.Г., А. му се оплакал,
че го боли стомаха и поискал сода бикарбонат и оцет, за да ги пие поради
това, че го боли много и така да облекчи болката.
2

На 26.01.2021 г. подсъдимият К. отишъл сам на работа, тъй като
сутринта, когато се събудил, пострадалият съобщил на К., че му е лошо, боли
го много стомаха и ще отиде по-късно на работа, тоест в другия имот, където
живеел Д.Т.. Двамата с Т. заедно нахранили животните и след това
подсъдимият помолил Т. заедно да отидат да видят как е пострадалият.
Когато отишли, установил, че П. А. е починал.
По досъдебното производство е назначена съдебномедицинска
експертиза/л.127 и сл. от ДП/ която е установила, че има контузия на главата
на пострадалия с кръвонасядания в тилната област; двете челни области и
двете орбитални области, клепачите на двете очи, кръвоизлив под
конюнктививата на двете очни ябълки; кръвонасядане на лява ушна мида и
кожата зад нея, кръвонасядане с оток на двете бузи, лигавицата на левия
устен ъгъл, ограничени охлузвания по лицето; контузия на шията с
кръвонасядане на меките тъкани и лигавицата на гръкляна в ляво и
лигавицата на трахеята; контузия на лява предностранична част на долната
половина на гръдния кош; контузия на лява коремна област, кръвонасядане
на междуребрената мускулатура на 7-мо и 12-то ребро в ляво; травматично
откъсване на слезката от хилуса с голям съсирек около нея; свободно изляла
се кръв в коремната кухина, кръвоизлив зад коремницата в ляво и около левия
бъбрек; остра анемия на вътрешните органи. Кръвонасяданията са с
жълтеникав оттенък по краищата, което доказва давност от 4-5 денонощия.
Заключението на вещото лице е, че смъртта се дължи на остра
кръвозагуба в коремната кухина – около 3 литра кръв, вследствие на разкъсан
хилус на слезката. Намереното количество алкохол в кръвта в концентрация
на 0,12 на хиляда, говори за практически трезво лице в момента на смъртта.
Вещото лице обяснява както в заключението си, така и в съдебно
заседание, че травматичното откъсване на слезката е започнало с кървене в
коремната кухина, но поради масивния кръвен съсирек, притискащ слезката,
последващото изкървяване е настъпило бавно поради притискане на
разкъсаните кръвоносни съдове и смъртоносната загуба на кръв е настъпил
за дни. Освен това, видът на слезката говори за разпад на същата в следствие
на прекъснато кръвоснабдяване. В резултата на всичко това, е причинена
загуба на вътрешно-коремен орган – слезка. В подкрепа на своето
заключение, вещото лице сочи, че това е травматично разкъсване, тъй като
има описани кръвонасядания на лява ребрена дъга и коремната област, които
говорят за травми в тази част на тялото. Вещото лице сочи, че такива
разкъсвания на хилуса на слезката се получават при ритане, при удари с твърд
предмет, както и при падане отвисоко, при катастрофи. На възражението на
подсъдимия, отправено към вещото лице, че пострадалия е паднал от
стълбата преди да стане инцидента и след това е повръщал кръв, вещото лице
категорично посочи, че във връзка с направената експертиза са установени и
други увреждания по тялото от бой - по главата например, по гръдния кош, по
седалището, което не може да се получат само при едно или две падания.
Относно посоченото от подсъдимия, че след паданията е повръщал кръв,
3

вещото лице също категорично заключи, че не са намерени травматични
увреждания на стомаха, хранопровода и червата, от които евентуално би
могло да се получи повръщане на кръв. В случая слезката е отделен орган,
който не е свързан с храносмилателната система и от това не може да
повръща кръв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на всички
разпитани по делото свидетели, които нямат противоречия помежду си и се
подкрепят от останалите писмени доказателства - огледа на
местопроизшествието и приложения към него фотоалбум/л.7 ДП/, протокол
за оглед на труп/л.33 ДП/ и приложения към него фотоалбум/л.36 ДП/,
протокол за следствен експеримент/л.50ДП/ и фотоалбума за извършения
следствен експеримент/л.54 ДП/, съдебно медицинската експертиза/л.127 и сл.
от ДП/ и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л.177 и сл.ДП/
Няма противоречия в събраните гласни доказателства, които от своя страна се
подкрепят от всички останали писмени доказателства, описани по-горе,
поради което Съдът ги кредитира.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че
подсъдимият АЛ. М. К. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.124, ал.1, предл.1, във вр. с чл.128, ал.2 от НПК:
- от обективна страна – съдът намира, че по безспорен начин деянието
бе доказано от всички събрани гласни доказателства по делото, които освен,
че не си противоречат, се подкрепят от събраните такива писмени, а именно:
от показанията на свидетелката Д. ИЛЧ. Д., дадени в съдебно заседание на
30.09.2021 година и същите такива, дадени на ДП и приобщени в съдебно
заседание, се установява, че на 29 и 30.01.2021 година е провела беседа с
обвиняемия К. относно настъпилата смърт на пострадалия А.. Беседата е била
проведена в присъствието на трима нейни колеги, като тя самата работи в
ОДМВР Видин, сектор „Противодействие на криминалната престъпност“.
Същата може да бъде свидетел тъй като на първо място нейната длъжност не
попада в кръга на разследващите органи, очертан в чл.52 НПК от една страна,
а от друга съгласно чл.118 НПК попада сред лицата, които могат да бъдат
свидетели, още повече, че на тази свидетелка конкретно относно ДП №242
ЗМ-27/21 година няма възложени с постановление разследващи функции.
Видно от нейните показания/л.90 от делото/ и /л.99ДП/ същата на
посочените дати е провела беседа с подсъдимия К. при която, К. е разказал, че
няколко дни преди смъртта на П. А. е имало конфликт между тях, а именно –
на 21 или 22 януари 2021 година, като К. свързал деня, в който е бил на гости
на свои роднини по повод пристигането им от чужбина, а това видно от
показанията на тези роднини – свидетеля А.К./л.98 от делото/ и Ц. Н./л.98 от
делото/ е станало на 21.01.2021 година вечерта. Подсъдимият разказал, че
този ден именно след като с пострадалия А. се прибрали след работа от
Стопанството на Д. в къщата, в която те живеели, оставили си храната и
бирата, която им била дадена и запалили печката. Подсъдимият отишъл на
гости, където според свидетелят А.К. изпил няколко бири и чаша уиски и се
4

прибрал. Там констатирал, че храната и бирата му липсвали, което го
раздразнило. Това станало повод за конфликта между тях, тъй като когато
попитал пострадалия за храната и бирата, първоначално същият отказал да му
отговори защо я няма и храната и бирата. Подсъдимият К. се ядосал и
започнал да бие пострадалия А., който седял на стол между печката и
стената. Първоначално го ударил с ръка по дясната страна на лицето, в
горната част на главата, при което А. залитнат към печката и се ударил в
стената до печката, след това го ударил в лявото рамо и той залитнал на
другата страна и паднал от стола до вратата и се ударил на пирона на вратата,
който служел като райбер. Продължили да се карат и тогава пострадалия А.
се разсърдил и излязъл от къщата. Подсъдимият си помислил, че А. ще отиде
при Д., за да се оплаче от него че го е бил и поради това го последвал навън.
Настигнал го и го попитал къде отива, вследствие на което пострадалия
започнал да се дърпа и го напсувал. Видно от показанията на
свидетелката/л.100ДП/ подсъдимият е заявил, че тогава „му паднало пердето“
тъй като много се ядосал и свалил П. А. на земята. Започнал до го рита в
тялото, но не си спомнил точно в кои части. След това го изправил и
започнал да му нанася удари с юмруци в областта на гърдите и корема, без да
уточнява колко удари е нанесъл и къде точно ги е нанасял. През това време П.
А. продължавал да се дърпа и да го псува и да му вика „ти ме преби бе
Сандо“, след която го хванал за лакътя и го вкарал вътре в къщата. Едва
тогава А. му казал, че храната и бирата ги е взел С. – чичо на А. Същата вечер
П. не му се е оплаквал, че го боли нещо, но на другия ден П. се оплакал на Д.
за нанесения му побой вечерта.
През следващите дни пострадалият А. продължавал да ходи на работа,
както и да се оплаква, че го боли корема, но тъй като той си имал болки и
преди, които обяснявал с придобита язва от времето когато лежал в затвора, и
поради това никой не обърнал внимание на тези оплаквания. На 25.01.2021
година, вечерта преди да почине, П. се оплакал, че е много зле и поискал да
намерят сода бикарбонат отнякъде. Сам тръгнал да търси и се върнал със
бутилка оцет и сода и ги изпил пред подсъдимия. След като си легнали,
подсъдимият продължавал да чува плача на пострадалия от болка. На
сутринта на 26.01.2021 година около 07.00 часа пострадалият отишъл в стаята
на подсъдимия и му казал, че му е много зле и този ден няма да може да
отиде на работа или ще отиде по-късно и го помолил да му донесе някакви
лекарства от Д. След като приключил работата в стопанството при Д. и П.
така и не отишъл на работа, подсъдимият помолил Д. да отидат заедно да
видят какво прави П.. Когато влезли в стаята на П. видели, че същият бил в
полулегнало положение на пряко на кревата с гръб към стената, с отворени
очи и отворена уста и установили, че е мъртъв.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Д., тъй като нейните
показания кореспондират изцяло с показанията на останалите разпитани по
делото свидетели, а именно: свидетелят Д.Т. в съдебно заседания
удостоверява, че след като П. му са оплакал от побоя над него нанесен от
подсъдимия, Д. е разговарял с подсъдимия и той му е казал, че действително
„Каза, че го е бил в къщата и отвън пак го е бил …Имаше синина на
5

окото“/л.93 от делото/; свидетелката И.Е., също удостоверява, че „П. ми каза,
че А. го е бил“ Само каза: Сандо снощи ме е бил, защото оня другия му е взел
яденето и бирата и аз не му казах, че той ги е взел, като ме попита“/л.95 от
делото/. Свидетелят М.И. също установява, че „П. ни пресрещна в неговата
улица и го спря… оплака се на Добрин, че Санди отново го е бил. П. му се
оплака, че Санди го е бил и че го боли стомаха вследствие на побоя…Каза
само, че го е бил, че го ритал в стомаха…това беше януари тази година, 20-21
януари тази година“/л.97 от делото/. Свидетелят П.П. също установява, че
били заедно със свидетеля М.И. и Добрин и при среща с пострадалия, същият
се е оплакал на Д, че „Сандо го е бил пак, която означава, че и друг път го е
бил…П. спря Добрин и каза “Санди пак ме би“/л.99 от делото/.
За това, че вечерта на 21.01.2021 година подсъдимият К. е нанесъл
сериозен побой на пострадалия А. говорят и показанията на свидетелят М.М.,
който установява, че същата вечер се прибрал у дома си, съседен на този
имот, където живеели подсъдимия и пострадалия и докато отварял вратата на
гаража си, за да прибере лекия си автомобил, „чух викове и се позаслушах се
и чух “Стига бе Сашо, стига бе, какво съм ти направил“ като виковете идвали
от вътре от къщата…Чух:
А-ууу, мани ме бе Сашо, какво съм ти направил“ /л.97 от делото/.
За нанесения побой на 21.01.2021 г. А. бил разказал на приятеля си Т.П..
Двамата се виждали почти всяка сутрин, преди А. да отиде на работа.
Споделял, че „...А. го е бил отново...“. За последно бил в дома му на
25.01.2021 г. за да се постопли, оплакал се, че го боли стомаха, след което
тръгнал за работа./л.66 от ДП, приобщени/.
Свидетелят А.К. и неговата съпруга/л.98 от делото/ потвърждават, че на
21.01.2021 година са почерпили по повод връщането на Цветанка Н. от
Англия, както и че същата вечер подсъдимият К. е бил на гости у тях от около
21.00ч. до около 10.30ч. вечерта, че е изпил три-четири чаши бира и една
чаша уиски и се е прибрал.
Свидетелят К.Г. установява по делото, че на 25.01.2021 година около
18.00ч. докато бил в двора си видял по пътя да минава П.. Същият му се
оплакал, че го боли стомаха, при което Г. го посъветвал да иде на лекар.
Поискал сода бикарбонат и оцет, които свидетеля му дал./л.86 ДП,
приобщени/
По делото се установи също, че подсъдимият АЛ. М. К. е „луда глава и
никой не иска да контактува с него, много пие, постоянно е пиян и налита на
бой, много се сърди и се ядосва за най-малките неща, моментално се „пали“,
както и обича да командва, той каквото каже – това да стане“ което е видно
от показанията на свидетеля А.К./л.71 ДП приобщени/, както и това, че
пострадалият П. А. е бил „тих, усмихнат и никога не се е оплаквал от нищо,
само от племенника ми Сандо, когато сме си говорели, ми е казвал, че Сандо
го е бил, постоянно му е викал, крещял му е за най-малките неща, тъй като
Сандо обича да командва за всички“, както и „че го е карал да живее в
нечовешки условия“ – не му позволявал да гледа новините, което единствено
6

искал пострадалия, тъй като телевизора бил д стаята на подсъдимия, не му
позволявал да спи в стаята с печка, биел го постоянно – „Преди време ги
срещнах двамата – племенника ми Сандо и стареца П., ми направи
впечатление, че лявото око на стареца П. беше насинено“, което установява и
свидетелят И.Н., който е ветеринарен лекар и при посещенията във връзка с
лечението на животните е виждал как „А. много често се караше на П., тъй
като А. почти винаги е пиян. Не съм ставал свидетел на физическа
саморазправа между тях, но ми е известно, че понякога са влизали в такава,
тъй като преди няколко месеца видях, че П. е със затворено око в следствие
на някаква травма. Тогава разговарях с него и той ми сподели, че травмата му
е от А., който му е нанесъл побой“/л.67 от ДП, приобщени/. Свидетелят Д.Т.
същи установява, че „А. като характер като е трезвен е добър, нормален, но
като пие става агресивен. Употребява често алкохол“/л 93 от делото/.
Във връзка с характеровите особености на подсъдимия е назначена
извършена изслушана и приета комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза/л.177 от ДП/, заключението на която е, че към
датата на деянието – 21.01.2021 година и към момента на изготвяне
експертизата подсъдимият е без данни за отклонение от нормалното
психическо състояние, същият е разбирал свойството и значението на
действията си по време на извършването от него престъпление и е бил в
състояние да ръководи постъпките си. Описани са индивидуалните
особености на личността на подсъдимия, и е отбелязано, че те не оказват
влияние върху способността му за правилно възприятие и оценка на фактите
и обстоятелствата имащи значение за разследващите.
От така посочените по-горе гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че може да се направи категоричен извод относно авторството на
деянието, причинило смъртта на пострадалия А., че негов автор е именно
подсъдимият А.К., който бидейки често пиян, съответно агресивен, и
живеейки с пострадалия, който бил вече възрастен, беззащитен и
същевременно миролюбив е понасял непрекъснатите изблици на агресивност
изразяващи се във викове и побои от пострадалия. Съответно налице са
достатъчни доказателства за нанесения побой вечерта на 21.01.2021 година от
подсъдимия върху пострадалия, в това число, че го е удрял както докато бил
на земята с ритници в корема и навсякъде по тялото, както и докато е бил
прав. Това обстоятелство се доказва и от всички снимки в наличния
фотоалбум в ДП намиращ се на лист 36 и следващите и особено снимка №10
на л.41, от която е видно, че цялата коремна област на пострадалия е силно
насинена, както е налично и червено петно, в ляво, където се намира слезката
в човешкото тяло. Тоест подсъдимият чрез своите действия е въздействал на
тялото на пострадалия, което е довело до загуба на вътрешно коремен орган -
слезка, както подробно по-горе бе отбелязано, че е установила съдебно
медицинската експертиза. Това увреждане е обусловило тежка телесна
повреда по смисъла на чл.128, ал.2 НК, като травматичните увреждания са
получени в резултат на ударите на подсъдимия К., от които пострадалият е
падал на земята вътре в къщата и след това и пред нея. В резултат на
нанесената тежка телесна повреда, настъпила смъртта на пострадалия А..
7

В тази връзка, съдът следва да обсъди направеното възражение още в
началото на делото от подсъдимия, който твърди, първо, че травмата се е
получила от падане на пострадалия на два пъти от стълбата на плевнята, и
второ, че действително тази вечер са имали скандал с пострадалия относно
бирата и храната, но твърди, че пострадалият често се е събирал с свидетеля
А.К. и свидетеля Т.П., пиели заедно и се биели тримата и тези удари по
тялото на пострадалия не са от него, а тези, които е посочил. /143 от делото/.
Съдът намира тези възражения и твърдения на подсъдимия за
неоснователни, тъй като конкретно относно нанесения побой вечерта на
21.01.2021 година нито един свидетел не е удостоверил, че същата вечер, или
няколко вечери преди тази дата или след нея, пострадалият се е виждал с
посочените от подсъдимия свидетели от една страна и от друга вещото лице
категорично опроверга така установените удари и последици от тях да са
настъпили от падане от стълба. Не на последно място категорично
опровергаващи доказателство относно тези твърдения е и заключението на
вещото лице относно давността на кръвонасяданията по тялото на
пострадалия, които са „с жълтеникав оттенък по краищата, което доказва
давност от 4-5 денонощия“, тъй като смъртта е настъпила на 26.01.2021
година, а побоят е нанесен на 21.01.2021 година. Освен това подсъдимият
чрез своя служебен защитник така и не посочиха доказателства, които да се
съберат в тази насока.
От така направеното изложение относно обективната съставомерност,
съда направи съответните изводи, че е налице и субективна такава, а именно:
- от субективна страна - деянието е извършено по непредпазливост,
вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда причинена от
пострадалия на 21.01.2021 година в село Ружинци в имот с адрес ул.“* „№*,
изразяваща се в загуба на вътрекоремен орган – загуба на слезка, чрез
нанасяне на множество удари с юмруци и крака по тялото и последвали от
тях падания на А. – престъпление по чл.124, ал.1, предл.1, във вр. с чл.128,
ал.2 от НПК.
По отношение на причинената на пострадалия тежка телесна повреда
по смисъла на чл.128, ал.2 от НК подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй
като освен множеството удари както с ръце, така и с крака, когато е бил
паднал на земята на пострадалия, то тези удари са били насочени в коремната
област, което се доказва от посочената снимка №10, тъй като е налице
цялостна синина на тази област, както и червено петно в ляво, където се
намира слезката. Това показва, че освен многобройни, ударите са били и
силни и то в област, където се намират множество важни за организма
органи. Тоест подсъдимият е действал с пряк умисъл - той е предвиждал
увреждане на здравето на пострадалия, съзнавал е общественоопасния
характер на своето деяние и е искал настъпването на съставомерния резултат
– телесна повреда.
По отношение на настъпилата смърт на пострадалия, подсъдимият К. е
действал по непредпазливост – целял е причиняване на телесна повреда и не е
8

предвиждал възможното настъпване на смъртта на пострадалия, но е бил
длъжен и е могъл да предвиди и този резултат, имайки предвид както
напредналата възраст на пострадалия, така и постоянните болки в стомаха
при пострадалия, за които подсъдимият е знаел.
по отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.124, ал.1, предл.1, във вр. с чл.128,
ал.2 от НПК се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от
3/три/ години до12/дванадесет/ години. Съответно съдът прецени както
отегчаващите вината обстоятелства, така и смекчаващите такива, с оглед
индивидуализацията на наказанието съобразно разпоредбата на чл.54 НК. В
конкретния случай, от отегчаващите обстоятелства на първо място е факта,
че подсъдимият е осъждан многократно, видно от справката за
съдимост/л.109 ДП/, подбудата за извършеното престъпление – яростта му,
настъпила поради липсата на храна и бира, предоставена от работодателя,
която настъпила след употреба на алкохол, в каквото състояние подсъдимият
ставал агресивен. Не на последно място и факта, че бидейки постоянно пиян,
както установяват свидетелите и съответно постоянно агресивен, то тази
агресивност същият е изливал върху пострадалия А., който освен, че е бил
възрастен, сравнително трудно движещ се човек, но и миролюбив, тъй като
всички свидетели установяват, че същият е бил тих и кротък човек, не им е
известно да се е биел или предизвикал други хора от селото. Всички тези
обстоятелства показват на една личност с завишена обществена опасност,
която въпреки забележките на техния работодател да престане да бие
пострадалия, дори и след бой от работодателя именно заради това, че
продължава да бие А., той не е преустановил това си поведение относно
пострадалия, което и довело до неговата смърт. Завишена е и обществената
опасност и на самото деяние, тъй като касае несъобразяване с
неприкосновеността на тялото и причиняване на смърт.
От друга страна, съдът не можа да намери смекчаващи вината
обстоятелства, поради което съдът прецени, че следва да определи
наказанието при определен превез на отекчаващи вината обстоятелства, по
сочени по-горе, поради индивидуализира по вид и размер наказанието –
„лишаване от свобода” за срок от 8/осем/ години, което наказание да
изтърпи ефективно.
С оглед разпоредбите на чл.57, ал.1, т.2, буква“а“ от ЗИНЗС, Съдът
определи първоначален режим на изтърпяване – „СТРОГ”.
Съдът постанови подсъдимият да заплати направените разноски на
досъдебното производство в размер на 795.00/седемстотин деветдесет и
пет/лева, както и 750.00/седемстотин и петдесет/ лева разноски направени в
съдебното производство.
Водим от горните съображения, Видинският окръжен съд постанови
присъдата си.
9

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

10

Номер на акта:	2
Дата:	8 декември 2021 г. (в сила от 9 юни 2022 г.)
Съдия:	Илия Тодоров Илиев

Дело:	20211300200178
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юли 2021 г.

Присъда по дело №178/2021 на Окръжен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите