ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………….
гр. София, 13.11.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XІІ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
Мл.с.
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Панов
ВНЧД № 4578 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХII НПК
Образувано е по частна
жалба от 22.10.2019г., подадена от адв. Д.– служебен защитник на Ф.А., срещу
протоколно определение от 16.10.2019г. постановено по НОХД № 12700/2019г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 133-ти състав, с което е оставена без
уважение молбата за промяна на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
В частната жалба
се съдържат доводи, че подсъдимият е с влошено здравословно състояние, не са
налице опасностите да извърши престъпление или да се укрие, доколкото има постоянен
адрес в гр. София. Излагат се доводи, че неявяването на подсъдимия и невъзможността
да бъде открит в хода на досъдебното производство е продиктувана от обективни
фактори, а именно – задържането му на територията на Германия. В допълнение към
частната жалба е посочено, че здравословното състояние на подсъдимия не
позволява същият да пребивава в условията на затвора. Моли съда да измени
мярката му за неотклонение в по-лека, отговаряща на здравословното състояние на
А..
Препис от
частния частната жалба е връчен на СРП, като отговор в срок не е постъпил.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите,
отразени в частния протест, и доказателствата по делото, намира от фактическа
страна следното:
Производството
по НОХД № 12700/2019г. по описа на СРС, НО, 133-ти състав, е образувано по
внесен в Софийски районен съд обвинителен акт срещу О.М., В.А.и Ф.А.. На
жалбоподателя А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК. С молба от 31.07.2019г.
подсъдимият, а с молба от 16.08.2019г, адв. Дойчинова, молят за изменение на
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Във връзка с произнасянето си съдът е назначил и изслушал СМЕ. По
делото е постановено протоколно определение от 16.10.2019г., с което искането
на обвиняемия да му бъде взета по-лека мярка за неотклонение е оставено без
уважение. Срещу този акт на първоинстанционния съд е и подадената частна жалба.
Видно от материалите по досъдебното производство,
с постановление от 01.09.2017г. на обвиняемия е била взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лева. Същата е била внесена на 05.09.2017г. На лист
141, т.2 от досъдебното производство е приложена докладна, според която при
опит да се връчи призовка за лицето на 23.03.2018г., същото не е намерено на
адреса. По данни на майката на обвиняемия, същият се намира на територията на
друга държава, но не може да посочи коя. Горното се потвърждава и от приложеното
писмено сведение на М.А.. Във връзка с осигуряването явяването на обвиняемия за
целите на наказателното производство е била издадена Европейска заповед за
арест, в изпълнение на която Ф.А. е установен на територията на ФРГ, след което
е предаден на българските власти.
С определение на СРС от 14.03.2019г. на подсъдимия
е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Определението е потвърдено
на 21.03.2019г. от СГС.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна, в срока по чл.342, ал. 1 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу
подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 309, ал. 6 от НПК, поради което въззивният
състав я намира за допустима. Разгледана по същество обаче същата е неоснователна
по следните съображения:
На първо място,
с оглед актуалната редакция на чл. 270 НПК, за продължаване на прилагането на
най-тежката мярка за неотклонение следва да се провери дали е налице обосновано
предположение за съпричастност на подсъдимия към престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Доколкото съдебното производство е едва в своята начална
фаза и не е започнало съдебното следствие, контролиращият съд следва да изгради
една прелиминарна преценка дали обвинението е подкрепено от доказателствата,
събрани на досъдебната фаза. В този смисъл към момента не се разколебава
преценката на съда за наличие на съпричастност на подсъдимия А. в извършване на
инкриминираното деяние. До този извод съдът достигна като съобрази събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и другите приложени
по делото книжа. Налични по делото са показания на свидетели – служители на МВР,
които на този етап на развитие на производството са достатъчни да формират у
съда обосновано предположение за съпричастността на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние. Предвид фазата, в която се намира наказателния процес,
предстои попълването на доказателствената маса. В допълнение следва да се
посочи, че след последното разглеждане на въпроса за мярката за неотклонение не
са събрани доказателства, които да разколебават обоснованото предположение за
съпричастността на подсъдимия към деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Необходимо е да се уточни, че процесът по събиране и проверка на доказателства
в централната фаза на наказателния процес дори не е започнал, съответно не е
имало възможност приобщените в хода на досъдебната фаза доказателства да бъдат
проверени и съответно опровергани от защитата, за което страните ще имат
възможност в хода на съдебното следствие. Подозрението и съответно формалното и
категорично установяване на вината на лицето не следва да се третират като
идентични понятия, поради което наличието на обосновано предположение не може и
не следва да се отъждествява с безспорното установяване на авторството на
деянието и неговата обективна и субективна съставомерност. В този смисъл
настоящият състав, с оглед събраните до момента доказателства, намира, че е
налице обосновано предположение за съпричастност на подсъдимия А. в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Контролираната
инстанция правилно е преценила, че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия
опасността същият да извърши престъпление не е налична.
Предмет на
проверка в настоящето производство е и втората изискуема кумулативна
предпоставка, а именно - наличието на опасност подсъдимият да се укрие.
Настоящият съд намира, че тази опасност не е
хипотетична, а реална и лесно изводима от наличните по делото материали,
съответно от цялостното процесуално поведение на подсъдимия А.. Това е така,
защото му е била наложена мярка за неотклонение гаранция в пари, било му е
повдигнато обвинение в негово присъствие, съответно лицето е знаело за воденото
срещу него наказателно производство. Въпреки това Ф.А. е напуснал пределите на
страната, като дори за най-близките му роднини местонахождението му е било
неизвестно, като са липсвали и данни за завръщането му. С поведението си
жалбоподателят е станал причина за забавяне хода на наказателното производство
и е осуетил извършването на навременни действия по разследването. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че майката на подсъдимия в писмените си
сведения заявява, че ѝ е станало известно, че синът ѝ се намира в
чужбина post-factum – след негово
телефонно обаждане, с което само е известил майка си за обстоятелството, че
е в чужбина, но без да уточнява къде и кога ще се завърне на територията на
страната.
Поради това
настоящият състав намира, че за жалбоподателя съществува реална опасност да се
укрие, доколкото води изключително мобилен начин на живот, пътува за дълги
периоди в чужбина, не се установява за дълго на конкретен адрес и населено
място, а дори и за най-близките му не е известно къде се намира, съответно
същите нямат контакт с него. Поради това не могат да бъдат споделени изложените
в частната жалба аргументи, че няма опасност лицето да се укрие. Не са
основателни и доводите на защитата, че неявяването на подсъдимия и неговото
отсъствие се дължат на обективни фактори, а именно – задържането му на
територията на Република Германия. Това действие на чуждите власти очевидно е
предшествано от неправомерното поведение на обвиняемия, изразяващо се в
напускане на пределите на страната без да е уведомил органите на досъдебното производство
и без да получи разрешение. Ето защо фактът, че лицето е било задържано на територията
на друга държава е ирелевантен и неотносим като защитен аргумент с оглед обстоятелството,
че лицето е напуснало самоволно страната без да поиска и съответно да получи
разрешение. Недобросъвестното процесуално поведение на подсъдимия е довело до
необходимостта да бъдат използвани различни правни инструменти, както и издаването
на Европейска заповед за арест с цел осигуряването на обвиняемия на разположение
на органите на досъдебното производство.
Настоящият
състав намира, че действително има данни подсъдимият да страда от хронично
заболяване, но в случая същото не предполага изначална невъзможност А. да
пребивава в условията на задържане. Назначената и изслушана СМЕ не дава
категорични данни за несъвместимост на търпяната мярка за неотклонение със
здравословното състояние на лицето. Напротив, изрично е посочено, че при
пристъп е възможно оказването на помощ в болницата при затвора. Вярно е, че
експертът препоръчва на подсъдимия да бъде изготвена програма за продължително
лечение, но не се установява липса на възможност тази програма да бъде
изготвена в условията на болницата към МВР. В крайна сметка е необходим баланс
между ограничаването на правата на подсъдимия и целите на воденото срещу него
наказателно производство. В случая съдът намира, че този баланс
не би бил нарушен при условие, че подсъдимият търпи най-тежката възможна мярка
за неотклонение. Безспорно спрямо подсъдимия следва да
се вземат адекватни мерки за овладяване на хроничното му заболяване, за което е
възможно по надлежния ред да му се назначат изследвания и да се консултира със
специалист пулмолог. Доколкото обаче това може да стане и в условията на
задържане, не е необходимо да бъде изменяна търпяната към момента мярка за
неотклонение, тъй като при наличния висок риск подсъдимият да се укрие,
неговото задържане се явява целесъобразно и пропорционално.
Не е без
значение и обстоятелството, че разпоредителното заседание по делото е насрочено
за 22.11.2019г., на която дата ще се решава въпросът по кой ред да протече
съдебната фаза на наказателния процес, съответно един от въпросите, който
задължително ще бъде разгледан, е именно мярката за неотклонение на подсъдимите.
До тогава би следвало да се съберат и достатъчно категорични данни, които в настоящата
експертиза въззивният съд не счита, че са налични, относно здравословното
състояние на подсъдимия, становището на вещото лице дали пребиваването в
условията на задържане е съвместимо със заболяването му, както и дали е
възможно при търпяната мярка за неотклонение на подсъдимия да бъде изготвена
програма за лечение.
Предвид
изложеното, контролната инстанция приема, че мярката за неотклонение „задържане
под стража“, която подсъдимият Ф.А. търпи, е законосъобразна и пропорционална
на интензитета на опасността същият да се укрие.
Предвид
изложените доводи обжалваното определение на районния съд следва да се потвърди.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.10.2019г., постановено
по НОХД № 12700/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133-ти състав
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.